Начало
 
 

Игнатиевите игри показаха: коренът е дълбок и младите го поемат и носят в бъдещето

28.02.2018 /08:37 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Второто издание на "Игнатиевите игри" се състоя в РКИЦ

Студеният ден и снегът не стреснаха участниците във второто издание на „Игнатиеви игри“. Тазгодишната интелектуална игра е посветена на 140-годишнината от Освобождението на България от турско иго и мотото й бе „Помним и славим освободителите“. Организатор на игрите е фондацията „Устойчиво развитие на България“ с подкрепата на посолството на Русия в България и представителството на Россотрудничество.

В надпреварата взеха участие ученици от училища във Варна, София, Шумен, Стара Загора, Смолян и СОК „Камчия“.

 Да поздрави участниците и да им пожелае успех в „Игнатиевите игри“ беше дошла и председателката на Синдиката на българските учители Янка Такева.

Преди да започне сериозната битка между отборите, посланикът на Русия у нас Анатолий Макаров поднесе изненада. „Имам мисия, която ще изпълня с огромно удоволствие – каза руският дипломат. – Имам поръчение от Общоруския съюз на ветераните да връча грамота в лицето на г-жа Станка Шопова на Санаторно-оздравителния комплекс „Камчия“за активната работа за възстановяването и съхранението на паметните места и гробовете на съветските воини на територията на България във връзка със 100-годишнината на Червената армия. „ Освен грамотата председателят на фондация „Устойчиво развитие на България“ бе удостоена с паметния знак „За укрепване на сътрудничеството“ на Общоруския комитет на ветераните.

И както си му е редът, на състезание като на състезание. Отборите,заедно с менторите си, не жалеха енергия и сили и се впускаха смело в битката на знанията.

 Въпросите, включени в състезанието, бяха свързани с историята на Освободителната война и бяха с повишена трудност. А вторият етап беше редене на пъзели, изобразяващи епизоди от героичните мигове на Руско-турската война.

Мраморната зала на РКИЦ беше изпълнена с толкова положителна енергия и хъс,

оказали се заразителни и за възрастните, дошли да подкрепят участниците в игрите.Сред тях бяха родители, баби и дядовци, както и техни съученици. Макар и напрегнати, учениците успяха да дарят всички с красивото преживяване от това да си свидетел как млади хора с такава любов, знания и умения успяват да се потопят в историята и съвремието, и да отговарят така смислено и интелигентно. Това обаче ме накара да си помисля и друго. че и те, както всички техни връстници,знаят немалко за хитовите банди, певци, артисти или филми, но нагазвайки в дълбоките и не чак дотам бистри води на историята, показаха че са на висота.

Водеща на състезанието беше пресаташето на руското посолство у нас Анастасия Кабанова, която под зоркия поглед на жури, състезатели и гости, се справи блестящо с тази си нелека роля. Всички посрещнаха  с голяма радост приветствието на ученици от красивия руски град Псков, които пожелаха на българските си приятели успех в „Игнатиевите игри“. Те припомниха мъдрите думи на Михаил Ломоносов, че народ, който не знае своето минало, няма бъдеще, и пожелаха честна и достойна игра.

И както се следва, журито в състав председателят проф. д-р Румяна Михнева, съветникът при посолството на Русия Алексей Новосьолов, доц. Тина Георгиева и доц. д-р Емилия Лазарова от фондация „Устойчиво развитие на България“  и  представителят на РКИЦ Коста Пеев, строго следяха за отговорите на участниците.

Първият кръг на състезанието беше посветен на историята на Руско-турската война и на известни личности, свързани с нея.

Впечатляващи бяха знанията на децата,

които отговаряха не само,за да отбият номера, а много задълбочено, като анализираха събитията и причините за тях.

Но тъй като дори и по време на такива сериозни събития човек има нуждата от глътка свежест, и тук самите участници се бяха погрижили за това. Децата от Шумен и Смолян зарадваха всички със своите музикални изпълнения и на народни песни, а ученици от София взривиха Мраморната зала с огнените шопски ритми.

Вторият етап от „Игнатиевите игри“, както вече споменах, беше посветен на подреждане на тематични пъзели, изобразяващи епизоди от войната свързани с храбри пълководци.Освен да подредят пъзела, учениците трябваше и да разкажат подробно за събитието, което беше изобразено. И тук храбрите участници успяха да се справят и да накарат гостите да аплодират техните знания и интересните и увлекателни разкази за ген. Гурко, когото софиянци посрещат в освободена София, или пък за Белия генерал Скобелев.

И така в много изострена надпревара, разгорещени спорове и знания преминаха „Игнатиевите игри“ , носещи името на граф Н. П. Игнатиев – дипломатът, който изрече преди повече от 140 години: „Моят идеал – свободна България“, което се помни и до днес. Нали заради тази си вдъхновена мечта руският аристократ положи подписа си под Санстефанския мирен договор, даващ свобода на България след 500-годишното турско робство.   

Но нали не може надпревара без победители, макар че ако човек погледне, всички ученици бяха победители,защото

показаха,че за тях миналото на България не е само на думи,

а и на дела. И така след като безпристрастното и сериозно жури анализира резултатите на всички, то стигна до своето решение. „Не ни беше никак лесно – каза проф. Румяна Михнева, - защото на някои се паднаха много трудни въпроси, на други по-лесни, но се опитахме да бъдем справедливи.“

На първо място се класираха учениците от Варна, на второ място Стара Загора, а на трето София. Четвъртото място заеха учениците от Шумен, а на пето Смолян. За жалост на последно място, но с надеждата догодина да са на първо са децата от СОК „Камчия“.  Наградите връчиха членовете на журито Станка Шопова и Павел Журавльов. С решение от последния момент,връчвайки наградата на победителите, Станка Шопова съобщи,че те ще могат да почиват една седмица в СОК „Камчия“ по време на пролетната ваканция.

Вече втори път се организират „Игнатиеви игри“ и участниците в тях успяха да накарат всички присъстващи дълго време да си спомнят за тях и да се радват, че все пак в България нищо не е загубено, след като има такива будни млади хора. За това как българските деца ценят историята и пазят паметта на миналото сподели за сайта на СБЖ директорът на РКИЦ Павел Журавльов. „Напълно съм сигурен, че днешното издание на „Игнатиеви игри“ показа, че българските ученици знаят и ценят историята на своята страна – каза той, - и то много добре и я тълкуват правилно. И когато младежта правилно разбира историческите факти, които някои се опитват да изкривят,

то ни кара да храним надежда за бъдещото развитие и опазване на добрите и приятелски отношения между Русия и България

Въпреки, че Станка Шопова стана обект на участниците в състезанието (много от децата искаха да се докоснат до нея или да поговорят), тя отдели минути и за сайта на СБЖ, за да сподели своите впечатления от „Игнатиеви игри“.  На въпроса ми дали вярва,че тези млади деца ще съхранят и пренесат в бъдещето спомена за тях, за да няма повече да се празнуват разделено такива светли дати от нашата история. „Убедена съм в това – каза Станка Шопова. – Видяхте колко са умни, колко много са чели, с каква емоция разказват за това, което са разбрали, и аз съм сигурна, че коренът е дълбок и младите го поемат и носят в бъдещето. Вярвам в тях. Много са умни и талантливи.“


Снимки Мари Къналян и авторката

    
 

Сподели в

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

Съюзът на българските журналисти като синдикално-творческа организация, обединяваща и много жени журналистки, следва тази траектория редом до Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите.

08.03.2021 /08:08

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки