Журналистически бисери от конгоанския дипломатически куфар на Енрике Криадо

31.01.2017 /19:01 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Енрике Криадо

Заместник-посланикът на Испания в София поднесе на читателите у нас българското издание на книгата си за Конго „Неща, които не се побират в куфар”. Творбата е плод на 3-годишен мандат на дипломата в африканската държава и бе представена от испанистката Лилияна Табакова и звездата от БНТ Бойко Василев

35-годишният „втори човек” в посолството на Испания у нас Енрике Криадо може с лекота да добави към досегашните си две професии - усвоил правото в Мадридския и Виенския университет член на мадридската адвокатстка колегия и действащ дипломат от 2007 г. - и трета. А именно - журналистическата. Във всеки случай всеки колега, който прочете току-що издаденото у нас от „Колибри” българско издание на книгата му „Неща, които не се побират в куфар”, или ще позеленее от завист, или ще започне второ четене с моливче, за да си подчертава журналистически бисери и за да се учи как се пише хем увлекателно, хем нестандартно, хем задълбочено, хем хуманно.

Лютиво вдъхновение

Книгата е за Конго - страната, в която Енрике Криадо е изпратен през 2009 г. за 3 години на дипломатическа работа в тамошното испанско посолство. Преживелиците му там са толкова колоритни, че неговата запалена по четенето и пътешествията натура не може да издържи на изкушението да ги сподели в книга. Сяда да я пише по време на следващия си мандат, който е на доста по-спокойно и кротко място - в Канбера, Австралия. Впрочем, ето как самият Ернике описва в книгата си контраста, изпитан от него тогава и разпалил дори носталгия по емоциите от конгоанската столица Киншаса:

„Животът в Киншаса е като слушането на музика на макс или като яденето на много лютиви ястия; всичкото, и добро, и лошо, приятното и неприятното ти идва във високи, оглушителни, изгарящи дози. Още повече пък, ако някой смени Киншаса с асептичността, реда и чистотата на Канбера, рискува всичко в нея да му заприлича на безвкусна порция ориз”.

Конгоанската „подправка” на австралийския му мандат, продължил до 2015-та, ражда ръкописа на ”Неща, които не се побират в куфар” с подзаглавието „Преживелици на един млад дипломат в Конго”.

Щракане на крокодилски зъби

Когато книгата е отпечатана в Испания миналата година, Енрике вече е в испанското посолство в София. Път на българското й издание дава ИК „Колибри” с аргумента, изнесен и на корицата:

„Възможно е българскят читател, когато види заглавието на книгата, да си каже: „Кого го интересува Конго! Къде е Конго, къде е България!” Ще се изненада обаче колко близо е. Доста по-близо, отколкото би му се искало. Защото тази книга е като облицован с огледала конгоански бар - влизаш в нея просто ей така, само да надникнеш, със самочуввствие на „бял” турист, когото онова „там” не касае, а и си за малко. Тогава мярваш някъде познато отражение. Едно дежавю. После второ. Трето. И капанът на любопитството щраква…”

Така може би са щракали и зъбите на онзи крокодил, изпълзял от ръчния багаж на един пасажер в конгоански самолет, заради което всички пътници хукнали да се струпват в другия край на салона - и самолетът паднал… Това е само една от сюрреалистичните случки, за които Енрике разказва в книгата си и която бе припомнена от българския му приятел, водещия на „Панорама” по БНТ Бойко Василев и модератор на премиерата на „Неща, които не се побират в куфар” в литературен клуб „Перото” в София.

Магически реализъм по африкански

Впрочем, специалистката по латиноамериканска литература Лиляна Табакова, която представи книгата, предпочете да говори не са сюрреализъм, а за магически реализъм и дори сравни стила на автора не с кого да е, а със самия Габриел Гарсия Маркес. Смутен, Енрике предпочете да омаловажи стилистичните си и езикови умения и да насочи вниманието към самата конгоанска действителност, която едва ли не „наготово” му е поднасяла невъобразими сюжети и персонажи.

Ето например един от тях: „Само в страна като Конго е възможен случай като този с Марио Сарса: испанският лекар бе отвлечен от някакво забутано далече в джунглите племе и с времето устрои там импровизиран лекарски кабинет за похитителите си, докато чакаше една от най-калпавите армии на планетата да проведе операция за освобождаването му”.

На свой ред посланикът на Испания у нас Н. Пр. Хосе Луис Тапиа обърна внимание върху финото чувство за хумор и самоирония на автора и върху майсторството, с което той разчупва клишетата за работата на дипломата. „Надявам се, че Енрике ще продължи своя навик да си записва всичко, както прави и в София, за да ни изненада и с книга за България. Това ще се отрази добре на испанците, за които тя все още е непозната”, посочи посланик Тапиа.

Утре не съществува

На въпрос на Бойко Василев кое в Конго му се е сторило най-странно Енрике Криадо отговори: „Виждаш навсякъде мизерия, но същевременно хората са весели. Първо ти е неудобно, смяташ, че трябва да се държиш като на погребение. Но после разбираш, че конгоанецът следва друга философия - той не може да чака да му се решат безбройните проблеми, за да е щастлив. Затова предпочита да се радва на животга тук и сега. Утре не съществува. Ако има един долар, веднага ще го похарчи за веселба. Би било лекомислено да кажа: да, те са щастливи. Но нагласата им към проблемите е възможно най-добрата. Старая се и аз да се уча от тях в това.”

В Киншаса на Енрике му се случва да наблюдава направо от прозореца на дома си опит за преврат срещу президента Кабила. Просто къщата, наета от младия испански дипломат, е на 300 метра от президентския дворец. Буквално пред прага му падат, покосени от куршуми, 17 трупа на бунтовници… През това време на Енрике му се налага по телефона да успокоява разтревожени сънародници, които му звънят от други части на града, за да питат какво става - не иска да всява паника и се стреми да излъчва бодрост, докато автоматните откоси отвън заглушават гласа му…

В същото време обаче къщата му е и на много романтично място - до величествената река Конго и до онази пейка на брега, на която никога не липсват влюбени двойки, захласнати по залеза над водата.

Защо ти е да плащаш за адвокат, като можеш да си купиш съдия

„По-грозна ли е политиката в Африка, или и там греховете са същите, както в Европа?” - попита още Бойко Василев. А Енрике Криадо отговори: „Корупцията навсякъде е отвратителна. Но когато крадеш от хора, които умират от глад, е много по-грозно отколкото, когато това става в богатите страни.” И припомни един често чуван риторичен въпрос в Конго, цитиран и в книгата: „Защо ти е да плащаш за адвокат, след като можеш да си купиш съдия?”

Специално за сайта на СБЖ Енрике Криадо отговори на следните няколко въпроса.

Енрике, каква връзка ти се иска да видиш между африканските ти приключения и българската аудитория? Какво би искал българите да разберат от книгата ти за света, а и за себе си?

Е, аз написах тази книга, докато бях в Австралия и понятие си нямах, че после ще ме изпратят в България. Така че няма никакъв „втори план” в нея, нито някакво специално послание към България. Но в крайна сметка независимо от контекста налице са универсални човешки емоции и реакции. Така че всеки може да се разпознае и в един конгоанец, и в един испанец, и в един българин, независимо от коя географска ширина е.

Учените казват, че човешкият род е произлязъл от Африка. Значи ли, че всички сме африканци?

Когато отиваме в Африка, всъщност се връщаме в нея. Да, аз вярвам, че има една обща раса - и тя е човешката, всички си приличаме. Средата често е тъй различна, че трябва да се адаптираме, но всъщност хората и от Киншаса, и от София, и от Мадрид искат едно и също - да живеят добре, да имат хубаво семейство, техният любим отбор да спечели в неделя...

Книгата ти е написана ведро, с хубаво чувство за хумор и самоирония, но Африка подсеща и за такива сериозни проблеми като бедността, неравенството. Какво научи в Конго - как трябва да реагираме на тях?

Моето желание, пишейки за Конго, беше да изляза от клишето, което преобладава винаги, когато се пише за тази страна. Но това не значи, че аз олекотявам проблемите там. Конго е втората страна в света с най-лош индекс за човешкото развитие след Сомалия. Там има голяма бедност, детска смъртност, войни... Не е лесно да се намери решението на всички проблеми. При всяко решение, което ти хрумва, се повявяват други проблеми, които го спъват. Но първото и най-важното условие за всичко останало е да спрат войните. Защото войната е ръчната спирачка за развитието. Никой не иска да строи училище или болница, ако знае, че на следващия ден ще ги разрушат. Никой инвеститор няма да налива пари в такава обстановка. Така че първото е да спрат войните и вече след това идват останалите проблеми за решаване - неравенството, образованието и т.н.

Вместо финал остава да кажем, че Енрике Криадо е и носител на Кръста на кавалер на Ордена за граждански заслуги. Отличен е с него през 2012-та, след края на мандата му в Конго, когато е едва 31-годишен…

Снимки: Къдринка Къдринова, Марта Рос, Цецо Мирчев и архив

Сподели в
 

Преди по-малко от месец отбелязахме годишнината от създаването на едно от авторитетните български списания - „Пламък“. Вече 95 лета то продължава да е търсено и обичано от читателите, макар и да има зад гърба си достолепна и респектираща история. Драматичните събития не успяха да угасят неговата светлина и днес то продължава да оставя неизбеляваща диря в българската литература и сред нейните почитатели и следовници.

21.10.2018/16:24

Многостранни са талантите на директорката по реклама и връзки с обществеността в списание „Осем”, която е известна актриса. Моноспектакълът й „Приятно ми е, Ива!” е едно от театралните събития на годината

20.10.2018/09:58

По повод 110-годишнина от обявяването на Независимостта на България в Държавната агенция на архивите бе представена книгата на доктора на историческите науки и дипломат проф. Петър Куцаров „Независимостта на България и Русия“. Това е втората част от поредицата му „България в руските секретни архиви“. Първата беше посветена на Съединението.

10.10.2018/15:40

В заглавията на много от книгите му присъства думата „война“. Автор е на книги, в които разкрива жестокото й лице по време на събитията в Северна и Южна Корея, Виетнам, Лаос, Камбоджа. Пет са книгите му за войните в Азия през ХХ век. Сред тях са „Мълчаливата война“, „Войната в Южен Виетнам, както я видях“, „Студената война в Германия“… Такъв бе и животът на талантливия австралийски журналист Уилфред Бърчет - преминал в сложни и опасни времена.

09.10.2018/09:33

Ирина Вакуловска е известен журналист. Била е водеща на предавания в тв каналите РТР, СТС, НТВ и радиоводеща. за своята работа тя е лауреат в категорията „Авторски програми“на престижната награда „ТЕФИ“, която наричат „Оскар“ на руската журналистика.

05.10.2018/15:55

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ отново настоява Народното събрание да обърне внимание на внесените преди повече от година наши предложения за законодателни промени в защита на журналистическия труд и свободата на медиите. Изискваме да се увеличи наказанието за посегателство над журналисти и то да се определи в Наказателния кодекс като квалифициращ признак от съответните състави на престъпление - заплахи, телесни повреди, убийства и пр.

07.10.2018 /20:52

Отличието е учредено съвместно от УС на СБЖ и от НС на БСП в памет на големия български публицист, оглавявал и СБЖ

03.10.2018 /07:14

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

 Мнения

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

На сърдития на цял свят премиер Бойко Борисов медиите, опозицията и чужденците са му виновни за „охулването” на държавата, която именно неговото управление докара дотам, че на всички да изглежда логично убийството на журналистка, посмяла да засегне темата за корупцията

10.10.2018 /14:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки