Начало
 
 

И. Йотова: България е на много морета и океани - навсякъде, където има български общности

13.10.2021 /20:50 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Вицепрезидентът Илияна Йотова при откриването на изложбата в Националната библиотека с книги на автори от българските общности в чужбина. Снимка: president.bg

Изложба с книги на български автори, които живеят и творят из различни страни по света, и филм за аржентинския поет от български произход Марио Нестороф събраха в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” много гости на проява, посветена на Деня на будителите и продължаваща инициативата на вицепрезидента Илияна Йотова „Народността не пада там, дето знанието живей”.

„Литературата и творчеството нямат граници. Това е темата за голямата България, която днес не е просто „на три морета”. България днес е на много морета и океани - навсякъде, където има български културни общности.”

Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” на изложба на „книги отдалеч” - издания на български автори, които живеят и творят из различни страни по света. На същата проява бе прожектиран и документален филм за един от най-големите поети на Аржентина - Марио Нестороф (1936-1980 г.), който е от български произход.

Събитието бе посветено на наближаващия Ден на будителите и е част от инициативата на вицепрезидента „Народността не пада там, дето знанието живей”, в рамките на която бяха проведени вече няколко онлайн срещи и конференции с писатели и творци с български корени, пръснати по света.

В експозицията, подредена в централното фоайе на Националната библиотека, са представени 90 книги на български автори от 23 държави на различни континенти. Изложбата е „е за всеки, който има очи, сърце и душа за България“, каза Красимира Александрова, директор на библиотеката.

„Опазването на българския език зад граница е една от основните ни цели. Ще го постигнем само с целенасочена и последователна политика – от неделните училища през средните училища, в които се преподава български език, до лекторатите,“ подчерта на свой ред Илияна Йотова.

Голяма част от дейността ѝ като  вицепрезидент е свързана с българите в чужбина. Стремежът е да се съхрани българският език и самосъзнание, да се изградят трайни контакти с нашите общности зад граница, българите в България и българите по света заедно да работят за бъдещето на родината. На тази цел е посветена и идеята за създаването на Български национален културен институт, сходен с Гьоте институт или Институт „Сервантес”, който би станал важен „мотор” за съхранение и популяризиране на българския език и култура по света.

Преди прожекцията на посветения на Марио Нестороф филм „Сърце на птица”, с приветствени думи към вицепрезидента и присъстващите се обърна и посланикът на Аржентина у нас Н. Пр. Алфредо Атанасоф, който и сам е от български поризход. Той започна словото си на български, като отправи благодарност към Илияна Йотова, че е подела така сърцато укрепването на връзките с българските културни общности зад граница.

Н. Пр. Алфредо Атанасоф разказа за потомците на българи в Аржентина, които поддържат традициите и паметта за родината на своите баби и дядовци или родители, събират се да отбелязват българските празници с културни програми, правят вкусни баници. Представители на българската общност има в много сфери на обществения живот. А сред най-ярките български имена е оставилият дълбока литературна следа поет Марио Нестороф, съчетал в своето творчество и съдба и България, и Аржентина.

Прожектираният филм за него „Сърце на птица” е дело на семейството българи, заселили се в Аржентина през 2000 г. Иван Цанков и Аксиния Иванова - учредители на Гражданска асоциация „Българи в Аржентина”, създатели на интернет радиото „Моята България” и на телевизията Los Bulgaros TV. Те са носители и на награда в миналогодишното осмо издание на конкурса „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България.

В „Сърце на птица” е представена паномара на българската емиграция в Аржентина, най-масовата вълна в която е през 20-те години на ХХ век. Именно този наплив на мигранти е и поводът Аржентина да стане първата латиноамериканска страна, с която България установява дипломатически отношения през 1931 г. Тази година отбелязваме 90-годишнината им.

Поетът Марио Нестороф е роден на 21 август 1936 г. в град Лас Бреняс в аржентинската провинция Чако - една от трите области в страната с най-голяма концентрация на български преселници. И двамата му родители са българи, но се срещат и женят вече в Аржентина.

Изключително талантлив в поезията, Марио е доста хаотичен в живота си. Така и не завършва следването си по право в столицата Буенос Айрес, страда от пристрастие към алкохола. Но през 1960 г. със стихотворението си „Песен за Чако” печели първа награда в престижен литературен конкурс на най-големия аржентински вестник „Кларин”. В журито е и високо оценилият дарбата на Нестороф класик на аржентинската литература Хорхе Луис Борхес.

Именно след конкурса Марио получава стипендия да учи в Буенос Айрес и възможност да сътрудничи на „Кларин”. Но прекъсва и следването си, и работата си, когато умира баща му - връща се в Чако. Там работи в общините Сан Бернардо и Саенс Пеня и във вестника „Ел Територио“, където печата отделни свои творби.

Търсейки душевно равновесие, той се опитва да преоткрие нациоалните си корени и пристига в България през 1964 г. Води университетски курсове в СУ „Климент Охридски“. Но така и не усеща тогавашна България като „своя”. Изпада в евмоционални кризи, бил е задържан за злоупотреба с алкохол.

Връща се в Аржентина през 1966 г. Проблемите му с алкохола продължават. Но не спира да създва и стихове. Понеже те са били нещо естествено за него, е доста нехаен - често ги пише на салфетки из барове и много от тях, за жалост, са изгубени. Други все пак са спасени, благодарение на приятелите му, които събирали и запазвали салфетките.

Приживе така и не издава книга, но е много обичан от почитателите си за големия талант. Дори си има прозвище - „Певецът на Чако”. Сред най-известните му творби наред с наградената „Песен за Чако“ са „Мъжът от бара“, „Песен за Раул Бернери“, „Градът на слънцето“, „Песен за моя беден квартал“, „Песен за Саенс Пеня“, „Идио“, „Песен за Лас Бреняс“, „Стихотворение за едно сбогуване“.

На 21 август 1980 г. – точно на рождения си ден, когато навършва 44 години, Марио Несторов пада на улицата, удря си лошо главата и умира. Погребан е в Сан Бернардо, а година по-късно тленните му останки са пренесени в родния му град Лас Бреняс, където винаги е желал да почива след смъртта си. В Аржентина са издигнати няколко паметника на поета, а у нас негова паметна плоча е поставена на сградата на фондация „Помогни на нуждаещите се“ в Пловдив.

Поезията му получава по-сериозно признание едва след смъртта му, като до голяма степен това се дължи на известни музиканти и изпълнители като Фито Паес (аржентински поп и рок изпълнител – б.р.) и Мерседес Соса (световно известна аржентинска певица – б.р.), които създават песни по негови стихове. Вече се провеждат литературни конкурси на негово име, в Чако има музей и културен център на негово име.

Писателят и певец Рубен Толоса, който е бил приятел на Марио Нестороф, събира в книга литературното му наследство, озаглавявайки я „Ловецът на мечти от Чако”.  Към книгата има и диск, на който са записани изпълнявани от Толоса песни по стихове на Нестороф.

Вълнуващият филм на Иван Цанков и Аксиния Иванова „Сърце на птица”, посветен на този изключителен поет с български корени, може да бъде видян в Националната библиотека в рамките на един месец. Той се прожектира безплатно на всеки кръгъл час във фоайето на библиотеката.

 

Свързани:

Румен Радев насърчи връзката с наши творци по света

Дата: 12.05.2021

СБЖ подкрепя идеята на вицепрезидента за Български национален културен институт

Дата: 23.05.2021

Иван Цанков и Аксиния Иванова сближават България и Аржентина чрез Los Búgaros TV

Дата: 12.10.2021

Сподели в
 

На многая лета, Маестро на честното слово и на яркия кинообраз, Рицарю на винаги младата и магнетична мечта за един по-справедлив свят!

17.10.2021/19:49

Изложба с книги на български автори, които живеят и творят из различни страни по света, и филм за аржентинския поет от български произход Марио Нестороф събраха в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” много гости на проява, посветена на Деня на будителите и продължаваща инициативата на вицепрезидента Илияна Йотова „Народността не пада там, дето знанието живей”.

13.10.2021/20:50

Елица Гигова представя своята нова изложба от живопис в клуб „Журналист“ на СБЖ на 9 октомври.

08.10.2021/18:50

„И така… Стихосбирката е факт. Факт, който не вълнува никого, освен автора и неговите най-близки хора. Преди да завърша последната ѝ страница, не забравих да благодаря на всички от „Стената“, които наистина се вълнуваха от всяко ново стихотворение. Затова я нарекох: „ВЗЕМИ КРИЛАТА МИ“.“

07.10.2021/13:05

В клуб „Журналист“ на СБЖ се състоя представянето на две нови книги от поредицата „Докосване до звездите“ на фоторепортера Христо Събев, който е от малцината майстори на обектива, имали редкия шанс наистина да се докоснат до най-ярките звезди в киното, театъра, спорта и музиката. И докато всеки вид изкуство е под егидата на една от музите, то Христо ще се окаже май галеникът на върховния бог Зевс.

27.09.2021/17:41

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Каналът Blaze в Испания пуска тази съботна вечер пети сезон на риалити сериала „В гаража на Джей Лено”. По този повод кореспондентът на в . „Ла Вангуардия” в Лос Анжелис Гарбиел Лерман интервюира прочутия тв водещ.

15.10.2021 /16:29 | Автор: Габриел Лерман | Източник: lavanguardia.com

Многобройни са родолюбивите инициативи и прояви на българското семейство, установило се в Буенос Айрес още преди две десетилетия, като сред тях се откроява и медийният им опит - първо с радио и сайт, а от над година и с телевизия. За приноса си са отличени с награда от Сружението на испаноговорещите журналисти в България.

12.10.2021 /18:25 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Академичната монография на гл. ас. д-р Мая Василева от Катедра “Комуникация и аудиовизуална продукция” в ФЖМК в СУ “Св. Климент Охридски”, озаглавена “Ерата на вечерното токшоу: Продуциране на вечерно токшоу за онлайн платформи”, бе представена в литературен клуб "Перото". Предлагаме експозето на проф. д-р Маргарита Пешева за монографията.

11.10.2021 /13:44 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

В сезона на Нобеловите награда стана известно, че Нобелова награда за мир се присъжда на филипинската журналистка Мария Реса и главния редактор на руския вестник „Новая газета“ Дмитрий Муратов. Двамата са номинирани за престижното отличие от Норвежкия Нобелов комитет за тяхната борба за свободата на словото. Също така те представляват и всички журналисти, които чрез борбата за запазването на мира отстояват демокрацията и свободата на словото.

09.10.2021 /20:08 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

Това бе едно от предложенията, отправени от журналисти, които участваха в конференция за антикорупционната политика на ЕС и ефекта ѝ в България, организирана от Елена Йончева. С видеообръщение се включи еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс.

14.10.2021 /16:33

София ин´т Велд: „Тук сме, за да ви подкрепим. Видяхме проблеми, но и огромна решимост на българите да се справят с предизвикателствата.” Елена Йончева: „Ако не надвием корупцията, ще продължим да сме бедна държава със зависими медии.”

24.09.2021 /19:15

Символно и логично точно на днешния Ден на Независимостта на България отбелязваме и 100-годишнината от отлитането във вечността на патриарха на българската литература Иван Вазов

22.09.2021 /13:06

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки