Живодар Душков

Проектът е организиран от литературния институт Cenacle LUCEAFĂRUL в румънския град Гюргево, а негов куратор е известната поетеса и публицист Дуня Паланжеану. Тя е популярна също и като представител на CUPAEA и международен доброволец за мир.

Дали заради събитията в Украйна, които дадоха нов облик на живота на всички хора по света, или защото няма нищо по-скъпо от това да живеем в един мирен свят без войни, но поетичният проект впечатли много творци от различни кътчета на нашата планета . „Вашите послания за мир в стихове дойдоха от Украйна, България, Еквадор, Мексико, Аржентина, Пуерто Рико, Перу, Киргизстан, Италия, Испания, Молдова, Румъния – се обърна към участниците в проекта Дуня Паланжеану. – В тези времена, когато мирът е застрашен и в трудно изпитание, ви приканвам, скъпи поети и любители на поезията и мира, да прочетете стихотворенията, публикувани на фейсбук страницата на проекта. Химнът на мира звучи във Вселената и това е вашият химн! Благодарим ви за участието и за подкрепата за създаването на световен мир чрез вашите творби!“

А журналистът и писател Живодар Душков не скри своето вълнение от това, че е носител на поредното признание на неговия поетичен талант. Той сподели на личната си фейсбук страница новината за своето отличие, и тъй като с него сме, както се казва, „бойни другари“ несамо от университетската скамейка, а и след това на попрището журналистическо, не пропуснах да го потърся и помоля да сподели какво е усещането в днешното смутно време да бъдеш отличен като поет на мира.

„Аз съм от поколението, родено след Втората световна война и израсло в условията на мир – сподели за сайта на СБЖ Живодар Душков. - Дълги години за войната знаехме само от военни филми и книги, след това новинарските емисии съобщаваха за военни конфликти, но те бяха далеч от България... В края на ХХ век мирисът на барут се настани на Балканите, а от началото на ХХІ век е на територията на Украйна... Стихотворението ми „Портрет на мира“, с което участвах в проекта, изразяв моето дълбоко убеждение, че при решаването на всички конфликти, възникнали между държавите, трябва да се използват средства, различни от оръжието. Моят глас за мир, прозвучал посредством стихотворението ми, бе един от първите, появил се на страницата на проекта. В следващите дни и седмици прочетох стихотворения и на други поети. Радвах се, че толкова поети прегръщат идеята за мир. Днес, при финализирането на проекта „Стихотворения за мир“, съм силно впечатлен от факта, че в него са се включили поети не само от Румъния, но и от Аржентина, България, Еквадор, Испания, Италия, Киргизстан, Мексико, Молдова, Перу, Пуерто Рико, Украйна. За мен това е ярка демонстрация, че идеята за мира е с общочовешки измерения. Самият не зная дали наградените стихотворения ще бъдат публикувани в поетически сборник или ще останат само като публикация в социалната мрежа. Това не е важно. По-важното е, че на различни езици прозвуча посланието за мир и по такъв начин бе създаден истински химн на мира.“

Международния онлайн литературен проект „Стихотворения за мир“ е определен от медиите в Румъния като голямото литературно събитие за 2022 г. за страната. Мнозина съзряха у него знака, че войната в Украйна трябва да спре и мирът да е този, който да потуши страстите да се стрелят брат срещу брата в ХХІ век.

Визитка: Живодар Душков е завършил история и българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Автор е на 20 научни книги или учебно-помощна литература; на романа „Пъзел” (2001), стихосбирките „Стриптийзьор” (2000), „Билет за живот” (2007) и „Дарявам ти любов” (2010), белетристичните книги „111 малки разкази за големи хора” и „Десет есетА” (2001), „60 усмивки „made in RU” (2005), „35 истории от вчера” и „Свидетелства за времето. Избрани публикации” (2007) и др.

Негови творби са включени в антологии и сборници – „Неизбежни клади. Антология любовна лирика” (2005), „Трепети” (2008), „Стъпки. Стихове от български учени” (2009-2013), „Културна палитра”, 1-2 (2012) и т.н. Отпечатал е повече от 130 научни статии, доклади, монографии; както и над 1100 статии, очерци, рецензии и т.н., намерили място в национални и местни печатни медии. Дългогодишен главен редактор е на в. „Студентска искра” (до декември 2009 г.), съредактор на „Другият вариант” (2001-2014), отговорен секретар на ежедневника „Русенски новини”, главен редактор на седмичника „Дунавска правда” (началото на 90-те години на ХХ век) и „Наши дни” (от 2012), кореспондент на софийски и провинциални вестници и пр.

Носител е на Годишната награда на Международна фондация „Георги Димитров” (2002), Годишната награда в областта на хуманитаристиката на Съюза на учените-Русе (2006), Награда „Русе” в областта на публицистиката (2007), Златна значка на Русенския университет (2007), Златно перо на Съюза на българските журналисти (2008) и на други отличия от литературни или журналистически конкурси. Заслужил доцент на Русенския университет (2010). Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на учените. Наскоро колегата отбеляза и своя 75-годишен юбилей. Така че и за събитието в живота и престижното отличие:

Честито, Живодаре!

Предлагам ви стихотворението му, отличено с диплома „Поет на мира“:

ПОРТРЕТ НА МИРА

В музея е застинал грохот.

И спомен от война и смърт.

Покоят, щом е пред стъклото,

е знак: присъства тук Мирът.

В небето – самолетни дири.

„Ура!”, „Ура!” деца крещят.

Скривалище, щом днес не дирят,

е знак: присъства тук Мирът.

Децата неумело сричат:

‘фугас’, ‘осколка’, ‘взрив’, ‘снаряд’...

Щом в речник трябва да надничат,

е знак: присъства тук Мирът.

Мирът е в славеева песен.

В безгрижен смях сред бащин кът....

...Животът ни би бил чудесен

и утре, щом е с нас Мирът.

Сподели в