За подпомагане на своите членове и за гарантиране на тяхната самостоятелност са основани три фонда: "Пенсионен", "Подпомагане" и "Журналистически дом". Особено благотворна роля за разширяване на дейността на Дружеството изиграва създаденият от него Журналистически клуб, открит на 18 септември 1920 година. Организацията издава "Вестник на вестниците", а бележити журналисти и общественици са сред нейните председатели - Йосиф Хербст /първият председател/, проф. Никола Милев, Христо Силянов, Петко Пенчев, Димо Казасов и др.

През месец май 1924 година се създава още едно журналистическо сдружение - Съюзът на провинциалните професионални журналисти в България. Негов пръв председател е Стоян Никифоров. Целта на този съюз е да организира журналистите от провинцията и да подобри качеството на провинциалния печат. Дейността му е предимно взаимоспомагателна и просветна. Съюзът издава в продължение на две години първото в страната журналистическо списание "Български журналист" /под редакцията на Лука Говедаров/, организира изложби и беседи за печата. Заедно с Дружеството на столичните журналисти организира честване на Деня на печата.

Дружеството на столичните журналисти и Съюзът на провинциалните професионални журналисти в България продължават да съществуват като самостоятелни организации до 24 декември 1944 година. Състоялите се на тази дата общи събрания на двете организации решават да се обединят в Съюз на журналистите в България. На проведеното съвместно заседание на двете организации са одобрени приетите от тях декларации за обединението и е утвърден устав на новата журналистическа организация. За председател на Управителния съвет е избран Петко Пенчев, а за почетен председател - Тодор Павлов.

На 26 май 1948 година Съюзът на журналистите, Съюзът на периодичния печат и Дружеството на журналистите се обединяват в единна обществена, културно-просветна и професионална организация на работниците от печата, изградена върху принципите на взаимното зачитане на равни права за всички нейни членове и осигуряване на техните професионални интереси - създава се единен Съюз на журналистите в България. За негов председател е избран Енчо Стайков.

В края на 1950 година Съюзът на журналистите преустановява своето самостоятелно съществуване и се влива в обединения Профсъюз на работниците от просветата, печата и политико-обществените учреждения. На мястото на Съюза на журналистите в България се създава Централен дом на журналистите, който продължава своята дейност до месец юни 1955 година.
На 12 юни 1955 година отново е учреден съюз на журналистите под наименованието Съюз на българските журналисти, който е продължител на Съюза на журналистите в България. Учредителното събрание приема устава на Съюза и избира Управителен съвет начело с проф. Владимир Топенчаров.