Допустимо ли е журналистиката да се предава пред всеизвестната и често повтаряна сега максима, че истината е първата жертва във всяка война? Да оставя обществото да се справя самò с настървението на пропагандите? Да дезертира от професионалния дълг за проверка на данните, разпространявани било от едната, било от другата заинтересована страна? А когато такава проверка е незъвможна, да „забравя” изрично да посочва в поднасянето на информацията, до която получава достъп, че тя не е потвърдена от независими източници?

През многобройните войни и конфликти, преживявани от човечеството, включително и в ерата на модерните технологии, винаги се е откроявала сериозната и отговорна журналистика, която не е допускала подобни компромиси с базовите принципи на професията. Имаме ярки световни образци за такава честна и достойна журналистика, макар с годините те да стават все по-редки, особено на фона на демонстративната разправа с емблематичния разобличител точно на военни престъпленя Джулиан Асандж.

За съжаление, все по-често в професията доминира подходът на големи световни медийни корпорации, подменящи журналистиката с пропаганда, а фактите с внушения, удобни за собственици, рекламодатели или управленски лобита. Естествено, че този „мейнстрийм” вляе и на цялата медийна среда, допълнително ерозирана от вече неприкритата манипулативност на социалните мрежи.

Това е не просто фонът, а един от ключовите елементи в драмата на сегашната война в Украйна, която в България всички преживяваме болезнено като човешки същества. Естествено и разбираемо е, че както и цялото ни общество, журналистическата ни колегия също е завладяна от силни емоции и поляризация в преценката за трагичните събития. Всички имаме своите лични пристрастия и мнения. Но е много разрушително те да се прехвърлят върху професионалната журналистическа работа, която точно в дадената обстановка е редно да се упражнява с изключителна отговорност и буквално сапьорско внимание.

Емоционални и пристрастни, неподплатени с неоспорими факти публични изблици от страна на журналисти носят крайно деструктивно послание на цялата и без това хвърлена в (дез)информационен въртоп аудитория. Когато представители на колегията пренебрегват своя журналистически дълг и влизат в ролята на (гео)политически „запалянковци”, те само допринасят за допълнително задълбочаване на обществени разломи и конфронтации.

Много тревожно и рисковано е, когато се забравя, че журналистиката е призвана да търси обективната истина и да представя цялостна картина на събитията във всичките ѝ нюанси, детайли, противоречия и исторически контекст, стъпвайки, разбира се, и на фундаментални етични норми – както професионални, така и общочовешки. Сред най-важните от тях е защитата на мира, човешкия живот, човешките права.

Както СБЖ е посочвал многократно, войната в Украйна е огромна трагедия, която не биваше да се допуска. Тя незабавно трябва да бъде спряна, да се поведат конструктивни и ефективни преговори, за да се възстанови мирът и да се търсят компромисни решения на проблемите, като в тази посока бъдат насочени и усилията на всички влиятелни световни сили. Всеки призив за наливане на още оръжия в това братоубийство е равнозначен на призив за наливане на бензин в огъня на унищожителен за човечността пожар. Етичният дълг на отговорната журналистика е да допринася за колкото се може по-бързото спиране на войната.

Снежана Тодорова,

предсидетал на УС на СБЖ

Сподели в