С пет гласа „за" Съветът за електронни медии (СЕМ) прие единодушно отчета на генералния директор на  Българското национално радио (БНР) Милен Митев.

Отчетът е за дейността на БНР в периода от ноември 2025 г. до април 2026 г.

Пълния текст на отчета можете да прочетете на сайта на БНР тук.

Милен Митев: Капиталовите разходи на БНР не са актуализирани 15 години

„Това беше период, който не беше особено спокоен период, който се характеризира с поредните предсрочни парламентарни избори и с поредния военен конфликт, който макар и косвено се отразява както на ситуацията в нашата страна, така и на ситуацията по отношение на медийното отразяване“, каза генералният директор на БНР Милен Митев в началото при представянето пред СЕМ на отчета на обществената медия..

„В този период най-накрая успяхме да стартираме нашето мобилно приложение и успоредно с това да обновим интернет сайта на радиото. Новините на радиото вече са на страница www.bnrnews.bg. Целта на това разделяне между институционалния портал и новинарски сайт е именно bnrnews.bg да бъде припознаван от търсачките като Google като съдържател на новинарско съдържание и да може да се индексира по-добре в тези търсачки, защото много голяма част от потребителите, които четат новини на нашия сайт, достига до него именно чрез търсене на дадена тема. По отношение на мобилното приложение де факто бяха разработени три – приложение за звук, приложение за новини в текстов формат и детското мобилно приложение, които са интегрирани в едно цяло, за да бъде по-лесно за потребителите и да могат да свалят само един път приложение“, каза Митев. Съдържанието се разпространява едновременно в мобилното приложение и в сайта на радиото.

„Информацията, която съществуваше в стария сайт, е почти изцяло налята в новия. Там, където има някои останали по-стари информации, те предстои да бъдат също захранени. В момента се намират на също достъпен публичен домейн. Но първоначалната ни идея беше в новия сайт да качим само съдържанието от последните три години, за да започнем донякъде на чисто и да не претоварваме сървърите. Но след като взехме мнението и на много колеги, и на потребители на сайта, решихме, че все пак всичко, което фигурираше на стария сайт, ще бъде достъпно и през новия сайт“, каза още Митев. По думите му към момента посещаемостта на сайта расте.  

„Каналът на БНР с подкасти в YouTube вече има над 14 милиона гледания от 2023 година, откакто е създаден. В сравнение с предишния 6-месечен отчетен период, имаме ръст с около 400 000 гледания повече. Увеличението е с около 8%. Преобладаващата аудитория, която гледа тези видеоподкасти, продължава да бъде млади хора във възрастовите групи 18-25 и 25-35 години, което почти изцяло е нова за БНР аудитория“, каза Милен Митев.

Той разказа и за новия видеокаст за хора с увреден слух, наречен „Ръцете говорят“, в продължение на ангажимента на радиото да предоставя медийни услуги, достъпни за всички. Водещите са двама нечуващи, обясни той. 

„Комуникираме с тях с помощта на преводач понякога, но тези млади хора изключително сърцато и с желание се включиха в екипа на радиото, за да създават този подкаст. Надявам се той да бъде добре приет и от всички представители на глухата общност в страната“, каза Митев. Разказа и за нов стриминг канал „БНР трафик плюс“ във връзка с повишението в количеството пътувания през летния сезон, който е насочен към пътуващите. Разпространява се само онлайн и включва основно информация за трафика в София и страната на всеки 15 минути, като през останалото време се пуска музика.

„Хубаво е, че и регионалните програми повишават все повече своето онлайн присъствие. Като особено добри примери бих откроил радио „Видин“ и радио „Кърджали“, които увеличават значително потреблението на своите онлайн канали в социалните мрежи“, каза Митев.

По отношение на ефира, „Хоризонт“ запазва водещата си позиция, като отчита пазарен дял от 21% през декември и 19,5% през ноември в края на миналата година. Достига до над 1 милион слушатели средно на месец. Сред регионалните програми най-голям обхват получава Радио Благоевград за този период, следван от Радио София и Радио Варна. Като цяло, всички програми на БНР запазват пазарен дял над 30%, 31,7% средно за целия отчетен период, като рекордният ни месец е декември, в който имаме над малко над 35%. Също толкова радващо, освен че запазваме пазарния си дял, е, че запазваме и доверието на аудиторията. Това показва докладът, който излезе съвсем наскоро и който, според мен много позитивно отчита, че обществените медии БНР и БНТ продължават да са на върха на общественото доверие, тъй като именно това е нашият най-ценен капитал. Разбира се, не можем да игнорираме пазарния дял. Трябва да се опитваме да достигнем до колкото се може повече хора, но най-ценният ни капитал продължава да бъде именно доверието на аудиторията, каза Милен Митев.

Той припомни, че през отчетния период БНР, заедно с БНТ, беше домакин на „Медиасамит“, един от най-големите форуми на Европейския съюз за радио и телевизия. То беше открито от президента Илияна Йотова, близо 150 човека са посетили форума и отделните му части, за да обменят практики и информация за това как се развиват обществените медии в цяла Европа.

„В края на миналата година, на 17 декември, се дипломира първият майсторски клас по радиожурналистика за студенти. Това е едно надграждане на програмата за обучение, която повече от 10 години БНР разработва за своите собствени служители, но с малка адаптация я разработихме и за студенти от университетите, в които се изучават журналистически специалности. В първия клас участваха студенти от три висши учебни заведения – Софийския университет, Университета по национално и световно стопанство и Нов български университет. Амбицията ни е тази есен да надградим с участие на повече университети от страната, които имат желание да включат свои студенти в тази наша програма. Надяваме се чрез това да събудим интереса им към евентуална кариера в радиото в бъдеще“, каза Милен Митев.

Той припомни също, че в 12-ото издание на международния конкурс за фолкорни радиозаписи „Гранд при Светозар Страчина“ в Братислава, два записа на БНР получиха награди.

„В отразяването на предизборната кампания се включи програма „Хоризонт“ и всички регионални програми, които се постараха да дадат максимално пълна картина на аудиторията на радиото. Тук за пореден път ще кажа нещо, което не е изненада за никого – че сме относително ограничени във възможността да варираме с форматите, защото трябва да предоставим напълно равни условия на всички политически сили. Понякога води до това, че само по-малките партии участват в ефира на националното радио, но същото важи и за националната телевизия, която работи при същия режим. И резултата от това е, че всъщност, вместо да дадем наистина пълна картина на аудиторията си, ние даваме една много детайлна картина от политически сили, които представляват много малка част от обществото, и не успяваме винаги да привлечем говорителите и ръководителите на големите партии, които всъщност имат значение, защото най-често участват в управлението на страната и в състава на Народното събрание“, каза Милен Митев.

„През този отчетен период програма „Хоризонт“ реализира в партньорство с различни институции съвместни рубрики, като например с представителство на Европейската комисия в България, с Министерство на финансите, с Фондовата борса. Разбира се, акцентът тук беше на приемането на еврото и по какъв начин то ще се отрази на страната ни. Имахме също съвместни рубрики с Националната здравоосигурителна каса“, припомни Митев.

„Хоризонт“ отразяваше инициативи на Националния осигурителен институт, на Комисията за защита на потребителите, на Българския антарктически институт. Като цяло, продължаваме тенденцията да се отваряме за повече партньорство и да се опитаме, от една страна, да хвърлим светлина върху работата на различни организации и институции и, от друга страна, да ги срещнем с колкото се може по-голяма аудитория“, каза Милен Митев.

Припомни също, че в програма „Христо Ботев“ започна излъчването на няколко нови предавания – образователното „Гласовете на земята“, реализирано съвместно с организацията на евреите в България „Шалом“. Предаването „Киното отвъд екрана“ проследява живота на киното във фестивалните зали и в контекста на глобалните дебати и в гласовете на онези, които го създават. В петъчната вечер започна специализирано предаване за киномузика „Кинофония“, а преди него предаване, предназначено за тинейджъри – „Хаштаг човек“.

„По отношение на финансовото състояние, радиото остава стабилно. Нямаме непокрити задължения, нямаме просрочени, но възнагражденията на служителите остават много под средното ниво за страната и особено за София. Приходите бележат ръст в отчетния период както от ефирна реклама, така и от предоставяне на технически услуги и от концертна дейност. В някои случаи, например с рекламата, имаме ръст от над 30%. Но тези приходи са много малка част от общия микс на приходите на радиото, дори и това немалко увеличение не може да се отрази осезаемо на цялостното финансово състояние, нито пък успява да преодолее инфлационните процеси, които водят до увеличаване на цените на услугите, които радиото ползва непрекъснато“, каза Митев.

„Всякакви обичайни неща, от режийните разходи, през лицензите за софтуери от поддръжката на асансьорите и пожароизвестителната система до охраната на всички обекти на радиото извън София обичайно бележат от година на година ръст, а пък бюджетът е в същата стойност. Засега успяваме да се справяме, не знам докога. Защото всяко едно увеличаване на разход, разбира се, води до въпроса откъде ще се взема средствата да бъде покрит. Така че финансирането остава основното предизвикателство пред нас, като може би най-яркият негов израз е стартиралият през март тих протест на музикалните състави на БНР, които обявиха, че преустановяват своята концертна дейност и ще извършат само звукозаписи“, каза Митев.

„В знак на подкрепа към тях единството, което можем да направим като ръководство, беше да се съгласим с избраната от тях форма. Разработен е план за тяхната работа, в което са включени само записи. Те, разбира се, са ценни и стойностни и е хубаво, че се правят повече записи, защото това остава в архива на радиото и в архива на страната. Но отсъствието на съставите на музикалното радио от концертните зали смятам, че е много негативно – и за самите музиканти, и за тяхната аудитория, и за радиото като организация“, каза Митев.

Четирите професионални и двата детски състава на радиото са неразделна част от българския културен живот вече повече от 70 години и се надявам да не лишават аудиторията от своето изкуство още дълго време. Разбира се, вече сме водили предварителни разговори както с Министерството на културата, така и с представители на Комисията по културата и медиите в Народното събрание. Вярвам, че скоро ще бъде намерено трайно и устойчиво решение за финансирането на музикалните състави, което да позволи тяхната работа така, че да могат да работят спокойно, да са финансирани адекватно и да не влизат в конкуренция за жълти стотинки с журналистите. Защото радиото не може да се лиши нито от своите музиканти, нито от своите журналисти. Последното нещо, което ми се иска, е да възникне конфронтация между тези две групи радиохора“, каза още Милен Митев.

След като представи документа, генералният директор Милен Митев и членовете на Управителния съвет отговориха на въпроси на членовете на СЕМ.

Галина Георгиева: Каква е ситуацията с музикалните състави на БНР

Галина Георгиева, член на Съвета за електронни медии (СЕМ), благодари на Милен Митев и на членовете на Управителния съвет на БНР за представения подробен отчет на медията.

Тя поздрави ръководството на БНР за домакинството на медийната среща на върха на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), която се състоя през април в София. Георгиева отбеляза като постижения на БНР създаването на специален сайт за изборите и обърна внимание на успешното провеждане на церемонията за Годишните музикални награди за нова българска поп и рок музика БНР Топ 20 в НДК.

Галина Георгиева зададе въпрос, свързан със ситуацията около музикалните състави на БНР и с възможността за тяхната бъдеща концертна дейност. През март музикалните състави на БНР спряха концертната си дейност в знак на протест срещу ниските заплати. 

Милен Митев каза, че това, което са поискали музикалните състави в БНР не е просия, а искане за достойнство. „Ние не искаме нищо повече от това да бъдем поставени в сходни условия с тези, по които работят другите музиканти в страната“, добави генералният директор на БНР. Той отбеляза, че през последната година се е работило по законодателно решение, което да даде някакъв модел на финансиране на музикалните състави. По думите му в момента БНР получава една сума пари и може да прави с нея каквото си поиска, но „изборът дали да си отрежеш ръката или крака никога не е много добър“.

Едното предложение е музикалните състави да бъдат полуприравнени към останалите културни институти в страната в областта на сценичните изкуства и по този начин да могат да получават допълнително финансиране от Министерство на културата, базирано на техните приходи. Другият обсъждан модел е музикантите да се обособят в самостоятелен културен институт по подобие на Държавния културен институт към Министерството на външните работи, който да бъде второстепенен разпоредител с бюджет към БНР и бюджетът на този институт да се определя изначално от Народното събрание и от Закона за държавния бюджет. Според Милен Митев в близките месеци трябва да се избере най-подходящият вариант за музикалните състави на БНР, така че освен звукозаписна дейност да имат и концертна.

Генералният директор на БНР съобщи, че бюджетът на националното радио за 2025 г. е бил 33 800 000 евро, от които „32 200 000 евро са дадени за неща, без които не можем – заплати, осигуровки, такси за излъчване, ток, вода, парно, бензин, дневни, командировъчни, лицензи“. Митев изрази съжаление, че засега БНР не може да си позволи да реновира своето емблематично първо студио в София, което по думите му може да се превърне в малка приятна концертна зала с капацитет до 300 души.

Митев каза също, че техниката е остаряла и служителите работят на стари компютри, като това има отражение върху ежедневната работа. Митев каза, че има проект за поставяне на фотоволтаична централа на покрива на двете сгради на БНР в София, който на този етап няма как да бъде реализиран, ако радиото не се договори за целево финансиране.

Генералният директор на БНР добави, че са успели да климатизират някои от етажите в сградата на БНР, тъй като в предишни години се налагало част от служителите да работят дистанционно през летните месеци заради „нечовешката жега в работните помещения“.

Бюджетът за капиталови разходи не е актуализиран от 15 години, каза Митев и допълни, че от година на година става все по-трудно да се инвестира в каквото и да било и радиото започва да изглежда остаряло, тромаво и назадничаво.

Къдринка Къдринова: Как се гарантира представянето на различните гледни точки в БНР

Къдринка Къдринова, член на Съвета за електронни медии (СЕМ), попита Управителния съвет (УС) на БНР как реагира на отбелязаните в отчета 41 сигнали от граждани до омбудсмана на общественото радио, постъпили през отчетния период. Тя прочете следния цитат от отчета: „В подадените жалби до медийния омбудсман на радиото се запазва тенденцията основно да се твърдят нарушения на професионалните журналистически стандарти – дефицит на обективност и критична журналистическа дистанция при представянето и интерпретацията на информацията; непрецизна селекция на събеседници; отклонения от принципите на плурализма; безкритично приемане на мейнстрийм тези и политическият субективизъм и пристрастност, които прозират в работата на журналистите при създаването на медийното съдържание на Радиото“.

В отговора си генералният директор на БНР Милен Митев увери, че жалбите се разглеждат внимателно и подалите ги граждани получават отговор. Според него в повечето случаи се установява обичайното – че даден слушател е критичен тогава, когато не чува онова, което съответства на собствените му убеждения. С оглед поляризацията в обществото е невъзможно всички недоволни да бъдат удовлетворени, но БНР стриктно спазва плурализма и баланса в отразяването на поляризиращи теми от вътрешната и международната политика.

В същия контекст Къдринова попита защо в отчета на БНР са използвани евфемистични и странни формулировки при посочване на основните международни теми, отразявани от програма „Хоризонт“ през отчетния период. Тя цитира конкретно следните изрази от отчета: „- политическата и икономическата нестабилност във Венецуела и отражението на международния натиск върху управленските процеси; - геополитическото значение на Гренландия, ресурсите на острова и международните интереси към региона; - напрежението около Иран и последвалите военни действия между Израел, САЩ и Иран; - инициативата на Доналд Тръмп за създаване на „Съвет за мир“ и отражението върху международните отношения и сигурността.“

Къдринова попита какво е възпрепятствало авторите на отчета да използват ясни изрази за тези разтърсили цял свят събития, като: военното нападение на САЩ над Венецуела и отвличането на нейния държавен глава; обявеното от президента на САЩ Доналд Тръмп намерение да купи Гренландия, предизвикало остра негативна реакция в ЕС; военното нападение на САЩ и Израел срещу Иран, което не бе подкрепено от ЕС; частната инициатива на Тръмп за създаване на „Съвет за мир“ за Газа, също не получила подкрепа от ЕС, но подписана от тогавашното българско правителство.

Генералният директор на БНР обясни, че стремежът е да не се взима страна по остро конфронтационни теми в текста на един отчетен доклад, но в журналистически план тези теми са отразявани в БНР плуралистично, обективно и със спазване на всички професионални стандарти.

Къдринова поздрави БНР за започналото да се излъчва в края на 2025 г. по програма „Христо Ботев“ образователното предаване „Гласовете на земята“, което среща аудиторията с представители на различни етнически групи в България – както традиционните, така и новосформиралите се общности. Къдринова приветства като важна и полезна тази инициатива и попита защо като партньор на това предаване е привлечена организация, представляваща само една от етническите общности у нас, а именно Организацията на евреите в България „Шалом“, както е посочено в отчета. Тя изрази мнението, че е редно да се привлекат и организации на други етнически общности, като например най-големите – турската и ромската, а защо не и палестинската, голяма част от чиито представители живеят у нас от десетилетия и имат българско гражданство. Според Къдринова чрез такова приобщаване около даденото предаване БНР би могло да изиграе и важна социална роля за установяване на диалог между общности в сложни отношения помежду си.

Тя поиска да чуе и мнението на членовете на УС на БНР по въпрос, който напоследък често ѝ бил поставян в неформални разговори от представители на журналистическата колегия: дали няма морално противоречие във факта, че членът на УС на БНР Димитър Абрашев съвместява тази си функция с водене на публицистично предаване в частна телевизия, в което се дискутират актуални политически теми.

Абрашев отговори, че няма конфликт на интереси между двете неща и законът му разрешава да упражнява журналистическата си професия, като едновременно е и член на УС на БНР.

Друг член на УС на БНР – Анна Хаджиева, също взе думата, за да изтъкне високите професионални и морални качества на Димитър Абрашев и неговия важен принос за развитието на успешни инициативи в БНР.

Къдринова постави и въпрос във връзка с вътрешен конфликт, създал се около репортерка в програма „Хоризонт“, която в момента е в болнични, а ситуацията е стигнала до съдебни дела. Генералният директор на БНР Милен Митев увери, че се полагат усилия за търсене на компромисни решения.

Пролет Велкова: Как БНР работи за засилването на задълбочената и модерна журналистика

Мисля, че Българското национално радио (БНР) минава доста убедително през периода, който отчитаме, каза Пролет Велкова, член на СЕМ.

„Факт е, че по отношение на дигиталното съдържание има изключителен напредък, бих казала даже отскок. Привличате повече млада аудитория, повече аудитория като цяло, задържате доверието, и то дори расте“, каза още Велкова.

Тя попита какво се прави по отношение на „засилването на журналистиката“. Защото ние добре знаем, че в БНР има способни журналисти, емблематични имена за цялата журналистика, винаги съм го мислила, продължавам да го казвам и сега, но невинаги съдържанието, което се произвежда, е достатъчно равностойно и невинаги е на желаното ниво, добави тя. По думите ѝ все още някои слотове звучат малко по-демоде, недостатъчно модерно, от една страна. „Но по-важно е за мен какво се работи за журналистика, която да бъде по-задълбочена и да звучи по-модерно“, попита Велкова.

„Ние не си позволяваме да се намесваме и да казваме „От утре трябва да правиш нещо друго, защото това, което правиш в момента е старомодно и не става“, каза генералният директор на БНР Милен Митев. „Ако смятаме, че нещо е старомодно, опитваме се да обясним на колегите от съответната програма защо. Даже по-често се опитаме да говорим опосредствено чрез директорите на програмите и главните редактори, защото имам опасение, че директен разговор за съдържание с мен или член на Управителния съвет би накарал колегите да се почувстват неудобно. Смятам, че за да може един журналист да прави качествено съдържание, той трябва, в най-добрия смисъл на думата, да запази своята чест и достойнство, и да се чувства комфортно. Очевидно, финансов комфорт не можем да им осигурим, затова се стараем да им осигурим поне комфорт дотолкова, доколкото да не се страхуват, че не се справят добре“, каза също Митев.

Пролет Велкова попита също как се решава изборът на събеседници и на какво ниво. „Събеседниците се решават на ниво водещ редактор. Понякога това се обсъжда с директори на програми“, каза Милен Митев. „Не би трябвало програмите решения в БНР да са плод на случайност. Защото всеки един събеседник, при правилния тон и посока на разговора и правилните въпроси, би могъл да даде някаква добавена стойност на съдържанието и на аудиторията, която го слуша“, каза Митев.

Велкова попита дали БНР успява да осигури финансиране чрез реклама. „Може би областта, в която има най-голямо поле за развитие, е дигиталната реклама, и това беше изначално. Една от нашите идеи, със стартирането на новия сайт и мобилното приложение, е повече възможности за дигитална реклама. Вече работим със специалисти, които правят оптимизация за търсачки, така че да излизат нашите статии по-видими, което да води до повече трафик“, отговори Митев. Той изрази надежда това да се отрази и върху приходите от дигитални реклами, но каза, че според експерти най-оптимистичният  сценарий е в порядъка на 150-200 хиляди евро на година. „Което отново няма да ни реши финансовите проблеми, но всеки такъв приход е добре дошъл“, каза още той.

„По отношение на ефирната реклама ми е трудно да си представя, че има голямо поле за развитие. И това не е свързано дори с ограниченията. Проблемът е, че рекламата е много евтина в радиото, особено в регионалните програми, и е трудно да стане по-скъпа. Правихме такива опити във времето и това доведе да намаляване на общия приход“, каза още Милен Митев.

Симона Велева: БНР бележи напредък въпреки бюджетните трудности

Членът на Съвета за електронни медии (СЕМ) Симона Велева поздрави ръководството на БНР за отбелязания напредък, въпреки бюджетните трудности.

Според Велева БНР е отбелязало сериозно присъствие в културния сектор на страната и на терена на реалната журналистика.

Тя се поинтересува от приноса на всеки от членовете на УС за развитието на БНР и поздрави генералния директор, че е успял да балансира между дисциплината и свободата.

Анна Хаджиева, член на Управителния съвет на БНР, отбеляза, че акцент в работата на националното радио през разглеждания период е била работата с регионалните станции на БНР и по-голямата видимост на регионалните новини на обновения сайт на БНР.

Даниел Спасов каза, че основната му дейност като член на Управителния съвет е свързана с подновяването на концертната дейност на музикалните състави на БНР. Той допълни, че почти всекидневно се среща с техни представители и изслушва исканията им. По думите му музикалните състави са отбелязали, че сегашното ръководство на БНР е единственото, което им е обърнало внимание.

Даниел Спасов смята, че възнагражденията на творците от музикалните състави към БНР са унизителни. Той се надява те да прекратят стачката и да подновят концертната си дейност, тъй като липсата на активна дейност се отразява на духовния живот в страната.

Габриела Наплатанова, председател на СЕМ: Въпреки финансовото и ресурсното ограничение, БНР създава качествено съдържание

Искам да ви поздравя, че въпреки трудностите с финансовото и ресурсното ограничение пред общественото радио, успявате да създавате качествено съдържание, което действително ви поставя на първо място в оценката на обществото. Това каза Габриела Наплатанова, председател на СЕМ, в края на днешното изслушване на генералния директор на БНР Милен Митев.

След това членовете на СЕМ единодушно приеха отчета на БНР.

Информацията е на СБЖ, БНР, БТА.