Начало
 
 

СБЖ дискутира състоянието на медийната среда и защитата на журналистическия труд

13.07.2018 /00:02 | Автор : Майя Любомирска | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Председателят на СБЖ Снежана Тодорова откри и ръководи дискусията.

Преди десетилетия големият публицист Юлиус Фучик написа, че „Истината ще победи, но е необходимо решително да ѝ се помага.“. Днес тази мисъл звучи с още по-голяма сила, особено когато отваряме голямата тема за истината за медийната среда в България.

Затова и въпреки отпускарския сезон клуб „Журналист“ събра десетки колеги за участие в дискусията за състоянието на българската журналистика, за защитата на правата на журналистите и на свободното слово и с надеждата да помогнат истината да победи. Интересът беше голям и има защо.  Разгорещеният разговор – защото ръководството на Съюза на българските журналисти, организатор на дискусията, и  събралите се журналисти от печатни и електронни медии  наистина превърнаха събитието в конструктивен разговор – набеляза не само стряскащите проблеми пред гилдията, но и възможните алтернативи за разрешаването им.

Не липсваше и опит за „произвеждане“ на скандал от страна на представители на медиите на депутата  Делян Пеевски, но колегията не позволи дебатът да се изроди в лични нападки и голословни обвинения.

Българските журналисти няма да позволят да са жертвен агнец на която и да е власт

Това се доказа и  на днешната дискусия. В приетата  Декларация от УС на СБЖ се изразява остър протест от нарушаване на правата на журналистите и свободата на словото, зачестилите съкращения, уволнения и драстичното нарушаване на трудовото законодателство в национални и регионални медии. Последният пример за това беше отстраняването от БНР чрез „пенсиониране“ на популярната водеща на предаването „Неделя 150“ Лили Маринкова, часове след като Касационният съд постанови възстановяването й на работа като директор на програма „Хоризонт“. Лили Маринкова и Мария Чернева – отстранена от БНТ, също присъстваха на дискусията. Дебатите бяха уважени и от народните представители Елена Йончева и Иво Христов, както и от евродепутата Георги Пирински.

„Състоянието на българския печат е особено тревожно, като имам пред вид намаляващите тиражи, свитите щатни разписания и изключително голямата зависимост от волята на издателя.“-  С тези думи откри дискусията председателят на СБЖ Снежана Тодорова. „И ако ние тревожно извикахме „Спрете гаврата с българската журналистика“, то беше продиктувано и от желанието ни да защитим колегите и тяхното право свободна да изразяват позициите в тези издания, в които работят“, каза още тя.

Основната цел на СБЖ е защита правата на журналистите, подчерта Снежана Тодорова,

и наблегна на факта, че явно Съюзът е ударил десетката с декларацията си, след като тя предизвика толкова нервна реакция и нападки от страна на изданията на Делян Пеевски.

Колкото до тиражираната от тези издания пропагандна версия за нелегитимността на ръководството на СБЖ, Снежана Тодорова опроверга категорично това. УС до момента не е регистриран поради обстоятелството, че 7 делегати от последното отчетно-изборно събрание оспорват избора и са завели дела срещу това. Докато не завършат съдебните дела, съюзното ръководство не може да бъде регистрирано, каза още председателят на СБЖ. „От заведените 8 дела СБЖ печели досега 6 дела на всички инстанции с окончателни решения, с които се потвърждава, че събранието е проведено законно и изборът на УС е законен“, съобщи още Тодорова и припомни, че сред тъжителите са и колеги от изданията, които сега разпространяват тези неистини.

С внесения законопроект депутатът Делян Пеевски е в реален конфликт на интереси, тъй като е крупен медиен издател, каза Светослав Терзиев, член на УС на СБЖ и председател на Комисията за професионални стандарти.

„Тази медийна групировка работи като параван, тя не може да работи на светло.“, подчерта той и припомни, че законопроектът е внесен без обсъждане в медийната комисия, като се използва правото на опозицията да внася всяка първа сряда на месеца законодателна инициатива. Според Терзиев този ход целел да се покаже, че изданията на Пеевски са опозиция. „Тези издания са глашатаи на властта“, подчерта Терзиев. Интересно, че медийната инициатива на депутатите от ДПС е предложена не където трябва, а като поправка в Закона за депозиране на печатните издания.

Повдигнат беше и въпросът да анонимните публикации и изчезването на авторите. Според Светослав Терзиев остава открит въпросът дали тези публикации не се пишат извън редакциите от скрити хора на тъмно. И той попита риторично: Тези хора ли ще изсветляват медийната среда?!

„Целта на законопроекта е да се ликвидират гнездата на независима журналистика и медийна съпротива. Целта е да се създаде един задкулисен тотален властови контрол“, каза още Терзиев. Предложенията, внесени от СБЖ, не противопоставят държавата и журналистите, но те отлежават в Народното събрание повече от година. „Журналисти са мачкани винаги, оцеляват онези, които имат кураж. Угодниците си отиват и ги забравят.“, подчерта Терзиев и приведе пример от доклада на Комисията за защита на конкуренцията, според който 96% от разпространителския пазар се притежавал от един монополист.

„СБЖ подкрепя и журналистите, работещи в изданията на Пеевски, защото са поставени при унизителни условия – те не могат да се появят с имената си, не могат да се появят с позицията си, това са едни смачкани хора“, каза още Светослав Терзиев.

Тенденцията е съвременната журналистика да изяде журналистите, обобщи членът на УС на СБЖ  Валерий Тодоров

Според него се наблюдава едно обезличаване, имената на известни колеги са изтласкани. Ако се появи ярка позиция, веднага личността е подложена на клевети и нападки. Затова днес солидарността е изключително важна. „Ние се разделихме – на леви и десни, на стари и нови, и сега пием горчивата чаша на това разделение“, подчерта още той. Троловите медии системно и с всички средства обезличават журналистиката и свалят нивото й. С медийната регулация, която свърши добра за времето си работа, бяха разделени медиите на обществени и на търговски. Обществените бяха наречени държавни и тази спекулация даде възможност на властта да ги припознае като държавни, каза още Тодоров. Дилемата е: медиите ли да служат на властта или властта - на медиите, като припомни, че имаше време, когато властта се управляваше от медии и както се казва и този урок го научихме.

Велиана Христова, от в.“Дума“ пък наблегна на необходимостта да има закон за защита на журналистическия труд, а не медийна регулация.

Изказването на Христова, че Факултетът по журналистика се е превърнал в „техникум за пиари“ разгорещи дискусията. Тъкмо това накара и доц. Светлана Божилова да върне разговора към основната тема – за състоянието на медийната среда, а колкото до качеството на обучението по журналистика, добре е то да е предмет на друга дискусия.

Като доскорошен директор на "Алма Матер" ТВ доц. Божилова разкри пътя, който е извървяла студентската телевизия до спечелването на проект за национална образователна телевизия. „Много вярвах,  каза Божилова, че новият генерален директор на БНТ, който спечели конкурса и с проект за образователен канал, ще подаде ръка и това ще се случи в една разумна интеграция между Алма Матер ТВ и БНТ. Но това не стана. Ректорът проф. Герджиков пък реши, че университетът има нужда от печеливша телевизия и трябва да се промени концепцията на университетската телевизия. И така се сложи край на идеята за национална образователна телевизия.“, подчерта тя. Радостен е фактът, че проф. Илчев, който оглавява консорциума „наследство БГ“, продължава да подкрепя идеята за национална образователна телевизия, каза още доц. Божилова, подчертавайки, че вътре университетът ще намери своите сили и ресурс да защити тази идея.

Има една мантра, която се разпространява  в БНТ за гледаемост , но това не мисията на специализираните програмни предавания в обществената телевизия, каза доц. Светлана Божилова. Големи дефицити в БНТ са липсата на аналитични предавания, младежки програми и формати за култура и образование.

Частни интереси се прилепват към пари на данъкоплатците, подчерта Светлана Божилова

Тя изнесе и нелицеприятната информация, че вече два месеца Факултетът по журналистика в лицето на своя декан не свиква факултетен съвет, защото Катедра „Радио и телевизия“ иска дебат за университетската телевизия.

Според доц. Божилова без фонд, който да финансира значими проекти от частните медии и обществените медии, няма да спре процесът са сме като ветропоказатели и да гледаме институциите, а не гражданското общество. Проблемът със собствеността на медиите е изключително важен, но е важно и кой го внася за разглеждане. Трябва да се направи един модерен устройствен закон за финансиране на обществени медии, за произхода на собствеността, но пет години назад, да се види произходът на капиталите, заключи доц. Божилова.

В дискусията се включи и Любомира Будакова, главен редактор на в. "Монитор", която по-скоро присъстваше не за участие в дискусията, а за да репликира Светослав Терзиев, цитирайки секторен анализ на КЗК, в който се говори за концентрация на дистрибуторските услуги, но не се посочва поименно издателя на "Монитор". Този опит да се измести центъра на разговора в посока на междуличностни нападки обаче не получи отзвук и дебатът продължи по съществото на проблемите.

Журналистите не трябва да се задоволяват с ширпотреба, каза Борислав Костурков, член на УС на СБЖ

наблягайки на новата автоцензура, която днес се нарича политическа коректност.

Популярната журналистка Елена Йончева, сега депутат от Коалиция за България, припомни, че законодателната инициатива на Делян Пеевски и група депутати е внесена без обсъждане в комисията по култура и медии. „Ние не се борим с една политическа система, ние се борим с това, което беше наречено от един депутат от управляващото мнозинство шайка“, каза още Йончева.

Медийният експерт Бисера Занкова пък припомни, че гражданското общество трябва да застане срещу тираничните мнозинства, като призова случващото се да бъде изнесено в европейските медийни платформи.

Проф. Здравка Константинова подчерта, че СБЖ е поел много верния път за защита на журналистическия труд.  Тя говори и за залеза на в. “Култура“, един от драстичните примери за задушаване на медиите чрез разпространителската мрежа.

В дискусията участваха още Лили Маринкова, според която „личната власт на гендира на БНР е кошмарна и опасна, като на средновековен властник. Подслушването и клеветенето в БНР е добило фашизоидни форми, защото вече се подслушва и по коридорите, тъй като генералният директор иска да постигне гробно мълчание“, каза още Маринкова. Интервю с Лили Маринкова можете да прочетете в рубриката „Представяме ви“.

Доц. Иво Инджов, говори за медийната концентрация в електронните медии, където 95% от рекламата отива в две електронни медии – btv и Нова тв, като тези две телевизии контролират 75% от зрителския пазар.

Дарина Григорова от „Подкрепа“ в  БНР разказа за нерешените проблеми с Радио „България“ , за протестите в  националната медия и за непрозрачното разпределение  на бюджета на обществената медия.

Снимки: Авторът

 

 

 

Сподели в
 

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019/16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019/20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019/19:46

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019/20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019/22:36

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки