Вече три седмици с огромна тревога и болка сме свидетели на недопустим военен сблъсък между Русия и Украйна, съпровождан с човешки жертви, разрушения, бежански поток, дълбок трус в международната сигурност и световната икономика. Както СБЖ вече нееднократно подчерта, час по-скоро е необходимо да замлъкнат гърмежите и да се завие към възстановяване на мира, за да спре тази трагедия. Това обаче няма да стане с нови и нови оръжия и с ескалаця на конфронтацията, а с отговорни и общи усилия за връщане към дипломацията и диалога. Само колкото се може по-бързото поемане по този път ще възпре ужаса и най-непоправимото - гибелта на още и още хора.

Уви, както и във всички други войни и въоръжени конфликти, а такива в момента пламтят в 18 различни точки на планетата, в Украйна наред със свидните мирни жертви загиват и изпълняващите дълга си да информират за събитията журналисти. Кореспондентите винаги са под повишен риск, защото неизменно са все там, където е най-опасно, за да отразяват ставащото най-автентично.

В последните дни дойде черна поредица от съобщения за няколко покосени във войната репортери – и украински, и чуждестранни. Покрусени сме от загубата на колегите... Жертвите сред журналистите винаги са и убийство на истината, която също пада окървавена, когато се стреля по призваните да я показват и разказват „от  първо лице”, „от мястото на събитието”...

Боли ни, че репортерите винаги се окзват мишени при войни и конфликти, не от вчера и не от днес... Дълъг и горчив е този трагичен списък, не спрял да набъбва и през 21-ви век със загиналите журналисти в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, в израелско-палестинския конфликт, а дори и в страни без преки въоръжени противопоставяния като Мексико... Украйна е съвсем близо до сърцата ни, съсипани сме да виждаме и там продължение на тази непоносима трагедия...

Може би ще намалим жертвите сред колегите, ако журналистическата колегия по цял свят се обедини зад хуманната мисия да дава глас на разума и човечността и така да възпира политици и геополитически съперници в безумните им и разрушителни сблъсъци... Ако наш общ стимул за действие стане възправянето срещу хвърлянето в месомелачката на мирни хора от съсипани от войни страни по цял свят... Убитите в такива катаклизми журналисти са част от огромното море на човешките жертви и страдания.

Просто трябва да спрем войната и насилието, колеги, за да спрем да губим и военни кореспонденти.

Не на войната! Искаме МИР веднага!        

Снежана Тодорова,

председател на УС на СБЖ

Свързани:

Войнта е път за никъде. Журналистиката трябва да допринесе за завой към мира

Дата: 24.02.2022

Сподели в