Всички приятели се обръщат към изключителния Анжел Вагенщайн със свойското Джеки

Анжел  Вагенщайн влезе в своята двадесета петилетка. Ако  вече не бяхме поискали Времето да е наше, ако не бяхме   изпели „Вземи панелите,трабанта, но въздуха ми остави” преди три десетилетия и не  бяхме поискали „развод” със социализЪма, може  би още щяхме да броим годините в петилетки...

Джеки става член на РМС в Пловдив и през 1941 година, 19-годишен,  вече участва в Съпротивата и влиза в БКП. Заловен от полицията, е осъден на смърт, но влизането на Червената армия го спасява от изпълнението на смъртната  присъда...

Ако разлистите биографичните  му страници, няма как да избяга от окото ви дейността му като сценарист, писател, общественик, като оратор и магьосник  на словото. Винаги ни е впечатлявало посланието му към зрителя и слушателя, винаги  е отеквала мъдростта в думите  му... Затова особено ме  впечатли преди  години репликата му към моето литературно и сатирично творчество: „Пиши, но знай, че те следя и чета внимателно...”

Преди  четвърт век в кинозалата на „Позитано” 20 заедно с Нушка  Григорова и Грета  Ганчева организирахме неговата юбилейна творческа  вечер... И ето  как се изтъркаляха още  пет петилетки, в които бяхме заедно и заедно вървяхме  в Прехода и демокрацията... Много  вода  изтече, доста  чаши  студена вода изпихме – и с демократи, и с комунисти, и с разни  управлници...

Вагенщайн беше един от 12-те интелектуалци на паметната „закуска” с френския президент Митеран през 1989 година...

Ако се разровим в над петдесетте му киносценария, няма как да не поискаме отново да видим „Звезди  в косите, сълзи в очите”, „Допълнение към закона за защита на държавата”, „Гоя”, „Звезди”, „Тревога”, филмовата епопея-балада за Борис Първи и Покръстването, а песента на Стефан Димитров ще ни върне във филма  на Иван  Ничев „След  края  на света” и ще продължим да си тананикаме: „Там, преди  сто лета... в дядовата  къща...” И няма да спестим отличията и най-високите междунардни награди на кинофестивалите в Кан, Аделаида, Берлин, Виена, Москва, Карлови  Вари, Авелино...

Награди печелят и романите, преведени на френски, английски, немски,  руски, испански, унгарски, чешки, италиански, иврит, китайски. Става  дума  за „Сбогом , Шанхай”, „Далеч от Толедо”, „Петокнижие Исааково”.

Анжел  Вагенщайн  има  престижни световни литературни  награди. Носител е и на Европейската  награда за  литература „Жан Моне”, на Орден „Стара  планина” – първа  степен, на френското звание „Офицер на Ордена за заслуга към нацията”, на испанския „Офицерски кръст на Ордена за граждански заслуги”, на българската държавна  награда „Св. Паисий Хилендарски”. Негови са още Годишната литературна награда на парижката Сорбона, Германската национална награда за изкуство, Международната награда за права „Свят без нацизъм”, руски орден за заслуги в развитието на културните ни  връзки и много други .

За  нас, неговите фенове, почти набори и младежи Анжел си остана просто Джеки. В книгата си „Преди края на света” столетникът се връща в своето детство и обяснява как е произлязъл и прякора или просто псевдонима Джеки .

Очарователното гаврошче, изиграно от Джеки Куган, замеря с  камъни стъклата  на околните квартални къщи и бяга из бедните улици на града... Анжел е гледал  многократно любимия филм „Хлапето”, а Чарли  Чаплин му е станал симпатичен не само по политически причини, убеждения и талант. Чаплин, може да се каже, е станал и негов кръстник от другия  край  на света – с името на малкия актьор от „Хлпето”. С него сега нашият Джеки влиза в своята наистина двадесета  българска петилетка...

Четох някъде , че Вагенщайн говори с огромна признателност и обич за „великолепното явление в българската  революция – РМС” , от където  започва и неговият път с младежите , „тръгнали на бой за хляб и свобода”.  Те не омърсиха с изгода и власт своите  биографии, останаха докрая верни на битието си, мечтите  си  и на... лелите си – онези, които в някогашния Пловдив са  нарекли и своя племенник с името Джеки...

На писалището ми лежат от двайсетина  година книгите с автографа на учителя в скромното  ми литературно  поприще „Три  сценария”, „Далеч от Толедо” и „Петокнижие Исааково” – за нещата  от живота на Исаак Якоб Блуменфелд  през две  войни, в три  концлагера и пет  родини.

Благодаря  ти, другарю Джеки, за общата ни далечна, красива  цел, както и ти си написал на  неумолимия и  неукротим сатирик Лозан Такев преди двадесет  години...

Пожелавам ти здраве и нулева  толерантност към вирусите и придружаващите  болести на новия  век, в началото на твоя втори век. Вдигам двата пръста и  палеца, които ти самият ни показа в началото на Прехода и избухналата демокрация.

Свързани:

Анжел Вагенщайн получи Наградата на София за приноса си към киното

Дата: 11.03.2022

Сподели в