Начало
 
 

Камбанен звън възвести 144 години от Освобождението на София

04.01.2022 /18:20 | Автор : Спирдон Спирдонов | Източник: СБЖ/otbrana.com Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


С участието на Националата гвардейска част, Българската православна църква, Национално дружество „Традция“, военно-патриотични и други обществени организации, както и на представители на политически партии и на посолството на Руската федерация у нас, днес беше отбелязана 144-годишнината от Освобождението на София.

Макар и с редица ограничения във връзка с пандемията, традицията беше спазена. Благодарствен молебен бе отслужен в храм „Света Неделя”. Имаше литийно шествие и поднасяне на цветя и венци на признателност пред паметниците на ген. Гурко, Цар Освободител и на Българския опълченец.

След превземането на Плевен от руските войски през декември 1877 година, генерал Йосиф Гурко командва тежкия зимен преход към София през Стара планина. Градът е освободен, след като е разгромена армията на Осман Нури паша. На 4 януари преди 144 години в храм „Света Неделя” в присъствието на генерал Гурко се е състояла първата заупокойна служба в памет на загиналите и Тържествен молебен за освобождаването на София.

Паметникът на „Българския опълченец"

е разположен в градината зад Централен военен клуб срещу Дома на Москва в София. Той е висок 7 метра и представлява бронзова статуя на опълченец, държащ знаме и стъпил върху правоъгълен пиедестал. Паметникът е изработен от екип: скулптор Николай Савов, художник-реставратор Емил Чушев и архитект Владимир Станимиров. Като модел за изработването на опълченеца е използвана картината на Ярослав Вешин „Самарското знаме“.

На всяка една от страните на постамента е разположен по един барелеф, изобразяващ сцена от Руско-турската освободителна война. На лицевата страна е използвана като модел картината „Защитата на Орлово гнездо”, на източната страна е използвана картината „Освещаване на знамето на Българското опълчение в присъствието на великия княз и неговата свита”, на западната страна е сцена от „Зимното преминаване на руските войски през Троянския проход в Стара планина“.

На гърба на паметника е разположена карта, показваща пътя на опълченците от Руско-турската война. Когато се погледне отгоре, стъпалата заедно с паметника оформят орден „Кръст за храброст“. Непосредствено до паметника е разположен камък, който е бил донесен от светия връх Шипка.

През 2005 г. се появява идеята за създаването на този паметник. Подписка за набиране на средства откриват инициативен комитет и фондация „Героите на България“. В подписката се включват 3000 човека, а най-голямата дарена сума е 50 000 лв. Забележителното е, че в изграждането на този паметник роля играе и Фондът на потомците на героите от Руско-турската война 1877-1878 г. Наследничката на подп. Калитин е негов президент, а наследниците на ген. Столетов, ген. Радецки и граф Игнатиев имат ръководни функции във фонда.

В паметника са вградени 12 бронзови капсули с имената на 12-те хиляди опълченци, участвали във войната, урна с пръст от местата на битките, кутия с послание към бъдните поколения и списък на всичките 3000 дарители за изграждане на паметника. Капсулите са поставени лично от президента Георги Първанов, Любомир Коларов, Николай Цонев, ген. Златан Стойков, Бойко Борисов, ген. Сим. Петковски и др. в специалната ниша на пиедестала (под барелефа с картата).

Паметникът е открит тържествено на 24. 08. 2008 г. в присъствието на президента, кмета на София, министъра на отбраната, началника на Генералния щаб на Българската армия, директора на Националния исторически музей, председателя на Народното събрание и е осветен от Сливенският митрополит Йоаникий.

Бюст-паметник на генерал Йосиф Владимирович Гурко

тържествено бе открит в София на 2 март 2013 г. Той е разположена в градината до Софийската градска художествена галерия, на ъгъла на ул. „Гурко" и ул. „Княз Александър I"

На официалната церемония по откриването присъстваха председателят на Народното събрание Цецка Цачева, депутати от Русия, Литва, Латвия, Румъния, Молдова, Сърбия и Черна гора, ръководството на Столична община, организаторите на проявата и стотици граждани. Сред поканените гости бе и посланикът на Русия в България Н.Пр. Юрий Исаков. Паметникът е дело на скулптора Григорий Потоцки и представлява бронзов бюст, висок 1,30 метра, поставен върху двуметрова кръгла мраморна колона.

Йосиф Гурко е роден на 28 юли 1828 г. в Новгород, Русия, в семейството на потомствен дворянин от беларуски произход. Той се отличава със службата си по време на Руско-турската война (1877-1878) като командир на Предния отряд на Руската армия на Балканския полуостров, в чийто състав е и Българското опълчение. На 4 януари 1878 г. ген. Гурко влиза с част от войските си в София и освобождава бъдещата българска столица.

Паметникът на Царя Освободител,

наричан още Паметник на Освободителите, е най-величественият и художествен паметник в София и България въобще. Издигнат е в чест на Освобождението на България (1878 г.) в израз на признателността на българския народ към руския народ в лицето на император Александър II и като символ на българската свобода. Намира се на столичния булевард „Цар Освободител“, на площад „Народно събрание“, с лице към сградата на българския парламент.

За издигането на паметника е обявен международен конкурс през 1900 година, в който се включват с проекти скулптори от 13 страни. Спечелен е от италианския скулптор Арналдо Дзоки и паметникът е негово дело. Основният камък е положен на 23 април 1901 година (Георьовден) в присъствието на Княз Фердинанд I. Работата на паметника завършва на 15 септември 1903 г. , а официалното откриване е на 30 август 1907 г.

Монументът представлява 4,5-метрова конна фигура на Александър II, изработена от бронз, положена върху 7,5-метров постамент от черен полиран гранит. Общата височина е 12 метра. Средната част е с фигури и масивен ренесансов корниз, завършен със скулптурата на руския цар, възседнал кон.

Околовръстен висок релеф от бронз, опасващ средната част на постамента, изобразява народа, поведен в битка от богинята на победата Нике. В релефа са портретувани лицата на над 30 военачалници, държавници и общественици, между които генерал Михаил Скобелев, генерал Йосиф Гурко, граф Николай Игнатиев, княз Николай Николаевич-старши.

Други три по-малки бронзови релефи изобразяват ключови събития като битката при Стара Загора, подписването на Санстефанския мирен договор и свикването на Учредителното събрание. В релефите има автентични образи – на Славейков, Заимов, Вазов, Стамболов и други радетели за Свободна България.

Фронталната част на паметника е увенчана с бронзов лавров венец, дар от румънския крал Карол I в памет на загиналите румънски воини, с надпис: „Царю Освободителю Признателна България“.

 

Снимки Авторът и архив СБЖ

Сподели в
 

На 31 януари заедно с концерт на ансамбъла в зала "Катя Попова" в Плевен ще се състои и презентация на книгата "60 години Северняшки ансамбъл". Началото на събитието е от 18.00 ч., входът е свободен.

20.01.2022/20:07

Американският киноактьор, продуцент и режисьор от хърватски произход Джон Малкович ще поставя в Народния театър. За това съобщи ръководителят на най-голямата театрална трупа в България Мариус Донкин по време на вчерашната парламентарна комисия по култура и медии. Очаква се Малкович да се присъедини към екипа на Народния театър през 2024 г., предаде БТА.

20.01.2022/11:10

Младата ни олимпийска шампионка Ивет Горанова иска да обучава деца в Плевен, съобщиха от общината.

15.01.2022/21:47

Настя Радзинская е на шесто място в класацията на най-добре платените блогъри и вече живее в САЩ.

15.01.2022/20:43

"Използват Джокович за назидание. Цензурата е по-голяма от всякога," написа в свой обширен коментар във фейсбук известната ни тенисистка, разкривайки доста подробности от "кухнята" на турнира Australian Open.

15.01.2022/06:22

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки