Татяна Явашева (в центъра) по време на премиерата на книгата си "вСЪЩНОСТ". Снимка: Къдринка Къдринова

С елегантна премиера в интимното пространство на Галерия „Сан Стефано” журналистката и поетеса Татяна Явашева представи на 26 май четвъртата си поетична книга „вСЪЩНОСТ” (издателство „Жар” – Жанет Аргирова, художествено оформление Любомир Славков).

Сред съзвучните със стиховете на авторката необичайни експонати на експозицията „Недоизказано” от Биеналето на хартиеното изкуство се събра многобройна и вдъхновена публика – журналисти и поети като самата Таня, представители на бизнеса, учени и университетски преподаватели, цели семейства и компании нейни приятели.

Поетесата разказа как се е раждала книгата ѝ и как естествено е дошло красноречивото ѝ заглавие. Колкото и да се е опитвала да избяга от него, то все я е намирало.

За „вСЪЩНОСТ” говориха редакторът на книгата и директор на програма „Христо Ботев” на БНР Митко Новков и поетът Румен Лонидов, а популярната от тв екрана Ева Кекерезова прочете една от творбите в книгата.

Развълнувана от големия интерес към новата ѝ стисобирка – донесените бройки дори не стигнаха за всички желаещи да с я купят – авторката в един момент прекъсна раздаването на автографи пред извилата се опашка, за да увери присъстващите, че книгата ѝ вече е задействала кръговата си защита над всички събрали се, в пълен синхрон с идеята, въплътена от Любомир Славков в оформлението на корицата.

Сред многото колеги, поздравили Таня Явашева, бе и председателката на СБЖ Снежана Тодорова.

Следващото представяне на „вСЪЩНОСТ” ще е на 4 юни, в рамките на Панаира на книгата.

„Рационалната поетика” на Татяна Явашева (по израза на Митко Новков) е изпълващата целостта половинка „вСЪЩНОСТ”та ѝ едновременно и на опитна журналистка в икономическата тематика, и на поетеса, концентрираща в пестеливите капки на думите цяла вселена от себепознания.

С Таня няколко години сме работили заедно в незабравимото списание „Тема”. Наред с неизменната ѝ ведрост и винаги светла усмивка, съм запомнила и магнетичното ѝ умение да съчетава в икономическите си статии хладната аналитичност с лаконични, но ярки светкавици, вадещи на показ и човешката цена на криволиците из света на бизнеса. И в работата, и в колегиално-приятелското общуване тя си беше такава, каквато я описва и Румен Леонидов в послеслова към предишната ѝ книга „Чуй тишината". А именно: „сдържана, разсъждаваща, наблюдтелна и далеч от словесната натруфеност".

В журналистическото си превъплъщение Таня днес е едно от най-ярките пера на сп. „Икономика”. По-рано е работила във в. „Пари”, в сп. „Бизнес уик”, в споменатото сп. „Тема”. Член е на Съюза на българските журналисти, както и на Клуба на поетите журналисти към Поетично ателие „Владимир Башев”. Част е от Обществото на литературния кабинет „Димчо Дебелянов“.

Допреди „вСЪЩНОСТ” е издала 3 стихосбилки – „По ръба на чадър” (1997), „Смехът на огледалото” (1999) и „Чуй тишината” (2017).

Носителка е на редица литературни награди, като винаги откроява първите две – от ежегодния конкурс за млази автори на издателство „Христо Г. Данов” през 1996-та и от литературния конкурс „Южна пролет” през 1998-ма.

Нейна поезия е печатана в широк кръг литературни издания и сайтове за литература, звучи и в предавания по БНР и други електронни медии.

Участва в трите поетични антологии на Клуба на журналистите поети към Поетично ателие „Владимир Башев“ в София – „Време за кактуси” (2003), „Време за камъни” (2013) и „Тринайсет“ (2019). В последния сборник е и редактор. Присъства и в CD Антологията „Дигитална креативност – среща на поколенията“ (2020), издадена от Обществото „Димчо Дебелянов“.

Ето какво е написал за поезията ѝ проф. Цочо Бояджиев на задната корица на новата ѝ поетична книга „вСЪЩНОСТ”:

Шеметен вихър от думи!

От думи, които никога не са равни на себе си –

те ту се удвояват в огледалото и се стъписваме,

неспособни да различим оригинала от копието,

ту внезапно прекъсват и ни оставят

ранени от недоизказаното,

ту ни залюляват в някакво сладостно безвремие,

което толкова наподобява щастието,

ту ни подгонват по неизбродими пътища

и ясно разпознаваме синкопите на нашата номадска кръв.

В този словесен вихър се открояват две думи, които

оправдават безсънията на поета – прошка и човечност.

непоклатимата увереност, че думите все пак се връщат.

А ето и няколко творби на Татяна Явашева от „вСЪЩНОСТ”:

С ПРАХ СЕ ПОКРИВА ПРОЗОРЕЦЪТ

да не гледам живота навън

а само отвътре затова

с прах се покрива прозорецът

           *   *   *

НАВИКЪТ СЛАГА ВЪЗПИРАЩИ ЗНАЦИ

и върви само в отъпкания коловоз

а райските ябълки растат

далеч от мястото където

навикът слага възпиращи знаци

          *   *   *

ДОБРЕ ПОДРЯЗВАНИТЕ ХРАСТИ

вече са прораснали

глави готови за отсичане

растат и пак растат в

добре подрязваните храсти

Свързани:

Журналистката и поетеса Татяна Явашева посреща рожден ден с нова книга

Дата: 22.05.2022

Сподели в