Начало
 
 

Със светъл спомен за проф. Александър Федотов - днес любимец и на звездите...

01.11.2021 /14:47 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ/Барикада Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Проф. Александър Федотов (1956-2018). Снимка: Къдринка Къдринова

Изминаха три години от внезапното отлитане към вечността на изтъкнатия учен изтоковед, големият Човек, неуморният пътешественик и ентусиаст в хвърлянето на мостове между културите.

Навръх 1 ноември - Деня на народните будители, не можем да не си спомним за един от най-ярките сред тях от последните ни десетилетия. Става дума за проф. Александър Федотов, внезапно напуснал ни преди три години, на 28 октомври 2018 г. Поклонението за него, невиждано масово, бе в Софийския университет на 2 ноември с. г.

Това бяха дни на потрес и скръб, когато наистина беше трудно да се приеме за истина, че така ненадейно е отлетял този изключителен учен изтоковед, блестящият ерудит, слънчевият Саша, неразделната половинка на председателката на СБЖ Снежана Тодорова, неуморният пътешественик и ентусиаст в хвърлянето на мостове между културите...

Той остави изключително интелектуално наследство и пропития от духа му Център за източни езици и култури в СУ. Но още толкова можеше да направи, още толкова негови идеи и планове останаха недовършени...

Съпругата му Снежана полага големи усилия, за да бъде съхранена паметта за Саша и неговото научно дело. Помнят проф. Федотов и почитат паметта му всички, които някога са го познавали и работили с него. Навръх деня на отлитнето му към вечността - на 28 октомври - и тази година пред неговия бюст в Центъра за източни езици и култури към СУ се натрупаха много цветя, положени от студенти, преподаватели, дипломати, колеги, приятели и почитатели. Едва ли някой от тях се съмнява, че днес Сашата е любимец и на звездите...

Поднасям към моя поклон за него и думите ми на болка отпреди три години, когато беше тъй невъзможно да повярваме, че от този полет той няма да се върне...

Ето какво написах за проф. Александър Федотов точно преди три години, на 1 ноември 2018 г., в аналитичния сайт „Барикада”:

 

ОТИДЕ СИ ЖИВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗТОКА И БЪЛГАРИЯ

1 ноември 2018 г.

 

Много трудно е да се пише за току-що внезапно отишъл си скъп приятел, когато болката още пронизва като ток и съзнанието отказва да приеме жестоката истина. Но не мога и да остана само в скръбта си, защото днешният Ден на народните будители е за почит точно към личности като така изненадващо напусналия ни професор Александър Федотов – един от най-ярките учени и ерудирани интелектуалци, с които днешна България може да се гордее. Той умееше да отваря пред студентите си не само портите на знанието, но и да буди у тях жажда за неспирно изкачване към нови открития и нови истини. И то не самоцелно и индивидуалистично, а като осъзната общност, способна да прехвърля мостове между култури и цивилизации. Да води диалог, да гради, да развива…

Щастие и привилегия бе за мен и семейството ми топлото ни приятелство със Саша и съпругата му Снежана Тодорова, председател на Съюза на българските журналисти. Двойка като тях рядко се среща. Заразяваха всички околни с обичта, която струеше помежду им и която не даваше да се усети къде свършва Саша и къде започва Снежана. Дълбоката им хармония и силна връзка бяха родом от някогашния Ленинград – именно там се срещат и се влюбват преди години като студенти. А когато завършват, роденият в Новосибирск от родители ленинградчани Саша потегля към родината на любимата си Снежана – България.

Тук, в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, випускникът на Факултета по изтокознание на Ленинградския (днес Санкт-Петербургски) университет с екзотичните специалности монголистика и тибетология, става доктор на науките, а по-късно и професор по източни литератури и култури. Изгражда впечатляваща академична кариера.

Научава перфектно български – говори го без никакъв акцент. Както и още куп източни езици, включително и съвсем древни – например старомонголски, старокорейски, старотибетски и т.н. Често се шегува, че сам не помни броя на редките езици, които ползва.

Откроява се като един от най-авторитетните преподаватели по корейска литература и е признат за един от най-добрите изтоковеди на Балканите.

Усилията и ентусиазмът на Александър Федотов имат решаващ принос традициите на СУ „Св. Кл. Охридски” в тюркологията и арабистиката да се обогатят и с индология, японистика, китаистика, иранистика и т.н.

Между 1995 и 2001 г. той е заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии, а между 2001 и 2007 г. е заместник-ректор на Софийския университет

От 1998 г. е неизменен директор на новосъздадения по онова време благодарение именно на него Център по източни езици и култури към СУ „Св. Кл. Охридски”.

Проф. Александър Федотов е и създателят на специалността кореистика у нас. От 2003 г. е директор на Центъра по кореистика в Алма матер, а от 2012 г. е директор на Института „Седжонг“ в София.

От 2002 г. е член на Съвета за висше образование на Република България. Между 2009 и 2012 г. е председател на Висшата атестационна комисия.

Специализира и изнася лекции в Република Корея, Китай, Монголия, Индия, Тайланд, Унгария, Румъния, Австрия. Има научни публикации в повече от 25 държави. Член е на Световните асоциации по кореистика, монголистика, алтаистика и тибетология. Автор е на над 40 книги, стотици статии и студии, има десетки преводи от старомонголски, старокорейски и тибетски език.

Това изброяване дава представа за фактологията, но не и за онази енергия, която влагаше Саша във всичко, което правеше. Студентите го обожаваха, защото успяваше не само да ги „запали” със стремежа за вникване в дълбочина в източните култури – той съумяваше и да ги „превземе” с непосредствено общуване, с бликащо чувство за хумор, с неизчерпаеми познания, които щедро споделяше. Когато водеше своите занятия – често „изнесени” сред културни събития, организирани от посолства на източни държави, беше трудно преподавателят да се отличи от студентите. Запазил младежкия си силует и младежкия си темперамент, Саша съзнателно стопяваше дистанцията със студентите, сядайки сред тях, шегувайки се с тях, довеждайки до тях нишките на хилядолетни цивилизации…

Саша беше много обичан и от колегите си, с които също съумяваше да изгражда позитивни и сърдечни отношения, без да допуска в тях дори и сянка от съперничества. Блестящите му лични качества бяха очевидни за всички, но чужда завист никога не го застигна. Саша, който можеше да разказва за прочетено и преживяно не 1001-на, а 10 001-на нощи, умееше да слуша и да се държи с всеки събеседник така, че да го накара да се почувства най-важния, най-интересния, най-талантливия и най-неповторимия на света. Същите усещания умееше да буди при общуването си с всякакви хора – от чистачка или рапър до посланик или министър – по какви ли не географски ширини из планетата.

Впрочем, посланиците на източните държави у нас единодушно го смятаха за безценно съкровище и се прехласваха по всичко, направено от него, за взаимното сближаване между България и техните страни.

Беше неуморим и ненаситен пътешественик – и това също бе жива част от страстта му да свързва и прелива култури, светоусещания и мъдрости. Без никога да изпада в дидактически изкушения, с целия си живот и с целия си научен принос Александър Федотов разбуждаше у всекиго от нас таланта да ценим единството и многообразието си като човечество…

Уви, той си тръгна от света със същата скорост, с която живя – ненадейно и разтърсващо за всички, които го обичахме и бяхме топлени от слънчевия му характер. Оставя огромна мъка и празнина в сърцата ни. Но оставя и здравата и жива връзка между България и Изтока, изплетена от него. Оставя много събудени за силата на общите усилия за общо добруване млади хора. Оставя чувството за дълг, че този път трябва да бъде продължен…

Дълбок поклон пред светлата памет на проф. Александър Федотов! Прощаването с него ще е на 2 ноември от 11 до 13 часа в Централното фоайе на СУ „Св. Кл. Охридски”

 

Сподели в
 

На тържествена церемония в Ханой бе обявено, че с втора награда в престижния международен конкурс за чуждестранни публикации за Виетнам е отличена книгата „Магията Виетнам” с авторка българската журналистка Къдринка Къдринова, която е отговорен редактор на сайта на СБЖ и коментатор на сайта „Барикада”.

29.11.2021/12:02

„Забравените самотници” – това е заглавието на новата книга на журналистката Искра Ценкова от поредицата „Непознати софийски истории” на ИК „Авлига”, реализирана по съвместен проект със Столична община. Премиерата на книгата ще е в Клуб „Журналист” на СБЖ от 19 ч. на 30 ноември т. г.

23.11.2021/17:58

Журналисти от ПЖД „Европрес“ към СБЖ почетоха делото на Г. Ст. Раковски с литературно четене.

21.11.2021/11:45

„В момента според мен не е толкова силна цензурата, колкото автоцензурата. Имаме на пръв поглед пренаситена медийна среда в България, но в същото време и ограничена. Медиите са натъпкани в големи конгломерати от собственост. Хората в тях се страхуват да не загубят работата си, ако не спазват редакционната политика,” казва Илияна Йотова в интервю за baricada.org.

08.11.2021/16:22

„Живеем в среда на потиснато медийно пространство, което беше купувано, препродавано и е основно в ръцете на олигархични кръгове,“ заяви министърът на културата на конференция за върховенството на закона, свикана в София от лявата евродепутатка Клеър Дейли. Бе представен доклад, който посочва Еврокомисията като съучастник в нарушенията на закона в целия ЕС

05.11.2021/19:04

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 61-годишна възраст в Мадрид след трудна битка с рака си отиде една от най-знаковите авторки в съвременната испанска литература и постоянна коментаторка на най-големия испански вестник „Ел Паис” и на радиоверигата SER Алмудена Грандес, която винаги открито отстояваше и левите си убеждения. Нейните романи върнаха на испанците много от „белите петна” в историята им, свързани с антифранкистката съпротива.

28.11.2021 /21:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

„Да, 115-годишнина от рождението на акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов е дата, която трябва да бъде отбелязана не само в родината му, но и от всеки народ, чиято култура е обогатена от неговите текстове, мисли и идеи. А що се отнася до България – връзката между личността на този велик хуманист и нашата духовност е особено силна. Ние продължаваме да повтаряме и преповтаряме неговото определение, че в исторически план България е „Държава на Духа“, но дали сме достойни за тези думи?

27.11.2021 /23:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Героинята на най-прочутата снимка на известния американски фотограф, направена през 1985 г. и прославила се от корицата на сп. „Нешънъл Джиографик”, е имала труден живот. Но ѝ е провървяло сега да трогне италианския премиер Марио Драги, който решил да даде убежище на афганистанката, след като в родината ѝ пак командват талибаните.

27.11.2021 /12:23 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Той се казва „Танбих“, идва от Катар и обещава да ни спаси по елегантен начин от фалшивите новини и дезинформацията. Срещаме се с неговия създател – д-р Преслав Наков, специалист от световно ниво в областта на обработката на естествен език с помощта на изкуствен интелект. Как алгоритъмът може да познае, че една новина е фалшива… още преди да е написана?!

18.11.2021 /20:03 | Автор: Георги Караманев | Източник: karamanev.me

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

По повод отбелязвания на 25 ноември Международен ден срещу насилието над жени, Международната федерация на журналистите (МФЖ) и нейните филиали отправят глобален призив към правителствата да помогнат за изкореняване на насилието на работното място, като ратифицират Конвенция 190 на Международната организация на труда (МОТ) относно насилието и тормоза в сферата на труда.

25.11.2021 /16:53

Ковид-19 покоси и голямата фотографка, носителката на „Златно перо” на СБЖ Мари Къналян, която свърза последните около 20 години от живота и професионалния си път и с нашия Съюз. Поклон! Сбогуването ще е на 11 ноември от 12.30 ч., Централни гробища, парцел 94 (Арменски гробища).

04.11.2021 /15:19

Снежана Тодорова: „Трудно се отстоява днес будителската мисия на журналистиката, но и на Ботев не му е било лесно. Имаме остра нужда да събудим и в професията ни, и в обществото ни всички онези Думи, Будилници и Знамена, способни да отворят пътя към Новата България, така необходима на всички ни.”

01.11.2021 /08:00

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки