Журналистически бисери от конгоанския дипломатически куфар на Енрике Криадо

31.01.2017 /19:01 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Енрике Криадо

Заместник-посланикът на Испания в София поднесе на читателите у нас българското издание на книгата си за Конго „Неща, които не се побират в куфар”. Творбата е плод на 3-годишен мандат на дипломата в африканската държава и бе представена от испанистката Лилияна Табакова и звездата от БНТ Бойко Василев

35-годишният „втори човек” в посолството на Испания у нас Енрике Криадо може с лекота да добави към досегашните си две професии - усвоил правото в Мадридския и Виенския университет член на мадридската адвокатстка колегия и действащ дипломат от 2007 г. - и трета. А именно - журналистическата. Във всеки случай всеки колега, който прочете току-що издаденото у нас от „Колибри” българско издание на книгата му „Неща, които не се побират в куфар”, или ще позеленее от завист, или ще започне второ четене с моливче, за да си подчертава журналистически бисери и за да се учи как се пише хем увлекателно, хем нестандартно, хем задълбочено, хем хуманно.

Лютиво вдъхновение

Книгата е за Конго - страната, в която Енрике Криадо е изпратен през 2009 г. за 3 години на дипломатическа работа в тамошното испанско посолство. Преживелиците му там са толкова колоритни, че неговата запалена по четенето и пътешествията натура не може да издържи на изкушението да ги сподели в книга. Сяда да я пише по време на следващия си мандат, който е на доста по-спокойно и кротко място - в Канбера, Австралия. Впрочем, ето как самият Ернике описва в книгата си контраста, изпитан от него тогава и разпалил дори носталгия по емоциите от конгоанската столица Киншаса:

„Животът в Киншаса е като слушането на музика на макс или като яденето на много лютиви ястия; всичкото, и добро, и лошо, приятното и неприятното ти идва във високи, оглушителни, изгарящи дози. Още повече пък, ако някой смени Киншаса с асептичността, реда и чистотата на Канбера, рискува всичко в нея да му заприлича на безвкусна порция ориз”.

Конгоанската „подправка” на австралийския му мандат, продължил до 2015-та, ражда ръкописа на ”Неща, които не се побират в куфар” с подзаглавието „Преживелици на един млад дипломат в Конго”.

Щракане на крокодилски зъби

Когато книгата е отпечатана в Испания миналата година, Енрике вече е в испанското посолство в София. Път на българското й издание дава ИК „Колибри” с аргумента, изнесен и на корицата:

„Възможно е българскят читател, когато види заглавието на книгата, да си каже: „Кого го интересува Конго! Къде е Конго, къде е България!” Ще се изненада обаче колко близо е. Доста по-близо, отколкото би му се искало. Защото тази книга е като облицован с огледала конгоански бар - влизаш в нея просто ей така, само да надникнеш, със самочуввствие на „бял” турист, когото онова „там” не касае, а и си за малко. Тогава мярваш някъде познато отражение. Едно дежавю. После второ. Трето. И капанът на любопитството щраква…”

Така може би са щракали и зъбите на онзи крокодил, изпълзял от ръчния багаж на един пасажер в конгоански самолет, заради което всички пътници хукнали да се струпват в другия край на салона - и самолетът паднал… Това е само една от сюрреалистичните случки, за които Енрике разказва в книгата си и която бе припомнена от българския му приятел, водещия на „Панорама” по БНТ Бойко Василев и модератор на премиерата на „Неща, които не се побират в куфар” в литературен клуб „Перото” в София.

Магически реализъм по африкански

Впрочем, специалистката по латиноамериканска литература Лиляна Табакова, която представи книгата, предпочете да говори не са сюрреализъм, а за магически реализъм и дори сравни стила на автора не с кого да е, а със самия Габриел Гарсия Маркес. Смутен, Енрике предпочете да омаловажи стилистичните си и езикови умения и да насочи вниманието към самата конгоанска действителност, която едва ли не „наготово” му е поднасяла невъобразими сюжети и персонажи.

Ето например един от тях: „Само в страна като Конго е възможен случай като този с Марио Сарса: испанският лекар бе отвлечен от някакво забутано далече в джунглите племе и с времето устрои там импровизиран лекарски кабинет за похитителите си, докато чакаше една от най-калпавите армии на планетата да проведе операция за освобождаването му”.

На свой ред посланикът на Испания у нас Н. Пр. Хосе Луис Тапиа обърна внимание върху финото чувство за хумор и самоирония на автора и върху майсторството, с което той разчупва клишетата за работата на дипломата. „Надявам се, че Енрике ще продължи своя навик да си записва всичко, както прави и в София, за да ни изненада и с книга за България. Това ще се отрази добре на испанците, за които тя все още е непозната”, посочи посланик Тапиа.

Утре не съществува

На въпрос на Бойко Василев кое в Конго му се е сторило най-странно Енрике Криадо отговори: „Виждаш навсякъде мизерия, но същевременно хората са весели. Първо ти е неудобно, смяташ, че трябва да се държиш като на погребение. Но после разбираш, че конгоанецът следва друга философия - той не може да чака да му се решат безбройните проблеми, за да е щастлив. Затова предпочита да се радва на животга тук и сега. Утре не съществува. Ако има един долар, веднага ще го похарчи за веселба. Би било лекомислено да кажа: да, те са щастливи. Но нагласата им към проблемите е възможно най-добрата. Старая се и аз да се уча от тях в това.”

В Киншаса на Енрике му се случва да наблюдава направо от прозореца на дома си опит за преврат срещу президента Кабила. Просто къщата, наета от младия испански дипломат, е на 300 метра от президентския дворец. Буквално пред прага му падат, покосени от куршуми, 17 трупа на бунтовници… През това време на Енрике му се налага по телефона да успокоява разтревожени сънародници, които му звънят от други части на града, за да питат какво става - не иска да всява паника и се стреми да излъчва бодрост, докато автоматните откоси отвън заглушават гласа му…

В същото време обаче къщата му е и на много романтично място - до величествената река Конго и до онази пейка на брега, на която никога не липсват влюбени двойки, захласнати по залеза над водата.

Защо ти е да плащаш за адвокат, като можеш да си купиш съдия

„По-грозна ли е политиката в Африка, или и там греховете са същите, както в Европа?” - попита още Бойко Василев. А Енрике Криадо отговори: „Корупцията навсякъде е отвратителна. Но когато крадеш от хора, които умират от глад, е много по-грозно отколкото, когато това става в богатите страни.” И припомни един често чуван риторичен въпрос в Конго, цитиран и в книгата: „Защо ти е да плащаш за адвокат, след като можеш да си купиш съдия?”

Специално за сайта на СБЖ Енрике Криадо отговори на следните няколко въпроса.

Енрике, каква връзка ти се иска да видиш между африканските ти приключения и българската аудитория? Какво би искал българите да разберат от книгата ти за света, а и за себе си?

Е, аз написах тази книга, докато бях в Австралия и понятие си нямах, че после ще ме изпратят в България. Така че няма никакъв „втори план” в нея, нито някакво специално послание към България. Но в крайна сметка независимо от контекста налице са универсални човешки емоции и реакции. Така че всеки може да се разпознае и в един конгоанец, и в един испанец, и в един българин, независимо от коя географска ширина е.

Учените казват, че човешкият род е произлязъл от Африка. Значи ли, че всички сме африканци?

Когато отиваме в Африка, всъщност се връщаме в нея. Да, аз вярвам, че има една обща раса - и тя е човешката, всички си приличаме. Средата често е тъй различна, че трябва да се адаптираме, но всъщност хората и от Киншаса, и от София, и от Мадрид искат едно и също - да живеят добре, да имат хубаво семейство, техният любим отбор да спечели в неделя...

Книгата ти е написана ведро, с хубаво чувство за хумор и самоирония, но Африка подсеща и за такива сериозни проблеми като бедността, неравенството. Какво научи в Конго - как трябва да реагираме на тях?

Моето желание, пишейки за Конго, беше да изляза от клишето, което преобладава винаги, когато се пише за тази страна. Но това не значи, че аз олекотявам проблемите там. Конго е втората страна в света с най-лош индекс за човешкото развитие след Сомалия. Там има голяма бедност, детска смъртност, войни... Не е лесно да се намери решението на всички проблеми. При всяко решение, което ти хрумва, се повявяват други проблеми, които го спъват. Но първото и най-важното условие за всичко останало е да спрат войните. Защото войната е ръчната спирачка за развитието. Никой не иска да строи училище или болница, ако знае, че на следващия ден ще ги разрушат. Никой инвеститор няма да налива пари в такава обстановка. Така че първото е да спрат войните и вече след това идват останалите проблеми за решаване - неравенството, образованието и т.н.

Вместо финал остава да кажем, че Енрике Криадо е и носител на Кръста на кавалер на Ордена за граждански заслуги. Отличен е с него през 2012-та, след края на мандата му в Конго, когато е едва 31-годишен…

Снимки: Къдринка Къдринова, Марта Рос, Цецо Мирчев и архив

Сподели в
 

Със сръбската журналистка Милияна Балетич се срещнах по време на Международната журналистическа конференция за истината срещу фалшификациите и за ролята на журналистите в събитията по света, която се състоя в СБЖ.

18.12.2018/13:55

Къде можете единствено да видите стълб за осветление насред улица, или пък как да се пречистим като използваме древната техника да си наливаме в носа солена вода, или пък дете, израснало по сметищата, да тръгва на училище с мерак. Ами да, сетихте се веднага – в „Пълен абсурд“ на сутрешния блок „Здравей, България”на Нова тв, която рубрика се води от Румен Бахов.

17.12.2018/14:52

Проблемите идват от липсата на адекватна политика на държавата в подкрепа на образованието и културата, защото именно те променят душите и съзнанието на хората, смята диригентът на Биг-бенда на БНР

14.12.2018/11:12

Когато се докоснеш до една легенда, чувството е за цял живот, и то се пренася върху всички, които са били близки и свързани с нея. Личности като Петър Увалиев завинаги остават с сърцата. И то е така по право несамо защото са хора на духа, а и за това,че са заели достойно място в олтара на будителите. Тези дни се навършват 20 години откакто майсторът на изящното българско слово не е между нас.

11.12.2018/08:05

Преди двайсет години на 11 декември ни напусна майсторът на изящното българска реч Петър Увалиев, който ни показа със слово и обич как се гради имидж на една държава, за да има тя величие и достолепие.Ще припомня какво ми каза за него през декември 2014 г. тогавашният вицепрезидент на страната Маргарита Попова: "Личност, която прави магистрали не от бетон, а магистрали за мислене и духовност, за архитектурата на света. Увалиев е от личностите, които помагат да се изведе светът на такова стъпало, където ценностите са от друг порядък – не дневен и материален.“

11.12.2018/08:00

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Събранието се проведе в залата за пресконференции, намираща се в сградата на Съюза на българските журналисти - София, ул. „Граф Игнатиев“ 4, етаж 3. Събранието бе открито в 10,15 часа.

21.11.2018 /20:02

Съгласно решение на последното Общо събрание на СБЖ, проведено на 10 ноември т.г., да бъде огласен изходът от делата по искове на шест члена на СБЖ срещу решенията на ОС на СБЖ, проведено на 14 и 15.03.2015 г., предоставяме следната информация:

16.11.2018 /20:32

Становище на Комисията по журналистическа етика на СБЖ: Общинският съвет по наркотични вещества - Благоевград, изпрати писмо до СБЖ по повод предаване „На кафе” по Нова телевизия, излъчено на 14 ноември т.г.

16.11.2018 /12:04

 Мнения

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки