В работата на конференцията в УНСС взеха участие членовете на СЕМ Къдринка Къдринова(от ляво на дясно), председателят на СЕМ д-р Габриела Наплатанова и Пролет Велкова.,

Изкуственият интелект в медиите, фактчекът по време на президентския дебат и медийната грамотност от ранна възраст бяха във фокуса на конференция в УНСС. В дискусията се включиха журналисти, преподаватели, студенти и представители на СЕМ, информира БНТ.

Според председателя на СЕМ Габриела Наплатанова съвсем скоро ще бъде представено социологическото изследване от кои медии избирателите в България са се информирали и са формирали своето решение за кого да гласуват на президентските избори.

Габриела Наплатанова, председател на СЕМ: "Мога само да загатна, че ясно се очертава, че независимо, че социалните мрежи се използват много, за важни процеси, традиционните медии остават предпочитан източник, като най-високо доверие имат обществените медии."

Пролет Велкова от медийния регулатор смята, че по време на кандидат-президентския дебат БНТ е можела да използва капацитета си в по-голяма степен, за да подпомогне избирателите да разберат кои твърдения са неверни.

Пролет Велкова, СЕМ: "В други медии това се прави вече, а именно проверка на фактите в момента на самия дебат, на самото случване на дискусията."

Според много от присъстващите обаче да се прави бърз фактчек е много рисковано.

Надя Обретенова, водещ в БНТ: "Този мигновения фактчекинг, не е фастчекинг. Ние рискуваме да сгрешим, правейки това нещо на мига. Използвайки изкуствен интелект, ако го включим да помага, рискуваме отново да бъдем подведени. Не съм сигурна, че мигновено трябва да се реагира, по-скоро трябва да се реагира след това, при анализа на дискусията."

Добрина Чешмеджиева, водещ в БНТ: "Нека да не гледаме на журналиста като чат джи пи ти, който ти му казваш - "кажи ми сега колко ще са парите за детските за следващата година" и той, ако не ти го изрецитира...ти да кажеш, че той не е журналист. Ролята на журналиста за мен е малко по-различна - той да даде възмжонст на кандидатите в едно студио да покажат най-доброто от себе си."

Генералният директор на БНР Милен Митев постави въпроса за равнопоставеното положение на всички политически субекти по време на изборите, което води до това големите партии да отказват участие в дебати и накрая бял свят да виждат радикални идеи.

Милен Митев - генeрален директор на БНР: "Така че, ако един напълно незаитересован човек си пусне БНТ и БНР, ще реши, че България всеки момент ще излезе от НАТО и ЕС, най-вероятно ще откаже еврото и ще се върне към българския лев."

От СЕМ отговориха, че уважават правото на равпопоставеност на партиите. Добавиха обаче, че са излезли с позиция да не се злоупотребява с ефира на обществените медии, като се използва език на омразата. СЕМ е изпратил на ЦИК и над 50 сигнала за предварително съобщаване на резултатите в деня на изборите.

По-късно в личния си профил във фейсбук председателят на СЕМ д-р Габриела Наплатанова написа:

"Благодаря за поканата на УНСС да се включим с колегите от СЕМ за пореден път в кръгла маса, посветена на темата за медийната грамотност.

В контекста на изборите тази тема придобива особена значимост, защото е пряко свързана с начина, по който гражданите формират своите позиции и вземат информирани решения при упражняването на правото си на глас.

Тази значимост е ясно разпозната и от нас като медиен регулатор. По традиция преди избори Съветът за електронни медии възлага социологически изследвания, които проследяват нагласите и практиките при потреблението на медийно съдържание, ролята на социалните мрежи и традиционните медии, както и влиянието на лидерските дебати върху формирането на политическите предпочитания.

Такова изследване беше проведено и в рамките на настоящата кампания. То вече е готово и ни е предоставено от агенция „Мяра“. Резултатите ще бъдат представени на наше събитие заедно с доклада от наблюдението на медийното отразяване на изборите, което СЕМ по закон е длъжен да извърши за целите на ЦИК. Очакваме в рамките на следващите десетина дни да разполагаме с окончателните данни и доклада.

Още отсега обаче може да се открои една важна тенденция. Въпреки спада в доверието към традиционните медии, свързан и с променящите се модели на потребление на съдържание през социалните мрежи, традиционните медии, и особено обществените, продължават да запазват високото си доверие, когато става дума за значими обществени процеси. Това е важен извод, който показва, че тяхната роля и отговорност остават съществени.

В рамките на изборното наблюдение СЕМ обхвана 13 обществени медии, 13 търговски медии и 18 интернет сайта със значително влияние и актуално съдържание.

Всички сигнали, които попадат в компетентността на ЦИК, бяха изпратени за преценка от Комисията.

Превантивната работа на регулатора не може да се изчерпва единствено с наблюдение, събиране на доказателства и установяване на нарушения. Необходимо е да разполагаме с надеждни данни за медийното потребление, да анализираме съдържанието и да участваме активно в процесите на европейско ниво.

Защото днес предизвикателството вече не се свежда само до това гражданите да развиват критично мислене. Все по-важно става те да притежават и необходимата дигитална грамотност – да разпознават синтетично съдържание, манипулации и дезинформация онлайн, но също така да могат съзнателно да управляват средата, в която получават информация.

Това означава да познават възможностите за настройване на социалните мрежи и да могат да насочват вниманието си към достоверното, значимото и обществено важната информация, а не да оставят алгоритмите да определят изцяло информационния им хоризонт, като поставят забавното, сензационното и комерсиалното пред съдържанието от обществен интерес.

Именно затова на европейско ниво се провежда структуриран диалог с големите онлайн платформи. Неговата цел е не просто да се противодейства на вредното съдържание, а да се създадат по-добри условия за защита на медийното и журналистическото съдържание и за по-голяма видимост на информацията от обществен интерес.

Защото в крайна сметка въпросът не е само как да предпазим гражданите от дезинформация и манипулации. Въпросът е как да съхраним качествената публична среда, в която достоверната информация има своята стойност, журналистиката изпълнява обществената си мисия, а гражданите могат да правят информиран избор.

Нашата обща задача е да не допуснем важното да бъде окончателно изместено от комерсиалното, а общественият интерес – от логиката на алгоритмите за привличане и задържане на вниманието.

Именно в това виждам и една от най-съществените цели на медийната грамотност днес."