Начало
 
 

Как отрази войната за Освобождението ни руското списание „Нива” през 1876-1877 г.

02.03.2022 /20:37 | Автор : Велиана Христова | Източник: СБЖ/Земя Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Акад. Иван Юхновски предоставя пълно факсимилно копие на всички броеве от популярното руски списание за 1876- 1877 г., въз основа на което е подготвен и предлаганият тук обзор на Велиана Христова.

Историята не може да бъде използвана за политика. Тя се състои от факти. А фактите при Освобождението на България са запечатани например в много популярното за времето си руско седмично списание „Нива“, издавано в руската столица Санкт Петербург  от 1869 до 1918 г. Те добре показват как се надига руското общество след зверствата в България, след Батак и Априлското въстание. Не Александър Втори иска освободителната за нас война с Турция, към нея го принуждават руската интелигенция и руското общество. Вижте превод на откъси от статии в сп. "Нива". Благодарност към акад. Иван Юхновски, който ни предостави пълно факсимилно копие на всички броеве от това списание за 1876- 1877 г.

***

Баши-бузуци

Фанатичната, военизирана сган на Турция, известна под името баши-бузуци, се отличава с такава свирепа жестокост, с такава безпощадна лютост, че всички варварски набези над Европа на дивите азиатски племена не могат да се сравнят с тези начини за усмиряване на славянската рая,  които сега се употребяват от мюсюлманите  на Балканския полуостров.

Всеки ден телеграфът ни донася известия за стотици изклани старци, за десетки хиляди жени, продадени в робство, за затворите, пълни с невинни хора, измиращи в тях от глад, за купища трупове, лежащи по улиците, които, гниейки, заразяват въздуха, за разграбени и изгорени села и градове…

Във Филипополскиясанджак те са изклали цялото българско население, посекли са всички старци и мъже, които не са избягали в планината, превърнали са в робини 60 000 (!) жени, за да ги продадат на малоазиатските пазари. Те са превърнали в пустиня най-цветущите български селения.

Турските власти напълно поощряват този начин на умиротворяване на въстаналите, или само подозирани в намерението да въстанат; управляващите на окръзите раздават оръжие на баши-бузуците и на черкезите, които от самото начало на вълненията в България са извършили хиляди убийства, грабежи, изнасилвания и всякакви злодейства.

От донесенията на чуждестранните агенти в Адрианопол и Филипопол, които те съобщават на нашите вестници, е известно, че при първите признаци на вълнения в Южна България, от всички страни са били призвани баши-бузуци… Войските получавали заповед да убиват всекиго, който оказва и най-малката съпротива. Отначало като съпротива е била приемана грижата за това да се избавиш от ограбване и от всички насилия, извършвани от баши-бузуците, след това са престанали да търсят дори и тези поводи, а е било достатъчно да си българин. Целта вече е била не да се търсят виновните, а просто да се избиват християните, за да се удовлетвори натрупаното отдавна чувство на ненавист. Българите загивали със стотици и хиляди, ужасни са подробностите за жестокостите в Перущица, Батак, Ветрин, умъртвени са били цели селища. Жените и момичетата са подлагани на всевъзможни оскърбления. Много от тях също са умъртвени, а още повече са отведени в робство.

Убивали децата, убивали жителите на селищата, бягащи при приближаването на войските; убивали тези, които не са напуснали жилищата си, тези, които са се скрили, убивали онези, които предават оръжието си – за това, че са го имали, а също и тези, които не са го имали – за това, че уж не искали да го предадат. Що се отнася до грабежите, те са били организирани в най-широки размери: такива градове като Ямбол и Сливен са били съвършено разграбени , по цялата страна шествали въоръжени банди, отнемащи от жителите на селата всичко, което намерят, и при някакъв опит за съпротива, убивали и изгаряли всичко. Това положение се е криело от отоманското правителство, доколкото е възможно, и това не е било трудно заради отсъствието на чужденци в страната; отгоре на това всички писма се отваряли и се унищожавали, а кореспондентите на турските вестници съобщавали най-лъжливи известия. За нещастие, тази анархия е станала хронична и повече не може да бъде скрита…

Сп. „Нива“, 1876 г.,  бр. 28, 18 юли 1876 г.

 

Българското село след разбойнически набег на баши-бузуците

… от стотици български села сега са останали само купчини пепел и обезобразени, разлагащи се без погребения трупове. До шестдесет хиляди мирни жители в кратко време са подложени на най-ужасяващи видове смърт и тяхната кръв напразно зове към турското правосъдие,което ни най-малко не се смущава от застъпничеството на дълготърпеливата Европа към християните. Ужасяващият вид на тези трупове и на тези развалини предизвиква неволното бягство на оцелялото население, останало в пълния смисъл на думата без покрив над главата си и без хляб.   Руските хора пратиха вече немалко на своите бездомни единоверци – единомишленици от Херцеговина и Босна, но да не се умори тяхната даваща ръка, да се отвори сърцето им и за притисналите се към него българи.  В минало, далечно време България – преди нас огласила се от християнските проповеди на Славянските първоучители, ни е хранила с духовен хляб, като ни е доставяла произведенията на своята християнска писменост. Ние едва ли сме й се отплатили за просветителското й влияние, с тези приношения, които по време на постигналото я мохамеданско иго ние смесвикнали дапращаме в нейните обеднели храмове, а след това – и в нейните бедняшки училища...

Руски хора, да не се уморява нашата помагаща ръка! Бедният, дал вече своята трудова копейка, знаейки от опит какво значи нужда, нека я даде отново: една копейка няма да го разори, а от хорските копейки ще се събрат хиляди , даже десетки и стотици хиляди рубли. Богаташът, дал вече, и дал щедро, нека даде още и още от своя безкраен капитал. Богаташът, който още нищо не е дал, защото да даде много му е жал, а да даде малко му е съвестно, нека не робува на съвестта – да даде дори нещо дребно, но нека само да даде! Невежите  хора, не познаващи особено тези българи, както не познаваха херцеговинците и босненците, но чували за християните, измъчващи се в Турция, нека дадат ради Христа своята „спасителна милостиня“. Образованите хора, но още слабо познаващи славяните изобщо, и турските в частност, нека по-скоро попълнят запаса от своите познания, с тази позорна липса. Време е в крайна сметка да не си позволяваме да се заблуждаваме с европейските басни за славяните, които били дотолкова затъпели, че дори не чувстват, когато ги хвърлят в огъня или ги набиват на кол! Време е, доучили се, макар и късно, да вразумяваме и другите, че славянското дело е свято и разумно дело, за което си струва да жертваме. Хората, вярващи горещо в Бога, нека дават заради неговите свети слова, че всички са еднакво негови чада и помежду си братя. Хората,които постоянно приказват за човечеството, за благите плодове на образоваността, нека да разберат най-накрая че всичко това са само думи, ако може да понасяме равнодушно това, което става сега на изток. Ако западът фарисейски пробутва тези високопарни слова, и в същото време проникнат от самолюбие, преспокойно ги тъпче с нозе, то нека отново да ги издигнем ние – по-младите в европейското семейство - нека да спасим нейната образованост от позор и поругаване. Руски хора, не губете време! Проникнете се всички от едно чувство, от една мисъл, жертвайте всеки колкото може и иска, само жертвайте, всички и всеки!

Даренията, както пари, така и вещи…, се приемат всеки ден от  11 до 5 часа при Чернишевия мост, в къщата, където е бившата Гимназия, в помещенията на Географическото общество.

„НИВА“, 1876 г., бр. 31,  2 август 1876 г.

 

Българските бегълци в Балкана

За това какво са претърпели нещастните българи от нашествията на азиатските орди на разбойниците, няма какво да се разпространяваме. Тук има всичко : и надругаване над всичко свято, което е вложило в душите християнството, и жестокостта и хищността на най-лютия звяр, злост, ехидство, хитрост в избора на средствата за задоволяване на своите нечовешки страсти, превъзхождащи всички мерки за свирепост, грубост и безсърдечност на тези отявлени отпадъци на човешкия род. Където е минала тълпата на тези главорези, там като следа на нашествието им са останали смърт, позор, разграбване и пожари. За никого няма спасение: пред очите на майката разрязвали детето на парчета и заставяли нещастната майка да яде месото, на бременните жени разпаряли коремите, за да удовлетворят любопитството за пола на детето, осемдесетгодишни старци набиват на кол, обезчестяват девойките и след това на тълпи ги изгарят или ги продават в робство. Сърцето ти се свива от ужасите, обхванали България! И това е ХІХ век! Бъдещото поколение ще се отвърне и ще отбележи с черна боя сегашното отношение към нея на християнството, допускащо подобна безчовечност.

Достоверни сведения казват, че са загинали 60 000 души.Част, твърде малка част, се е спасила в Балкана…

Сп. „Нива“, 1876 г., бр. 34

 

Страшен миг. Българка, спасяваща се от Баши-бузуците

Картината показва една от безбройните сцени, ставащи в днешно време в многострадалната страна, така жестоко изтерзана и досега стенеща от безчовечното зверство на турците. Младата жена, с малко дете, видимо благодарение на някаква случайност, е успяла да се спаси от изстъпленията на кръвожадните врагове и се укрива сред гъстата растителност;  тя съзнава, че положението й не е безопасно, тя чувства и може би вече чува недалеч от своето убежище шума на злодеите, които вероятно я търсят. Но тя, видимо е решена да не дава живота си даром: по израза на лицето й е ясно, че тя по-скоро ще убие себе си и своето дете, но няма да се даде в ръцете на извергите…

При това неволно си спомняме думите от неотдавнашната реч на Английския премиер (Дизраели-Биконсфилд) , говорещ за турците като за велика нация. Да, това наистина е велика нация, но велика само в смисъла на разбойничество, грабежи, убийства и всякакви зверства… И същият този Дизраели безсрамно, на глас пред хилядна тълпа изказва убеждението, че в делата на политиката държавата трябва да се ръководи не от законите на нравствеността и на справедливостта, а от икономическите изгоди за страната. И го слушат, и му ръкопляскат! Ужасно време! Ужасни нрави!

Сп. „Нива“, 1876 г., бр. 39

 

По божията милост

Ние, Александър Втори

Император и самодържец

Всеруски

Цар Полски, Велик княз Финландски

На всички Наши любезни верноподаници е известно онова живо участие, което Ние винаги сме вземали в съдбата на угнетеното християнско население на Турция. Желанието да се подобри и осигури неговото положение е споделял с Нас и целият руски народ, който изразява сега своята готовност за нови жертви за облекчаване на участта на християните на Балканския полуостров…

Тази загриженост Ни оставаше присъща  и заради печалните събития, случващи се в Херцеговина, Босна и България. Ние първоначално си поставихме за цел да постигнем подобрение на положението на източните християни по пътя на мирни преговори и съглашения със съюзните и приятелски Нам велики европейски държави. В течение на две години Ние не преставахме да се стремим към това да склоним Портата за преобразувания, които да предпазят християните в Босна, Херцеговина и България от произвола на местните власти… Нашите усилия, поддържани от съвкупните дипломатически настоявания на другите правителства, не доведоха обаче до желаната цел…

Изчерпвайки докрай Нашето миролюбие, Ние сме принудени от високомерното упорство на Портата да пристъпим към по-решителни действия. Това го изисква и чувството Ни на справедливост, и чувството на Нашето собствено достойнство. Турция със своя отказ Ни принуди да се обърнем към силата на оръжието. Дълбоко проникнати от убеждението в правотата на Нашето дело, Ние в смирено упование за помощ и милосърдие от всевишния обявяваме на всички Наши верноподаници, че настъпи времето, предвидено в тези Наши думи, на които единодушно се отзова цяла Русия... Сега, призовавайки за Божията благословия над Нашите доблестни войски, Ние им заповядахме да встъпят в пределите на Турция.

Със собствената ръка на Негово Императорско Величество подписано:

Александър

Сп. „Нива“, бр. 16, 18 април, 1877 г.

 

Боят при Шипка и българските деца водоносци

Трети ден вече вървеше горещ бой при Шипка; трети ден не спираше нито за минута; в планината се чуваха тътенът и грохотът от стрелбата, разнасяйки се като неспирно ехо из теснините…

Шепата герои-защитници изнемогват, силите свършват, но те още яко се държат и всички усилия на многочисления враг се разбиват в тази каменна, твърда група – също тъй издръжлива и твърда като околните каменни скали на Балкана.

А има защо да се бият до последната капка кръв, има защо да умират на тези голи, разпалени от слънцето скали… С купове от тела покриват те голите стъпала на височината… Зад тези южни склонове на Балкана се простира зелена, плодородна, гъсто населена, цъфтяща долина. Тази долина е раят на България – най-добрият бисер в разкошната огърлица от балкански долини. Турците са я завзели, изтласквайки нашите към самата планина и докрай са разорили чудната долина на Тунджа, избили са нейните мирни жители, избили са ги безразборно – и старите, и младите, и мъжете, и жените… През прохода на Шипка турците могат да проникнат в самото сърце на България – към махалите на нейната древна столица Търново, едва спасила се от разгрома, вече заета сега от братските дружески руски полкове.

Ако тук пропуснем турците, това ще се отрази печално на разположението на руската армия… нашите войници знаят това и живи няма да отстъпят нито крачка назад.

Вдигна се на крак цялото население на планината: и в Търново, и в Габрово, и в Дряново, във всички малки градчета и села всички със страх и надежда се вслушват в страшните звуци на боя. Всички, които имат сила, които могат с нещо да помогнат на бойците за святото дело, всички идват насам… Боят гори не на едно място - по страничните пътеки, обходно отляво и отдясно са се устремили турските батальони, гърди до гърди, в ръкопашен бой обграждат. Най-горещо кипи боят в средата, там, където на изхода от теснината, се издига гол склон, където са руските окопи.  Към тези окопи са устремени всички усилия на турците. Самият Сюлейман не отмества очи от това място и праща към него все нови и нови колони.

В окопите се бият руските воини, дошли отдалече, бият се рамо до рамо със своите нови бойни другари – българските опълченци. Мнозина и от едните, и от другите лежат убити, мнозина са ранени и осакатени, пълзят по голия каменист връх, изнемогвайки от болка, от жажда и от палещото слънце. Всяка минута падат все нови и нови жертви. Там гръмва турска граната, накъдря се белият дим от взрива, във всички страни се пръсват парчета чугун и камъни, пръсва алената кръв на убитите, като рой свирят куршуми, удрят се звънко в камъните, глухо попадат в живо меко тяло…  Навсякъде се чува болезнен стон, раздиращ душата…

Тук се задава мирната българска помощ. По пътя от Търново се точат тежки каруци, скърцайки с дървените си оси, плющят ремъци по черните гърбове на силните биволи… На возилата има бъчви с вода, торби с хляб, глинени оплетени съдове с вино. Всичките тези благини ги возят търновци, габровци, дряновци – да подкрепят силите на борците. Без страх влизат в самия ад на боя, сами попадат под куршумите… Стотици ранени вече са извозени с тези каруци… Децата не изостават от големите и, презирайки опасността, гледат смело направо в лицето на смъртта, шмугват се, внасяйки своята лепта в общото дело… Една такава група е изобразена на приложената снимка. Върволица деца са напълнили с вода своите съдини някъде долу и се отправят към опасното място. По-голямото момиче е на около 13 години… Тези широко отворени големи тъмни очи са вперени напред, момичето изцяло е погълнато да съзерцава боя, крачи машинално под тежестта на глинената си стомна, нищо друго то не вижда, не вижда дори как малкият му брат изплашено сочи едно ранено вече момче, което е поставило своята стомна на земята и превързва с кърпа раненото си краче…

Н. Каразин

Сп. „Нива“, бр. 38, 19 септември 1877 г.

 

Този обзор е публикуван във в. „Земя“

 

Сподели в
 

През годините на демокрация у нас може все още и да липсва свобода на словото, но пък разцъфтява книгоиздаването. И всеки реши, че може да бъде писател, а не читател, както се казваше в един виц за чукчите. Но никой не се сеща да пита какво им е на продавачите на книги, които някои с огромен респект наричат още и продавачи на светове. Такъв е и моят гост, с когото разговаряме пред най-светлия ни празник – Деня на писмеността и културата. Нида Аббасс е сред малкото млади хора, още от дете закърмени с любов към книгите. И днес може да се каже, че е сбъднал мечтата си да е продавач на книги и то в една от книжарниците с душа и традиции - „Нисим“.

23.05.2022/20:58

В навечерието на 24 май разговаряме за бъдещето на Студентската телевизия „Алма матер“ с доц. д-р Светлана Божилова, която е сред нейните създатели и дългогодишен ръководител.

23.05.2022/17:10

Тодор Попов е журналист от Самоков, дългогодишен председател на дружеството на СБЖ там. На него дължим инициативата да има паметник на Константин Фотинов – създателят на първото българско списание ,,Любословие", в родния му град.

21.05.2022/08:28

Протести избухнаха в Сантяго, след като на 12 май почина Франсиска Сандовал, работила за известна алтернативна телевизия. Тя бе простреляна в лицето, докато отразяваше избухнали безредици след Първомайската демонстрация в чилийската столица. Ранени бяха още двама журналисти от същата медия. Подозренията са, че стрелялият е дребен мафиот, свързан с карабинерите – репресивна структура, която новият президент Габриел Борич така и не реформира.

15.05.2022/12:00

Известният британски журналист и познавач на Близкия изток Джонатан Кук анализира в Middle East Eye убийството на палестинската журналистка Ширин Абу Акле и привежда още случаи на разправа на Израел с журналисти.

15.05.2022/10:57

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

През годините на демокрация у нас може все още и да липсва свобода на словото, но пък разцъфтява книгоиздаването. И всеки реши, че може да бъде писател, а не читател, както се казваше в един виц за чукчите. Но никой не се сеща да пита какво им е на продавачите на книги, които някои с огромен респект наричат още и продавачи на светове. Такъв е и моят гост, с когото разговаряме пред най-светлия ни празник – Деня на писмеността и културата. Нида Аббасс е сред малкото млади хора, още от дете закърмени с любов към книгите. И днес може да се каже, че е сбъднал мечтата си да е продавач на книги и то в една от книжарниците с душа и традиции - „Нисим“.

23.05.2022 /20:58 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В навечерието на 24 май разговаряме за бъдещето на Студентската телевизия „Алма матер“ с доц. д-р Светлана Божилова, която е сред нейните създатели и дългогодишен ръководител.

23.05.2022 /17:10 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Тодор Попов е журналист от Самоков, дългогодишен председател на дружеството на СБЖ там. На него дължим инициативата да има паметник на Константин Фотинов – създателят на първото българско списание ,,Любословие", в родния му град.

21.05.2022 /08:28 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Протести избухнаха в Сантяго, след като на 12 май почина Франсиска Сандовал, работила за известна алтернативна телевизия. Тя бе простреляна в лицето, докато отразяваше избухнали безредици след Първомайската демонстрация в чилийската столица. Ранени бяха още двама журналисти от същата медия. Подозренията са, че стрелялият е дребен мафиот, свързан с карабинерите – репресивна структура, която новият президент Габриел Борич така и не реформира.

15.05.2022 /12:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изданието тръгва като "ежедневен работнически вестник" на 5 май 1912 г.

05.05.2022 /16:17 | Източник: СБЖ

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Нека поднесем цветя и се поклоним пред великото дело на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбуката и с извисяващата сила на просветата.

23.05.2022 /15:54

СБЖ изразява възмущение и осъжда бруталните убийства на четири журналистки в рмките на четири дни в три различни страни. Съболезнования и солидарност за близките и колегите на убитите Йесения Мойинедо, Шейла Хоана Гарсия, Ширин Абу Акле, Франсиска Сандовал, както и на всички журналисти, станали жертви на жестоки разправи където и да е по света. Посегателството срещу всеки един колега е посегателство срещу всеки от нас.

15.05.2022 /12:40

Какви размисли буди новият доклад на „Репортери без граници” с внезапното скачане на България с 21 позиции нагоре по медийна свобода и докъде стигнахме след миналогодишната декларация „Виндхук+30”?

03.05.2022 /16:03

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки