Как Плевен загуби възможността за своя телевизия

22.04.2014 /16:12 | Автор : Иван Каневчев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В началото на 90-те години на 20 век в Плевен бе създаден Радио-телевизионен център „Мизия”. В този материал ви представяме проекта за плевенски РТЦ, който се зароди далеч преди демократичните промени.

В началото на 90-те години на 20 век в Плевен бе създаден Радио-телевизионен център „Мизия”. Той включваше ефирна телевизия, която произвеждаше собствена програма и УКВ-Радио. В него общината бе съакционер заедно с местни предприемачи. Основната материална база – предаватели, студиа и оборудване бяха собственост на общината.

За съжаление проектът бързо се провали – отчасти заради липса на ясна концепция и липса на пари, отчасти заради засилващата се конкуренция от зараждащите се по това време кабелните телевизии. /В Плевен тогава тръгнаха „Евроком” и „Плевен спринт”./

В този материал ви представяме проекта за плевенски радио-телевизионен център, който предшестваше „Мизия” и се зароди далеч преди демократичните промени.

В началото на 50-те години правителството взима решение в района на Плевен и по-точно в землището на семо Згалево да се построи най-мощния радио предавател на средни вълни на честота 594 мегахерца с мощност 300 кВт, с възможност да се излъчва и плевенска радиопрограма.

На базата на това решение кметът по това време, който разбира значението на радиото, предоставя на Радиоцентъра на Плевен целият трети етаж на Драматичния театър. /Радиоцентърът тогава излъчва само по кабелната радиомрежа./

През годините 1954-1955 на тази площ се изгражда един от най-модерните студийни комплекси. Малко и голямо студио, съперничащи по своите акустични качества на националните студия на Радио София и тези във Варна и Стара Загора.

Всички възрастни плевенчани си спомнят онова хубаво време, когато под „фуниите” се събират стотици хора да слушат интересната местна радиопрограма, селекторните предавания от цялата област, „стършеловите” предавания и редица други.

През този период е изграден и Плевенския национален радиопредавател, който започва своите пробни излъчвания през четвъртото тримесечие на 1955 г. Той влиза в редовна експлоатация на 18 декември 1955 година.

Радиопредавателят е бил окомплектован с два пълни набора апаратура – работен и резервен. Тя е включвала съвременна за времето си професионална студийна апаратура, висококачествени ролкови магнетофони, грамофони, смесителни пултове, широколентови усилватели, изравнители и др.

За съжаление кметът и сменен с друг, който не съзнава замисъла на новата за времето си медия. Вместо да разпореди монтажа на тази съвременна техника в плевенско студио, той нарежда да се ликвидира целият вече изграден студиен комплекс в сградата на театъра. Техническата апаратура се пренася в сградата на Централна поща. Така градът остава без радио Плевен.

В очакване на по-добри дни студийната апаратура е монтирана в пощата. Две години след това тя е обслужвана формално, като от там са правени и корекциите на нивата на радиопредаванията на националния предавател.
Тогавашното ръководство на Плевен обаче не намира подходящо помещение, където да настани тази ценна апаратура.

Така в един хубав ден от Министерството на съобщенията разпореждат единият студиен комплекс да замине за Радио Варна, а другият – за Радио Стара Загора. Така плевенчани се прощават с мечтата си от 50-те години Плевен да стане четвъртият град у нас със свое УКВ радио.

Част от хората, работили по проекта обаче не се примиряват с този неуспех. Почти 3 години те настоятелно поставят въпроса за изграждането на радио-телевизионен център в Плевен, който да покрива целия регион. Техните настоятелни искания намират положително решение в приетата през 1983 г. „Програма за развитие на съобщенията в Плевенски окръг за периода от 1985 до 1990 г.”

На страница 37 в тази програма е записано „Да се достави и монтира телевизионен и УКВ предавател на територията на град Плевен... Съгласувано с МС и Комитета по телевизия и радио в Плевен да се открие Радио-телевизионно студио... В град Плевен да се създаде възможност за предаване на окръжната радио и телевизионна програма на територията на целия окръг”.

В изпълнение на тази програма е поставена задача на „Транспроект”-София да започне прогнозирането, проучването и проектирането на телевизионен, и стерео УКВ-честотно модулиран радиопредавател за Плевен и региона.

Проектът е завършен през 1988 г., но поради тогавашните земетресения е върнат за преизчисление на антенния носач, който да отговаря на новите изисквания. Окончателното приемане на проекта става през 1987 г. Средствата за проектирането са платени от Общинския съвет.

В проекта са решени няколко основни въпроса:
Определя се местоположението на ТВ и УКВ-предаватели Плевен в източната част на града в ж.к. „Дружба-3”.

Ефективната височина на антенния водач е 114 метра. На него има възможност да се монтират антените за трите тогавашни телевизионни програми в ІV и V телевизионен обхват, съоръжение за бъдеща клетъчна радиофония, антените за УКВ радиопредаватели, телевизионните антени за трети ТВ-банд и радио-релейните рефлектори на 25-я метър. Антенната мачта до първата площадка на височина 25 метра е изградена от железобетонна конструкция, до 100-те метра е от цилиндрични стоманени тръби с различно сечение и дебелина. До 114-я метър е железо-решетъчна конструкция.

В основната сграда е предвидено да се помещават съоръженията за бъдещото изграждане на измервателна лаборатория, радио и телевизионно студио, складове, гаражи и помещения за персонала.

В помощната сграда са разположени табла за ниско и високо напрежение, резервни дизелови агрегати, парен котел и абонатна станция.

Строителството по изграждането на ТВ и УКВ-предавателите започва през май 1989 г., а през април 1992 г. обектът е замразен. Дотогава е изпълнена строително-монтажната работа и е доставено технологичното оборудване на 96 процента. Изцяло е изграден антенния носач. Залата за ТВ и УКВ-предавателите е завършена напълно.

През 1990 г. е доставена радиорелейна линия между станцията в село Къшин и в Плевен. Радио-релейната станция може да предава на професионално ниво Канал 1, Ефир 2 /сега БТВ/, репортажен телевизионен канал за предаване на ТВ програми за София, Евровизия от Плевен, трите тогавашни национални стерео-радиопрограми „Хоризонт”, „Христо Ботев” и „Орфей”.

Тогавашното ТУС /Териториално управление по съобщенията/-Плевен плаща три работни и три резервни УКВ стерео радиопредавателя с мощност 1000 вата с автоматични антенни превключватели и триплекси. Монтирани са антенните системи и захранващите филери на радио предавателите. Самите предаватели са настроени на разрешените честоти, съгласно утвърдения проект.

От „Радио и телевизия” – София доставят два телевизионни предавателя „Хиршман”.

Според постигнатите тогава договорености между общинското ръководство и Министерството на съобщенията, общината трябва да намери пари за строително-монтажните работи, а министерството да достави със свои средства оборудването и да осигури средства за експлоатацията и поддържащия персонал.

През 1990 г. обаче финансирането на обекта се спира, като са дадени средства само за фундамента и железобетонната конструкция на антенния носач и основите на сградата. Останалите средства са платени от ТУС-Плевен. До замразяването на обекта през април 1992 г. за СМР и доставка на оборудване са платени около 5 млн.лв. /По днешните цени те биха били неколкократно повече/.

Всичко това е прехвърлено на директора на Териториалното поделение „Далекосъобщения” инж. Игнат Петков през 1992 г. Тогавашното ръководство на общината така и не вкарва в действие проекта. Забележително е, че по това време във Военно-въздушното училище в Долна Митрополия /на десетина километра от Плевен/ има отлично оборудвано за времето си ТВ студио, както и подготвени специалисти.

Така в началото на 90-те години Плевен пропуска възможността да създаде своя телевизия с най-високата ТВ кула в Централна Северна България от 114 метра. И в момента града няма местна телевизия, след отказа на кабелните оператори да поддържат свой регионален канал.

Иван Каневчев
/По спомени на инж. Христо Иванов/

Сподели в
 

В зората на бурния и превратен за българския народ ХІХ век е роден и Димитър Николов Паничков. Точната дата не е известна, но се смята, че е някъде около 1810 г.

20.05.2015/13:56

Симеон Радев отбелязва в „Лица и събития от моето време": „Еднъж, на един прием в Двореца, на който аз за голямо мое учудване бях поканен – тогава аз бях още журналист – царица Елеонора ми каза: „Желанието на царя е да не продължавате „Строителите".

06.05.2015/12:08

На 2 април т.г. се навършвиха 110 години от рождението на моя баща, съидейник и приятел, академик Владимир Евтимов Топенчаров (1905-1997). Не са толкова много 92 години. Но той ги изживя интензивно и пълноценно - до края.

02.04.2015/18:43

Кучешки занаят - може и да не можеш, но никой не те пита. Това казва за журналистиката една от най-умело оцеляващите личности в българската история - Димо Казасов.

21.03.2015/12:00

Снежана Тодорова е новият председател на Съюза на българските журналисти. Решението взеха в края на миналата седмица на отчетно-изборното събрание на организацията, в която членуват 4173 събратя от медиите.

20.03.2015/14:55

 Представяме ви

Вече стартираха и Летните празници на българското кино в МДЖ, организирани съвместно от СБЖ и Съюза на филмовите дейци. Всички прожекции в новото лятно кино, разположено в близост до бар „Море” в почивния комплекс, са безплатни

12.07.2020 /06:41 | Източник: СБЖ

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки