Снимка: ЕПА

Интересът към личността на 63-годишния  журналист и общественик Ерик Земур е основателна, след като стана ясно, че той има реални шансове да спечели предстоящите през април президентски избори във Франция. В своята програма той очертава ясно разделителната линия между глобализма и обществените настроения. Според някои анализатори тъкмо това го прави много популярен.

Последни проучвания на  общественото мнение сред французите сочат не само, че настоящият президент Еманюел Макрон губи популярност, но и че Земур дори изпреварва дългогодишната дясна претендентка Марин Льо Пен.

Организацията Acrimed, която прави медиен мониторинг, показва, че само за един месец Ерик Земур е споменат над 4100 пъти във френските вестници, или 139 пъти на ден през септември 2021. Телевизионните му участия в този период са със сумарна продължителност от 11 часа. 

За сравнение, Марин льо Пен е получила по-малко от един час време за ТВ-изяви в същия месец. 

Определян като „френския Тръмп", или „парижкия Борис Джонсън“ , все пак някои западни медии не могат да скрият , че Земур "има първокласен ум, но често погрешно е смятан за клоун". 

Кой е Ерик Земур?

Роденият в еврейско семейство, имигрирало във Франция от Алжир, Ерик е отраснал в парижко предградие.  Завършва Science Po - една от най-известните школи по политически науки в страната.

С журналистика започва да се занимава, след като два пъти се проваля в опита си да влезе в Националната школа по администрация, „училището за президенти" на Франция. 

Работи в най-известния десен всекидневник Le Figaro, става редовен гост в най-гледаните публицистични ТВ-предавания, а в последните три години е водещ на популярна авторска програма Face à l'Info в праймтайма на CNews - телевизия, сравнявана с френски еквивалент на Fox News. 

За няколко години от създаването си CNews стига до второ място по гледаемост сред четирите денонощни новинарски канали, според данни на Financial Times. Бизнес моделът на телевизията е да комбинира новини с остри дебати по разнообразни теми - от битовата престъпност до величието на Франция при Наполеон.

Според FT, CNews все още не може да се сравнява с Fox News по мащабите на влиянието си, но все повече противници на Земур критикуват медията за това, че превзема националния дебат и създава още по-дълбоки разделителни линии. 

В крайна сметка Върховният аудиовизуален съвет на Франция (националният медиен регулатор) решава, че Ерик Земур повече не може да бъде третиран като журналист, а като политически кандидат - т.е. ефирното му присъствие вече подлежи на законови ограничения. 

Ерик Земур е известен с по-крайните си изказвания по теми, считани за табу. Една от тях е расизмът, заради което той е осъден  за „разпалване на расова омраза“. По всичко личи, че доста французи приемат неговата позиция за правилна, и това му дава големи шансове четири месеца преди изборите в президентската битка.

Още повече, че Ерик Земур започва кампанията си с емоционална реч, обявявайки, че Франция „..вече не се нуждае от реформа, а от спасяване“. Медийни експерти говорят за търсен от Ерик Земур паралел с прочутата реч на генерал Дьо Гол след падането на Франция през 1940-а година: идентична черно-бяла  композиция с микрофона, бюрото и листовете хартия. Посланието е същото -  за  спасение на Франция, но не от окупатори, а от собствените й елити, които превръщат франзуците в чужденци в собствената им държава.

За няколко дни клипът със словото е гледан близо три милиона пъти в платформата YouTube.

В речта си Ерик Земур ясно показва пропастта между богатата история на Франция и днешната катастрофална демографска и културна перспектива: „Тази страна лека и блестяща, тази страна едновременно митична и научна, тази страна толкова интелигентна и фантастична, страната на Конкорд и атомните електроцентрали. Страната, която изобрети киното и автомобила, тази страна, която търсите навсякъде с отчаяние, за която децата ви изпитват носталгия, без дори да са я познавали, тази страна, която ценим… и която е в процес на изчезване.“

Дали журналистът Ерик Земур ще е следващият президент на Франция, предстои да разберем, но засега някои социолози го поставят на второ място.

.

Сподели в