Нели Огнянова: Какво ни казва случаят с в. "Труд"?

08.12.2021 /16:21 | Автор : Александър Детев | Източник: Дойче Веле Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Проф. Нели Огнянова

"Дойче веле" публикува интервю на Александър Детев с проф. Нели Огнянова да случая със запечатването на редакцията на в. "Труд" заради неиздължени наеми към Министерството на културата.

Предлагаме интервюто на Александър Детев с проф. Нели Огнянова по казуса с "Труд", публикувано в "Дойче веле":

ДВ: Служители на Министерство на културата и полицията запечатаха сградата на в. “Труд” заради неплатени наеми. Работещи във вестника, начело с главния редактор Петьо Блъсков, обявиха гражданско неподчинение и заговориха за “политически репресии”. Какво ни казва този случай за състоянието на медиите в България?

Проф. Нели Огнянова: Казва ни, че част от производителите на новини са в привилегирован режим и по отношение на тях определени системи за контрол не работят. Впрочем през последните месеци станахме свидетели на удивлението на служебния министър на финансите от факта, че много от системите за контрол в държавата не работят.

Може да се разсъждава защо се получава така в медийния сектор, но бих посочила една от причините. Много опити за налагане на обичайни в демократичния свят стандарти се неутрализират от тези, по отношение на които се очаква стандартите да действат. Гаранциите за правото на информация и медийния плурализъм отпадат или не се въвеждат, за да не засегнат икономическите интереси на близки до властта субекти в медийния сектор. Това положение трябва да се промени.

ДВ: От ГЕРБ поискаха извънредно заседание на парламента заради казуса. Като експерт по медийно право виждате ли основание за такова?

Проф. Нели Огнянова: Отношението на ГЕРБ към медиите не е особено последователно. Когато ГЕРБ беше на власт, лидерът на партията Борисов беше категоричен, че "върху свободата на словото не посяга властта, а посягат собствениците". Да отидат на свободния пазар, да теглят кредити, ако направят добър вестник, "след пет месеца вестникът ще е най-четеният и ще си изкарат парите", съветваше Борисов.

По-късно стана ясно, че не е съвсем така и че е имало кръг от приближени на ГЕРБ медии, между които и "Труд", получили милиони необезпечени кредити от банката на властта КТБ чрез търговски дружества - големи кредитополучатели като "Сайга Консулт". Прекратяването на привилегированото отношение се отрази неблагоприятно върху покровителстваните медии: "Преса" и "Тема" вече ги няма, "Стандарт" не е ежедневник, "Труд" е неизправен длъжник.

Откакто ГЕРБ е опозиция, тезата на Борисов за свободния пазар е изоставена. В 46-ото Народно събрание ГЕРБ внесе т.нар. "законопроект Блъсков" за отдаване на имоти-частна държавна собственост без търг, а сега, както разбирам, се търсят и други форми на намеса в полза на Блъсков. Новите управляващи се очаква да обърнат внимание не на конкретни наемни отношения, а на необходимостта да се изостави практиката на ГЕРБ за бартер с медиите: привилегии и публичен ресурс да се предоставят в замяна на проправителствено отразяване.

ДВ: Финансирането на печатните издания е проблем в цял свят, но в България той е особено изразен. Какви стъпки трябва да се предприемат, за да се гарантира както количество, така и качество на пресата в страната?

Проф. Нели Огнянова: В момента се търси решение и на наднационално равнище в ЕС, очаква се подкрепа на медиите с финансовите инструменти на Съюза.

У нас не всички печатни медии имат основание да очакват подкрепа. Не следва повече да е възможно публичен ресурс, в частност европейски средства, да се насочват към издания, печатни или електронни, с антиевропейски и антидемократични позиции. Бъдеще следва да има само качествената журналистика. Ето защо предварителен въпрос е определянето на критериите за качествена журналистика. По мое мнение между тях е спазването на изискванията на журналистическата етика.

ДВ: На прага сме на ново правителство в България, което обещава да скъса с порочните практики от миналото. Могат ли медиите също да се надяват на добри новини? Има ли такива индикации?

Проф. Нели Огнянова: Когато ГЕРБ получи доверието на хората през 2009 година, вече беше направен опит да се сложи ръка върху медийния сектор, изгряваше звездата на Ирена Кръстева, а чрез ред операции собствеността върху мултиплексите беше концентрирана, за което по-късно България беше осъдена от Съда на ЕС. Имаше очакване победителят в изборите да се отнася към медиите по прозрачен и недискриминационен начин. Нищо подобно не се случи.

Сега отново има очаквания за налагане на европейските демократични медийни стандарти. В обсъжданите публично сектори през миналата седмица не се чу много за медийна свобода и медиен плурализъм, но да се надяваме, че това са ценности по подразбиране.

Важно и за нас е, че се подготвят законодателни актове в ЕС в подкрепа на свободата на медиите. Проект на Законодателен акт за свободата на медиите се очаква в средата на 2022 година.

Сподели в
 

Всеки един от 4-те милиарда души по света, опериращи в социалните мрежи, са има за главен редактор на собствена медия, а всичките вкупом следят 24/7 политиците и нищо не им прощават, смята шефът на PR-компанията M3 Communications Group и бивш журналист Максим Бехар.

22.01.2022/12:34

Делото за смъртта на журналиста Милен Цветков в трагичната катастрофа през 2020 г. е към своя край на първа инстанция.

21.01.2022/16:01

Преди дни известният фотограф откри изложбата си Big Jazz Photos в столичния Dada Bar.

20.01.2022/18:16

Журито е съставено от дългогодишни наблюдатели на обществените процеси в България и езикови експерти: Павлина Върбанова - доктор по български език, доц. Георги Лозанов - философ и медиен експерт, Веселина Седларска - журналист и писател, Константин Вълков - програмен директор на "Дарик радио", и Доротея Николова - учител по български език и литература, и журналист.

20.01.2022/11:03

Изработване на нов Закон за радио и телевизия и проверка на процедурата, по която е назначен шефът на БНТ Емил Кошлуков. Такива заявки направи в сряда парламентарната комисия по култура.

19.01.2022/20:06

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки