Начало
 
 

Александър Дероян вплита в картините си и български красоти, и връзки с Армения

27.01.2022 /07:33 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Александър Дероян

Във връзка с 30-годишнината от установяването на българо-арменски дипломатически отношения в Дома на културата „Средец“ беше организирана изложба на арменски художници, която предизвика голям интерес сред почитателите на изобразителното изкуство. Сред участниците, изложил свои платна е и художникът Александър Дероян, който гостува на сайта на СБЖ.

Нашият гост е завършил Институт за изящни изкуства специалности живопис и дизайн. Член е на Съюза на дизайнерите на Армения. Участвал е в много изложби несамо в Армения, но и в много страни по света. Негови творби са били показвани в галерии във Франция, Китай, Италия, както и в няколко университета в Армения, Сирия, Франция, Кипър, България.

Работи предимно с маслени бои и акварели. Пейзажи, портрети и абстрактни произведения са основните му насоки.Дероян има дълъг опит в създаване на оригинални произведения на изкуството, чрез комбинация от цветна текстура и символика. Най-новите му творби включват уникални изследвания в цветови системи. Неговите натюрморти ни показват как по нов начин можем да гледане на обикновените предмети около нас.

Вие участвате в изложбата, посветена на 30-годишнината от установяването на българо-арменските дипломатически отношения, Александър. На каква тема са вашите картини?

В тази изложба, в която има не само мои картини, а и на други колеги, аз участвам с платна, голяма част от които съм рисувал тукq в България. Сред тях има пейзажи на българска тематика. При идването ми през миналото лято посетих Пловдив и местата около него, където открих много красиви места. Вашето море също ме вдъхнови да нарисувам немалко картини.

Тези мои картини са отражение на красивата природа на България, страната, с която ни свързват не само дипломатически, но и исторически връзки. Само да си припомним, че много арменски офицери и войници са участвали в Освободителната Руско-турска война 1877-1878 година. Така че нашите връзки не са от вчера. Освен това арменската диаспора в България, образувала се след Първата световна война, е голяма. И още нещо не бива да забравяме, че и съдбата на двата ни народа си прилича много. 

Така е. България и Армения са две страни с еднаква трагична съдба в миналото. Затова ми се ще да ви попитам мислили ли сте да разкажете за нея с четка и бои? И чели ли сте стихотворението на големия български поет Пейо Яворов „Арменци“ и бихте ли пресъздали този сюжет?

Да, чувал съм за Пейо Яворов и за неговото стихотворение „Арменци“. Но аз съм съвсем друг тип художник. За oа се нарисува картина по това стихотворение и да бъде разбран сюжетът, трябва да се покаже дълбок реализъм, а това не е моят стил. Не бих могъл чрез него да пресъздам, макар че бих се пробвал. Вероятно ще ми трябва време, за да се запозная със сюжета много добре.   

А като художник какви теми от живота ви вълнуват?

Труден въпрос ми задавате. Разбира се, има сред моите колеги има художници, чиято тема е политиката. Например мексиканските художници революционери са създали картини на такава тематика. Пикасо също има такива творби. А моята тема е някак си неутрална. Дори аз самият не знам към кое течение могат да се отнесат моите картини. Аз преди всичко рисувам пейзажи и натюрморти, дори понякога в абстрактен стил. Според мен, ако човек си купи или се сдобие по някакъв начин с картина и я закачи вкъщи, значи, че има отношение към изобразителното изкуство. А това ни казва на нас, художниците, че все още сме нужни.

Днес художниците трябва ли да са съпричастни към случващото се в живота в дадена страна? Например, в Армения. Вашите колеги как се отнасят към днешната действителност там?

Знаете ли, у нас вече израсна младо поколение художници. И те са талантливи и непрекъснато търсещи свои нови стилове. Разбира се това е разбираемо и красиво. Да, художникът е свободен човек, той е далеч от политиката и живее в своя си свят. Ако ние разбираме неговия свят – добре. Между другото, много художници посмъртно са станали известни. Живели са в голяма бедност, лишения и не са ги признавали, а след тяхната смърт е дошло и признанието им.    

Ваши картини са показвани в много галерии несамо в Армения, но и по света. Участвали сте в самостоятелни и общи изложби.  Почувствахте ли се известен и това мотивира ли ви в творчеството ви?

Ако съдим по арменските мерки, вероятно не съм много известен, защото в Армения има много художници. Например в двумилионен Ереван наброяват 50 хиляди художници, членуващи в Съюза на художниците, а още колко има, които не са в тази организация, не се знае. Има много добри сред тях, а и много известни и сред старото поколение и сред младите. А колкото до мен. Аз имах изложби в доста страни. Това не ме прави известен, но все пак си беше някакво постижение.

Откъде черпите вдъхновение за своите картини?

Сред природата. И у нас в Армения има много красиви места. Навсякъде, където ми хареса някое кътче правя етюди и после от тях се ражда картина. Може да се каже, че природата е моят учител, моята муза.

Не за първи път сте в България. Вече познавате ли нашата страна и какво най-много ви впечатли от видяното, за да поискате да го пресъздадете на платното и да разкажете на зрителите в изложбените зали за нашата страна?

Вече за втори път съм в България. Първият път пристигнах през лятото преди две години, а сега съм тук през зимата. Вече споменах, че много ми харесва природата във вашата страна, може би защото прилича на Армения. Тя също е планинска страна.

Знаете ли, и у нас растат същите дървета както тук. Видях букова гора, както и в моята страна. А тази сродна природа някак си ни сближава. У вас много ми харесват старите села. Уникални са запазените каменни покриви. Толкова са красиви и интересни. И хубаво би било тези села да бъдат запазени, защото трябва да се съхранява миналото.

А как бихте определили стила си на работа?

Самият аз много обичам импресионистите, постимперсионистите. Не би било правилно да кажа, че съм като тях. На шега разбира се бих казал, че, все още не съм създал свое собствено течение. Не съм постигнал това ниво, когатоq ако някой види моите картиниq да каже, да, ето това е той. Засега съм все още в търсене на своя стил. Изследвам, търся, старая се да разбера още много неща в изобразителното изкуство. Днес сякаш изкуството стана много неразбрано. Например, все още не знаят към живописта или в друг вид изобразително изкуство да определят пърформансите.

Днес нашето време е наситено с много драматични събития – ковид пандемията, конфликти в различни краища на планетата, икономическа криза. Как смятате днес време ли е за изкуство?

Разбира се, че да, защото изкуството е извън времето. Но тук ще отворя скоба и ще кажа - Пикасо нарисува символа на мира – гълъба, и това помогна на човечеството да разведри тогавашната ситуация. Затова мисля, че изкуството наистина може да повлияе на хода на събитията. До колкото аз знам Рубенс е бил дипломат. Всички са го познавали и уважавали. И той е разрешавал много важни въпроси. Днес времето е много различно, но все пак можем да кажем, че то е изкуство. А изкуството не може да бъде спряно, дори и да има война, тя пак ще даде тема за изкуството.

Следващият ми въпрос е продължение на предишния. В момента всички погледи са обърнати към Украйна и Русия казват, че може да избухне военен конфликт. До неотдавна, а и до днес, и у вас ситуацията е сложна, имам предвид Нагорни Карабах. Могат ли хората на изкуството да покажат на тези, които разпалват подобни конфликти, че не оръжието, а изкуството ще спаси света?

Добър въпрос. Мисля, че може, защото трябва да ви кажа, че ние художниците си дружим помежду си. И украинските, и руските… Особено младите. Те се познават добре, срещат се… Но трябва да кажа, че интелигенцията не са само художниците. Това са музикантите, писателите, архитектите. И ако те се обединят ще са силни и може да докажат, че наистина не оръжието, а изкуството ще спаси света.

Не открих нищо, написано за вас в интернет. Не обичате ли да общувате с журналистите?

Не бих могъл да кажа. Когато бях в Китай, разбира се, имах среща с тамошни представители на медии. Те се интересуваха по един техен своеобразен кръгозор.

И в края на нашия разговор може ли да споделите как общувате с медиите? Взаимна ли е вашата любов? И според вас днес журналистите интересуват ли се повече от изкуство или предпочитат да пишат за скандални и понякога дори жълти сюжети?

За съжаление, днес журналистите предпочитат повече да пишат на политическа тематика, търсят сензацията, жълтото. Но според мен между журналистите и художниците стои още една професия – изкуствоведите. И това е може би най-слабото звено, защото именно те трябва да откриват художниците. Художникът не може да говори. Неговото слово са четките. Това е като при поетите, които не могат да четат своите стихове добре и затова са нужни артистите. А добрият журналист, който разбира също добре и от изкуство, вече е друга тема.

Снимки Авторката и личен архив

Сподели в
 

Романът "Резерват за хора и вълци" от Здравка Евтимова, издаден от ИК "Жанет 45", ще бъде представен в разговор с проф. Милена Кирова в Книжен център "Гринуич" на 26 май от 18.00 ч.

25.05.2022/16:15

В месеца, в който честваме Деня на славянската писменост и култура, Бронислава Волкова ще вземе участие от 25 до 28 май 2022 г. в поетичния фестивал „Свято слово” в Бургас, след което, на 30 май от 18.30 ч. поезията ѝ ще бъде представена и в литературния клуб на Столична библиотека от д-р Димана Иванова, а стихотворения на авторката ще прочете актрисата Диа Мантова.

25.05.2022/14:00

По случай 130-годишнината от написването на химна „Върви народе възродени“ от Стоян Михайловски, десет хорови формации се включиха в официалното честване на Деня на славянската просвета и култура в Плевен.

24.05.2022/18:10

Премиерата на сборника с 25 разказа „Любов по време на омраза“ на дългогодишната журналистка от Радио Свободна Европа и БНР Емилия Антова е на 25 май в „София прес“.

24.05.2022/17:37

В Деня на светите братя Кирил и Методий учениците в българското неделно училище „Иван Вазов”в Одрин бяха зарадвани с раници и художествена литература. Автори на книгите са Ботев, Вазов, Дора Габе, Николай Райнов, Генчо Стоев и други родни и чуждестранни писатели.

24.05.2022/14:36

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

През годините на демокрация у нас може все още и да липсва свобода на словото, но пък разцъфтява книгоиздаването. И всеки реши, че може да бъде писател, а не читател, както се казваше в един виц за чукчите. Но никой не се сеща да пита какво им е на продавачите на книги, които някои с огромен респект наричат още и продавачи на светове. Такъв е и моят гост, с когото разговаряме пред най-светлия ни празник – Деня на писмеността и културата. Нида Аббасс е сред малкото млади хора, още от дете закърмени с любов към книгите. И днес може да се каже, че е сбъднал мечтата си да е продавач на книги и то в една от книжарниците с душа и традиции - „Нисим“.

23.05.2022 /20:58 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В навечерието на 24 май разговаряме за бъдещето на Студентската телевизия „Алма матер“ с доц. д-р Светлана Божилова, която е сред нейните създатели и дългогодишен ръководител.

23.05.2022 /17:10 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Тодор Попов е журналист от Самоков, дългогодишен председател на дружеството на СБЖ там. На него дължим инициативата да има паметник на Константин Фотинов – създателят на първото българско списание ,,Любословие", в родния му град.

21.05.2022 /08:28 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Протести избухнаха в Сантяго, след като на 12 май почина Франсиска Сандовал, работила за известна алтернативна телевизия. Тя бе простреляна в лицето, докато отразяваше избухнали безредици след Първомайската демонстрация в чилийската столица. Ранени бяха още двама журналисти от същата медия. Подозренията са, че стрелялият е дребен мафиот, свързан с карабинерите – репресивна структура, която новият президент Габриел Борич така и не реформира.

15.05.2022 /12:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изданието тръгва като "ежедневен работнически вестник" на 5 май 1912 г.

05.05.2022 /16:17 | Източник: СБЖ

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Нека поднесем цветя и се поклоним пред великото дело на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбуката и с извисяващата сила на просветата.

23.05.2022 /15:54

СБЖ изразява възмущение и осъжда бруталните убийства на четири журналистки в рмките на четири дни в три различни страни. Съболезнования и солидарност за близките и колегите на убитите Йесения Мойинедо, Шейла Хоана Гарсия, Ширин Абу Акле, Франсиска Сандовал, както и на всички журналисти, станали жертви на жестоки разправи където и да е по света. Посегателството срещу всеки един колега е посегателство срещу всеки от нас.

15.05.2022 /12:40

Какви размисли буди новият доклад на „Репортери без граници” с внезапното скачане на България с 21 позиции нагоре по медийна свобода и докъде стигнахме след миналогодишната декларация „Виндхук+30”?

03.05.2022 /16:03

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 45 гости

Бързи връзки