„Летописен албум“ представя луксозен визуален разказ за историята на Варненската опера

  • 17.11.2026
  • СБЖ
  • Георги Калагларски
Корицата на „Летописен албум. Варненска опера 1947–2026 г.“. Снимка: Авторът

Виолета Тончева, носителка на „Златно перо“ на СБЖ, обогати културното съкровище на морската столица

В навечерието на своята 80-годишнина, която се навършва през 2027 година, Държавна опера Варна зарадва своите почитатели с „Летописен албум. Варненска опера 1947–2026 г.“ – луксозно издание, което съхранява историята, творческите постижения и паметта за поколения артисти, творили близо осем десетилетия на оперната сцена във Варна. 

Проектът, реализиран с финансовата подкрепа на Фонд „Култура” при Община Варна от издателство ФИЛ Варна, надхвърля рамките на обичайното юбилейно издание. Той е едновременно исторически документ, фотографски архив, изследователски труд и представителна книга за културната идентичност на Варна.

Летописният албум е продължение на предходното изследване „75 години Варненска опера“, също издадено от ФИЛ. Ако летописната хроника поставя акцент върху цялостното документиране на историята на институцията, новият албум я допълва чрез силата на фотографския образ. Следвайки предварителния замисъл за голям двутомен летопис, двете книги изграждат обща документална основа за съхраняването и изучаването на историята на Варненската опера.

Зад проекта стои с дългогодишния си опит журналистката Виолета Тончева, автор на книги за медии и сценични изкуства, пиар на Театрално-музикален продуцентски център Варна. В тясно сътрудничество с консултанта Анелия Събева, редакторката Радинела Василева, фотографи, експерти и ветерани, близо три години тя изследва, дигитализира и подрежда необходимия материал от архивите на оперния театър, Държавния архив, Регионалния исторически музей, РБ „Пенчо Славейков“, лични архиви и други библиографски източници. Резултатът е впечатляващ фотолетопис, който чрез хронологично подредените по сезони над 570 снимки на сцени от спектакли, портрети, програми и афиши, проследява вълненията, стремленията и постиженията на Варненската опера и нейните знакови творци.

Портретите на някои от тях са изведени върху корицата на албума, с фон нотите от „Ода на радостта“ от Девета симфония на Бетовен. В престижната компания на горното петолиние са диригентите Йоско Йосифов, Емил Главанаков, Христо Игнатов, Борислав Иванов, режисьорът Кузман Попов, под тях на второто петолиние са солистите в коронни за тях роли Лиляна Анастасова, Александрина Милчева, Тодор Костов, Мария Бохачек и Стефан Циганчев.

Мащабната фотохроника от 260 страници, с ясно обозначена с информация за събитията, автора, диригента, режисьора и солистите в съответните роли, поднася един динамичнен визуален разказ за трайното присъствие на Варненската опера в българската музикална култура.

„Honor alit artes”( Почитта храни изкуствата)

В своя исторически обзор, с епиграф латинската сентенция “Honor alit artes” (Почитта храни изкуствата), Виолета Тончева очертава съществените етапи в развитието на Варненската опера от учредяването ѝ през 1947 г. до наши дни. Разказът започва още от края на XIX век, когато варненската публика се среща за пръв път с оперното изкуство и постепенно се формира благоприятна среда за появата на професионален оперен театър.

Централно място в текста заемат основателите на театъра, именитите баща и син Райчеви – роденият във Варна Петър Райчев, първият световноизвестен български тенор, режисьор и педагог с огромен принос към оперното изкуство у нас и неговият син, младият тогава диригент Руслан Райчев, който на свой ред изгражда блестяща международна кариера. Под тяхно ръководство на 7 септември 1947 г. варненската публика посреща възторжено премиерата на „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана, първата постановка на новосъздадения оперен театър.

Авторката откроява значимите периоди в творческия път на институцията, разширяването на оперната, балетна и симфонична дейност, водещите солисти, диригенти и режисьори. Сред важните исторически събития се нареждат откриването на Летния театър през 1957 г. с постановката на „Аида“ от Джузепе Верди, диригент Йоско Йосифов, режисьор Николай Николов; близо 80-те оперни, балетни и мюзикълни творби от световната съкровищница, поставени за пръв път в България на варненска сцена; стремителното израстване на  балетната трупа, новите творчески хоризонти, разкрили се пред трупата след обединяването на оперните и театралните структури в Театрално-музикален продуцентски център Варна през 2010 г. Повествованието акцентира и върху съвременните постижения на Държавна опера Варна, сред които вече 17-годишната фестивална традиция на „Опера в Летния театър“ с български и световни оперни звезди, международните продукции, мюзикълите и аплодираните на три континента постановки на балетната трупа.

Летописният албум мисли историята на Варненската опера не само като последователност от дати и премиери, а като територия за памет, талант и съзидание. Днес Варненската опера следва новите си естетически хоризонти както като пазител на богатото музикално наследство, така и като динамично пространство за създаване на културни ценности. Защото истинската традиция тръгва от почитта към миналото, за да се надгради от вдъхновението, което като жива нишка свързва паметта и духа на поколенията в безкрайното пътуване към голямото изкуство.

Съвременни технологии в служба на историческата памет

Създаването на Летописния албум на Варненската опера е свързано и със сериозна работа по обработването и възстановяването на архивните фотографии. Част от старите изображения са достигнали до наши дни с повреди, избледняване или загуба на детайли. За тяхното възстановяване и ретуширане са използвани както традиционни методи за дигитална обработка, така и съвременни технологии с изкуствен интелект. Този подход позволява ценни исторически фотографии да бъдат представени в подходящо за печат качество, като същевременно се съхрани документалната им стойност. Графичният дизайнер Георги Филипов с прецизност изгражда цялостната визуална концепция, типографията, композицията и полиграфията на изданието. Твърдата подвързия и представителното оформление подчертават характера на Летописния албум като дълготрайно документално издание с историографско значение.

 

 

© СБЖ