Съюз на българските журналисти - Акценти и позиции СБЖ RSS Новини http://www.sbj-bg.eu bg http://www.sbj-bg.eu/sbj_rss.gif Съюз на българските журналисти http://www.sbj-bg.eu Wed, 21 Oct 2020 13:18:55 +0300 SBJ RSS Generator ©2010 sbj-bg.eu Цялостен механизъм за гарантиране на медийната свобода се подготвя в ЕС http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=47901 СБЖ Европа чува тревогите на България за съсипването на медийната свобода у нас и подготвя цялостен механизъм с общоевропейски обхват за регулиране и гарантиране на тази свобода. Това се разбра от състоялата се на 12 октомври едновременно в София и в Брюксел онлайн конференция Свобода на медиите в България . Проявата бе организирана със съдействието на Алианса на социалистите и демократите в Европейския парламент по инициатива на принадлежащата към тази група евродепутатка Елена Йончева . Съорганизатор бе електронното издание Euractiv. Българските участници в събитието - журналисти и медийни дейци, както и самата Йончева - се събраха в зала Сердика на София Хотел Балкан , откъдето бе осъществена виеоконферентната връзка с Брюксел. Като представители на европейски институции и международни организации онлайн участваха Вера Йоурова , зам.-председател на Европейската комисия и еврокомисар по ценносттите и прозрачността, Павол Салай от Репортери без граници , Патрик Пенинкс , ръководител на отдел Информационно общество в Съвета на Европа, Рамона Стругариу , румънската евродепутатка от групада Обнови Европа (наследник на Алианса на либералите и демократите в Европа). Модератор на виртуалната дискусия, която се водеше частично на английски, частично на български, бе Георги Готев , главен редактор на сайта Euractiv-България. Първият панел на конференцията премина под надслова Как може да помогне ЕС? В своето изказване, с което започна деловата работа на форума, Елена Йончева изтъкна: Докато Европа става свидетел на брутални убийства на журналисти в отделни държави-членки, в България беше убита самата журналистика. Беше унищожена бавно, постепенно и систематично. Йончева отбеляза, чe конференцията е била замислена още миналата година, но заради пандемията от Covid-19 провеждането ѝ се е забавило. Евродепутатката изрази надеждата, че макар и онлайн, форумът ще даде възможност да се заговори по същество за сериозните проблеми с медийната свобода в България, за да се потърсят и конкретни европейски решения за тях. Отказът да се дебатират проблемите в медиите в България влошава драматично ситуацията с върховенството на закона в страната. Защото свободата на словото е в основата на всяка демокрация. Свободните медии формират критично мислене. Критично мислещото общество не се поддава лесно на пропаганда и популизъм , посочи Йончева. Тя напомни, че от тази година Европейската комисия започва директно да наблюдава и медиите като съставна, носеща част от върховенството на закона в демократичната и правова държава Елена Йончева обясни, че подготвя резолюция на Европейския парламент, в която ще включи четири основни акцента за гарантиране на медийната свобода, а именно: - Цялостен механизъм за регулиране на медийната свобода на европейско ниво, включително, ако е необходимо, чрез законодателни актове, тъй като в момента има твърде голяма разлика между стандартите в отделните държави-членки. - Въвеждане на европейски стандарти и изисквания за повишаване на прозрачността на реалната собственост на медиите. В България има правила, въпросът е как се спазват. В този контекст трябва да се въведе и регламент при какви условия и как политически лица биха могли да притежават медии. - Засилване на защитата на разследващите журналисти, както и осигуряване на специално финансиране от европейския бюджет за този вид журналистическа дейност. Средствата да не бъдат преразпределяни на национално ниво, а чрез международни неправителствени организации, които да са в ролята на гаранти. - финансирането с евросредства на медиите по т.нар. комуникационни кампании да не бъде централизирано през правителството, а също да минава през независими структури. Последва онлайн включване на еврокомисар Вера Йоурова от нейния кабинет в Брюксел. Тя се обърна към участниците в дискусията така: Когато представих първия доклад за върховенството на закона преди две седмици, казах, че искам да вляза в диалог не само с държавите членки, но и с Европейския парламент, и националните парламенти, както и с други участници в процеса. Затова днес съм тук, за да обсъдя с вас тези важни теми. Това е първият път, когато комисията отправя по-общ поглед към въпроси на върховенството на закона в Съюза. Мисля, че е важно да се обсъди този доклад, тъй като правим нещо ново. Новото е, че докладът откроява четири основни стълба , които според нас са взаимосвързани - правосъдие, борба с корупцията, рамка за проверка и баланс на властите и медийната свобода и плурализъм, която е и темата на сегашния дебат. Вярваме, че е от значение да дебатираме по тези теми, защото виждаме връзки между тях. Най-малкото, защото дефектите често се сливат в негоден за пиене коктейл, така че искаме по-широк поглед и широк и интензивен дебат. Целта на доклада е и да обърнем вниманието към върховенството на закона, да дадем тласък на възможните решения, които могат да се намерят на национално и европейско ниво . Вера Йоурова отбеляза, че в частта за България в доклада за върховенството на закона са отразени притесненията за свободата на медиите в страната ни, в това число и относно разпределението на европейски средства от правителството, за натиска, на който са подложени журналистите, за кампаниите и съдебните преследвания срещу разследващи журналисти и т. н. Европейската комисия не може сама да реши проблемите на медийната свобода в държавите-членки, защото отговорността за това носят съответните правителства, посочи комисар Йоурова. Но същевременно тя добави, че Европейската комисия ще използва всички инструменти, за да се подобри свободата на медиите . Сред мерките, за които настоява Европейската комисия, Вера Йоурова открои необходимостта България да въведе в законодателството си разпоредбите от европейската директива за аудио-визуални медийни услуги , която влезе в сила през септември. Тази директива цели да се засили независимостта на медийните регулатори и се предлагат мерки за прозрачност на медийната собственост. ( България не спази поставения от Брюксел срок за въвеждане на тази директива. Опасенията на мнозина наблюдаващи процесите в медийната сфера у нас са, че управляващите се канят да употребят новите правила на ЕС като претекст за още по-здраво стягане на хватката около критичните издания. За тази цел в подготвания на тъмно в България нов медиен закон се тъкмят текстове, които далеч надхвърлят духа и съдържанието на променената The Audiovisual Media Services Directive и са насочени към още по-драстично задушаване на остатъците от медийна свобода у нас - бел. ред .). В отговор на въпрос Йоурова припомни, че Европейската комисия финансира проекти, които подпомагат правно и финансово журналисти, подложени на натиск. Освен това България се е съгласила с препоръката на ЕС да осигури нормална и сигурна среда за работа на журналистите. За първи път в следващия бюджет на ЕС се предвижда финансиране, което да насърчи плурализма на медиите, като обсъжданата сума е около 61 млн. евро . В края на 2020 г. ще бъдат представени два плана за действие, свързани с медиите план за действие за европейска демокрация , който ще разглежда възможностите да бъдат предпазени журналистите от злоупотреба със съдебни дела срещу тях, както и план за действие за аудио-визуалните медии , за да се подпомогне цифровата трансформация. Следващият, който се включи в онлайн дискусията, бе словакът Павол Салай , координатор на Репортери без граници за ЕС и Балканите. България е събирателен образ за всички проблеми със свободата на пресата, които намираме в ЕС и на Балканите , посочи Салай. Той напомни, че през 2019 г. България е подписала Партньорството за информация и демокрация - документ, чието приемане означава ангажимент за гарантиране свободата на изразяването. Въпреки това свободата на медиите в България продължава да се влошава, а българското правителство няма воля да подобри положението, смята Салай. Той разказа как представители на Репортери без граници се срещнали с българския премиер Бойко Борисов в края на миналата година и как му предложили да се ангажира с реална роля за подобряване на медийната среда у нас, изготвайки Пътна карта за медийната политика в България . В отговор премиерът излязъл с контрапредложение самата организация Репортери без граница да се заеме с изработването на такава пътна карта . Това било прието, ангажиментът бил изпълнен. И през март т. г. Репортери без граници изпраща на Борисов готовата Пътна карта за медийната политика в България . В текста се предлага създаване на национална и независима комисия за подобряване на медийната свобода, съставена от признати независими авторитети . Членовете на тази комисия трябва да се заемат с подобряването на медийното законодателство, както и с разпределянето на държавни субсидии за медиите, ако такива бъдат отпуснати. Шест месеца по-късно обаче Репортери без граници така и не са успели да се свържат с премиера Борисов, за да разберат поне реакцията му на предложената Пътна карта . Затова сега прибягват до разгласяването на заложеното в нея предложение, за да може българските медии и обществото у нас все пак да се запознаят с нея, обобщи Салай. В конференцята взе онлайн участие и Патрик Пенинкс, ръководител на отдел Информационно общество в Съвета на Европа. Той напомни, че медийната свобода е крайъгълен камък на демокрацията и че правото на свобода на словото е базисно в подписаната и от България Европейска конвенция за правата на човека. Имаме стандартите. Имаме декларации на Комитата на министрите за финансовата стабилност на медиите, плурализма и собствеността на медиите, за защитата и безопасността на журналистите. Проблемът е в растящата пропаст между стандартите за свобода на изразяване и реалността , каза Патрик Пенинкс. Според него това е проблем не само за Българи, но властите у нас трябва да прилагат международните си ангажименти за свободата на словото. Румънската еврозепутатка Рамона Стругариу от либералната групата Обнови Европа призова за увеличаване на европейските средства за независима журналистика. Но това не бива да са пари, които се разпределят от държавата, защото така се насърчава само пропагандата. А европейски средства, които да са директно достъпни за проекти, разработвани от журналисти. И не само проекти, а действащ механизъм, по който да могат да бъдат финансирани не само разследващи платформи, а и новинарски медии, местни медии , каза Стругариу. Тя даде и алтернативен пример за финансиране, за да не се налага желаещи да са независими медии да се обвързват с олигарси издатели. Според нея най-прозрачното и чисто финансиране е чрез обединения, в които самите читатели дават своите вноски, за да могат да работят истински смелите и честни журналисти. Рамона Стругариу разказа, че в родната ѝ Румъния има вече немалко действащи на този принцип реално независими медии. Тя също така осъди атаките срещу журналисти и по време на протестите в България, и не само, призовавайки ... Mon, 12 Oct 2020 20:48:15 +0300 Резолюцията на Европарламента за България изразява и тревога за свободата на медиите у нас http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=47857 europarl.europa.eu Предизвикалата силен обществен отзвук у нас резолюция на Европейския парламент относно принципите на правовата държава и основните права в България беше одобрена днес при гласуването в пленарната зала на ЕП в Брюксел с 358 гласа за , 277 против и 56 въздържал се . Одобрението ѝ е важен знак и към българското общество, и към всички европейски граждани - че по отношение базисните принципи на демокрацията компромиси и особено нарушения са недопустими. Наред с другите важни сфери, отбелязани в резолюцията като проблемни с оглед принципите на правовата държава и основните права, резолюцията поставя специален акцент и на ситуацията със свободата и независимостта на медиите в България, както и с правото на журналистите да упражняват свободно, без натиск, заплахи и рискове, своята жизненоважна за демокрацията професия. Ето някои от по-важните оценки от резолюцията, засягащи медиите и журналистите у нас. Още във въвеждащите формулировки н документа се изтъква, че енергичното гражданско общество и плуралистичните медии играят жизненоважна роля за насърчаването на отвореното и плуралистично общество, участието на обществеността в демократичния процес и укрепването на отчетността на правителствата . Посочва се също, че свободата на медиите в България се влошава, както е видно от класирането на държавата в докладите, публикувани от Репортери без граници . Припомнено е, че в публикувания в края на април 2020 г. световен индекс за свобода на печата за 2020 г. България се нарежда на 111-о място в света и на последно място сред държавите членки на ЕС, за трета поредна година . Отбелязва се, че платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите съдържа три предупреждения от първа степен за тежки и увреждащи нарушения на свободата на медиите, по които българските органи все още не са дали отговор . Резолюцията изразява дълбоко съжаление относно факта, че събитията в България доведоха до значително влошаване по отношение на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната система, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите . В документа се също така се изразява солидарност с българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация . Резолюцията изтъква още дълбоката загриженост на Европарламента от сериозното влошаване на свободата на медиите в България през последното десетилетие . Българските власти са призовани да насърчават благоприятна среда за свободата на изразяване на мнение, по-специално като увеличават прозрачността на собствеността върху медиите и предотвратяват прекомерната концентрация на собственост върху медиите и разпространителските мрежи, включително чрез правилно прилагане на съществуващата законодателна рамка, както и чрез отмяна на наказателноправните разпоредби срещу клевета . Подчертава се необходимостта да се повишат независимостта и ефективността на състава и мандата на Съвета за електронни медии . Изразява се загриженост относно съобщенията за продължаващата практика на оказване на влияние върху медиите чрез преференциално отпускане на средства на Съюза за приятелски настроени към правителството медии ; Резолюцията отбелязва, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото; призовава българските органи да гарантират защитата на журналистите по всяко време и по този начин да защитават тяхната независимост; решително осъжда случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании, и призовава българските органи да възпрепятстват тези недемократични практики . Документът призовава българските органи да разгледат изцяло и изчерпателно всички сигнали, подадени чрез платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, и да се придържат изцяло към препоръките на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека, за да се гарантира безопасна среда за журналистите в България . Резолюцията на Европейския парламент относно принципите на правовата държава и основните права в България обхваща и всички други проблемни сфери в нашия живот - корпуцията във високите етажи на властта, недостатъчният контрол над изразходването на европейски средства, състоянието на съдебната система и прокуратурата, полицейското насилие, опитите за конституционна реформа и промените в изборния закон по-малко от година преди следващите избори, нашумелите скандални запаси с предполагаемия глас на премиера Бойко Борисов, нарушенията на правата на малцинствата и т.н. Обърнато е винмание и на факта, че България не е ратифицирала т. нар. Истанбулска конвенция. ЕП изразява дълбока загриженост, че продължава публично да се говори по отрицателен и изопачаващ начин за Конвенцията под влияние на широкоразпространената кампания за дезинформация и оклеветяване, която последва негативното отразяване на темата от различни медии, за които се твърди, че имат връзки с правителствени и опозиционни партии . Целият текст на резолюцията на ЕП за принципите на правовата държава и основните права в България може да се види тук . Thu, 08 Oct 2020 19:34:46 +0300 ЕФЖ публикува обзора си „Картографиране на медийната свобода” за периода с COVID-19 http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=47855 ЕФЖ/СБЖ Шест месеца след началото на пандемията от COVID-19 през март 2020 г., Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) публикува свой обзор с данни за финансовата помощ, получена от медии и журналисти в Европа във връзка с извънредната ситуация, както и за общото състояние на медийната свобода. Заглавието на обзора, подготвен по информация, подадена от организации, членуващи в ЕФЖ от различни европейски страни, е Картографиране на медийната свобода (Mapping Media Freedom). Здравната криза отново показа, че съществува жизненоважна нужда от надеждна и правдива информация, а медиите и журналистите са изправени пред двойно предизвикателство, се посочва в анонса към обзора, публикуван на сайта на ЕФЖ. От една страна, всички медии отбелязаха рязко увеличение на търсене от страна на аудиторията. Репортери и медийни работници бяха на предната линия - те бяха общите уши и очи, когато повечето граждани трябваше да останат в самоизолация у дома. От друга страна, европейските медии са изправени пред огромен спад в приходите, което влоши и без това исходящата тенденция, особено при вестниците, периодичните издания и радиото. Това се изрази в намаляване на заплащането на журналистите, най-вече на онези, които са на свободна практика. На много места бяха регистрирани затруднения в достъпа до информация, физически нападения и дори задържане за много журналисти. Обзорът на ЕФЖ Картографиране на медийната свобода регистрира 37 сигнала, свързани с пандемията, от 13 европейски държави. От България са отразени 6 сигнала. От март до юни 2020 г. ЕФЖ нееднократно призова националните правителства и институциите на ЕС да подкрепят журналистите с извънредни облекчения и планове за възстановяване, тъй като в условията на пандемията залогът бе самата демокрация. Бюджетът на ЕС и Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. все още се обсъждат, но много правителства предприеха спешни мерки за ограничаване на социалната и икономическа криза в медийния сектор. Какви бяха тези мерки? Всички журналисти ли получиха такава подкрепа, независимо от техния трудов статус? Ще продължи ли медийният сектор в дългосрочен план към по-здрава, по-плуралистична и жизнеспособна среда? С помощта на своите филиали в 44 европейски държави, ЕФЖ очерта извънредните помощни пакети за спешни случаи, директната финансова подкрепа и дългосрочните мерки, доколкото ги има. Всичко това е включено в обзора Картографиране на медийната свобода . Той е изготвен в партньорство с организацията Бърз отговор за медийна свобода (Media Freedom Rapid Response - MFRP), занимаваще са се мониторинг на този показател в страните членки и кандидатки за ЕС. ЕФЖ апелира разполагащите с най-нова информация за подкрепа за медиите в различните страни да я съобщават на електронната поща camille@europeanjournalists.org. Таблицата в обзора ще се актуализира редовно. Предлагаме текста на частта за България в обзора . Между март и юни 2020 г. партньорите от MFRR наблюдават няколко случая, свързани с физически нападения и правни заплахи срещу журналисти в България, където ситуацията със сигурността на журналистите остава проблематична при правителството на премиера Бойко Борисов и управляващата му партия ГЕРБ. През този период продължават и съдебните заплахи и нападения срещу представители на независими медии. В страна, в която корупцията и тайното договаряне между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени, разследващите журналисти, разследващи предполагаема корупция, са потопени в особено трудни условия. В контекста на постановлението си за извънредно положение заради COVID-19 от март 2020 г., правителството се опита да измени Наказателния кодекс и да въведе присъди, включително и затвор, заради разпространение на информации, които смята за фалшиви новини . Предложените санкции бяха до три години затвор или глоба до 5000 евро. Тази част от законопроекта за извънредни ситуации получи бързо вето от президента Румен Радев. Въпреки това ВМРО, българска националистическа партия, внесе в парламента още един законопроект на 19 март, който, ако бъде приет, ще предостави на властите по-големи правомощия за спиране на уебсайтовете за разпространение на дезинформация в мрежата . През последните месеци има няколко случая на сплашване или нападения срещу български журналисти. На 17 март главният редактор на български вестник ( 168 часа - б.пр.) Слави Ангелов бе намерен в безсъзнание на улицата, след като е бил нападнат от маскирани мъже, въоръжени с метални тръби, пред дома му в столицата София. Министерството на вътрешните работи на страната потвърди, че побоят е свързан с работата му . И Международният институт на пресата (IPI - International Press Institute), и ЕФЖ излязоха с декларации, призоваващи властите в София да осигурят бързо и прозрачно разследване за установяване на отговорните лица. На 23 април трима души бяха арестувани и обвинени за нападението. На 18 юни разследващият журналист Николай Стайков започва да получава заплашителни телефонни обаждания като част от така наречената от него координирана кампания на тормоз, която според него е свързана с подготвян от него разследващ документален филм за предполагаема държавна корупция. На 20 май друг разследващ журналист - Димитър Пецов, беше арестуван по обвинение за незаконно притежание на наркотици. Пецов постави под въпрос легитимността на ареста си и обвини местните власти, че са го следили. Междувременно Иво Прокопиев, един от най-големите медийни издатели в България и собственик на групата Икономедиа , беше изправен пред наказателно обвинение по дело за измама, за което организациите за свобода на пресата и медиите предупредиха, че може да е политически мотивиран опит да се заглушат критичните публикации срещу правителството в неговите издания. На 28 юни Прокопиев в крайна сметка бе оправдан. Thu, 08 Oct 2020 17:03:20 +0300 Снежана Тодорова: Знаем диагнозата за отровната обществена и медийна среда. Не бива да бавим лечението http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=47775 СБЖ По повод оповестените обобщения за медийната среда в България, направени в частта за нашата страна в първия годишен Доклад за върховенството на закона в ЕС, председателят на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ: От години СБЖ, журналистическата гилдия и голяма част от обществото ни надигаме глас, за да алармираме за съсипващата свободата на словото, независимостта на медиите и правата на журналистите обстановка в нашата страна, формирана от управлението. Затова няма как да не притестваме факта, че в оповестениия на 30 септември т. г. първи годишен Доклад за върховенството на закона в ЕС в частта за нашата страна най-после е забелязано, откроено и изречено, че политическият климат в България не е благоприятен за независимите медии . Имаме високо произнесена диагноза, пряко шамаросваща отговорните за политическия климат управляващи - и това не е малко. Тя е уплътнена и с още констатации: - Много собственици на медии предпочитат да бъдат близо до правителството, за да избегнат маргинализиране. - Националните и местни медии във всички сектори са обект на систематичен политически контрол и по-голямата част от водещите вестници в страната следват редакционна политика, благоприятна за правителството. - Много български журналисти характеризират политическата намеса в медиите като често срещана и широко разпространена . - Има твърде чести съобщения за атаки срещу независими и разследващи журналисти, които стават обект на клеветнически кампании и съдебни дела. - Липсва прозрачност при реалните собственици на медиите. - България няма регулаторни гаранции за справедливо и прозрачно разпространение на държавната реклама, като понякога местните власти използват средства от ЕС, за да засилят контрола си върху местните вестници и телевизионни канали, както сочи докладът. Добре е, че всичко това звучи достатъчно ясно и тревожно и на европейско ниво. Но тази картина няма да се промени само от констатации, макар и прозвучали от ЕС. Уви, ние си знаем диагнозата отдавна. Решаващото е да не бавим повече лечението. Промяната е наше дело - на цялото българско общество с неговото будно гражданско съзнание и на журналистите, които държат да отстоят своята независимост. И не желаят да бъдат сравнявани с мисирки и да се отъркват близо до правителството, за да избегнат маргинализиране ... Усилията на СБЖ в отстояване на свободата на словото, независимостта на медиите и правата на журналистите нито са спирали, нито ще спрат. Вярваме, че гражданският кипеж, чийто важен катализатор е честният журналистически труд и неотменимата ни мисия да отстояваме истината и обществения интерес, ще доведе до желаните и необходимите за всички ни промени. И тогава, в един вече благоприятен за независимите медии политически климат, най-после - надяваме сме! - ще бъде даден ход на нашите отлежаващи в сегашното Народно събрание от над 3 години предложения за законодателни промени в защита на свободата на словото и на журналистическия труд. Няма да се уморим да настояваме за такива законови гаранции - така, както го направихме и в наше писмо до всички водещи европейски и български институции, което разпратихме още през април тази година и на което през юли получихме отговор от зам.-председателя на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова. Журналистическите и гражданските права са в основата на демокрацията, също както и постоянната, непримирима опозиционност на истинската журналистика, защото това е нейната същностна характеристика - да упражнява неподкупно, смело и честно обществения контрол над всяка власт. У нас обаче, уви, както видя и европейският доклад, имаме срастване между властта и част от едрите играчи на медийния терен, опорочаващи всъщност истинската журналистика. Властта винаги е любезна и отзивчива към тях, я и те към нея - защото са скачени съдове. Буквално в същия ден, в който бе оповестен европейският доклад, ни бе демонстрирана поредна илюстрация на това грозно явление. Правителството предложи за висока национална награда за принос в журналистиката лице, което оглавява добре обслужваща властта медия. И което освен това е дало сериозен принос за безплодни, но отнели много усилия и материлани ресурси съдебни и други битки срещу СБЖ - най-голямата творческо-синдикална организация на българските журналисти. Това предложение, отправено точно от настоящото правителство и точно в сегашния момент на толкова ниско паднало доверие към него, само по себе си е красноречива характеристика за отровния политически климат, в който сме потопени, и за обидния спрямо всички нас цинизъм, демонстриран ни ежедневно. Дано обществото и колегията съберат достатъчно сили, за да постигнем най-после желаната от всички ни промяна. Thu, 01 Oct 2020 17:17:09 +0300 Започват номинациите за годишните награди на СБЖ http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=47760 СБЖ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИТЕ ДРУЖЕСТВА УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ, По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември Ден на народните будители. Годишните награди се дават за публикации, предавания и обществено значими прояви на журналисти, членове на СБЖ, през периода от 1 септември 2019 г. до 1 септември 2020 година. ВИДОВЕ НАГРАДИ: 1. Награда Йосиф Хербст за цялостен принос 1 2. Награда за електронни медии: радио 1 и телевизия 1 3. Награда за информационнни агенции 1 4. Награда за печат 1 5. Награда за фотожурналистика 1 6. Награда за графичен дизайн и операторско майсторство 1 7. Награда за българска медия извън България 1 8. Награда за чуждестранен кореспондент за активно, добронамерено и значимо отразяване на събитията/процесите в България 1 9. Награда за книга документалистика, публицистика, научни изследвания в областта на журналистиката и медиите 1 10. Награда за кореспондент на централна медия в страната 1 11. Награда за журналистически материал в регионална медия, предизвикал широк обществен интерес 1 12. Награда за журналистически електронен сайт 1 13. Награда за млад журналист до 35 г. 1 Всяко предложение се придружава от кратка биография на кандидата; анотация за творческите и професионалните му постижения. Очакваме Вашите предложения до 20 октомври 2020 г. Можете да номинирате и журналисти от други дружества. Председател на УС на СБЖ: Снежана ТОДОРОВА Wed, 30 Sep 2020 15:25:49 +0300 Продължението на заседанието на Отчетно-изборното Общо събрание на СБЖ се свиква за 31 октомври http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=47737 СБЖ Управителният съвет на СБЖ РЕШИ: СВИКВА на 31 октомври/събота/ 2020 година от 10.00 часа в сградата на СБЖ, ул. Граф Игнатиев № 4 продължение на заседанието на Отчетно-изборното Общо събрание на Съюза на българските журналисти за попълване съставите на УС на СБЖ, КС на СБЖ и Комисията по журналистическа етика. За взетото решение на УС на СБЖ да бъдат писмено уведомени всички избрани делегати за Общото събрание на СБЖ и то да се публикува на сайта на СБЖ. Гласували за : Снежана Тодорова, Борислав Костурков, Васил Сотиров, Валентин Колев, Велиана Христова, Георги Калагларски, Ивайло Диманов, Любомир Пеевски, Розита Попова, Светослав Терзиев. Против : Веселин Константинов, Емил Розов, Светла Каменова. Валерий Тодоров не изпрати отговор. Mon, 28 Sep 2020 16:23:53 +0300 Да пазим свято независимостта на България, на българската журналистика и на СБЖ! http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=47692 СБЖ Скъпи колеги и съграждани! Денят на независимостта на България е възвисяващ празник за всички нас като българи, но и като граждани, които желаят да видят най-после осъществен в родината си заветът на нашия Апостол на свободата - не само за независима, а и за чиста и свята република. Днес Денят на независимостта отеква с особено мощен повик да пазим свято тази независимост освен в държавнически смисъл, също и в измеренията на нашите граждански права. Едно от най-важните от тях е правото именно и най-вече на независима, честна, почтена, смела и отстояваща обществения интерес журналистика. Водеща цел на Съюза на българските журналисти винаги досега е била и ще продължи да бъде и занапред отстояването точно на такава журналистика. А чрез нея - и постигането на здравословно обществено обновление и достойно развитие. Да пазим свято независимостта на България, на българската журналистика и на СБЖ, за да достигнем и до чистата и свята република! Снежана Тодорова, председател на СБЖ Tue, 22 Sep 2020 15:12:20 +0300 Отчет за дейността на СБЖ през периода 2015-2019 г. http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=47690 СБЖ Отчет за дейността на СБЖ през периода 2015-2019 г., представен на 19.09.2020 г. от Снежана Тодорова, председател на СБЖ, пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ, По традиция, в началото на всяко наше събрание съобщаваме имената на наши членове, които, за съжаление, вече не са сред нас. През изминалата 2019 година и осемте месеца на 2020 година се разделихме с АТАНАС ТОНЧЕВ, АННА ГЕОРГИЕВА, АЛЕКСАНДЪР МИХАЙЛОВ, АЛЕКСАНДЪР ЙОЛЕВ, БОЙКО БОЙКОВ, БИАНКА ГАБРОВСКА, ВЕЛИН ГЕОРГИЕВ, ВЛАДИМИР МИНКОВ, ВАЛЕРИЯ ХАНТОВА, ВАЛЕРИ ПЕЙЧЕВ, ВАКЛИНА ТОДОРОВА, ВИКТОР ВИРЧЕВ, ВЕСЕЛИНА ТОНОВА, ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ, ГЕОРГИ БАЗОТЕВ, ГЕРГАНА ЛАЗАРОВА, ДИВНА ШАЛИЧ-ЛАФЧИЕВА, ДОНКА РАЙНОВА, ДАНИЕЛА БЕНИШЕВА, ЕМИЛ ЕЛМАЗОВ, ЕЛЕНА ГЮРКОВА, ЕМИЛ МИХАЙЛОВ, ЖЕЛЯЗКО ТЕНЧЕВ, ИВАН ПОПИВАНОВ, ЙОРДАН МИЛЕВ, КРУМ АРСОВ, КАЛИНА ДЖОНДЖОРОВА, КРАСИМИР ПЕТРОВ, ЛЮБА КОЛЕВА, ЛЮБОМИР ЛЮБЕНОВ, ЛИЛИЯ ЦИНЦАРОВА, ЛИЛИ ПОПОВА, МАРИЯ ГАЙТАНИКОВА, МАТЕЙ ШИВАРОВ, МАРИЯ ПУМПАЛОВА, МИЛКА РАДЕВА, МАРИЯ РАДОНОВА, МИРА БОЗЕВА, МАРГАРИТА БЕЛОВСКА, НАДКА КОЛЕВА, ПЕТЪР ПАНОВ, ПЕТЪР ДИМИТРОВ, ПАВЕЛ БЕБОВ, ПЕНКА ГЕНЕВА, ПЕТЪР ПЕЙКОВ, ПЕТЪР ПЕТРОВ, РАДОСЛАВ ЯНКУЛОВ, РАДОСТ КАРАСИМЕОНОВА, СТЕФКА КАФЕДЖИЕВА, СТОЯН ИВАНОВ, ХРИСТО ХАРАЛАНОВ, ХРИСТО ЮСКЕСЕЛИЕВ, ЦВЕТАН РОЗОВ, ЮЛИЯ КЪНЧЕВА, КАМЕН КОСТОВ, ЮЛИЯ ДАСКАЛОВА, СТОЯН БАЧЕВ, БОГОМИЛ ГЕРАСИМОВ, ВАСИЛ ДИМИТРОВ, ВАЛЕНТИНА ЧРЪНКИНА, КРАСИМИРА КАЦАРСКА, БОГОМИЛ ГЕРАСИМОВ, ВЕРА ХРИСТОВА, ВЕРА ГЕНОВА, ГЕОРГИ МОНЕВ, ИВАН САРАНДЕВ, МИХАИЛ ЗАЯКОВ, ПЕЮ БОГДАНОВ, ПЕТРАНКА ИВАНОВА, РАЙЧО ВАСЕВ, ЮРИЙ ПОПОВ, ЯНАКИ ЗИБИЛЯНОВ, ЛЪЧЕЗАР ЕЛЕНКОВ. Нека с минута мълчание почетем тяхната светла памет! Благодаря Ви! Няколко думи за ОРГАНИЗАЦИОННОТО СЪСТОЯНИЕ на нашия съюз. През осемте месеца на 2020 година редовно отчетените членове на СБЖ са 2670 журналисти. Очаквам до края на 2020 година техният брой да бъде по-голям. За сравнение: през 2019 година редовно отчетените са 3500 , като от тях жени 2168 /62%/, мъже 1332 /38%/. Родени преди 1.01.1960 1842 /52,6%/ Родени след 1.01. 1960 г. 1658 /47,4%/ Родени след 1.01.1985 г. - /под 35 години/ - 192 /5,5%/ Приетите нови членове през целия отчетен период са 643. Възстановиха членството си в СБЖ 79 колеги. От тях жени 431 /59,7%/, мъже 291 /40,3%/. Под 30-годишна възраст 156 /21,6%/ През отчетния период са проведени 5 Общи събрания на СБЖ : На 19 ноември 2016 година; 17 юни 2017 година; 28 октомври 2017 година; 10 ноември 2018 година и 11 май 2019 година. На всяко едно съм изнасяла отчетен доклад за свършената работа и организационното състояние на СБЖ. Мога да добавя, че след последното Общо събрание, състояло се на 11 май 2019 година, новоприетите членове на СБЖ са 47, а 3-ма колеги възстановиха членството си. От тях жените са 26, а мъжете 24. Под 35 годишна възраст 8 /16%/. Големият брой заявили желание за членство в нашия съюз потвърждава стабилната тенденция от последните години за повишен интерес към СБЖ. Журналистическите дружества са 152: 108 в София и 44 в страната. Поради намален състав или неплащане на членски внос са закрити 9 дружества, а са създадени нови 7. Както знаете, съгласно нашия устав и решения на предходни събрания, от събрания членски внос в касата на СБЖ постъпват 30%. Останалата част остава в дружествата. През 2018 година дружеството от Враца с председател Евдокия Марангозова по своя инициатива и решение внесе в касата на СБЖ 100% от членския внос. Последваха го дружество от Варна с председател Георги Калагларски и дружество от София с председател Снежана Тодорова. Това продължи и през 2019 и 2020 година, за което изказвам благодарност на колегите от гореспоменатите дружества за тяхното решение да подпомогнат финансово СБЖ. Комисията по организационните въпроси и членство към СБЖ работи в състав: Розита Попова, дългогодишен председател, а от 2020 година председател е Валентин Колев и членове: Веселин Константинов, Росинка Проданова, Марияна Мендичева, Борислав Костурков. ПРОФЕСИОНАЛНО-ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ Журналистиката в България преживява тежка криза. Статутът на българските медии като четвърта власт е компрометиран, много от тях безцеремонно обслужват политически и икономически интереси. Корпоративната журналистика и неясното финансиране са сериозни проблеми на българската медийна среда. Мощни босове със значими политически и икономически позиции притежават големи за мащабите на страната ни медийни системи. Техният натиск върху журналистите неизбежно налага редакторски пристрастия, продажба на новинарско съдържание, защита на корпоративните, а не на обществените интереси. В резултат на това безскрупулно поведение последователно и драстично се деформира качеството и интелигентността на медийното съдържание, което българските граждани получават. Тези тревожни констатации прозвучаха на предишното отчетно-изборно събрание. Какво е състоянието днес? Има ли промяна? Дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се състоя. Свидетели сме на постоянен упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Съюзът на българските журналисти многократно е осъждал всякакви форми на натиск срещу журналисти, като е изразявал позиции в защита на колегите. В десетки декларации Управителният съвет на СБЖ твърдо застава в защита на основното професионално задължение на журналистите да работят в интерес на обществото, като пазят интересите и правата на гражданите. По решение на УС изработихме Предложения на СБЖ за законодателни инициативи за защита на журналистическия труд и свободата на медиите , съобразени с Препоръката за защита на журналистиката и гарантиране безопасността на журналистите и другите медийни участници на Комитета на министрите на държавите от Съвета на Европа, приета от всички страни в Съвета на Европа на 13 април 2016 година. Текстът на Препоръката бе преведен от СБЖ и качен на нашия сайт. УС на СБЖ многократно е обръщал внимание на необходимостта от адекватно законодателство в сферата на труда и заетостта, което да защитава журналистите и другите медийни участници от произволно уволнение или репресивни мерки. С помощта на опитните юристи Красен Стойчев и Илияна Митрова предложенията получиха юридически облик. Това направихме и по молба на г-н Славчо Атанасов, тогавашен председател на Комисията за гражданско общество, култура и медии към Народното събрание. Предложенията бяха публикувани на нашия сайт и обсъдени от делегатите на Общото събрание през 2017 година, както и на организираните от нас 4 дискусии в СБЖ по актуални проблеми на журналистическата професия. Два пъти лично ги предадох на г-н Вежди Рашидов, председател на Комисията по културата и медии към Народното събрание. На нашия сайт е публикуван финалният текст на предложенията на СБЖ. През изминалите 3,5 години законодателите така и не разгледаха нашите предложения, а както знаете, т.н. Закон Пеевски бе обсъден и приет спешно, за 1 нощ... Темата за защита на правата на журналистите там напълно отсъства. Убедено заявявам, че приемането на нашите предложения би подобрило състоянието на родната журналистика и би добринесло за по-сериозна защита на правата на журналистите. Настоятелно препоръчвам на следващия УС да продължи усилията в тази насока. СБЖ е организирал няколко акции в защита на журналистите , като многократно е изразявал подкрепа на колеги от БНР, БНТ, в. Стандарт , много регионални медии срещу нарушаването на техните права, за по-добри условия на труд и справедлива оценка на техния труд. СБЖ активно подкрепи една от главните кампании на Европейската федерация на журналистите за приемането на Директива на Европейския съюз за авторските права на единния дигитален пазар. Считаме, че правата на авторите са гаранция за качествена журналистика и непрестанното създаване на съдържание. През 2019 година СБЖ отбеляза 175-годишнината на българската журналистика и 125-годишнината от създаването на организирано журналистическо движение в България . По този повод в София се състоя шествие и поднасяне на цветя пред паметника на Св.братя Кирил и Методий и тържествено събрание в Аулата на СУ Св.Климент Охридски . По случай забележителната годишнина Президентът на Република България Румен Радев награди Съюза на българските журналисти с почетен плакет. На 1 ноември 2019 година Деня на народните будители и празник на българската журналистика , организирахме протест пред Народното събрание под надслов: Не убивайте журналистиката в България! . Информации за медийни събития у нас и по света, както и за прояви, организирани от СБЖ и други национални и международни медийни сдружения, конференции, семинари, журналистически курсове и специализации може да получите от сайта на СБЖ. Бих искала да изкажа голяма благодарност на отговорния редактор Къдринка Къдринова и на журналистите от сайта Майя Любомирска, Петър Пъдев, Розалина Евдокимова, Иван Василев, Иван Тодоров, Иван Каневчев, Златка Михайлова, Ивета Балевска, Мари Къналян, които всеотдайно, съвестно и безкористно изпълняват своя професионален и граждански дълг. Няколко думи за работата на Комисиите към Управителния съвет. Комисията по професионално-творческите въпроси с председател Ивайло Диманов и членове Любомир Пеевски, Екатерина Павлова и Йордан Георгиев има водеща роля при определяне на годишните награди на СБЖ. През последните четири години на отчетния период Комисията по професионално-творческите въпроси номинира и раздаде повече от 100 отличия Златното перо /81/ и почетни плакети на СБЖ /42/ на най-добрите журналисти в 13 отделни категории в рамките на церемонията по връчването на Годишните награди на СБЖ в навечерието на Деня на народните будители 1 ноември. Бяха наградени и достойни ветерани в гилдията, писали със свой собствен почерк историята на съвременната българска журналистика. Най-високото отличие на СБЖ статуетката Йосиф Хербст получиха Милен Гетов, Кольо Колев, Кеворк Кеворкян и Дамян Обрешков. Церемонията по връчване на годишните награди на СБЖ около 1 ноември се утвърди като празник на българската духовност. Комисията положи сериозни усилия за възстановяването и ремонта на Клуб Журналист . Проектиран като ведомствено кафене с ограничен достъп само за журналисти, кафе-клубът на първия етаж в сградата на СБЖ бе отдаван под наем през различни периоди. С последния наемател се стигна до съдебна сага, продължила цели седем години. Най-после, в края на 2017 г., СБЖ спечели делата и на последна инстанция и съдия-изпълнител отключи помещението. Кафенето приличаше на сирийско селище след продължителни бомбардировки. УС на СБЖ взе решение да бъде извършен ремонт и през май 2018 г. Клуб Журналист отново отвори врати. За по-малко от година Клубът осъществи богата творческа дейност. Колеги журналисти представяха при нас свои книги и филми.Тук пяха своите песни Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Кристина и Михаил Белчеви, Тодор Трайчев, Роси Рос, група Точка.БГ , Кирил Маричков, Асен Масларски. Не в НДК или Народния театър, а тъкмо тук, в Клуб Журналист за първи път в България ... Mon, 21 Sep 2020 20:50:08 +0300 Снежана Тодорова отново бе избрана начело на СБЖ http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=47683 СБЖ Започналото на 19 септември Общо отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи на 20 септември с огласяването от избраната предния ден Комисия по предложенията на списъците с подадените от делегатите предложения за председател на СБЖ, на 14 членове на Управителния съвет на СБЖ, на председател на Контролния съвет на СБЖ, на 4-ма членове на КС и на 5-членна Комисия по етика. Установено бе, че делегатите са посочили 4 кандидатури за председател - Снежана Тодорова, Валентин Колев, Валери Тодоров и Георги Калагларски, а също така 53-ма души са предложени за членове на УС, 4-ма - за председатели на КС, 29-ма - за членове на КС и 22-ма - за членове на Комисията по етика (КЕ). След като част от предложените си направиха отводи, като номинирани за председатели на СБЖ останаха Снежана Тодорова, Валентин Колев и Валерий Тодоров. Като номинирани за членове на УС на СБЖ останаха 33 имена, за председател на КС - 3, за членове на КС - 19, за членове на КЕ - 14. Събранието избра 7-членна Комисия по изборите с председател Светослав Терзиев. Тя пристъпи към отпечатването на бюлетини и организирането на процеса по гласуване за определяне на лицата, които ще заемат изборните позиции в ръководството на СБЖ. Събранието одобри предложението номинираните за председател на СБЖ да представят накратко своите виждания как биха ръководили Съюза. Те се изказаха по азбучен ред. Пръв говори Валентин Колев, който изтъкна, че е представител на три поколения журналисти в семейството си, че е ръководил печатна медия, работил е в телекомуникациите, създал е НПО. Като отговорен член на досегашния УС на СБЖ е спазвал решенията му, но се чувствал неразбран и в малцинство в УС и установил, че чиновничеството е взело връх в СБЖ . Ако бъде избран, ще работи за нов устав на СБЖ, за засилване на връзките между дружествата на СБЖ и УС, а също и между самите дружества. На въпрос на Велиана Христова как се отнася към попълзновенията на лица извън СБЖ към имотите на СБЖ, Валентин Колев отговори: Против мутрите съм и против мутрьошките . На въпрос на Анна Заркова в какво е бил неразбран в досегашния УС, кандидатът поясни, че с неговия икономически опит се затруднявал да комуникира с лица, които бъркат числа с цифри. Втори от номинраните за председатели се изказа Валерий Тодоров. Той припомни досегашния си професионален, метиджърски и синдикален опит, включително работата си като генерален директор на БНР. Заяви, че ако бъде избран, първото, което ще направи, е да оцени реалното финансово състояние на СБЖ. Ще иска промяна, постоянно обновление на Съюза, ограничение на мандатите и редуциране на броя на членовете на УС, за да има повече ефективност във взимането на решения. На въпрос на Венка Ризова дали би допуснал залагане или продажба на имоти на СБЖ с цел получаване на кредити, Валерий Тодоров увери, че няма да предприема нищо във вреда на Съюза. Трета от номинираните думата получи Снежана Тодорова, досегашната председателка на СБЖ. Тя отбеляза, че със своята траектория в СБЖ, започнала преди 40 години и преминала през различни позиции, тя отдавна е показала какво може и какво не може, както и че нейната посока винаги е била към независимост на Съюза. Снежана Тодорова заяви, че се стреми към привличането на повече млади хора в СБЖ и към засилване на синдикалния профил на Съюза. На въпрос на Емилия Бахарова дали не се чувства неудобно, че отново се кандидатира за председател на СБЖ и защо не се откаже, Снежана Тодорова отговори, че в нищо от цялата ѝ дейност няма причини за някакво неудобство, а напротив - за удовлетворение, че е допринесла за защита на интересите на СБЖ. И че инсинуациите и нападките служат за аргумент именно за кандидатирането ѝ. На въпрос на Велиана Христова дали ще има сили да издържи още 4 г. такива атаки, Снежана Тодорова отговори, че ще се справи, ако и в УС влязат отговорни хора, които отстояват интересите на Съюза. И че за разлика от зруги кандидати, тя държи на по-голям УС, защото смята, че колкото повече гласове се чуват в него и колкото повече дискусии има, толкова по-сигурно е, че се вземат верни решения. Гласуването за председател на Съюза се проведе в залата на 3-ия етаж в сградата на СБЖ. Делегатите пускаха своите сгънати бюлетини в прозрачна, публично запечатана от Комисията по изборите урна. След приключването на гласуването урната бе отворена публично от председателя на Комисията по изборите Светослав Терзиев и бюлетините бяха изсипани на масата, край която членовете на Комисията започнаха преброяването им. Резултатите от вота дадоха 46 гласа на Снежана Тодорова, 20 гласа на Валерий Тодоров и 10 гласа на Валентин Колев. Така Снежана Тодорова бе избрана отново за председател на СБЖ. След оповестяването на резултатите Валерий Тодоров и Валентин Колев си направиха отводи от листата за членове на УС, в която също бяха предложени. Снежана Тодорова благодари на гласувалите за нея и оповести: Заедно продължаваме напред . Събранието гласува следващите избори - за членове на УС, за председател на КС, за членове на КС и за членове на КЕ - да се проведат едновременно. За целта в залата на 3-ия етаж в СБЖ бяха инсталирани 4 прозрачни урни - по една за всеки отделен вот. Бяха изготвени и съответните бюлетини. Бе даден старт на гласуването, но няколко минути по-късно се установиха технически грешки в бюлетините за членове на КС и на КЕ - повторения на имена. Събранието реши гласуването за членове на УС да продължи, а за членове на КС и на КЕ да се прекъсне и да започне отначало след разпечатването на нови, коректни бюлетини. Така и бе процедирано. След приключване на гласуването и преброяването на бюлетините се установи, че са били избрани само 4-ма души от кандидатите за УС и само 2-ма души от кандидатите за Комисията по етика, защото само те са събрали 50% плюс 1 глас от присъстващите делегати на събранието - така, както изисква Уставът на СБЖ. 4-мата избрани в УС са Анна Заркова, Борисалв Костурков, Ивайло Диманов и Къдринка Къдринова, а избраните в КЕ са Мария Нецова, досегашен председател на КЕ, и Жени Монева, също от досегашния състав на КЕ. Никой друг от кандидатите нито за УС, нито за председател и членове на КС, нито за членове на КЕ не успя да събере такова мнозинство. Ето защо се премина към нов тур на гласуването. Всичко това отне доста време, неделният ден започна да преминава във вечер, част от делегатите, пристигнали от други градове започнаха да си заминават, но все пак събранието продължи да разполага с необходимия кворум. След провеждането на втория тур се установи, че освен вече избраните на предишния тур 4-ма членове на УС и 2-ма членове на КЕ, нямаше други, събрали 50% плюс 1 гласа. Ваканттни оставаха местата на още 10 члена на УС, нямаше избран председател на КС и членове на КС, и оставаха още 3-ма неизбрани от необходимите 5 члена на КЕ. Патовата ситуация подтикна част от кандидатите за УС и за КС, събрали по-малко от 20 гласа, да си направят отводи, за да улеснят избора. Така в късните вечерни часове се премина и към трети тур на гласуването. При него беше определен председател на Контролния съвет - и това е Венка Ризова. Също така бяха избрани още 4-ма членова на Управителния съвет - Велиана Христова, Георги Калагларски, Дияна Желязкова и Павлета Давидова. Все пак за този управителен орган, който трябва да е от 14 души (15-ият е председателят на СБЖ) останаха неизбрани още 6 члена. Сред номинираните за членове на Контролния съвет отново никой не събра 50% плюс 1 гласа. В този орган трябва да бъдат избрани 4-ма души, които заедно с председателя на КС стават 5-ма при взимането на решения. В Комисията по етика бе избран още един член - Иван Тодоров. Все още незаети остават местата на още двама членове в тази комисия. Поради напредналото време събранието взе решение за прекъсване на работата си и за насрочване на ново свое заседание съгласно изискванията на Устава на СБЖ и на закона. На него ще бъде довършена процедурата по избиране на останалите членове на Управителния съвет, Контролния съвет и Комисията по етика. Решението за такова свикване трябва да се вземе от все още действащия досегашен Управителен съвет на СБЖ. Той ще продължи да действа до избирането на нов такъв орган. Свързани: Започна Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ Дата: 19.09.2020 Mon, 21 Sep 2020 08:32:54 +0300 Започна Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=47677 СБЖ Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ започна на 19 септември т. г. в сградата на СБЖ в София, ул. Граф Игнатиев 4. Събранието продължава и на 20 септември. Заседава се едновременно в две свързани помежду си с видеоконферентна връзка зали - на 1-ия и на 3-ия етаж, при спазване на санитарните изисквания в условята на пандемия от Covid-19. На 19 септември делегатите изслушаха и приеха доклада за дейността на СБЖ, изнесен от досегашния председател на УС на СБЖ Снежана Тодорова, доклада за финансовя отчет за 2019 г. и за проектобюджета за 2020 г. на СБЖ, изнесен от главния счетоводител Росица Пантева, доклада за дейността на Контролния съвет (КС) на СБЖ, изнесен от председателката му Венка Ризова, и доклада за дейността на Комисията по етика (КЕ) на СБЖ, изнесен от председателката ѝ Мария Нецова. Съгласно предварително обявения дневен ред бе гласувана промяна в чл. 54 на Устава на СБЖ. Проведоха се оживени дебати по изнесените доклади и по гласуваната промяна в Устава. Бяха направени многобройни изказвания от делегатите по проблеми от дейността на СБЖ. Избрани бяха две работни комисии на събранието - по предложенията за избор на нови председатели и членове на УС, КС и КЕ и по проекторешенията. До 17 ч. на 19 септември делегатите подадоха своите писмени и поименни предложения за кандидати за новото ръководство на СБЖ. Изслушани бяха наемателите на Международния дом на журналистите край Варна сем. Златеви и се състоя обсъждане за състоянието и поддръжката на имотите на СБЖ. Общото събрание продължава на 20 септември с избор на новите председатели и членове на Управителния съвет, Контролния съвет и Комисията по етика на СБЖ. За целия ход на събранието се изготвя подробен стенографски запис. Изнесените доклади ще бъдат публикувани на сайта на СБЖ. ( Докладите са публикувани на 21.09.2020 ) Подготвя се и подробен репортаж за дискусиите и изказванията по време на двата дни на Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ. Очаквайте подробности и обновления. ......................................................... ДОПЪЛНЕНИЕ: РАЗШИРЕН РЕПОРТАЖ ЗА ПЪРВИЯ ДЕН НА ОБЩОТО ОТЧЕТНО-ИЗБОРНО СЪБРААНИЕ НА СБЖ (Следващият текст е изготвен въз основа на стенограмата, водена на Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ) Публикувано на 27.09.2020 Пръв на събранието взе думата членът на УС на СБЖ и председател на Комисиято по организационните въпроси Валентин Колев . Той съобщи, че са регистрирани 78 редовни и 7 резервни делегати, което е повече от половината от всичките 117 избрани делегати. Следователно събранието е законно съгласно чл. 22 от Устава на СБЖ. Валентин Колев съобщи и следната статистика. От редовните делегати 87 души са от София, а 30 от страната. 73 делегати са жени, 44 мъже. До 30 години има един делегат. От 30 до 40 години са 4 делегати или 3,4 на сто. От 40 до 50 години са 9 делегати, или 7,6 на сто. От 50 до 60 години са 16 делегати, или 13,6 на сто. От 60 до 70 години са 51 или 43,5 на сто. От 70 до 80 години са 28 или 23,9 на сто. От 80 до 90 години са 6 или 5,1 на сто. И над 90 години са двама делегати или 1,7 на сто. Най-възрастният делегат е Милен Гетов от София, роден на 6 декември 1925 г. От името на Милен Гетов , който е председател на дружеството на журналистите на свободна практика Д-р Иван Богоров към СБЖ, дъщеря му прочете негово обръщение до Общото събрание. В него ветеранът открои като акценти в задачите пред СБЖ участието на Съюза в изработването на медиен законопроект, въвеждането в него на клауза за защита правата на българските журналисти; преброяването на членовете и установяването на актуалното състояние на Съюза. В обръщенето си Милен Гетов изтъква още: Искам да изразя своята съпричастност към колегите журналисти, които отразяват протестите и бяха напръскани от органите на реда на 2 септември с лютив спрей и бяха бити, но останаха на своите работни места, а също и възмущението си от недопускането им в парламентарната зала по време на заседанията на народните представители. Смятам, че всички ние като граждани на Република България трябва да отстояваме гражданските и професионалните си права и да се борим за спазване на демократичните принципи в една правова държава-членка на Европейския съюз. Всеки от нашите членове и колеги-журналисти трябва да знае, че Съюзът на българските журналисти го подкрепя реално с действия и активна позиция . Общото събрание официално бе открито от досегашния председател на СБЖ Снежана Тодорова . Тя обясни, че то ще протече в два дни, като във всеки от тях ще има по две заседания, тоест общо четири заседания. Всяко от заседанията трябва да има председател и секретар. Снежана Тодорова оповести предложенията на УС на СБЖ за председатели и секретари на заседанията. За първото заседание съответно Георги Калагларски, делегат от Варна, и Екатерина Кючукова, делегат от Пловдив. За второто заседание - Борислав Костурков, делегат от София, и Тодор Попов, делегат от Самоков. За третото заседание, което ще се проведе на 20 септември, неделя, Николай Пиперов, делегат от София, и Мая Константинова, делегат от София. За председателстващ и секретар на четвъртото заседание УС на СБЖ предлага делегатите на събранието да направят своите предложения. Снежана Тодорова предложи също да бъдат избрани преброители в двете зали, в които се провежда събранието. За преброители на делегатите на третия етаж бяха избрани Светла Каменова и Славяна Манолова, а за преброители на делегатите на първия етаж - Илияна Дончева и Антоанета Крумова. Направено бе делегатско предложение вместо Георги Калагларски за председател на първото заседание да бъде избран Георги Узунов , делегат от Смолян. След гласуване на двете предложения Георги Узунов получи 43 гласа, а Георги Калагларски - 33. Така Георги Узунов пое председателството на първото заседание на Общото събрание. Делегатът Цветан Томчев от София поиска да бъде променен и предложеният като председател на второто заседания Борислав Костурков, като вместо него издигна Емилия Бахарова. При гласуването Емилия Бахарова получи 28 гласа, а Борислав Костурков - 45, с което Костурков бе утвърден за председател на второ заседание. Цветан Томчев отново взе думата, за да оспори предварително обявения дневен ред . Той предложи първо да се чуят отчетите, а предвидената като първа точка промяна на член от Устава на СБЖ да бъде оставена за друго, бъдещо събрание, което да бъде свикано от новите ръководни органи. Поелият председателството на първото заседание Георги Узунов подкрепи предложението на Томчев, като самият той предложи да отпадне не само точка 1 от предварително обявения дневен ред, но и точки 9 и 10 - които са съответно обсъждане на управлението на имотите на СБЖ и разни. Диана Желязкова, делегат от Шумен, обърна внимание, че ще е юридическо нарушение да се променя предварително публикувания дневен ред и това би могло да бъде повод за съдебно оспорване на събранието. Мнението ѝ бе подкрепено и от други делегати, които се аргументираха с Устава на СБЖ. Председателстващият Георги Узунов продължи да настоява за промяна на дневния ред, предизвиквайки оживени реакции в в двете зали, в които се провеждаше събранието. Валентин Колев взе думата, за да поясни същността на предизвикващата спорове точка от дневния ред относно промяна в чл. 54 на Устава на СБЖ. Той припомни, че лично е предложил тази промяна още през 2015 г., като целта е по-добре да бъдат защитени интересите на СБЖ и неговите членове. Всички делегати бяха снабдени още при заемането на местата си с разпечатки на текста на досегашния чл. 54 от Устава и на предлаганата промяна. Досегашният текст на този член гласи: Останалото след удовлетворяване на кредиторите недвижимо имущество преминава върху общината по неговото местонахождение, а останалото движимо имущество - на общината по седалище на сдружението . Предлага се новият текст да бъде следният: Разпределението на останалото след удовлетворяването на кредиторите имущество се решава съгласно решение на Общото събрание на сдружеието, взето с мнозинство от три четвърти от всички делегати на Общото събрание на сдружението . Аргументирайки необходимостта от въпросната промяна в Устава, Валентин Колев подчерта: Не можем да допуснем решение, в резултат на което ще трябва да подаряваме съюзните имоти на общината, ако не дай си Боже, се стигне до ликвидация на СБЖ. Нямаме право да допуснем подобно нещо спрямо предишните поколения, които са създатели на нашата база, и спрямо следващите поколения, които ще дойдат след нас . Валентин Колев също така бе категоричен, че промяна в дневния ред на Общото събрание не може да се прави, защото това би било нарушение и на ЗЮЛНЦ, и на Устава на СБЖ. В последвалите изказвания на различни делегати бяха изразени мнения както за придържане към дневния ред съобразно законовите изисквания, така и за промяна на дневния ред - теза, която императивно отстояваше председателстващият заседанието Георги Узунов, парирайки дори предложенията за изслушване на мнението на юриста на СБЖ по възникналия спор. Сред делегатите започна да нараства напрежение, тъй като спорът не даваше възможност за конструктивно продължаване на работата на Общото събрание. И от двете зали, в които се провеждаше събранието, бяха направени предложения за смяна на председателствящия заседанието Георги Узунов . Беше проведено гласуване по тези предложения и с 55 гласа за Георги Узунов бе отстранен от председателстване на заседанието. За председател на заседанието със 70 гласа бе избрана Диана Желязкова, делегатка от Шумен, и тя пое председателстването. Желязкова веднага предложи да се гласува за приемане на предварително оповестения дневен ред и той бе приет със 75 гласа за и един против . Гласът против бе на Емил Розов , делегат от София, който пожела изрично да обясни отрицателния си вот. Розов изтъкна, че самото гласуване на дневния ред е нонсенс, тъй като той по закон не може да се оспорва. Председателстващата Диана Желязкова прочете дневния ред пред събранието, за да го припомни на всички: 1.Обсъждане и промяна в чл. 54 от Устава на Съюза на българските журналисти. 2. Отчет на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти за 2019 година. 3. Годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността през 2019 година на сдружението Съюз на българските журналисти в частна полза съгласно член 38 от Закона за счетоводството. 4. Отчет за изпълнението на бюджета за 2019 г. и представяне на проектобюджета за 2020 година. 5. Отчет за дейността на Контролния съвет на Съюза на българските журналисти. 6. Отчет за дейността на Комисията по журналистическа етика. 7. Дискусия по отчетите и изказвания. 8. Приемане на отчетите и документите по дневния ред. 9. Обсъждане на предложения за управление на имоти собственост на Съюза на българските журналисти, и вземане на решения. 10. Разни. 11. Избор на ръководни органи на Съюза на българските журналисти: председател на Управителния съвет на СБЖ, Управителен съвет на СБЖ, Контролен съвет на СБЖ, Комисия по журналистическа етика. По точка 1 беше дадена думата на ... Sat, 19 Sep 2020 22:33:23 +0300 Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ ще се проведе на 19 и 20 септември http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=47630 СБЖ Управителният съвет на СБЖ напомня на всички делегати на Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ, че то ще се проведе на 19 и 20 септември 2020 година в сградата на СБЖ в София, ул. Граф Игнатиев 4, от 10.00 часа. Регистрацията на делегатите започва в 9.00 часа. На 19 май 2020 година в делови порядък по телефон и електронна поща бе поискано мнението на членовете на Управителния съвет на СБЖ за отлагане на насроченото за 30 и 31 май 2020 година Общо отчетно-изборно събрание на СБЖ и насрочването му за 19 и 20 септември т. г. във връзка със заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в оотговор многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година. Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ на 19 и 20 септември т. г. ще се проведе при спазване на необходимите санитарни изисквания. Свързани: Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ се отлага за 19 и 20 септември Дата: 20.05.2020 Tue, 15 Sep 2020 17:29:18 +0300 Нов материал http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=47579 Tue, 08 Sep 2020 21:22:01 +0300 8 септември - Ден на международната журналистическа солидарност http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=47580 СБЖ Денят на международната солидарност на журналистите се чества за първи път през 1958 година, по решение на Международната организация на журналистите. Избрана е датата 8 септември, защото именно на този ден през 1943 г. нацистка Германия екзекутира чешкия журналист антифашист Юлиус Фучик. Легендарен става написанят от Фучик в затвора Репортаж, писан с примка на шията . Заключителните му думи в книгата - Хора, обичах ви, бдете! - се превръщат в завет и предупреждение към човечеството. Този апел е жив и до днес, мобилизирайки журналистическата солидарност в защита на правата на журналистите и гражданските права, свободата на словото, демокрацията, хуманизма, мира, достойния живот. Особено в днешна разбунена България имаме остра нужда от такива ориентири, за да не губим никога посоката на почтената, честна, критична журналистика и гражданска съвест. И за да станем също част от промяната, жадувана от цялото ни общество. Пътят е през солидарността. Tue, 08 Sep 2020 16:48:04 +0300 ЕФЖ и МФЖ осъждат полицейското насилие над журналисти и протестиращи у нас http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=47555 europeanjournalists.org Публикуваме пълния текст на позицията, излязла на сайта на ЕФЖ : Няколко журналисти бяха ранени по време на сблъсъци между полиция и протестиращи на 2 септември в София. Европейската и Международната федерации на журналистите (ЕФЖ и МФЖ) се присъединяват към своs член в България - Съюза на българските журналисти (СБЖ), в осъждането на полицейското насилие над журналисти и протестиращи на 2 септември /сряда/, в София. Инцидентите станаха по време на антиправителственте и антикорупционни протести в България, които ескалираха при окриването на новата есенна сесия на парламента вече на ново място, където достъпът на журналисти бе ограничен. Полицията отговори с лютив спрей и газ срещу протестиращите и журналистите отразяващи събитията. Освен това се съобщава, че журналистът Димитър Кенаров е бил ритан в главата от полицаи, които същевременно са повредили камерата му. Самият той е бил задържан, въпреки че многократно се е идентифицирал като репортер. Николай Дойчинов, фоторепортер на Агенция Франс прес в София, също е бил удрян по гърба с палки, а полицаи се повредили камерата му. Съюзът на българските журналисти е регистрирал и други случаи на пострадали представители на медиите и осъди в своя позиция употребеното насилие. Изискваме общественият ред за бъде гарантиран от отговорните да го поддържат институции, в чиито задължения влиза и стриктното спазване на демокрацията, законността и сигурността на гражданите. Това предполага също така и осигуряване на правото на журналистите да вършат своята общественозначима работа без риск за тяхното здраве и живот или за свободата на словото, заявявяа председателят на Управителния съвет на СБЖ Снежана Тодорова. Sat, 05 Sep 2020 19:06:23 +0300 Стига посегателства срещу журналисти и граждани! http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=47524 СБЖ По повод насилието над граждани и журналисти, разиграло се по време на проведени на 2 семтември протести, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното: В СБЖ сме крайно възмутени и остро осъждаме насилието, употребено срещу граждани и журналисти, по време на протестите на 2 септември. Репортерски екипи, изпълняващи своите професионални задължения да отразяват събитията и да информират за тях обществото, получиха поражения и бяха малтретирани, защото се оказаха в обсега на репресивни действия, от които пострадаха и десетки граждани. Смятаме това за абсолютно недопустимо и несъвместимо с демократичните норми. Отхвърляме опитите вината за насилието да се прехвърля върху протестиращите и да се приравняват хилядите мирни демонстранти към шепа очевидни провокатори, които силите на реда бяха длъжни да изолират и неутрализират своевременно и без вреда за останалите граждани. Вместо това беше развихрена безразборна репресия. Изискваме общественият ред за бъде гарантиран от отговорните да го поддържат институции, в чиито задължения влиза и стриктното спазване на демокрацията, законността и сигурността на гражданите. Това предполага също така и осигуряване на правото на журналистите да вършат своята общественозначима работа без риск за тяхното здраве и живот или за свободата на словото. Нееднократно досега СБЖ е реагирал със същата острота при други драстични посегателства срещу журналисти и граждани. Неспирното повторение на такива безобразия е абсолютно нетърпимо. Власт, приемаща и дори произвеждаща подобни рецидиви, е опасна за демокрацията. СТИГА!!! Thu, 03 Sep 2020 11:02:41 +0300 Насилието над журналисти и граждани е насилие над демокрацията в България http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=47277 СБЖ По повод приложените насилие и агресия срещу журналистките Полина Паунова и Генка Шикерова, както и срещу граждани, упражнили правото си на свободно слово и на протест по време на състоялата се на 5 август т. г. в София Тех Парк конференция на управляващата партия ГЕРБ , председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното: От името на УС на СБЖ и от свое лично име изразявам дълбоко възмущение и категорично осъждане на поредния шокиращ инцидент с грубо посегателство срещу медийната свобода в България и срещу основните свободи на българските граждани, включително свободата на словото и правото на протест. Всички станахме свидетели вчера, на 5 август, на отвратителни сцени по време на провеждането на конференцията на управляващата партия ГЕРБ в София Тех Парк . Заснет от журналистките Полина Паунова и Генка Шикерова видеоматериал, както и техни лични свидетелства, изразени по-късно от тях пред различни медии, показват недопустими насилствени действия и словесна агресия, упражнени срещу тях от лица, които демонстрират самочувствие на оторизирани на територията на провежданото политическо събитие. По този начин на журналистките най-брутално е попречено да изпълнят своя професионален дълг, а обществото е възпрепятствано да получи пълна информация за въпросното събитие. Наред с това е регистринано и малтретиране на гражданин, опитал се да протестира срещу лидера на партия ГЕРБ и български министър-председател Бойко Борисов. Подобни действия са посегателство срещу самите устои на демокрацията и предизвикателство към гражданското общество дори и в спокойни условия. А демонстративно приложени сега, насред разгара на масови граждански протести срещу настоящото управление, са цинично олицетворение на всичко онова, срещу което скандират пълните с възмутени хора площади, улици и кръстовища. Разграничаването от случилото се от страна на ГЕРБ и декларациите за някакви провокатори по никакъв начин не освобождават от отговорност управляващата партия, която е длъжна да осигури при такива събития адекватни условия както за работа на медиите, така и за демократично зачитане на правата на всички граждани. Освен това не можем да не отбележим, че ако живеем в правова държава, реакцията на правоохранителните и правораздаващите органи трябваше да е незабавна. Къде е тя?! Както и винаги досега при всички предходни подобни случаи, СБЖ най-остро осъжда всякакви форми на насилие при третирането на каквито и да е обществени напрежения и потвърждава своята абсолютна нетърпимост, когато то е прилагано и към журналисти. СБЖ ще информира за този пореден безобразен инцидент организациите, в които членува - Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите, апелирайки за тяхната солидарност с българските журналисти, поставени в толкова брутални условия при упражвянате на професията. Категорични сме: насилието над журналисти и граждани е насилие над демокрацията в България. И за пореден път държа да напомня - още през юни 2017 г. СБЖ внесе в Комисията по културата и медиите на Народното събрание предложения за законодателни промени, които да гарантират правата на журналистите и журналистическия труд. И до ден-днешен не им е даден ход. Защо? За да продължават да се разиграват такива посегателства, каквито видяхме и сега ли?... Thu, 06 Aug 2020 13:45:31 +0300 Еврокомисията отговоря на СБЖ: Готвим План за действие за медийния и аудио-визуалния сектор http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=47151 СБЖ В СБЖ се получи адресирано до председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова писмо от зам.-председателя на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността ВЕРА ЙОУРОВА . Писмото е в отговор на послание, изпратено на 10 април т.г. от Снежана Тодорова от името на СБЖ до ръководителите на Европейския съвет, Европейската комисия, Европейския парламент и всички национални правителства на държавите членки на Европейския съюз с настояване във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото. Публикуваме пълния текст на отговора на Вера Йоурова: Брюксел, 22.07.2020 година Уважаема госпожо Тодорова, Бих искала да благодаря на Вас, както и на членовете на Съюза на българските журналисти, за Вашето писмо, адресирано до институциите на Европейския съюз, относно необходимостта от включване на пресата, журналистите и свободата на словото в плановете за възстановяване. Както справедливо отбелязвате, в тази изключителна ситуация за пореден път се открои значимостта на журналистите и на свободните и независими медии за нашите общества и нашите демокрации. Ние осъзнаваме много отчетливо, че икономическото напрежение, произтичащо от настоящата криза, излага на риск сектора на новинарските медии. На равнището на ЕС ние сме решени да реагираме на предизвикателствата, породени от кризата с COVID-19, като осигурим както непосредствени отговори, така и мерки с по-дългосрочно въздействие. По-специално, бихме искали да помогнем на новинарските медии да преодолеят проблемите с финансовите си потоци, като улесним достъпа до кредитиране. На тяхно разположение е съществуващият Механизъм за гарантиране на заеми за секторите на културата и творчеството, който ще бъде допълнително адаптиран съобразно сегашните обстоятелства. Благодарение на подкрепата на Европейския парламент Комисията вече съфинансира редица пилотни проекти, чиято цел е картографиране на заплахите и рисковете за свободата и плурализма на медиите, подкрепа на разследващата журналистика и предоставяне на правна помощ на онези журналисти, които се нуждаят от нея. Намерението ми е да увеличим тази подкрепа в рамките на следващата многогодишна финансова рамка, която за първи път включва пакет за медиен плурализъм и журналистика по линия на програмата Творческа Европа . На 27 май 2020 г. Комисията прие безпрецедентен план за икономическо възстановяване. В него се признава, че културните и творческите индустрии, включително новинарските медии, представляват важна икономическа екосистема, както и основен стълб на жизнените ни демокрации. Ето защо те следва да се възползват в пълна степен от тези нови инструменти, които ще спомогнат за възстановяването и засилването на тяхната устойчивост. По-конкретно, като част от този пакет Комисията предложи инструмент за подкрепа на платежоспособността, който ще бъде активен още през тази година. Този инструмент ще спомогне за мобилизирането на частни ресурси за осигуряване на спешно подпомагане на европейски предприятия, които при други обстоятелства биха били жизнеспособни, за да могат да разрешат непосредствените си проблеми с ликвидността и платежоспособността. На 10 юни 2020 г. в рамките на подхода си за противодействие на дезинформацията за COVID-19, Комисията призова държавите членки да използват максимално възстановителния пакет и икономическите марки на ЕС спрямо COVID-19, за да подпомогнат медиите, които са засегнати сериозно от кризата, като същевременно съблюдават тяхната независимост. Комисията освен това прикани държавите членки да повишат усилията си, за да гарантират на журналистите безопасна работа при подходящи условия и да признаят медиите за основна услуга, така, че те да могат да изпълняват пълноценно своята роля дори и което е още по-важно по време на криза. Комисията ще работи с държавите членки за определяне на конкретните мерки за подкрепа на възстановяването и аз взех предвид Вашето любезно предложение да дадете своя принос към дискусията. Комисията също така проучва по-нататъшни целенасочени мерки в подкрепа на сектора на новинарските медии чрез специален План за действие за медийния и аудио-визуалния сектор. Този план за действие ще има за цел да подпомогне цялата медийна екосистема в процеса на цифрова трансформация и да стимулира достъпа до качествено съдържание и плурализма на медиите. Той ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите. Признавайки жизненоважната роля на медиите за нашите демокрации, Планът за действие за европейска демокрация ще включва мерки за подобряване на работната среда на журналистите, както и на тяхната защита и безопасност. Уверявам Ви, че ЕС ще продължи да насърчава свободните и честни медии в рамките на Съюза, в световен мащаб, както и в отношенията ни с трети държави. Демокрацията не може да функционира без свободни и независими медии. С уважение, ВЕРА ЙОУРОВА, ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ Свързани: СБЖ с писмо до ЕС: Включете и медиите, журналистите и свободата на словото във възстановителните планове Дата: 10.04.2020 Fri, 24 Jul 2020 17:12:20 +0300 СБЖ е против прибързани промени в Закона за радиото и телевизията и против опитите за дискредитиране на журналистическата професия http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=47050 СБЖ Д Е К Л А Р А Ц И Я на УС на СБЖ УС на СБЖ изразява дълбока тревога и недоумение от прибързаното депозиране в Народното събрание от г-н Вежди Рашидов, председател на Комисията по културата и медиите, на проект за изменение на Закона за радиото и телевизията. Точно в този момент, когато гражданското общество в България се тресе от протести срещу мафията и задкулисието и издига своя глас в защита на основни демократични ценности, каквито безспорно са свободата на словото и плурализмът в медиите, в ЗРТ се предлагат промени без широко обществено обсъждане. Защо тяхното приемане се извършва на тъмно, без да бъде чут гласът на журналистите от обществените медии и на професионалната общност? Защо се пренебрегва мнението на зрителите и слушателите основна аудитория на обществените медии? Именно подобни безогледни действия и налагането на неприемливи идеи на властта без съобразяване с обществените интереси предизвикват хората да излязат на улицата. УС на СБЖ решително настоява този проект да бъде изтеглен незабавно и преди официалното му внасяне в законодателния орган да бъде подложен на широко обсъждане! Наред с това днес чуваме от говорител на главния прокурор обезпокоителни внушения за партниране между разследвани лица от сферата на едрия бизнес от една страна и чисти политици и свободни журналисти от друга. Тези изявления бяха последвани и от публикация на сайта на Специализираната прокуратура на разпечатки от телефонни разговори, в които фигурират имената на известен журналист и на депутат. От публикацията не се разбира какви точно обвинения и въз основа на какво конкретно от съдържанието на публикуваните разговори са повдигнати към въпросните лица. Спомената е само глава Първа от Наказателния кодекс, по която е започнато досъдебно производство относно участие в организирана престъпна група и други престъпления . Наложително е обаче по-конкретно формулиране какво точно се вменява на споменатите лица и по-специално на идентифицирания с имената му журналист Огнян Стефанов. Без конкретизиране на обвинението и с тези обобщаващи формулировки за свободни журналисти имаме само едно тревожно, злепоставящо внушение към цялата журналистическа гилдия и към цялото общество. Внушение, накърняващо основното гражданско право на свобода на словото и на достъп до информация, както и гарантирането на свободното упражняване на журналистическата професия. СБЖ категорично се противопоставя на всякакви опити за очернящи внушения и за дискредитиращи журналистическата професия обобщения, от каквито и лица или институции да идват. Наред с всичко посочено дотук, държим за сетен път да напомним, че повече от три години отлежават в чекмеджето на Комисията по култура и медии към Народното събрание предложенията на СБЖ за защита правата на журналистите и свободата на словото. Народните избранници така и не намериха време да ги обсъдят. Ако бяха сторили това, нямаше да бъдем на срамното 111-то място тъкмо по свобода на словото, а и посегателствата срещу журналисти биха се спъвали в ясни законови правила. УС НА СБЖ София, 14 юли 2020 година Tue, 14 Jul 2020 17:42:38 +0300 Огромна е отговорността на журналистите в кризи като сегашната http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=47014 СБЖ По повод разиграващите се в момента у нас политически събития, ролята на медиите и журналистите при отразяването им и категоричното отхвърляне на всякакво прибягване до насилие председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното: За пореден път сме свидетели на остра политическа обстановка в нашата страна, при която различни части на обществото изразяват чрез масови прояви отношението си към разиграващите се събития. Ситуацията е напрегната, заредена е със силна конфронтация на разнопосочни политически интереси, като същевременно за всички е очевидно силното желание на огромна част от гражданите за промяна на доминиращото от години статукво. На този фон отговорността на медиите и журналистите при отразяването на събитията, при обективното информиране и огласяването на всички гледни точки е огромна. За пореден път проличава колко важна е нашата професия за самото съществуване на демокрацията. Тъжно и жалко е, когато отделни колеги или медии се подхлъзват по пристрастията на медийни собственици или близки до тях политици, когато са принудени да следват определена линия, за да съхранят работата си, или когато са окуражавани от ръководителите си да дават простор на собствените си симпатии и антипатии. Дори при подобни случаи обаче няма никакво опрадвание за какъвто и да е тип агресивно поведение спрямо извършващи професионалните си задължения медийни представители от страна на който и да било участник в разиграващите се събития. Също така абсолютно недопустимо е въобще да се прибягва до насилие срещу който и да е гражданин. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции. Шокирани сме от разпространени в социалните мрежи кадри с полицейско насилие срещу демонстранти и от факта, че двама от 18-те арестувани участници в протестите на 10 юли са в болница с комоцио. Изискваме бързо изясняване на всички обстоятелства около тези случаи, прозрачно разследване и информиране на обществото. СБЖ призовава към отговорно поведение както колегията, така и гражданите, и политиците, и представителите на всички офицални институции, за да не бъде допуснато нагнетяване на допълнително напрежение, манипулиране, рисковано провокиране на крайни обществени или институционални реакции. Същевременно СБЖ потвърждава, че както и винаги досега, остава твърдо на страната на обществения интерес, на защитата на демокрацията, свободата на словото и гражданските права. Всички имаме нужда от една чиста и свята република - такава, за каквато е мечтал и нашият всеобщ български светец, Апостолът на свободата. Нека всички заедно положим и конструктивни усилия, за да се освободим от онова, което ни пречи, за да изградим тази чиста и свята република по истински демократичен, прозрачен и почтен начин. Демокрацията няма алтернатива. Sat, 11 Jul 2020 16:34:39 +0300 Какво би казал Иван Вазов днес, навръх 170-годишнината си? Достойни ли сме за него? http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=46994 СБЖ Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ: След като в деня на подписването на убийствения за България Ньойски догоор на 27 ноември 1919 г. в църквата „Св. Неделя” е отслужена панихида за загиналите в Първата световна война български войници, присъствалото на възпоменанието отчаяно човешко множество излиза на улицата. Напиращите в сърцата болка и гняв търсят да се излеят. Хората тръгват на траурно шествие из града. Начело крачат университетски професоли, интелектуалци, духовници. И тогава из шествето плъзва повикът: „При дядо Вазов!” Народът иска да чуе „своя глас и съвест”, да му се изплаче, да получи окуражаване и вдъхновение, да затупти в единен ритъм с него... Затова човешкият поток поема към дома на народния поет Иван Вазов. А той по това време се намира в разположения се наблизо „Юнион клуб” заедно със своя приятел проф. Иван Шишманов. Вазов застава на прозореца и се обръща към изпълнилите улицата хора: „Благодаря ви, добри българи за овацията, която ми правите. С бодър дух трябва да посрещнем ударите на съдбата, без да се отчайваме, без да изпадаме в униние. Да бъдем всички убедени, че ще превъзмогнем нещастието си и ще създадем наскоро една нова, единна и мощно духовна България! Не се отчайвайте! Жив е българският бог!”... Разперил ръце Иван Вазов към народа си - и заридал... Заедно с народа. Затова и днес е едно цяло с него. Завинаги. Точно днес, точно 170 години след рождението на този титан на българската духовност, книжовност, интелект и родолюбие, имаме отново много, много, МНОГО голяма нужда от него, от неговите завети, от неговата човечност, от неговата съвест, от неговото единение с народа. Онова, което се случва у нас днес, ТОЧНО ДНЕС, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Да спрем превратаджийските упражнения, да защитим истинската законност от прикриващите се с нея изпълнители на поръчки на „паралелната” организирана престъпност!... Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш? Thu, 09 Jul 2020 17:25:53 +0300 Спорът между БНТ и президентството - поредна стъпка към „прекрасния нов свят” http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=46909 СБЖ Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното: На 2 юли т. г. получих обаждане от генералния директор на БНТ Емил Кошлуков с въпрос ще реагира ли СБЖ на онова, което той определи като намеса на президентството в работата на независимата обществена телевизия. Г-н Кошлуков имаше предвид писмо, изпратено до него от началника на отдел Връзки с обществеността в президентството Кирил Атанасов. В писмото, което бе публикувано в различни медии и личи, че е датирано с 1 юли, се коментират новинарските емисии на По света и у нас от 20.00 ч. и 23.00 ч. на 30 юни т.г. Изразено е мнението, че в тях е било направено сериозно отстъпление от обективността и професионалните стандарти в журналистиката чрез на практика едностранно отразяване на медийните публикации на прокуратурата . Посочено е по-конкретно: В репортажа на централната новинарска емисия на БНТ интерпретациите и твърденията на прокуратурата по отношение на комуникациите на секретаря на държавния глава по правни въпроси и антикорупция са представени в цялост, включително чрез подробни графики, а отговорът на президентската институция е предаден отчасти и интерпретиран манипулативно и с внушения от страна на репортера. Отсъства позицията, че в президентската институция няма и не се е провеждала процедура за помилване на лицето Петър Ненов . В късната емисия на По света и у нас отново изчерпателно се предава версията и твърденията на прокуратурата, а позицията на президентската институция напълно отсъства . С позоваване на чл. 18 от Закона за радиото и телевизията се отправя молба писмото да бъде смятано за право на отговор и да му бъде дадено съответното разгласяване в емисията По света и у нас . То е излъчено в тази емисия на 1 юли с реакция от БНТ, според която телевизията се стреми да представя всички гледни точки, екипът й е воден единствено от професионалните си критерии и не иска да бъде въвличан в напрежние между държавните инститеции. В изявленията, които направи по повод писмото г-н Кошлуков из различни медии, той посочва, че го смята за намеса в работата на независимата обществена БНТ, оспорва то да представлява право на отговор и декларира, че нямало да позволи да бъдат xyлени колеги за това, че cи въpшат pаботата cъвестно и професионално . Лично у мен патосът на г-н Кошлуков в този конкретен случай буди недоумение. Спомням си други ситуации, в които той би бил много повече на място. Например следното прочуто изригване на председателя на Комисията по културата и медиите в НС Вежди Рашидов пред водещия по БНТ Георги Любенов през септември м.г.: Айде стига с тая свобода на словото вече, вие луди ли сте, полудявате ли с тая свобода? Кое не му е свободно? Ами те всички хора ме плюят като каруцари, всеки има свобода на словото. И какво по-свободно от това? Абе хора, прекаляваме с тази свобода на словото и тя ще ни донесе други лоши дивиденти . Уви, не си спомням тогава генералният директор на БНТ да реагира. Не разпали у него праведен гняв това, че в пряк ефир водещият и всички журналисти, поставящи въпроса за свободата на словото, бяха окулени като луди . Да разбираме ли, че г-н Кошлуков е съгласен с това? Как да тълкуваме последвалото му всеотдайно сътрудничество със същия г-н Рашидов в прокарването на нов, репресивен за журналистите медиен закон, който да ги преследва за фалшиви новини по усмотрение на преследващия? Как да гледаме на редицата предприети от г-н Кошлуков притеснителни отстранявания от ефир на журналисти в обществената телевизия, предизвикали болезнен отзвук в гилдията и обществото? Като на всеки редови зрител ми правят впечатление и сериозните несъответствия между твърденията за представяне на всички гледни точки по БНТ и реалната картина, в която виждаме категоричното надмощие в отразяването на едни новини при практическата липса на други. Изненадва ме защо г-н Кошлуков смята, че визираното сега писмо от президентството изобщо не представлява право на отговор по чл. 18 от закона . Подобно заключение може да е само негова субективна интерпретация. Но декларирането й така императивно от позицията на генерален директор на БНТ буди трегова относно критериите, с които се борави от този финансиран от данъкоплатците пост. Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции. Виждаме строящ се хотел на Алепу - а ни обясняват, че това е подпорна стена. Виждаме багер край Рилските езела - а ни обясняват, че искали да е красиво и препоръчват с обезпокоените да се приказва на мента, глог и валериан. Виждаме открита кампания за преследване и дискредитиране на президента, а ни обясняват, че лошият е той, защото поискал да се представя пълноценно и неговата гледна точка... За да е напълно красива, даже прекрасна картината, не може да липсва, разбира се, и председателката на СЕМ Бетина Жотева, която се била самосезирала по повод спора между БНТ и президентството и разпоредила проверка. Ако има нарушение от страна на БНТ, то ще бъде разгледано по реда на Закона за радиото и телевизията. Ако няма, моралната тежест остава върху президента. Ние нямаме никаква възможност за друга реакция. Това е широко обсъждан обществен въпрос и ако няма нарушение на БНТ, писмото е, меко казано, неудачна намеса в редакционната политика на телевизията. Така отсъжда моралният стожер Бетина Жотева, която очевидно смята, че всички трябва вече да са забравили как само преди три години тя агресивно заплаши журналист заради зададен ѝ въпрос. Ето това е прекрасният нов свят , който сериозно конкурира онзи на Олдъс Хъксли и който госпожи и господа като Жотева, Рашидов, Кошлуков и всички над тях ще градят съгласно своите критерии и нива на компетентност. Това ли искаме, колеги, съграждани?... Fri, 03 Jul 2020 09:11:31 +0300 Бюджетът на ЕС да помогне на свободата на печата и журналистите http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=46652 ecpmf.eu След като Европейската комисия представи своя План за възстановяване за Европа - Европа от следващо поколение , журналистическите организации, отстояващи свободата на печата и развитието на медиите, обединяват сили и призовават държавите-членки на ЕС да приемат амбициозна многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г. и да засилят подкрепата за медийня сектор и независимата журналистика. Ситуацията, пред която са изправени журналистиката и информационните медии, беше тежка дори и преди мерките за социална изолация и икономическо прекъсване, причинени от пандемията COVID-19. Още през февруари 2020 г. бюджетните средства, отпускани от МФР за подкрепа на медиите и журналистиката чрез програмата Креативна Европа , вече бяха определени като просто неприемливи . Покрай фалшивите новини, атакуващи напредъка и многообразието, се нуждаем от повече, а не по-малко финансиране за нашите креативни умове , заяви Сабин Верхайен, председателка на комисията по култура на Европейския парламент. Тя настоя, че предложението за МФР не трябва да противоречи на договаряното неколкократно от държавите-членки в подкрепа на културните и творческите сектори . Тази подкрепа е дори по-спешна за новинарските медии и журналистиката днес, отколкото когато тази тревога беше повдигната в началото на годината. Без значително увеличаване на финансовата подкрепа и по-голямо приоритизиране на новинарските медии и журналистиката, ЕС е в опасност да не изпълни своите политически ангажименти в областта на свободата на печата, върховенството на закона и основните права за защита на демокрацията и правото на обществото на информираност. Следващите седмици ще бъдат белязани от решаващи преговори между държавите-членки на ЕС, за да се започне своевременно сформиране на МФР за 2021-2027 г. В този контекст ние ги призоваваме за следното: Нека Европа от следващо поколение да се използва за гарантиране на оцеляването на журналистиката и медийния сектор Кризата COVID-19 утежни финансовата уязвимост на медийната индустрия, която вече беше силно засегната от предишни икономически кризи. Актуализираното предложение за МФР за 2021-2027 г. и стартирането на инструмента на Европа от ново поколение са силни възможности за подкрепа на сектора. Държавите-членки следва да се възползват максимално от новия Механизъм за възстановяване и устойчивост, от Инструмента за подкрепа на платежоспособността, от подсиленото предложение за инвестиране в ЕС Хоризонт2020 и други инструменти за инвестиции, за да насочат спешна и целенасочена подкрепа за новинарските медии и журналистиката, особено местните, здравните и разследващите репортажи на недооценени общности, включително малки и средни медии. В този процес Европейската комисия и държавите-членки трябва да гарантират в съответствие с препоръките на Съвета на Европа, че всякакви преки или косвени субсидии или други форми на финансова подкрепа следва да се предоставят въз основа на обективни, справедливи и неутрални по отношение на гледната точка критерии, в рамките на недискриминационни и прозрачни процедури [ ], приложени в пълно спазване на редакционната и оперативната автономия на медийните бенефициенти. Условия разпределението и изплащането на средства от ЕС при зачитане на върховенството на закона. Предложението на Европейската комисия за 2018 г. за спиране или ограничаване на отпускането на структурните фондове на ЕС в случай на генерални недостатъци по отношение на върховенството на закона в държава-членка е важна стъпка напред към включване на основните ценности на ЕС за демокрация, свобода и зачитане на човека права. В момент, в който процедурата по член 7 показа своите ограничения, условието за законност ще бъде силен лост за оказване на натиск върху държавите-членки на ЕС, за справяне с тревожното състояние на свободата на медиите и плурализма в ЕС и за засилване на принципа на правовата държава в механизма на ЕС. Призоваваме държавите-членки на ЕС да приемат възможно най-скоро регламента за правовата държава, за да се гарантира прилагането му от 1 януари 2021 г. В допълнение - предложението на Европейския парламент за включване в списъка на рисковете за правовата държава на системното нарушаване на основните права , следва да се разглежда в заключителните преговори. Нека бъде удвоен бюджетът на Креативна Европа , за да може да се поддържа независимостта на медийния сектор. Овладяването на медиите, концентрацията на собственост, държавната намеса, избирателните приходи от реклама и зависимостта на онлайн платформите влияят отрицателно в продължение на много години на редакционната независимост и условията на работа на журналистите. В момент, когато независимата журналистика и достъпът до плуралистична информация са безусловно критични, мерките за възстановяване не трябва да се ограничават единствено до последиците от пандемията. Програмата Креативна Европа 2021-2027 г. и по-специално нейните медии и междусекторни направления ще бъдат решаващ инструмент за насърчаване на уменията и иновативните бизнес модели, водещи до независим и жизнеспособен медиен сектор. Актуализираното през май 2020 г. предложение на Европейската комисия за МФР, допълнително намаляващо бюджета на Креативна Европа от 1,664 милиарда евро на 1,520 милиарда евро (ангажименти, цени за 2018 г.), не изпраща правилния сигнал за задействане на адекватна подкрепа от ЕС за журналисти и медийни специалисти. Ето защо ние дейно поддържаме позицията на Европейския парламент да укрепи бюджета, отпуснат за Креативна Европа 2021-2027 г., като го увеличи до 2806 милиарда евро (постоянни цени) и също така значително да увеличи частта, свързана с междусекторното направление, за която първоначално са предвиждани само 62 млн. евро в подкрепа на медийния плурализъм, качествената журналистика и медийната грамотност. За да има значимо въздействие върху подпомагането на журналистиката, особено на дружествата с нестопанска цел, разследванията и местните медийни компании, междусекторната част на бюджета трябва да бъде увеличена десетократно. Укрепване на програмите Правосъдие, права и ценности с цел защита на журналистите Всеки ден сме свидетели на случаи на цензура, сплашване, тормоз онлайн и офлайн, стратегически съдебни дела срещу публично участие (SLAPP), както и на физическо и основано на пола насилие срещу журналисти, включително в държави-членки на ЕС. Тези тенденции се увеличават и се задълбочават от кризата COVID-19. Защитата на журналистите е демократичен въпрос. Законодателството и политическите действия, предприети от ЕС за журналистическата безопасност, следва да бъдат подкрепени с адекватни финансови ресурси чрез бъдещите програми за правосъдие, права и ценности за периода 2021-2027 г. Призоваваме държавите-членки на ЕС да изведат позицията си в докладите на Европейския парламент на първо четене и да увеличат бюджета на програмите Правосъдие, права и ценности 2021-2027 г. спрямо първоначалните предложения на Европейската комисия. Да бъде създаден канал за засилване на подкрепата за Инструмента за съседство, развитие и международно сътрудничество (NDICI) и за приоритетите на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона Външните действия на ЕС в подкрепа на свободата на изразяване и плурализма на медиите, както и в гъвкавостта, позволена от EIDHR, се оказаха ключови за насърчаване на свободата на изразяване и поддържане на професионални, свободни и независими медии. Тази подкрепа ще бъде още по-необходима зяняпреуд, тъй като катастрофалните последици от провала на пазара, превземането на медиите и кризата COVID-19 върху независимата журналистика и медийния сектор оставят големи сектори на обществата без професионални източници на информация. Тъй като Европейската комисия предложи да укрепи NDICI чрез гаранция за външни действия и Европейския фонд за устойчиво развитие, ние призоваваме държавите-членки на ЕС да осигурят разпределение на адекватни ресурси за тематичния приоритет за правата на човека и демокрацията. Макар подкрепата за журналистика и медийната помощ да представлява малка част от портфейлите на донорите, финансирането от ЕС е все по-важно за поддържане на журналистически организации и за независими медии по целия свят. Това също е в съответствие с Програмата за устойчиво развитие до 2030 г., по-конкретно с Целите за устойчиво развитие и зачитането на правата на човека. Призоваваме държавите-членки на ЕС да засилят своето признаване на значението на медиите и журналистиката за целите на развитието, включително здравеопазването, доброто управление и демократичните институции, като твърдо позиционират подкрепата за сектора в механизма на NDICI, отделяйки поне 0,5% от NDICI бюджета за този тематичен приоритет. Подписали призива организации: Член 19 Асоциация на европейските журналисти (AEJ) DW Akademie Европейски център за свобода на печата и медиите (ECPMF) Европейска федерация на журналистите (EFJ) Фондация Хирондел Неограничена безплатна преса (FPU) Глобален форум за развитие на медиите (GFMD) Международна медийна поддръжка (IMS) Международен институт за пресата (IPI) Internews Институт за разнообразие на медиите (MDI) Кислород за информация (Ossigeno.info) Репортери без граници (RSF) Световна асоциация на издателите на вестници и новини (WAN-IFRA) Wed, 10 Jun 2020 07:55:18 +0300 Да ни е честит Денят на българската просвета и култура и славянската писменост! http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=46469 СБЖ Скъпи колеги и приятели, Да ни е честит най-светлият наш празник - Денят на българската просвета и култура и славянската писменост! Да се преклоним отново пред великото дело на Светите Първоучители братята Кирил и Методий и техните ученици, дарили ни буквите на познанието и извисяването! Писменото слово и културата, която то носи, са огромна преобразяваща, възраждаща сила. Ненапразно с такова послание започва и химнът на българската просвета, който ни вдъхновява всеки 24 май със стиховете на Стоян Михайловски: Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си ти поднови! Сега, насред изпитанията на коронавирусната пандемия, всички имаме нужда от силни и светли духовни импулси, за да съумеем да преодолеем по-бързо тежкия момент. Но не само. Както често се повтаря и в световен мащаб, днес на цялото човечество е необходимо преосмисляне и преподреждане на ценностите, за да се върне отново на първо място човекът, здравето му, добруването му, социалната ангажираност и справедливост. Затова е по-важно отвсякога и честното слово на журналиста, неговата отговорност пред обществото, неговата съвест, неговото гражданско съзнание. Нека бъдем достойни за мисията, която ни възлага времето, колеги! Нека бъдем достойни за духа и светлината, завещани ни от Светите братя Кирил и Методий! Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ Sun, 24 May 2020 06:15:04 +0300 Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ се отлага за 19 и 20 септември http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=46435 СБЖ На 19 май 2020 година в делови порядък по телефон и електронна поща бе поискано мнението на членовете на Управителния съвет на СБЖ за насрочване провеждането на Общо отчетно-изборно събрание на СБЖ за 19 и 20 септември, т.г. във връзка със заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в оотговор многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година. Управителният съвет на СБЖ РЕШИ: ОТЛАГА провеждането на насроченото за 30 и 31 май 2020 година Общо събрание на СБЖ за нова дата 19 и 20 септември 2020 година с оглед мерките за превенция и запазване здравето и предотвратяване на заразата с коронавирус на делегатите на ОС на СБЖ и на служителите на сдружението. За взетото решение на УС на СБЖ, да бъдат писмено уведомени всички избрани делегати за Общото събрание на СБЖ и то да се публикува на сайта на СБЖ. Гласували за датата 19 и 20 септември 2020 година: Снежана Тодорова, Борислав Костурков, Васил Сотиров, Веселин Константинов, Велиана Христова, Георги Калагларски, Емил Розов, Ивайло Диманов, Светлана Каменова, Светослав Терзиев. Валентин Колев за дата 30 и 31 май 2020 година; Валерий Тодоров против предложението за поредно отлагане на Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ; Любомир Пеевски против предложението за насрочване на Общо отчетно-изборно събрание отсега за месец септември 2020 година. Розита Попова не изпрати отговор на предложението за отлагане. Wed, 20 May 2020 20:57:57 +0300 Декларация на УС на СБЖ във връзка с пълзящото настъпление срещу свободата на медиите http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=46309 СБЖ Отношението на властта към медиите, медийната среда и гражданското общество продължава да предизвиква недоумение, смесено с тревога за бъдещето. За трета поредна година неправителствената организация Репортери без граници посочи 111-то място на България в индекса за медийните свободи. Даже тази незавидна позиция изглежда като комплимент на фона на онова, което се случва в медиите и медийната среда у нас. В Деня на Европа, Съветът за електронни медии избра за свой председател Бетина Жотева - член със спорна репутация. Нейният език, стил и поведение неведнъж са провокирали остра публична обществена реакция. Типичен пример са заплахите й към отговорния редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова . Протоколите от заседанията на Съвета за електронни медии оставят тягостно чувство за състоянието на медийната регулация и компетентността на медийния регулатор, който нито веднъж не се произнесе по прозрачността на собствеността в медиите. Да напомним СЕМ е обществен (!) регулатор, в който обаче няма нито една обществена или гражданска квота. Той се избира с политически квоти и изборът на членове прилича на политически назначения. Компетентноста, авторитетът и доверието към медийния регулатор са на критично ниво. Липсват данни за обществените нагласи относно състоянието и действията на медийния регулатор, който избира и генералните директори на двете обществени медии БНР и БНТ. Серия скандали предизвикаха последните избори на генерални директори на БНР и БНТ, довели до кризи и безпрецедентното спиране на сигнала на програма Хоризонт . Съдебните дела срещу избора на генерални директори и действията на СЕМ се увеличават. Затова безпокойство у нас предизвиква новината, че вече е готов нов медиен закон, чрез който политически структурираният медиен регулатор ще получи разширени функции. При сегашното му състояние това е безотговорно и опасно. Досега СЕМ не взе отношение нито по един важен медиен проблем от обществен интерес. Не каза нито дума за уволненията на редица водещи журналисти. Нито европейската директива, нито решенията на Съвета на Европа и експертизите на международни европейски организации, следящи гражданските и медийните свободи, бяха публикувани на сайта на обществения регулатор. Още по-тревожен е фактът, че новият медиен закон се готви в сянка. От създадените три работни групи по закона остана само една към Министерството на културата. Групата, сформирана от парламентарната комисия по културата и медиите, единствената публично оповестена, проведе едва три заседания с подменен състав, след което всичко се прехвърли в работната група към Министерството на културата, където са представени предимно държавни структури и няколко заинтересовани влиятелни частни медии и организации. В групата няма представители на профсъюзни организации, а промените може съществено да повлияят върху работния климат и условията за работа на медиите. СБЖ на практика беше извадена от този диалог, след като преди това бе включена в едната от групите след наше настояване. От председателя на парламентарната комисия по културата и медиите г-н Вежди Рашидов разбираме, че този нов медиен закон ще бъде представен в парламента, без да е преминал преди това публична обществена експертиза. Да напомним, че предложения на СБЖ, засягащи социалния статут на журналистите, отлежават в Комисията по културата и медиите в Народното събрание без отговор. Новият медиен закон може да накърни силно интересите на гражданското общество, ако може да се съди от представените досега проекти на медийни закони и поправки. Смятаме за недопустимо за председател на СЕМ да бъде избран човек с компрометирана репутация. От изявленията на г-жа Бетина Жотева разбираме, че тя се готви за някакви избори и ще доказва на света колко е независима медийната регулация у нас. Това е и смешно, и тъжно. Особено след последните кризи в обществените медии, свързани с изборите на генерални директори, отстраняването на журналисти и мълчанието на СЕМ по време на извънредното положение у нас. Настояваме, заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му. Това е не само въпрос на доверие, но и на отговорност пред гражданското общество у нас. Управителен съвет на СБЖ 10.05.2020 г. София Sun, 10 May 2020 17:04:44 +0300 Поклон пред спасителите на света от нацизма http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=46298 СБЖ 9 май е дата, изпълнена с дълбок хуманизъм, мъдрост и заряд за едно вдъхновяващо бъдеще. Защото на тази дата точно преди 75 години безпримерният подвиг и саможертва на съветския народ, както и усилията на другите съюзиници от антихитлеристката коалиция - САЩ и Англия, съумяха да победят чудовището на нацизма, кафявата чума на ХХ век, която заплашваше да превърне целия свят в концлагер. Великата Победа на 9 май 1945 г. сложи край на най-разрушителната война, съсипала всички европейски страни в една или друга степен, и отвори пред народите на нашия изстрадал континент хоризонтите на мирното развитие. Дължим това на милионите бойци, положили костите си за извоюването на този крехък, но все пак оцеляващ вече 75 години мир - без техния подвиг нямаше да ни има. Пет години след онази кошмарна война, завършила всъщност на 2 септември 1945 г. с капитулацията на Япония, Робер Шуман отправи своето мъдро послание за френско-германско помирение, което днес разчитаме като основа за Обединена Европа. Посланието също се свързва с датата 9 май - и съвсем очевидно Шуман не случайно е избрал именно този ден, за да го отправи в онази още не загубила паметта си за истината Европа. Кощунствено е днес потомците на онези отговорни политически мъже, които загърбиха навремето идейни различия и геополитически интереси, за да обединят усилията си срещу нацизма, да дълбаят пак траншеи и окопи в уязвимите умове на новите поколения, тласкайки ги към пропагандни сблъсъци и подмяна на историята. 9 май 1945 г. и 9 май 1950 г. не могат да бъдат сблъсквани и противопоставяни, защото са захранени с едни и същи хуманистични ценности и послания - никога повече войни, никога повече омраза, никога повече разединение. Красивата ни планета и еднакво уязвимото към бедствия, пандемии и безумия човечество заслужават най-после помирение, мъдрост, отговорност и солидарност. Вечна памет и вечна слава на героите, надвили нацизма и донесли мир на Европа и света! Дължим вечна признателност на саможертвата им. И нека в тяхна чест и в името на бъдните поколения изградим една наистина Обединена върху принципите на разбирателството, сътурдничеството, социалната справедливост и взаимното уважение Европа - такава, за каквато е мечтал някога и символът на журналистите антифашисти Юлиус Фучик. Затова да не забравяме и предсмъртния му завет: Хора, обичах ви, бдете! Sat, 09 May 2020 13:57:18 +0300 Ново падение - заплашило журналист лице оглави СЕМ. Накъде още, колеги???? http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=46291 СБЖ По повод избора на Бетина Жотева за нов председател на Съвета за електронни медии председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното: С всеки изминал ден положението в журналистиката и медийната среда в България става все по-отчайващо. Постоянно ни се струва, че сякаш няма накъде по-нататък. Но не - продължаваме да дълбаем дъното. А дъно май няма Накъде повече да паднем от днешната новина: лице, заплашило по най-долнопробен начин журналистка, осмелила се да задъде въпрос - и то не къде да е, а в Народното събрание - е избрано за председател на регулаторния орган Съвет за електронни медии... Да напомним на бързо забравящатата българска общественост. Избраната днес за шеф на СЕМ - явно поради липса на други членки, упражнявали някога участие поне в пряк ефир - Бетина Жотева през 2017-та отправи грозни зплахи към отговорния редактор на сайта на СБЖ и коментатор на сайта Барикада Къдринка Къдринова. Причината бе дързостта на Къдринова да зададе въпрос във връзка с информация за лобиране от страна на Жотева за закриване на Радио България към БНР. Това стана преди три години, по време на обсъждане в Комисията по културата и медиите на НС на предизвикалата силни обществени брожения идея на тогавашното ръководство на БНР да закрие Радио България . Много внимателно с мен специално. Да, абсолютно (потвърждение, че става дума за заплаха - б.р.), пред всички. Ако си отворите устата още веднъж за мен, ще видиш какво става. Ето това заяви тогава в отговор на публично отправен към нея от Къдринова въпрос кипналата от естеството му Жотева, все още по онова време само редови член на СЕМ. А сега - какво ли да очакваме от нея след три години нулева официална реакция по такова недопустимо поведение? Оказа се, че в нашата реалност дори за държавния глава може да има импийчмънт, но член на СЕМ не може да бъде дори помръднат, докато не му изтече квотният срок. Нещо повече - както виждаме, може дори да бъде издигнат на шефски пост. Очевидно - за особено високо оценени заслуги.... Значи електронните медии - а и не само, защото претенциите вече са за контрол над цялото интернет пространство - ще бъдат регулирани от субект с бухалкова ценностна система?! В държава членка на Европейския съюз?! В държава, благосклонно подредена от последния доклад на американската НПО Фрийдъм Хаус някъде там, в безличната среда, ни особено критикувана, ни хич хвалена - абе да минава там в калабълъка, нали си е платила за благосклонността с 1,2 милиарда за едни самолетни чертежи... Колеги???? Народе???? Fri, 08 May 2020 18:50:41 +0300 Тежки въпроси поставя тази година Световният ден на свободата на пресата http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=46222 СБЖ По повод отбелязвания на 3 май Световен ден на свободата на пресата председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното: Тази година отбелязваме 3 май, Световния ден на свободата на пресата, в крайно сложни, безпрецедентни, екстремални условия. Към всички хронични проблеми, с които по начало винаги сме се сблъсквали при отстояването на свободата на словото и на правата на журналистите, сега се добавя и жестокото глобално предизвикателството на пандемията на Covid-19 с всички съпътстващи й последици. Сред тях веднага изпъкват предприетите в тази връзка извънредни мерки на много правителства, които водят до повишени рискове от авторитаризъм и посегателства над свободите на гражданите и особено на ключовите от тях - свободата на достъпа до информация, свободата на мненията, свободата на изразяването, свободата на словото. Ролята на достоверната, обективна, етична журналистика, осмеляваща се да задава точни и компетентни въпроси, отстояващи обществения интерес, на този фон нараства неимоверно. Същевременно расте и чисто здравният риск при упражняването на журналистическия труд в тези условия, и рискът от натиск на властта, изкушена да използва извънредните си пълномощия за запушване на неудобни усти. И още едно страховито измерение на пандемичната криза набъбва неудържимо - жестокият социално-икономически удар, който се стоварва върху всички общества заради мащабното блокиране на производства и услуги във връзка с карантинните мерки. Масово фалират малки и средни предприятия, милиони хора губят работата си и възможността си за прехрана. Много болезнено тази тенденция отеква и в сферата на медиите и журналистиката. Въпреки огромната потребност на аудиторията от работата на професионалистите именно в тази сфера, липсата на ресурси води и тук до колапс. А най-тревожното е, че налагащото се от обстоятелствата свиване на разходи се използва често от медийни работодатели с двойнствени цели, които бързат в суматохата да се освободят от неугодни журналисти. Картината е мрачна в цял свят и кара гражданските общества в много държави, както и многобройни международни организации да излизат с инициативи и конкретни механизми за контрол и прозрачност във всички тези процеси, както и да предлагат конкретни мерки за преодоляване на проблемите. На европейско ниво тези въпроси са поставяни многократно и в цялата им сериозност ш в Европейския парламент, и в Европейската комисия. Там вече се разработват варианти за прехвърляне на средства от други програми към фондове за подкрепа на медиите и журналистите. Най-официално се отправят и препоръки към националните правителства също да вземат съответните мерки за подпомагане на журналистиката в своите страни. Ще припомня, че още на 10 април СБЖ изпрати свое писмо до европейските институции, адресирано също и до министър-председателя на България , с настояване помощта за медиите, журналистите и свободата на словото да залегне като приоритет в обсъжданите спасителни планове за възстановяване на икономиките от корона-кризата. В придружително писмо специално призовахме премиера Бойко Борисов да повдигне този въпрос още на следващия Европейски съвет. Съветът се състоя на 23 април - но изобщо не чухме от ръководителя на българското правителство да е засегнал тази тема. Тя тотално липсваше от напоителната пресконференция, която той даде след заседанието на Съвета. Вярно, мимоходом спомена, че е загрижен за проблемите на медиите у нас. И че вече обмислял провеждането на среща с такава насоченост, след като въпросът бил повдигнат пред него някакви медийни ръководители. Без други уточнения. Подобни подмятания при липсата на каквато и да е официална стратегия за действия в медийния сектор, която да е прозрачно и координирано изградена съвместно с професионалните организации, могат да пораждат само безпокойсто. Кой, в какъв контекст и тласкан от какви интереси разговаря с Борисов по тези въпроси? Отново ли договорките се правят на тъмно? Кои медии ще се окажат облагодетелствани? Как ще се прави подборът и въз основа на какви критерии? СБЖ няма да изостави тази тема и ще я държи постоянно под силния прожектор на обществения контрол. Подготвяаме нови писма, с които ще изискаме строга отчетност и включване на професионалните организации, сред които и СБЖ, в изработването на механизмите за оказването на помощ на медии и журналисти, както и в извършването на мониторинг над целия процес. Апелираме към цялата гилдия - колеги, бъдете нащрек и проследявайте потоците на този тип помощи, които ще се оказват и на правителствено ниво у нас, но ще идват и по международна линия, при това не само от ЕС. Трябва всички да сме в течение колко, на кои медии и срещу какво ще бъдат отпускани. Ако се осъществи всичко замислено в глобален мащаб по тази линия, средствата ще са доста внушителни. Държа да обърна внимание на важна инициатива на Международната федерация на журналистите , чийто член е СБЖ. Тя предлага всички национални правителства да обложат с 6-процентен данък огромните печалби на интернет гигантите Гугъл, Епъл, Фейсбук, Амазон и Майкрософт, акумулирани от споделяне на съдържание върху съответните национални територии. Което в световен мащаб ще даде около 54 млрд. долара. Идеята е тази сума да бъде разпределена в медийните сфери на различните страни пропорционално и според реалните нужди, по прозрачен и честен начин, чрез независими структури с участието на организации на медийни работодатели и на медийни работници. Дали този или какъвто и да е друг, по-скромен по размери принос, наистина може да стигне до реално нуждаещите се в нашия бранш в България? Или пак нещата ще се подредят, така както си знаем досега? И това ще бъде окончателният край на всичко, неугодно на властта, което още мърда в българската журналистика? Въпросите са тежки, времето е тежко, отговорността ни е тежка, колеги. От нас зависи да намерим верния път. Sun, 03 May 2020 08:32:40 +0300 МФЖ стартира Глобална платформа за качествена журналистика http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=46219 МФЖ Документът, публикуван на сайта на МФЖ , е насочен към филиалите на МФЖ и нейните регионални групи. Подкрепят го всички профсъюзни световни федерации, представляващи няколкостотин милиона работници. Информацията никога не трябва да се ограничава. Информацията трябва да остане обществено благо. Хвърляйки над две трети от човечеството в блокаж, здравната, политическата и икономическата криза с Covid 19 носи ужасни последици за всички общества. И днес сме наясно, че това ще продължи още доста време. Голямата изолация , както феноменът вече бе наречен от Международния валутен фонд по аналогия с Голямата депресия от 1929 г., не оставя незасегнат нито един континент или сектор. Медиите също, независимо от тяхното естество, не са в състояние да избягат от тази разрушителна вълна. Много медийни компании вече са затворени, милиони работни места са изчезнали, а журналистите, въпреки че качествената информация е от съществено значение за гражданите по време на криза, търпят тежки последствия. Време е да защитим медиите, да запазим работните места и да подкрепим най-неосигурените работници. Но също е време да се подготвим за бъдещето, бъдеще на качествена, етична и солидарна журналистика, която зачита трудовите права и основните свободи. Международната федерация на журналистите (МФЖ), водещата световна организация в тази професионална сфера с над 600 000 членове в 146 страни, предлага силен и незабавен, глобален, стимулиращ план за спасяване на най-силно засегнатите медии и на най-неосигурените журналисти. Призоваваме всички национални правителства да поемат ангажимент към качествената журналистика в този момент на дезинформация чрез силни политически и икономически мерки, които да гарантират оцеляването на качествените медии и професионалните журналисти. Много филиали на МФЖ по целия свят вече са постигнали значителен напредък и силни ангажименти от правителствата или работодателските федерации: - Осигуряване на физическа и психологическа безопасност и защита на медийните работници; - Даване на възможност на журналистите да циркулират свободно във времена на обща карантина; - Осигуряване на журналистите и медийните работници на достатъчно средства за достоен живот и работа чрез извънредна финансова помощ, въпреки спада в доходите. От самото начало на пандемията журналистите доказват съществената роля, която играят, образовайки своите съграждани, поднасяйки им разбираемо безкрайните числа, обяснявайки научните констатации и най-важното - разплитайки изявленията на политиците, задавайки трудните въпроси и разкривайки институционалните неуспехи. Благодарение на тяхната ангажираност журналистиката като обществено благо продължава да е гръбнакът на нашите демокрации. За съжаление, в същото време твърде много държави се възползват от тази криза, за да увеличат авторитарната си власт, да засилят системите си за наблюдение на населението или да затварят журналисти, докато някои медийни компании намаляват заплатите без договаряне, свиват осигуровките или освобождават персонал. МФЖ и нейните партньори по целия свят ще бъдат начело на утрешната журналистика в глобален и национален мащаб и ще продължат да насърчават качествена, етична и солидарна журналистика, каквато отстояваме още от създаването на Федерация през 1926 г. Поради това МФЖ предлага Глобална платформа за качествена журналистика , която да спаси и защити работните места в медийната индустрия и да създаде бъдеще, което насърчава устойчива, етична и публично подкрепена информационна икономика. Информацията трябва да остане обществено благо. СПЕШНИ МЕРКИ ЗА ПОДКРЕПА НА МЕДИЙНИТЕ ПРОФЕСИОНАЛИСТИ МФЖ призовава всички правителства незабавно да започнат преговори с така наречената група GAFAM на интернет гигантите - Google, Apple, Facebook, Amazon, Microsoft - за събиране на данък върху приходите на тези компании, генерирани на тяхната национална територия. o Тези компании не плащат данък в повечето страни, в които събират приходи, оценени на 900 милиарда долара в световен мащаб. o Данъчното облагане на тези приходи с 6% може да внесе 54 милиарда долара в журналистика. o МФЖ призовава тези средства да се управляват съвместно от представителни съюзи на журналисти и медийни работници и национални организации на работодателите. МФЖ призовава тези организации да използват средствата приоритетно за подкрепа на обществени, частни, независими национални и местни медии, които не са собственост на мултинационални компании. Тези медии трябва да са заявили, че се нуждаят от такова подпомагане. Всеки стимул за възстановяване на журналистиката трябва да се предоставя на нуждаещите се от подкрепа с цел адекватно съживяване на дейността на новинарските платформи, способни да предоставят надеждни новини и информация, но не бива да се допуска от това да се възползват обречени бизнес модели, които са се провалили. МФЖ настоява тези средства да се използват приоритетно за подкрепа на независими, кооперативни и нестопански медийни предприятия. МФЖ призовава всички правителства да предоставят приоритетна подкрепа на неосигурените журналисти (включително и тези на свободна практика), като създадат фонд за социална закрила и национален минимална заплата, освобождавайки я от данък върху доходите, а така също като предоставят банкови заеми с намалени ставки. МФЖ настоява обществените медии, частните медии и националните и местните медии да могат да се възползват от намалено национално данъчно облагане, при условие че: o Социалният диалог и правата на синдикатите се спазват съгласно съответните конвенции на Международната организация на труда (МОТ); o Уволненията са забранени, ако компанията реализира печалба; o Годишните отчети са публични и прозрачни; o Има многообразие и се спазва равенството между жените и мъжете; o Компаниите, които са получили финансиране, не могат за период от пет години да участват в сливания и придобивания или да изкупуват активи за изкупуване, което би довело до съкращаване на работни места или намаляване на заплатите. МФЖ призовава компаниите да резервират места в своите бордове за съюзи на работниците; За да укрепи медийната икономика, МФЖ насърчава създаването на национални медийни рекламни програми за лансиране на теми от национален интерес. МФЖ препоръчва правителствата да реформират правилата за собственост на медиите, за да позволят по-голям плурализъм на информацията. В съответствие с Директивата за нарушителите на ЕС, МФЖ призовава правителствата да приемат спешно законодателство за защитата на гражданите, действащи в обществен интерес. МФЖ счита за необходимо независимите разпространители на преса, които участват в разпространението на печатни медии, да бъдат подкрепяни чрез освобождаване от данъци. МФЖ призовава правителствата да засилят авторските права на журналистите, за да увеличат техните доходи. МФЖ насърчава правителствата да финансират безплатни цифрови абонаменти за деца и младежи (6-18 години) като част от достъпа до образование и информация в съответствие с ангажиментите на ЮНЕСКО и предлага семействата с абонамент за медия да получат данъчни кредити. МФЖ призовава за инициативи за медийна грамотност на национално ниво за борба с дезинформацията и неверните новини. В ЗАКЛЮЧЕНИЕ МФЖ предлага на световните федерации на работодателите да подкрепят тази глобална платформа за качествена журналистика и да призоватт техните национални членове да я приложат. Като асоцииран член МФЖ призовава за официална подкрепа от Организацията на обединените нации и нейните агенции (ЮНЕСКО, Международната организация на труда, Службата на върховния комисар по човешките права). Апелираме и към регионални политически и икономически формации да последват Глобалната платформа за качествена журналистика: o 47-те членове на Съвета на Европа; o 55-те страни от Африканския съюз; o 35-те държави от Организацията на американските държави; o 22-те държави от Арабската лига; o 21-те членове на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество. МФЖ вече получи подкрепата на Глобалния съюз на федерациите, включващ: ITUC / CSI: Международна конфедерация на профсъюзите - 200 милиона членове / UNI-Global - 20 милиона членове / PSI: Public Services International - 20 милиона членове / IndustriALL - 50 милиона членове / EI: Education International - 20 милиона членове / BWI: Building and Wood Worker s International - 12 милиона членове/ IUF: Международен съюз по храните, селското стопанство, хотелиерството, ресторантьорството, кетъринга, тютюневото производство, както и съюзническите работнически асоциации - 12 милиона членове / TUAC: Профсъюзният консултативен комитет към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) - 58 милиона членова / ITF: Международна федерация на транспортните работници - 20 милиона членове. Sat, 02 May 2020 18:45:52 +0300 Честит Международен ден на труда! http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=46198 СБЖ По повод 1 май - Международния ден на труда и на солидарността на трудещите се, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ: Бих искала да поздравя цялата колегия и всички наши съграждани с борбения Международен ден на труда и на солидарността на трудещите се. Началото му идва от историческия 1 май 1886 г., когато в Чикаго започва мащабна стачка за извоюване на 8-часов работен ден. Така се заражда мощният импулс, породил синдикалната борба в света и дал тласък за фундаментални обществени промени. Отстояването на достойни социални гаранции за трудещите става основен двигател за демокрацията и обществения напредък. У нас първото отбелязване на 1 май е точно преди 130 години - през 1890 г. Организатор е Типографското дружество. Печатарските работници, без които би била невъзможна пресата в България, поколения наред са в авангарда на защитниците на трудовите права. 1 май е обявен за официален празник в нашата страна през 1939 г. На 1 май празнува и вестнк Дума заедно с целия ляв печат у нас. Отправям моя поздрав към колегите от тези издания, които имат неотменим принос за плурализма и свободата на словото. Днес, когато трудовите права на толкова много български граждани, включително и журналисти, са сериозно накърнени вследствие на цял комплекс от трупани с десетилетия обществено-политически процеси, рязко утежнени напоследък от пандемията на Covid-19, първомайският импулс е по-важен отвсякога. Като творческо-синдикална организация СБЖ отново, и на този 1 май, надига глас в защита на труда и на правата на журналистите, на всички трудещи се хора. В солидарността е нашата сила, колеги и приятели! Честит празник и нека сплотяваме редици в общата ни борба! Fri, 01 May 2020 10:55:07 +0300