Начало
 
 

Светлана Джамджиева: Работата на медиите е да разкриват не само "Кой, какво, кога, къде", а и "Защо?"

02.11.2021 /22:14 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


С главния редактор на едно от най-четените и уважавани електронни издания „Клуб Z” Светлана Джамджиева разговаряме на 1 ноември - Деня на народните будители и на българската журналистика. Тя е от онзи тип журналисти, които предизвикват респект със своята откровеност и професионализъм.

Радва се, че в нейния екип влизат много млади журналисти, които обаче вече са доказани, като едни от опитните професионалисти в занаята ни. Със Светлана разговаряме за сайта на СБЖ по наболелите теми не само в нашата професия, но и в болното ни общество.       

Честит Ден на народните будители, Светлана! Виж само на какъв хубав празник с теб разговаряме. Нека в неговата светлина да те попитам днес кои би посочила за народни будители, и будителството в ХХІ век вписва ли се?

Честит да е Денят на будителите! Страхувам се, а и ми е тъжно, че и в ХХІ век българският народ има нужда от будители. Кои са? Аз възприемам будителството буквално – човекът, който ти доказва, че понякога духовното е по-важно от материалното, ученият, който ти обяснява защо да се ваксинираш... хората, които успяват да те убедят да живееш по-смислено.

Главен редактор си на едно от най-четените електронни издания Клуб Z. Какво е закодирано в името и в днешно време трудно ли се прави издание където обективната журналистика е правило № 1?

Ключовата дума е „клуб“. Не много широка общност от хора, които изповядват определени ценности. Те могат да бъдат Знание, Законност, Заинтересованост... изобщо, Знак за интелигентност и разум. Трудно ли се прави обективна журналистика? Не знам, не съм правила друга.

Май твоят екип не е от поддаващите се на „ухажване“ от силните на деня? И каква е връзката между свободата на словото и отговорността?

Екипът ми е не просто сбор от интелигентни журналисти, а от хора с характер. Всеки от тях е специалист в определена област и моята работа се състои в това да ги питам. Ние сме отговорни не само пред читателите ни, но и пред самите себе си. Свободата е усещане на личността и само свободен и отговорен човек може да даде най-доброто от себе си.

Днес като че ли журналистиката ни се гради от скандал на скандал. И сякаш това се прави, за да може всеки нов скандал да замете дирите на стария и хората да забравят за предишния. В този стил на живот и на управление у нас  каква е ролята на журналистиката?

Да не забравя. Да бъде като алармата на часовника – когато някой говори нещо днес, алармата да звъни – вижте какво говореше или правеше този човек вчера. Днес „скандалът“ тръгва из социалните мрежи и медиите, и често бива изкривяван, докато стигне до читателите. Работата на медиите е, освен да са обективни, да проследяват историята и предисторията й. И да се опитват, освен класическите отговори на Кой, Какво, Кога, Къде, да отговарят на въпроса Защо?

Според теб как се постига и отстоява „свободата на словото“? Виждаш ли го у нас, да не говорим за позорящото 112 място в „Репортери без граници“, на което вече пуснахме трайни корени?

Свобода на словото ще се постигне тогава, когато читателите, зрителите, слушателите разберат, че информацията, анализът и коментара й трябва да бъдат заплатени от тях самите. Защото когато ги плаща друг, те минават през неговата призма на интереси. Вярно, има и изключения, но са малко, много малко. В този смисъл, ние имахме късмет с издател, който за 7 години нито веднъж не се намеси в редакционната политика. Ама нито веднъж.

Днес, като че ли повече се говори за свободата на словото, а цензурата май е позабравена? Тази харпия владее ли днес журналистическия терен или само се връщаме в спомените към периода преди 10 ноември?

Като всеки човек в занаята, била съм от страната на цензурираните, сега би трябвало да съм от страната на цензуриращите. И дълбокото ми убеждение е, че най-тежката цензура е в самите нас.

Много се говори за борба срещу пропагандирането на омраза и насилие, и то в контекста на професионализма на журналистите. Трябва ли някой да ни учи как да пишем за това? Или да го оставим на съвестта на журналиста и още нещо, настанява ли се трайно езикът на омразата в българската журналистика?

Аз съм категорично за това - моралният кодекс на журналиста да бъде официализиран документ. И изданията, които не го спазват, да бъдат игнорирани – и от политиците, и от обществото. Не можеш да накараш един човек да спре да чете жълтокафяви издания, говорещи с езика на омразата. Но можеш да го накараш да се срамува от това. Не уважавам политици, които си сътрудничат с такива медии, заради читаемостта им. Те са точно толкова нечистоплътни, колкото и въпросните медии.

Като журналист врял и кипял в политическите събития какъв е твоят прочит на заформилата се спирала от избори в избори и смяташ ли, че журналистиката може да бъде полезна на политиците най-после да „изтрезнеят“ и да спрат с подобни „изпълнения” в името на личния си комфорт, а да мислят за страната?  

Спиралата доказа, че егото на политиците им пречи да са държавници. Сега вече ще направят правителство, защото ги е страх. Друг е въпросът какво ще бъде правителството. В момента се отнасям с респект към тези, които казват „Ваксинирайте се на всяка цена!“, независимо, че 80% от гласуващите са неваксинирани.  Срам ме е от онези, които мрънкат „всеки решава за себе си“... Те никога няма да станат държавници.

Светлана, трайно ли вече се настани чалгата в политическия живот на България? Вече сме свидетели, че сцената тясна е за душата на чалга изпълнителите и те търсят нова, по-издигната, като се целят да влязат в кожата на висшите държавници? Идва ми на ум и да те попитам: има ли чалга днес и в журналистиката?

Ама какво значи има ли? Преобладава! Чалгата не е просто живеене, тя е консумация на живота, не е просто мислене, тя е онова задушаващо налагане на духовната тъпота, маскирано като „народнящина“. И да, трябваше да получат възможност за власт, за да бъде демонстрирана тежката безидейност и невъзможност да се справят. Дано това доведе до отрезвяването ако не на „един народ“, поне на част от него. Но понякога си мисля, че и ние, „чистите медии“, бяхме виновни преди години – явно не давахме на читателите си онова, което търсеха...

Според теб, кои са днес имената, без които българската журналистика би се чувствала „обедняла”?

Не бих се опитвала да изброявам.

Ще цитирам младия Маркс: „Всеки народ изразява своя дух в печата”. Ако съдим по съвременния ни печат за духа на българина, можем ли да бъдем оптимисти?

Не. Съотношението би трябвало да е обратното – повече читави медии, по-малко чалга. Страхувам се, че проблемът стои по-назад – в образованието. Повече образовани, образовани, не просто „завършили“, ще смени това съотношение.

Големият наш журналист Филип Панайотов казва: „У мен се пробуди старият вестникар, който някога си въобразяваше, че словото може да направи човека по-добър, живота по-хубав и света по-справедлив”. В края на разговора ни вярваш ли в тази журналистическа кауза? Мисля, че това ще е добрия повод в Деня на народните будители да сложим точката на нашия разговор. 

Страхувам се, че твърде дълго вярвам в тази кауза, нещо като прекален оптимизъм. Но обратното би ме направило дълбоко нещастна. Така че ще продължа още малко...

Снимки Личен архив

Сподели в
 

Ковид отнесе и ярката фурия на волното слово в поезията, белетристиката и журналистиката Катя Владимирова. Поклон!

01.12.2021/21:24

На 61-годишна възраст в Мадрид след трудна битка с рака си отиде една от най-знаковите авторки в съвременната испанска литература и постоянна коментаторка на най-големия испански вестник „Ел Паис” и на радиоверигата SER Алмудена Грандес, която винаги открито отстояваше и левите си убеждения. Нейните романи върнаха на испанците много от „белите петна” в историята им, свързани с антифранкистката съпротива.

28.11.2021/21:09

„Да, 115-годишнина от рождението на акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов е дата, която трябва да бъде отбелязана не само в родината му, но и от всеки народ, чиято култура е обогатена от неговите текстове, мисли и идеи. А що се отнася до България – връзката между личността на този велик хуманист и нашата духовност е особено силна. Ние продължаваме да повтаряме и преповтаряме неговото определение, че в исторически план България е „Държава на Духа“, но дали сме достойни за тези думи?

27.11.2021/23:34

Героинята на най-прочутата снимка на известния американски фотограф, направена през 1985 г. и прославила се от корицата на сп. „Нешънъл Джиографик”, е имала труден живот. Но ѝ е провървяло сега да трогне италианския премиер Марио Драги, който решил да даде убежище на афганистанката, след като в родината ѝ пак командват талибаните.

27.11.2021/12:23

Той се казва „Танбих“, идва от Катар и обещава да ни спаси по елегантен начин от фалшивите новини и дезинформацията. Срещаме се с неговия създател – д-р Преслав Наков, специалист от световно ниво в областта на обработката на естествен език с помощта на изкуствен интелект. Как алгоритъмът може да познае, че една новина е фалшива… още преди да е написана?!

18.11.2021/20:03

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Ковид отнесе и ярката фурия на волното слово в поезията, белетристиката и журналистиката Катя Владимирова. Поклон!

01.12.2021 /21:24 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 61-годишна възраст в Мадрид след трудна битка с рака си отиде една от най-знаковите авторки в съвременната испанска литература и постоянна коментаторка на най-големия испански вестник „Ел Паис” и на радиоверигата SER Алмудена Грандес, която винаги открито отстояваше и левите си убеждения. Нейните романи върнаха на испанците много от „белите петна” в историята им, свързани с антифранкистката съпротива.

28.11.2021 /21:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

„Да, 115-годишнина от рождението на акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов е дата, която трябва да бъде отбелязана не само в родината му, но и от всеки народ, чиято култура е обогатена от неговите текстове, мисли и идеи. А що се отнася до България – връзката между личността на този велик хуманист и нашата духовност е особено силна. Ние продължаваме да повтаряме и преповтаряме неговото определение, че в исторически план България е „Държава на Духа“, но дали сме достойни за тези думи?

27.11.2021 /23:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Героинята на най-прочутата снимка на известния американски фотограф, направена през 1985 г. и прославила се от корицата на сп. „Нешънъл Джиографик”, е имала труден живот. Но ѝ е провървяло сега да трогне италианския премиер Марио Драги, който решил да даде убежище на афганистанката, след като в родината ѝ пак командват талибаните.

27.11.2021 /12:23 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

По повод отбелязвания на 25 ноември Международен ден срещу насилието над жени, Международната федерация на журналистите (МФЖ) и нейните филиали отправят глобален призив към правителствата да помогнат за изкореняване на насилието на работното място, като ратифицират Конвенция 190 на Международната организация на труда (МОТ) относно насилието и тормоза в сферата на труда.

25.11.2021 /16:53

Ковид-19 покоси и голямата фотографка, носителката на „Златно перо” на СБЖ Мари Къналян, която свърза последните около 20 години от живота и професионалния си път и с нашия Съюз. Поклон! Сбогуването ще е на 11 ноември от 12.30 ч., Централни гробища, парцел 94 (Арменски гробища).

04.11.2021 /15:19

Снежана Тодорова: „Трудно се отстоява днес будителската мисия на журналистиката, но и на Ботев не му е било лесно. Имаме остра нужда да събудим и в професията ни, и в обществото ни всички онези Думи, Будилници и Знамена, способни да отворят пътя към Новата България, така необходима на всички ни.”

01.11.2021 /08:00

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки