Събитието беше организирано от Центъра за медийни изследвания към Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и беше заключителното събитие в програмата на Седмата международна научна конференция на ФЖМК.

Проф. д-р Веселина Вълканова, декан на ФЖМК и ръководител на Центъра за медийни изследвания, подчерта необходимостта от постоянен диалог между научната и журналистическата общност за промените в българската медийна среда, рисковете пред професията и обществената роля на журналистиката.

По думите ѝ през последните две десетилетия дигитализацията и развитието на онлайн платформите са променили медийните бизнес модели, работата на журналистите и начина, по който аудиториите получават информация. Тя обърна внимание и на новите предизвикателства, свързани с навлизането на генеративния изкуствен интелект. Като специфични проблеми на българската медийна среда деканът открои малкия медиен пазар, икономическите затруднения, концентрацията на медийната дейност, политическата поляризация и състоянието на регионалната журналистика.
Проф. Вълканова определи като особено тревожно ниското обществено доверие в новините. Тя цитира доклада за 2026 г. на Института „Ройтерс“ за изследване на журналистиката към Оксфордския университет, според който едва 21% от анкетираните в България заявяват доверие в новините като цяло. По думите ѝ тези данни показват необходимостта от обществен дебат, подкрепен от представителни и дългосрочни медийни изследвания.
Деканът представи дейността на Центъра за медийни изследвания, създаден преди около две години с цел систематично наблюдение и анализ на медийните трансформации. По думите ѝ работата му обхваща медийното потребление, доверието в информационните източници, плурализма, професионалната независимост, дезинформацията и влиянието на дигиталните платформи.
Проф. Вълканова открои също ролята на алгоритмите при достъпа до информация, проверката на достоверността, медийната грамотност и отношенията между медиите, демократичните процеси и гражданското участие. Тя поясни, че екипът на Центъра провежда емпирични проучвания, анализи и метаанализи, публикува резултатите и развива база данни за проследяване на тенденциите във времето. Според нея тази дейност трябва да подпомага академичната общност, журналистите, медийните организации и публичните институции.

Сред представените от декана проучвания е националното изследване на журналистическите умения, компетенции, ценности и професионални роли, проведено през март и април 2024 г. сред 600 работещи журналисти. Въпросникът включва 18 въпроса, насочени към състоянието и развитието на професията.
Като друго изследователско направление проф. Вълканова посочи трансформацията и конвергентните модели на журналистиката в условията на дигитализация. То проследява промените в професионалната дейност, при които границите между медийните формати, платформите, журналистическите роли и практиките на аудиториите стават все по-гъвкави.
Деканът се спря и на проучването за внедряването и влиянието на генеративния изкуствен интелект в българските медии, което определи като първото представително емпирично изследване у нас, посветено специално на тази тема. То разглежда нагласите на журналисти, редактори и медийни мениджъри, степента на приложение на технологията в професионалната практика, както и свързаните с нея възможности, ползи и рискове.
Проф. Вълканова съобщи и за новото изследване „Медии, доверие и дигитална публичност в България“, което вече е възложено на социологическа агенция „Мяра“ и предстои да бъде проведено. Тя изрази надежда резултатите да бъдат представени на нов дискусионен форум през пролетта на 2027 г.
Според декана същественият принос на трите реализирани проучвания е и във възможността резултатите им да бъдат съпоставяни. По думите ѝ те очертават промени на няколко равнища едновременно – от предефинирането на журналистическите роли до адаптацията на медийните организации към новите условия. Тя отбеляза, че заетостта се пренасочва от традиционните към дигиталните медийни сектори, етичните решения стават по-сложни, а новите технологии съчетават професионални възможности с допълнителни рискове.
Като пример за значението на метааналитичния подход деканът посочи въпросите за критичното мислене, професионалните стандарти и доверието, които присъстват в различни изследователски направления. Тя обясни, че чрез него могат да се откроят общи закономерности и да се разглеждат проблемите на регионалната журналистика във връзка с устойчивостта на медиите. По думите ѝ представителните данни създават и възможности за включването на България в европейски и международни сравнителни проучвания.
Проф. Вълканова подчерта, че натрупаното знание може да подпомогне журналистическото образование, практиката на редакциите и изработването на публични политики. Според нея въпросите за прозрачността, отчетността, професионалната етика, регулирането на изкуствения интелект и устойчивостта на медиите изискват обосновани решения и активно участие на професионалната общност, а не само политическа реторика. В края на изказването си тя изрази надежда дискусията да очертае не само рисковете, но и възможни политики и действия за преодоляването им.
Д-р Габриела Наплатанова, председател на Съвета за електронни медии (СЕМ), разгледа предизвикателствата пред традиционната журналистика в условията на засилващо се влияние на социалните мрежи и големите онлайн платформи. Тя припомни прехода от аналоговите практики за подготовка на новини към ускореното дигитално разпространение на съдържание. Според нея традиционните редакции вече се конкурират със създатели на онлайн съдържание, които невинаги спазват журналистическите стандарти, докато алгоритмите често дават предимство на публикации със силно емоционално въздействие. Председателят на СЕМ предупреди и за риска от т.нар. новинарски пустини – региони и общности с недостатъчно медийно отразяване.
Д-р Наплатанова обърна внимание на Европейския акт за свободата на медиите и механизмите за защита на журналистическото съдържание от премахване в големите онлайн платформи. Председателят на СЕМ представи и получената от регулатора през септември рамка за минимални редакционни стандарти, предложена от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори. Д-р Наплатанова постави акцент и върху финансовата и институционалната независимост на обществените медии. Според нея съществуващите механизми за финансиране не осигуряват достатъчно възможности за развитието на дигитално съдържание и услуги при поискване. Тя подчерта необходимостта от устойчиво финансиране, което да ограничава зависимостта им от властта, както и от по-голяма видимост на тяхното съдържание в интерфейсите на съвременните устройства, където се конкурира с предложенията на големите технологични компании.
В дискусията, модерирана от докторант Ива Иванова, участваха проф. д-р Николай Михайлов, заместник-декан на ФЖМК и представител на Центъра за медийни изследвания, гл. ас. д-р Благовест Илиев, член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти, Иво Тодоров, директор на дирекция „Дигитални програми“ в Българското национално радио, и журналистките Миролюба Бенатова и Мария Черешева, председател на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ).
Сред обсъдените въпроси бяха ролята на медиите, журналистите и аудиториите при определянето на обществения дневен ред, влиянието на дигиталните платформи върху информационните навици и мястото на независимата журналистика в променящата се медийна среда. Бяха представени различни гледни точки за отговорността на редакциите при подбора и отразяването на обществено значимите теми, както и за нарастващото влияние на потребителите върху разпространението на информация.
Внимание беше отделено и на доверието в журналистиката, рисковете от синтетичното съдържание, информационните балони и поляризацията. Обсъдени бяха променящите се навици на младите аудитории, възможностите на новите журналистически формати и алтернативните модели на финансиране. Като примери бяха посочени независими журналистически проекти, подкрепяни чрез абонаменти от аудиторията, и дигиталните формати на БНР, чрез които общественото радио достига до нови публики.

Кръглата маса се проведе в рамките на научноизследователския проект „Изследване на медийната среда в България: мета-анализ, методология и подходи за изследване на въздействието на медийните трансформации върху социалните процеси“ (КП-06-Н75/6) с ръководител проф. д-р Веселина Вълканова, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката.

Информацията е на сайта на  ФЖМК.