Начало
 
 

„Афганистанското момиче” на Стийв Маккъри вече е на 49 г. и получи подслон в Италия

27.11.2021 /12:23 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Две снимки на Шарбат Гула, направени с разлика от няколко десетилетия, от Стийв Маккъри

Героинята на най-прочутата снимка на известния американски фотограф, направена през 1985 г. и прославила се от корицата на сп. „Нешънъл Джиографик”, е имала труден живот. Но ѝ е провървяло сега да трогне италианския премиер Марио Драги, който решил да даде убежище на афганистанката, след като в родината ѝ пак командват талибаните.

Белязана от тежък живот, от раждането на пет деца, едно от които е починало съвсем малко, и от овдовяването си, 49-годишната афганистанка Шарбат Гула днес все пак може да се смята за щастливка. За разлика от много други жени в родината си, които днес, отново под властта на талибаните, са мачкани и заключвани по домовете си без право да работят или учат, на нея ѝ провървя да трогне със съдбата си италианския премиер Марио Драги. И да получи право на убежище в Италия.

Тя дължи късмета си само на чувствителното фотооко на големия американски фотограф Стийв Маккъри, който ѝ донася световна слава още през 1985 г., разказва baricada.org.

Фотообективът му „хваща” тогава пронизващия зелен поглед на Шарбат, докато тя е още малко момиче, изгубено сред страданието и хаоса в бежански лагер за афганистанци в Пакистан. Това е времето, когато в родината ѝ муджахидините водят война с тогавашните съветски войски, пратени там да помагат на местната просъветска власт. Семейството ѝ бяга от този опасен сблъсък в съседен Пакистан.

Именно там я вижда и снима и Стийв Маккъри – автор на неизброими покъртителни и много хуманни кадри на хора с драматични съдби от различни части на света, но най-вече от Азия.

През 1985-та разтърсващият портрет на Шарбат, направен от американския фотограф, става корица на сп. „Нешънъл Джиографик”. И светът се влюбва в образа ѝ.

Години наред всички наричат този станал емблематичен портрет просто „Афганистанско момиче”. Защото и Маккъри не знае името ѝ. Не я е питал, не го е записвал.

Нищо не се знае за нея до 2002 г., когато любопитството на фотографа взема връх и той започва да я издирва. Маккъри отново заминава за онзи пакистански район, където я е снимал, и тръгва по следите на изгубеното време и някогашното малко момиче… След много усилия успява да я открие. Понеже са минали години, неизбежно променили лицето ѝ на вече зряла жена, установяването, че все пак това е същата личност преминава и през експертизата на ФБР – криминалист и специалист по разпознаването по ириса на окото от американското бюро потвърждават, че именно това е същото „афганистанско момиче”.

Маккъри научава и разказва пред света, че „неговата” Шарбат през всичките тези години постоянно е била в движение, бягайки от войни и драми – ту влиза, ту излиза от бежанските лагери в Пакистан. Била е омъжена още 16-годишна и е дала живот на пет деца, а едно от тях е загубила още като бебе. Заразила се е с хепатит С – същата болест, от която е починал и мъжът ѝ.

През 2016 г. Шарбат е арестувана в Пакистан по обвинение за подправяне на документи, опитвайки се да остане да живее в тази страна. Взели я „под крилото” си международни неправителствени организации ѝ уреждат среща с тогавашния афганистански президент Ашрф Гани, който ѝ обещава закрила, жилище и „достоен живот”, ако се завърне в родината си. И тя се завръща.

Но относителното ѝ спокойствие продължава само до август т. г., когато Афганистан отново преминава в ръцете на талибаните. За нашумялото по цял свят „афганистанско момиче” не може да има никаква сигурност в страна, контролирана от тях. Ето така се стига до оповестеното тази седмица решение на италианското правителство на Шарбат Гула и децата ѝ да бъде предоставено убежище в Италия, както и да бъде включена към правителствена програма за интегриране.

Що се отнася до талантливия американски фотограф, който така съдбовно се оказа свързан с днес вече 49-годишната афганистанка, той е роден във Филаделфия през 1950 г. Завършил е Пенсилванския университет, където е учил първо кинематография, но в крайна сметка взима диплома с отличие по театрално изкуство през 1974 г.

Успоредно със следването му се събужда и интересът към фотографията. Първоначално той започва да публикува свои любителски снимки в студентския вестник „The Daily Collegian”. И веднага привлича вниманието с изключително задълбочения си поглед към човешката природа. През 2001 г. негови творби са включени в международна изложба на художествената фотография, организирана от агенцията Leo Burnett в Лозана, Швейцария.

Маккъри обаче блести най-вече заради съчетанието на този свой художествен поглед с живата тръпка на събитийната фотожурналистика, което прави всички негови снимки изключително въздействащи от човешка гледна точка. Отразяваните от него войни и драми успяват да предадат и болезнения удар на глобалните сблъсъци върху съдбите на отделните хора.

Маккъри трупа опит като фоторепортер именно по време на безкрайния афганистански конфликт още от 80-те години на ХХ век насам. За да отразява ставащото най-автентично, той прекосява по онова време афганистанско-пакистанската граница, преоблечен в типични местни одежди, криейки фотофилмите си и техниката в гънките на дрехите.

Неговите снимки оттам стават популярни по цял свят и му печелят наградата „Робърт Капа” като най-добър фоторепортер.

Кариерата на Маккъри продължава из най-различни „горещи точки” по света – той отразява Ирано-иракската война, гражданските войни и конфликти в Ливан, Филипините, Камбоджа, първата война в Персийския залив, безкрайния сблъсък в Афганистан…

За „Нешънъл Джиографик” той става любим автор на невероятни снимки, които му носят много награди, но и голяма част от славата на списанието. Именно там се появява и легендарната корица с „афганистанското момиче”, като портретът на малката Шарбат е използван многократно и за плакати на Amnesty International.

Днес умореното ѝ от тежкия ѝ живот лице с изпълнен със страдание поглед е олицетворение на десетилетията ужас, на който „великите сили” и глобалните сблъсъци подлагат хората и в Афганистан, и из толкова много други „горещи точки” по света…

 

Сподели в
 

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022/20:20

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021/19:07

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021/16:13

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021/09:39

Ковид отнесе и ярката фурия на волното слово в поезията, белетристиката и журналистиката Катя Владимирова. Поклон!

01.12.2021/21:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки