Начало
 
 

Българинът трябва да е по-критичен към медиите

18.02.2014 /15:27 | Автор : Петко Георгиев | Източник: Сега Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Петко Георгиев започва кариерата си в БНР

Българските медии и българските журналисти не са и не могат да бъдат мерени и оценявани като хомогенна маса. На медийната сцена у нас има 3 ясно обособени групи, които се придържат към различни професионални стандарти.

Тези групи имат различно разбиране и отношение към своята професия и упражняват различно въздействие върху формирането на общественото мнение в страната.

Всяко изследване като на "Репортери без граница", което не отчита различията между тези 3 категории медии - рискува да произведе само една средноаритметична стойност, която нелепо да постави България под №100 и да не каже нищо ново за реалните проблеми на медиите в страната.

В първата група медии стоят търговците на влияние. Това са медии повече по форма, отколкото по съдържание. На външен вид приличат на нормални вестници, сайтове и телевизии. Съдържанието им обаче е менте. "Новините" се подбират, представят или направо съчиняват според интереса на собственика, "мненията" са просто малко по-нашироко разписани "опорни точки".

В интернет има суперпрофесионалисти

Търговецът на влияние предлага 2 основни стоки - брилянтин и оборска тор. Партиите минават от едното меню на другото още в нощта на изборите в зависимост дали ще управляват или не. Отношението към "собствените" журналисти е като към търговци на дребно. Собственикът купува и продава влияние на едро - дава гласове на партии, разпъва чадъри, назначава министри, пише закони и ваканцува на Сейшелите.

От журналистите се очаква да продават брилянтина и оборската тор. Който не е съгласен, бива изхвърлен. Който се отличи с особена активност, получава... собствена партия или поне място в депутатска листа. Ако по тази група медии трябва да мерим нивото на журналистиката в България, стотното място в класацията на "Репортери"-те си е чист подарък.

В България има повече проправителствени вестници, отколкото има в Беларус, а тази страна е чак на 157-а позиция! Впрочем между пресата на двете страни има една важна разлика - там проправителствената не се прави на независима (опасно е за живота). И една прилика - и тук, и там службите се изявяват като производители на медийно съдържание - кой с измислени скандали, кой с репортери под прикритие, кой направо с флашки по редакциите.

Втората група са онлайн медиите, които също не трябва да бъдат мерени в едно, защото и тук картината е много по-сложна. Има суперпрофесионалисти, които започват постепенно да изместват "традиционните" си конкуренти; има поети революционери, които веят знамето на гражданската си позиция и не се интересуват от старомодни представи за професионална журналистика; има платени тролове, които изпълняват черните поръчки на търговците от първата група, имитират сайтове и акаунти, заливат с тор форумите и произвеждат поръчкови "разследвания".

Има професионално мразещи. Има ченгета. Има българи на 3 морета, има и обикновени луди. Има обаче и десетки хиляди обикновени (всъщност необикновени заради своята безкористност и идеализъм) граждани, които вярват в ценностите на гражданското общество и ги отстояват с каквото и когато могат във "Фейсбук" и по блоговете.

2014-а ще е година на битки

Едно е сигурно: делът на хората, които участват активно в новия медиен процес като създатели и потребители на съдържание, се увеличава от ден на ден, което неспасяемо подбива пазара на търговците на влияние. Вече 20% от българите разчитат на интернет за новини - това е 10 пъти повече от вестниците!

В третата група са медиите от фронтовата линия на 2014-а: трите големи телевизии, двете национални радиа и няколкото останали професионални вестника с национално разпространение. 65-70% от хората в страната се информират от телевизиите в тази група.

Независимо от натиска на властта, от икономическата преса и от състоянието на рекламния пазар те успяват да запазят достойна за уважение и професионална линия на поведение и задават тона на обществената дискусия по най-важните проблеми на страната. Произвеждат най-добрите и най-гледаните новини и най-важните политически и дискусионни предавания.

Правят разследвания и разкриват купуване на гласове, корупция, скрити имоти и връзки на политици с организираната престъпност. Забавната им продукция понякога жили хората с власт повече и от новинарските емисии. Продуцират сериали, които казват за българската действителност онова, което никой друг не смее.

Тъкмо затова тези медии са на фронтовата линия - ако 2014 г. не донесе развръзка на политическия пат в управлението на страната, тя ще е година на битки за налагане на нов политически и корпоративен контрол върху тях. БНТ вече понася бюджетна санкция за професионалното си поведение по време на протестите. Къде по-видими, къде по-трудни за разпознаване, натискът и опитите за прокарване на интереси са факт и върху другите национални медии.

Журналистите да не се предават

Има аргументи за нови закони - за печата, за политическата реклама, за собствеността на медиите и т.н. Има нереалистични очаквания, че ЕС ще ни помогне, като установи наблюдение върху българските медии. Има накрая наивни вярвания, че ако не си купуваш вестници и си изхвърлиш телевизора, всички тези проблеми вече няма да се отнасят до тебе. Във всяко предложение има рационално начало.

Остават 3 на пръв поглед наивни метода за противодействие: граждански натиск, професионална непримиримост и активно отношение на аудиторията. Гражданските протести през изминалата година постигнаха най-важния успех на България от влизането й в Евросъюза насам - бавно, с изненада и с неохота властта започва да се съобразява с волята на хората.

Един открит опит за овладяване на основните медии ще предизвика революция и властта очевидно го разбира. Вторият механизъм е здравата професионална воля на журналистите в тези медии, последната преграда пред търговците на влияние около тях.

Накрая, има нужда от активно отношение на аудиторията от потребители на медийно съдържание. Българите се научиха да разпознават истинското сирене от ментето с тебешира и свинската мас; време е да приложат този критичен подход и към медиите, до които се докосват. (Със съкращения)  


 

Сподели в
 

Властите на Мианма са задържали журналист от Япония в Янгон, обяви правителството в Токио, което добави, че работи за освобождаването му, предаде Ройтерс.

20.04.2021/09:02

Българският център за нестопанско право и Факултетът по журналистика и масова комуникация (ФЖКМ) организират онлайн дискусия по темата: "Пандемия и дезинформация: експерти, инфлуенсъри, медии и социални мрежи".

19.04.2021/12:01

"Аз не знам как може да се говори за напредък. България е най-бедната, най-болната, най-необразованата, най-корумпираната държава в Европейския съюз, най-нещастната", каза за БНР Искра Ангелова, журналист, актриса и филолог.

18.04.2021/09:07

Снимка, символизираща "любов и състрадание" и показваща 85-годишна бразилка, получаваща първата си прегръдка от 5 месеца от медицинска сестра през прозрачна "завеса за прегръдки", беше определена за снимка на годината на "Уърлд прес фото", предаде АП.

17.04.2021/09:06

Известният турски писател и журналист Ахмет Алтан, който е в затвора по обвинения "в подпомагане на въоръжена терористична организация", бе оправдан, съобщи турският в. "Джумхуриет".

16.04.2021/10:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

СБЖ ще продължи да отстоява свободата на словото и правата на журналистите, като призовава международните организации да дават по-широка и обективна панорама на тежкото положение, в което са поставени у нас медии и журналисти.

21.04.2021 /11:16

УС на СБЖ изразява тревога и възмущение от вербалната агресия на Тошко Йорданов - новоизбран народен представител и зам.-председател на партията „Има такъв народ“, по адрес на журналиста от Нова телевизия Благой Цицелков.

14.04.2021 /20:23

В своя декларация УС на СБЖ заклеймява престъплението като покушение срещу свободата на словото

13.04.2021 /13:32

 Мнения

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки