Правата на журналистите в България, включително упражняването на журналистическия труд с ясни правила, прозрачни договори, достойно заплащане и пълноценни осигуровки, не са защитени с категорични гаранции в действащото у нас законодателство.

Такива гаранции липсват и във влезлия в сила през август т. г. Европейски акт за свободата на медиите. В него е регламентирана недопустимостта от външна намеса в редакционната независимост на медиите, но липсва фокус върху риска правата на журналистите да бъдат накърнени от собствените им работодатели и вътрешноредакционни разпоредби.

Като творческо-синдикална организация, Съюзът на българските журналисти винаги е поставял на първо място в своята дейност именно защитата на журналистическите права и труд. Надигали сме глас при многобройни и драстични случаи на нарушаването им – както при нашумели казуси с натиск над колеги, опити за заглушаване, съдебни дела-шамари, уволнения, така и при ширещите се от десетилетия злоупотреби с журналистическия труд и порочните форми на заплащането му с договори за минимални заплати, с нищожни осигуровки, с неясни добавки „на ръка” или с променливи, краткосрочни граждански договори, плюс неизплащане на сериозни дължими суми при смени на медийни собственици или фалити. За такива проблеми, произтичащи от издатели и работодатели, СБЖ многократно е алармирал.

Нашият Съюз единствен излезе и с конкретни предложения за законодателни промени в защита на журналистическите права и труд. Предложенията ни бяха внесени в Народното събрание още през 2017 г. и са подновявани при всеки следващ негов състав. Но и досега не са разгледани от депутатите. Смятаме това за непростима безотговорност пред очевидния факт, че медийната свобода като носеща колона на демократичното общество винаги ще е уязвима, докато правата на журналистите, а значи и тяхната независимост, не бъдат законодателно гарантирани.

Вместо отговорни действия в тази посока, наблюдаваме как политици сръчно „яхват“ за собствена употреба всяка кризисна ситуация, свързана с медии и журналисти, без да ги е грижа за същински и принципни правни действия за цялостно предотвратяване на такива кризи.

А още по-лошото е, че и гилдията ни не е единна в разбирането колко важно за всички ни е именно кардиналното законодателно регламентиране и решаване на системните проблеми, които съсипват прекрасната журналистическа професия. Колективните трудови договори и синдикалната защита продължават да са рядко изключение в медийната среда у нас, макар да са традиционна и широкоразпространена практика в много европейски страни.

СБЖ няма да се откаже да работи за осъзнаването на реалните журналистически права от все по-широк кръг в колегията. Отдавна е време да се преборим заедно със системния порок медийната дейност да се приравнява към търговската, журналистическата работа да се отъждествява със създаването на „медиен продукт” или извършването на „медийна услуга“, а медийният издател да е просто предприемач, който продава произведеното от наетите от него медийни работници. Не, медиите и журналистиката най-после трябва и законодателно да придобият статута – с всички произтичащи права и задължения – на общественозначима, дори стратегически важна за демократичните устои дейност.

 

Снежана Тодорова,

председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти