Павлина Павлова и Иван Яхнаджиев

Днес в Нови пазар ще бъде връчена литературната награда „Калина Малина", която община Нови пазар дава на утвърдени творци на детската литература. Председател на журито е Николай Петев - председател на Съюза на българските писатели, членове: Йосиф Тончев - началник на отдел "Хуманитарна политика" в община Нови пазар, и Благовеста Касабова, член на СБП, доайен на критиците на детска литература, която ще представи и поетесата Павлина Павлова.

През 1984 г. носител на наградата „Калина Малина" беше Николай Зидаров, през 1987 г. - Асен Босев, през 1993 г. - Иван Цанев и Красимир Георгиев за дебют, през 1997 г. - Недялко Йорданов, през 2001 г. - Валери Петров и Леда Милева, през 2004 г. - Благовеста Касабова, през 2007 г. - Иван Кръстев, през 2010 г. - Панчо Панчев.

Сега лауреат на наградата става проф. Павлина Павлова. Тя е родена на 16 април 1949 г. В Павликени. Завършва политикономия в София. До 1990 г. работи като журналист на свободна практика БНТ, БНР, вестници и списания.

В периода 1990-1992 г. участва в списването и издаването на вестниците "Интелект" и "Циганите". Съучредител е на Съюза на независимите български писатели, на Съюза на свободните писатели, на сдружение "Виенски клуб". Била е член на Дамския литературен салон "Евгения Марс".

От 1992 г. и до момента рекламата е нейната втора професия. Павлина Павлова е проучила родословното си дърво, което започва от цар Самуил и жена му Агата. По линия на майка си се родее с комити, поборници, Георги Парцалев и др.

Павлина Павлова е носителка на награди за поезия и радиожурналистика, национална награда за детски роман (1989 г.), европейски награди за поезия в периода 1995-2000 г., връчвани от Центъра за европейска култура "Алдо Моро" (Италия) под егидата на Съвета на Европа, Европейската асоциация на учителите и редица културни институции. През април 2009 г. е избрана за член на Академията за европейска култура "ОРФЕЕВА ЛИРА". На 24 май 2009 г. е отличена със "Златно перо" на Съюза на българските журналисти за приноса й към българската култура. На 31 октомври 2005 г. й е присъдена титлата "Професор хонорис кауза" за литература на "IBC" - ОатЬгюде, клон "Европа".

Включена е в справочника "Кой кой е?" на "IBC" Gambridge - Англия, "Кой кой е в България?" (1998 г.) на ИК "Труд", в енциклопедиите "Бележити български жени" (2009 г.) и "Българска журналистическа енциклопедия" (2010 г.).

Павлина Павлова е автор на 42 книги, от които 6 са за деца: „Пчела в града" (1979 г.), "Хоризонт, очертан от криле" (1981 г.), "Дом в чашката на цвете" (1989 г.), "Плача за шамари" (2005 г.), "Земя под гривите на ветровете" /2006/, „Вещици в детския сън" (2012). Тази година е завършила книгата с приказки „Вълшебният кон", поетичния сборник „Слънце с очила" , романа-фентъзи "Посветени в мистерии" за цар Калоян. В момента работи над криминалния роман "Мистерии в Златната подкова", свързан с иманярската мафия, в който главната ми героиня е на 13 години.

Павлина Павлова се вълнува от съдбата на българските деца: „Те са нашето най-голямо богатство, нашият капитал за бъдещето на България, но държавата сякаш не се интересува какво се случва с този капитал. Даже един министър-председател беше заявил, че като няма какво друго да изнасяме, ще изнасяме "висшисти"! Това граничи с престъпление".

А за професията на литературния творец тя сподели: „Писателството е заразна и нелечима болест. Но особено е опасна, когато е в кръвта ни по рождение. Тогава това е кръстът, който за добро или зло, сме орисани да носим до края. Аз съм особено щастлива и развълнувана да получа националната литературна награда "Калина Малина" - като израз на на положителните отзиви за книгите ми със стихотворения и проза.

Вълнението ми се подсилва и от факта, че в моето детство едни от любимите ми стихове бяха на Калина Малина, като "Много си ми мила,/ мила като дружка,/ моя белокрила/ книжчице пъструшка" /"Книжка-пъструшка"/ или "Огънче поиска дядо за лулата,/ скочих, но се спънах и разлях чорбата..." /"Беда"/ и т.п. После ронех сълзи над романа "Златно сърце", който, подобно на романа "Без дом" на Ектор Мало разтваряше пред мен нова врата към големия свят.

Мечтала ли съм за тази висока награда? Никога! И знаете ли защо? Защото дори мечтата да стана писател ми се струваше твърде смела. Писателите, както и генералите, и храбрите хайдути, изобщо - поборниците за свобода, бяха хора от учебниците, а аз бях едно обикновено момиче, което притежаваше дарбата да пише стихове. Но посветих денонощията си на тази дарба...

Не се страхувайте да мечтаете! Запомнете, че няма мечта, която да не бъде достигната, стига силно да поискате да се случи. Но имам и един съвет: не напускайте България! България се нуждае от вас, както и вие имате нужда от родината, за да бъдете силни. Сами обаче трябва да вземете решение какво да правите с живота си".

Сподели в