Посолството на Китайската народна република в България организира пресконференция по повод специалните представления в България на Китайския национален театър за пекинска опера.

С програмата „Весел пролетен празник“ще можем да посрещнем китайската Нова година.

Посрещането на китайската нова година се утвърди като един от основните проекти за представянето на китайската култура по света, каза  Уан Мин, временно изпълняващ длъжността посланик на Китай в България.  

„Приятелството между двете ни страни има вече 77-годишна история и остава непреходно. През последните години културният обмен между Китай и България се задълбочава непрекъснато. Регионалното сътрудничество, неправителствения обмен, младежките форуми и обменът в областта на литературата и изкуството създават здрави мостове между нашите народи“,  и подчерта още Уан Мин

Тази година в продължение на вече утвърдената традиция да се споделя празникът на китайската нова година с българската публика програмата „Весела китайска нова година“ се отличава и с нови аспекти. -междудисциплинарно партьорство и разноообразие от елементи.

В рамките на тазгодишните празнични събития ще бъдат съчетани културата, туризмът, науката и технологиите, образованието.

Като специална част от „Весел празник – Китайска нова година“ са представленията на Китайския национален театър за Пекинска опера.

 Китайският културен център в София ще организира новогодишно тържество, както и изложба на ритуални предмети за Годината на Коня и интерактивни събития, посветени на традиционната китайската култура в градове като Ямбол и Челопеч. По време на гастрола си в София известният китайски цигулар Лю Сицин и творчески екип от Китайския национален театър за пекинска опера ще гостуват в Китайския културен център в София, където ще се срещнат лично с публиката. Институт „Конфуций“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Институт „Конфуций“ към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ също ще организират празнични културни събития, посветени на китайската Нова година в София, Велико Търново и други градове. Българската национална телевизия ще проведе инициативата "Весел пролетен празник - седмица на Китай“, в рамките на която ще бъдат представени различни части на китайката култура, като традиционната китайска медицина, китайската кухня и нематериално културно наследство.

Китайският национален театър за пекинска опера за първи път от установяването на дипломатическите отношения с България ще изнесе спектакли у нас.

Първото представление ще е на 6 февруари от 19 ч. в НДК, а второто на 9 февруари от 19 ч. в Културния дом „Борис Христов“ в Пловдив. В двата спектакъла ще бъдат представени класически произведения от основните школи на пекинската опера, разкриващи художественото богатства и уникалния чар на това изкуство.

Трупата гостува в голям състав, водена от директора Уан Юн. Това е първото представяне на институцията в България с подобен мащаб, в рамките на съвременната ѝ история, и се осъществява в година, в която се отбелязват 77 години от установяването на дипломатически отношения между България и Китай..

За гостуването у нас е подготвена програма от класически арии и откъси, представящи различни артистични школи и сценични стилове в пекинската опера. Сред тях са школите Мей, Шан, Чън и Сюн, които въплъщават богатството на женските роли дан, както и школата Циу – върхов израз на изкуството на дзин, маскираните мъжки персонажи.

В програмата са включени сцени от произведения като „Пияната наложница“, „Принцесата от Хан“, „Скъпоценната торбичка“, „Сватовницата“ и „Делото срещу Чън Шъмей“, както и откъси от емблематични сюжети като „Сбогом, моя наложнице“, „В двореца“, „На кръстопът“ и „Смут в Небесния дворец“, вдъхновен от класическия роман „Пътешествие на Запад“.

Пекинската опера е призната за най-висшата форма на традиционното китайско сценично изкуство, и е смятана за перлата в съкровищницата на китайската култура. Наричана още „национална музикална драма“, тя съчетава в себе си история, философия и естетика, изграждани и съхранявани в продължение на векове. Артистичният ѝ език представлява синтез от пеене, музика, поезия, танц, пантомима, живопис и движения от бойните изкуства. Актьорското майсторство се основава на четири ключови умения – пеене, декламация, пантомима и акробатика/бойни изкуства, в съчетание с пет основни сценични елемента – ръце, очи, тяло, техника и стъпка. Чрез жест, поглед и движение се изграждат образи и се предава вътрешният свят на героя.

Минималистичните сценични средства имат образно значение. Един камшик може да изобрази буен галоп, едно весло – лодка, плъзгаща се по вода, а едно сценично завъртане – изминаване на хиляди километри. Колоритните маски, изящните костюми и съвършената оркестрова партитура превръщат спектакъла в изкуство, което надхвърля езиковите и културните граници.

Националният театър за пекинска опера на Китай е водеща културна институция под егидата на Министерството на културата и туризма на КНР. Неговата история започва през 1942 г. със създаването на Изследователски институт по пекинска опера в Йенан, а през януари 1955 г. театърът е официално основан. Негов първи директор става легендарният майстор Мей Ланфан.

През сцената на театъра са преминали над 600 заглавия, сред които класически произведения като „Му Гуей-ин оглавява армията“, „Жените генерали от рода Ян“, „Легендата за Бялата змия“, „Червеният фенер“ и „Смут в небесния дворец“. Наред с това, театърът развива нови постановки и възстановява знакови творби, утвърждавайки свой разпознаваем стил – идейно наситен, художествено богат и отворен към съвременността.

„Човек не може да отиде на пекинска опера с очакванията и с аршина, с които мери западния театър и западната опера“, каза проф. Калина Стефанова, преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ). Пекинската опера е като портал към сърцето на китайската култура – портал с необичаен код.

Проф. Калина Стефанова разкрива магията на Китай и изкуството му в новата си, предстояща за печат книга, "И още театър от света"

Ето част от разказаното от проф. Стефанова пред портала Impressio.

„При първа среща пекинската опера може лесно да бъде възприета от неподготвения чужденец просто като типична шарена арка-вход - към хутонг в Пекин, към стар квартал в друг китайски град, или дори към така наречените China Town в повечето мегаполиси по света, където има голяма китайска диаспора. Минаваш през арката и попадаш сред характерната пъстрота и глъч на улички, украсени с червено-жълти фенери, с разноцветни пискюли и изображения-знаци за благополучие и за здраве. После, когато си тръгнеш, всичко това остава зад теб само като щипка екзотика, като външен, туристически допир до чуждестранна култура. И толкова.

Точно обратният вариант: отиваш на пекинска опера специално подготвен. Написани са многобройни книги за отделните школи в нея, за това колко вида са ролите, какви са правилата - в пеенето, рецитацията, актьорското майсторство и акробатиката, как всяко движение на сцената има своя почти задължителна траектория, независимо дали става дума за замах с ветрило или с дългите ръкави, нагънати между лактите и дланта, които в определен миг се изстрелват встрани като ленти на гимнастичка.... Пак от книгите може да научите как се полага грима, специфичен за всяка роля, защо декорът се състои традиционно само от маса и два стола, какви са инструментите, с които музикантите свирят на самата сцена, настанени в определен за тях нещо като квадратен "двор" - от там със специален удар на барабаните се оповестява и излизането на героите, както и други акценти от действието...

Дали обаче самото познание за строго стилизирания, изпълнен с конкретни знаци, сценичен език на пекинската опера означава сигурен ключ към нея?

Ала историите в пекинската опера са само "щипка" реалност в сценичен свят, който няма почти нищо общо с реализма, със западния театър по принцип.

Западният театър е със силна земна гравитация. Той учи на живот чрез опита на "трудните уроци", които най-често са негов фокус. Когато пък постига ефект на пречистване, то е чрез разтърсващата сила на съпреживяното страдание.

Пекинската опера не се занимава с това. Благодарение на подчертаната стилизация и на красотата във всичко на сцената, тя много фино отмества фокуса от тресавището на страстите и го центрира върху съвършенството - съвършенството като видима и невидима хармония, която ни издига над пагубната хватка на погрешните избори.

Сякаш доброжелателно настроени обитатели от надземен, съвършен свят са се приземили пред нас, на сцената и, за да осъществят контакт, са се дегизирали като хора в човешки истории. Но тъй като красотата е материалът, с който боравят, и хората и историите не изглеждат точно от плът и кръв, а са сякаш неземен мираж, който трепти пред очите ни. Общуване обаче все пак се случва, защото този неземен мираж "заговаря" на нещо в нас, което също не е от плът и кръв.

И разговорът между обитателите на надземния свят и нас, хората, се води на този неизречим с думи, хем техен, хем позабравен наш език - езика на фините честоти. Фините честоти на музика, на звуци, на багри, дори на много точно прецизирания финес в стилизираното движение на материята (човека) на сцената. Фините честоти на красотата. Все честоти, които хармонизират. И човек започва да се чувства в хармонично общение не само с този друг, неподвластен на земната гравитация свят, но в хармония и със себе си, с другите хора наоколо, със собствения си земен свят. Ето, това е усещането, с което изпълва пекинската опера.

Хармония, честота и чистота - това, струва ми се, са ключовите думи за този уникален сценичен жанр. Включвам чистота, защото, според традицията, изпълнителите трябва да се пречистят преди спектакъл, да се освободят от всякакво напрежение и да постигнат вътрешен мир и чувство за цялостност - само така могат да се превърнат в инструмент за настройване на вълните на друг, съвършен свят.” , пише проф. Калина Стефанова.

Целия текст можете да прочетете на:

https://impressio.dir.bg/bukvi/pekinskata-opera-kato-portal-kam-sartseto-na-kitayskata-kultura-portal-s-neobichaen-kod