Съветът за електронни медии (СЕМ) организара дискусия на тема „Войни и конфликти, медии и общество“. Дискусията е по предложение на члена на СЕМ Къдринка Къдринова и ще се проведе в сътрудничество със Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дискусията ще се състои на 12 март в Университета

Това реши единодушно СЕМ на днешното редовно заседание, което по традиция се излъчваше в реално време на платформата ZOOM.

Представяйки мотивите за предложението си, Къдринка Къдринова подчерта, че „Динамиката в глобалните кризи и напрежения, войните и конфликтите пораждат обществени разделения и остра чувствителност към медийното отразяване на тези събития и процеси. Същевременно пълноценната, плуралистична и достоверна информационна картина, от която се нуждае аудиторията, е неделима и съществена част от националната и международната сигурност. Стои и въпросът с рисковете и гаранциите за журналистическия труд при отразяването на войни и конфликти. Ето защо, следвайки своята мисия за отстояване на интересите на обществото, свободата на словото и медийния плурализъм, предлагам СЕМ да подеме инициатива за провеждане на дискусия „Войни и конфликти, медии и общество“. “

Тук е мястото да кажем, че в предложението си Къдринова откроява важността на участниците в бъдещата дискусия. По думите й „една такава дискусия с участието на утвърдени журналисти с опит от „горещи точки“ и на авторитетни академични анализтори и експерти в областта на медиите, сигурността, международните отношения, ще допринесе за търсенето на конструктивни отговори по важни въпроси, които вълнуват не само медийната среда, но и цялото ни общество.”
Къдринка Къдринова предложи обсъжданията по дискусията „Войни и конфликти, медии и общество“ – да бъдат в два блока. Първият да е ориентиран повече към медиите и журналистите, а вторият да е насочен главно към сигурността и глобалния контекст.

Предложението е първият блок да е озаглавен „Медийно отразяване на войни и конфликти“, като в него да се включат с кратки встъпителни изказвания 5-6 журналисти с опит от „горещи точки“, и това да постави основите на свободна дискусия. Къдринова предлага да бъдат поканени и да се включат още колеги, които имат какво да кажат по темата.

Тя предложи „във встъпителните изказвания в първия блок да бъдат поставени следните акценти:

– Какви са предизвикателствата пред кореспондентите, отразяващи войни и конфликти – как се гарантира сигурността им, каква предварителна логистика е необходима, до каква информация имат достъп, когато са във фронтова зона или друга „гореща точка“?

– Възможно ли е безпристрастно журналистическо отразяване на война или друг поляризиращ конфликт? Само като свидетел в лично качество ли предава един военен кореспондент или търси „всички гледни точки“? Възможно ли е това в условията на война?

– Защо в световен мащаб се очерта тенденцията медиите все по-рядко да изпращат свои журналисти като кореспонденти из „горещи точки“ и все по-често да използват за отразяване на събитията местни „стрингери“? Изкривява ли това картината, която получава аудиторията?

– Когато война или друг световен конфликт се отразяват от български медии само по чуждестранни източници, как се търси баланс в поднасянето на информацията така, че аудиторията да е осведомена за цялата пълнота на събитията и процесите? Кои са най-често използваните от българските медии чуждестранни източници при отрзяване на войни и конфликти?

– Възможно ли е аудиторията да добие обективна представа за дадена война или конфликт въз основа на коментарите на канени от медиите анализатори и експерти?”

Къдринка Къдринова предложи вторият блок в дискусията да е озаглавен „Информационна, национална и международна сигурност“, като с кратки встъпителни изказвания се включат анализатори от академичните среди и експерти в областта на медиите, сигурността, международните отношения. В последствие дебатът да се разшири в свободна дискусия.

По думите на Къдринова във встъпителните изказвания във втория блок да бъдат поставени следните акценти:

„– В каква взаимовръзка са информаионната, националната и международната сигурност с предоставянето на аудиторията на пълна и отразяваща всички позиции медийна картина на дадена война или „горещ“ конфликт?

– Какъв е общественият отзвук от наличието на „бели информационни полета“ по време на войни и конфликти?

– Какви рискове за сигурността носи обществената поляризация по повод войни и конфликти и тяхното медийно отразяване?

– Как влияе медийно тиражираният експертен анализ върху обществените нагласи по време на войни и конфликти? Трябва ли да съдържат този тип анализи съпричастност към геостратегическите ангажименти на държавата или е приемливо да ги оспорват?

– Носи ли заплаха за националната сигурност насърчаването на критичното мислене в обществото или напротив, подсилва неговата подготвеност и устойчивост спрямо информационни манипулации?”

По време на обсъждането на предложението на Къдринка Къдринова Пролет Велкова по принцип подкрепи инициативата и подчерта, че е важно кои ще са участниците в дискусията.

Габриела Наплатанова каза, че дискусията е навременна, но според нея не трябва да се дават насоки на журналистическите и редакционните политики.

„Това може да бъде един пореден професионален дебат, организиран от СЕМ, който по никакъв начин да не политизира органа, а напротив – да бъде едно средище за професионален разговор именно по тази наистина много важна за всички тема.” каза изпълняващата длъжността председател на СЕМ Симона Велева. Тя подчерта, че при отразяването на толкова сложни теми трудно се постига плурализъм, но въпреки това медиите успяват да го постигнат и това се вижда от резултатите на мониторинга.

Преди началото на заседанието членовете на СЕМ почетоха с едноминутно мълчание паметта на Мая Вапцарова, сбогуването с която беше днес.

Мая Вапцарова беше член на СЕМ от 19 април 2007 г. до 1 април 2010 г. и изпълняваща длъжността председател на Съвета от 24 ноември 2009 г. до 1 април 2010 г.