Размер на сайта:-auto+  Цветна тема:    

Ще припомним първия ни печатар Яков Крайков

03.04.2014 /13:52 | Автор : Елица Иванова, Кюстендил | Източник: БТА Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Часословец" (1566 г.) се съхранява в Народна библиотека

Симпозиум и изложба за първия български печатар и граматик Яков Крайков ще припомнят делото му. Организатор на културния форум е Центърът за славяно-византийски проучвания към СУ "Свети Климент Охридски".

Съорганизатор е Общината в Кюстендил. В организацията на форума ще участват Министерството на културата, Регионалният исторически музей и Художествената галерия в града. Общината в Кюстендил отпусна и 4000 лева за преиздаването на първата книга на Крайков - "Часослов".

Кой е всъщност граматикът?

За него се знае малко, макар че заслужава огромно признание. Името му е непознато на повечето наши съвременници, много от тях го свързват основно със столична улица.

Макар че според историците Яков Крайков произлиза именно от този край, в Кюстендил той е малко известен.Знае се, че през 70-те години на миналия век директорът на Окръжната печатница в Кюстендил дава името "Яков Крайков" на новопостроената печатница в града, която не работи вече от години.

Данните за житието на Яков Крайков са от края на първата му книга "Часослов"("Часословец"), издадена и отпечатана от него във Венеция - през 1566 г. - в най-големия европейски център на книгоиздаването по това време. Първата му малка книга отдавна е станала библиографска рядкост.

У нас от нея са запазени 2 екземпляра в Пловдивската народна библиотека, проучи репортер на БТА. От това издание има екземпляри още в Санкт Петербург, в библиотеката "Салтиков-Шчедрин", в Московската държавна библиотека, във Ватиканската, както и в библиотеката на Британския музей в Лондон, в Киевската държавна научна библиотека, в Църковния музей в Белград, по един екземпляр в Скопие и Нови Сад, разказа за БТА Венета Ганева от фонд "Редки и ценни" на Пловдивската библиотека "Иван Вазов".

"Часословец" е богослужебна книга, предназначена за всекидневно пособие на свещениците, а също и за читателите от народа, за тяхното ограмотяване. Малка и удобна за носене тя е била от типа "книги за пътници", разказва Ганева.

Съдържанието й се състои от всекидневни молитви, месецослов, слова и жития от известни църковни писатели - Йоан Златоуст, Григорий Богослов, Кирил Александрийски, Йоан Дамаскин, Григорий Синаит.

Послепис разказва за автора

Според Ганева авторът на книгата - Яков Крайков, е имал за цел да удовлетвори нуждите на обикновения човек за знания и просвещение. За съжаление в библиотеката няма данни как точно тази реликва от преди 5 века се е озовала там.

"И в двата екземпляра на "Часословеца" липсват страници - в началото, по средата и в края. Но е запазено интересното послесловие, в което издателят дава подробности за себе си и за съдържанието на книгата", разказва Ганева. На база послесловието историците смятат, че първият български печатар е роден близо до град Колосия (Кюстендил), в подножието на Осоговската планина, край Каменна река (р. Каменица), че е потомък на свещенически род от древни времена и дълго време се е занимавал с изготвянето на черковно-богослужебни книги.

Петър Атанасов, литературен историк и най-добър изследовател на Яков Крайков смята, че той навярно е роден в началото на второто десетилетие на 16-и век. Първоначалното си образование е получил у дома, а подготовката му като книжовник вероятно е станала в Осоговския манастир (“Св. Йоаким Осоговски"), сега в Крива Паланка (Македония), който е бил българско книжовно средище.

По-късно Яков Крайков заминал за София, където работил със софийските книжовници. Книгата "Часослов" е отпечатана с малък шрифт, с черно и червено мастило, а пълните текстови страници имат по 22 реда. Подвързията е от дърво и кожа. Макар и малък по формат и обем, "Часословецът" е с богато художествено оформление - гравюри, заставки, винетки, орнаменти, плетеници.

В нея има илюстрации, гравюри на дърво с ликове на православни светци и евангелски сцени - "Рождение Богородично", "Възкресение Христово", "Св. Петър и Павел", "Св. Константин и Елена", "Йоан Златоуст", "Св.Георги" и други. По-късно гравюрите в "Часословеца" на Яков са послужили за образци на много славянски живописци, зографи и печатари, разказва Венета Ганева.

Не изключват името да е псевдоним

Във Венеция - столицата на европейското книгоиздаване от епохата на Ренесанса и известен като "град на книгите" - за кратък период от 6 години, Яков Крайков издава общо 4 книги. Предполага се, че Крайков пристигнал във Венеция, когато големият черногорски издател и политически деец Божидар Вукович е бил починал и неговият син Винченцо се колебаел дали да продължи дейността на баща си.

През 1566 г. печатницата се поема от Яков Крайков. Така той става стопанин на най-голямата славянска печатница, разказват историците. В послесловието на "Псалтира" си от 1569 г. Яков пише, че Кара-Трифун от Скопие е негов книжар и съдружник. Според проф. Беньо Цонев, писаното от Яков Крайков в това послесловие всъщност се явява първата книжарска обява от българин през 16-и век.

В периода 1566-1572 г. във Венеция излизат 4 книги на кирилица, в изходните данни на които присъства името Яков. Недатирани точно, но вероятно около 1570 г., и без анаграфски данни за майстора печатар, остават "Служебник" и "Октоих", които по всяка вероятност са дело на същия Яков, предполагат историци.

Въз основа на факта, че към името на печатаря в отделните книги са добавени различни сведения, възниква първият и до днес най-спорен въпрос за неговата самоличност - две или едно и също лице са Яков от Камена река и Яков от София. Според изследователите в Кюстендилско обаче е невъзможно да има двама съименници, по едно и също време, занимавали се с една и съща дейност.

"Неизвестна остава и по-нататъшната съдба на Яков Крайков от Каменица. В църковните регистри на Каменишкия край името Яков не се среща. Крайков може да е псевдоним. Напълно възможно е да е бил записан някъде по църковните регистри и книги, и сигурно е така, но към 17-и век целият Каменишки край е опожарен, не е останала нито църква, нито хижа - всичко е било сринато, а населението е избито или побягнало към планината и Колосия", разказа кюстендилският писател Благой Ранов, роден в същия този край, автор на филм за Крайков по повод 440-ата годишнина от излизането на "Часослова". (Със съкращения)


 

Сподели в

 Акценти

Изготвени и приети от Управителния съвет на СБЖ - София, март 2015 година. Предлагат се за обсъждане от колегията. Преамбюл

25.05.2015 /10:24

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява своята загриженост по повод усложнената ситуация в Българското национално радио и обявеното решение на ръководството на обществената медия, мотивирано със спазването на разпоредбите на чл. 48, ал.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. и във връзка с писмо изх. № 92-00-72 от 19.03.2015 г. на Министерството на финансите. Заставаме категорично зад позицията на членовете на дружествата на СБЖ в БНР и техните искания.

11.05.2015 /15:10

Тази година на Общото събрание на СБЖ за председател на организацията бе избрана изпълняващата до този момент длъжността Снежана Тодорова. С нея се срещаме и разговаряме, след като се завърна от първата си международна проява след избора.

22.04.2015 /10:05

 Коментари

Софийската централна баня се превърна в...музей на София. Всъщност, като се замислим, банята и като действаща баня пак си беше музей на София, защото тя сама по себе си представляваше неразделна част от историята на града.

28.05.2015 /12:51

Обяви

 
----------------------------------------------------
 
Уважаеми колеги,

Заявленията за отпускане на месечни помощи за деца до 18 г., които се подават до Комисията по социални и синдикални дейности на Съюза на българските журналисти, се приемат до края на месец май т.г. Кандидатите трябва да са заплатили членския си внос за годината.

При подаване на заявление за първи път, е необходимо да бъде приложено копие от Акта за раждане на детето.

Заявлението е валидно, когато е подписано и от председателя на дружеството.

Документите се подават в сградата на СБЖ, ет. 4, при г-жа Яна Джоргова /мобилен телефон.: 0878 912 487/.

 
 
Административен вход

Потребител
Парола

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки