Ще припомним първия ни печатар Яков Крайков

03.04.2014 /13:52 | Автор : Елица Иванова, Кюстендил | Източник: БТА Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Часословец" (1566 г.) се съхранява в Народна библиотека

Симпозиум и изложба за първия български печатар и граматик Яков Крайков ще припомнят делото му. Организатор на културния форум е Центърът за славяно-византийски проучвания към СУ "Свети Климент Охридски".

Съорганизатор е Общината в Кюстендил. В организацията на форума ще участват Министерството на културата, Регионалният исторически музей и Художествената галерия в града. Общината в Кюстендил отпусна и 4000 лева за преиздаването на първата книга на Крайков - "Часослов".

Кой е всъщност граматикът?

За него се знае малко, макар че заслужава огромно признание. Името му е непознато на повечето наши съвременници, много от тях го свързват основно със столична улица.

Макар че според историците Яков Крайков произлиза именно от този край, в Кюстендил той е малко известен.Знае се, че през 70-те години на миналия век директорът на Окръжната печатница в Кюстендил дава името "Яков Крайков" на новопостроената печатница в града, която не работи вече от години.

Данните за житието на Яков Крайков са от края на първата му книга "Часослов"("Часословец"), издадена и отпечатана от него във Венеция - през 1566 г. - в най-големия европейски център на книгоиздаването по това време. Първата му малка книга отдавна е станала библиографска рядкост.

У нас от нея са запазени 2 екземпляра в Пловдивската народна библиотека, проучи репортер на БТА. От това издание има екземпляри още в Санкт Петербург, в библиотеката "Салтиков-Шчедрин", в Московската държавна библиотека, във Ватиканската, както и в библиотеката на Британския музей в Лондон, в Киевската държавна научна библиотека, в Църковния музей в Белград, по един екземпляр в Скопие и Нови Сад, разказа за БТА Венета Ганева от фонд "Редки и ценни" на Пловдивската библиотека "Иван Вазов".

"Часословец" е богослужебна книга, предназначена за всекидневно пособие на свещениците, а също и за читателите от народа, за тяхното ограмотяване. Малка и удобна за носене тя е била от типа "книги за пътници", разказва Ганева.

Съдържанието й се състои от всекидневни молитви, месецослов, слова и жития от известни църковни писатели - Йоан Златоуст, Григорий Богослов, Кирил Александрийски, Йоан Дамаскин, Григорий Синаит.

Послепис разказва за автора

Според Ганева авторът на книгата - Яков Крайков, е имал за цел да удовлетвори нуждите на обикновения човек за знания и просвещение. За съжаление в библиотеката няма данни как точно тази реликва от преди 5 века се е озовала там.

"И в двата екземпляра на "Часословеца" липсват страници - в началото, по средата и в края. Но е запазено интересното послесловие, в което издателят дава подробности за себе си и за съдържанието на книгата", разказва Ганева. На база послесловието историците смятат, че първият български печатар е роден близо до град Колосия (Кюстендил), в подножието на Осоговската планина, край Каменна река (р. Каменица), че е потомък на свещенически род от древни времена и дълго време се е занимавал с изготвянето на черковно-богослужебни книги.

Петър Атанасов, литературен историк и най-добър изследовател на Яков Крайков смята, че той навярно е роден в началото на второто десетилетие на 16-и век. Първоначалното си образование е получил у дома, а подготовката му като книжовник вероятно е станала в Осоговския манастир (“Св. Йоаким Осоговски"), сега в Крива Паланка (Македония), който е бил българско книжовно средище.

По-късно Яков Крайков заминал за София, където работил със софийските книжовници. Книгата "Часослов" е отпечатана с малък шрифт, с черно и червено мастило, а пълните текстови страници имат по 22 реда. Подвързията е от дърво и кожа. Макар и малък по формат и обем, "Часословецът" е с богато художествено оформление - гравюри, заставки, винетки, орнаменти, плетеници.

В нея има илюстрации, гравюри на дърво с ликове на православни светци и евангелски сцени - "Рождение Богородично", "Възкресение Христово", "Св. Петър и Павел", "Св. Константин и Елена", "Йоан Златоуст", "Св.Георги" и други. По-късно гравюрите в "Часословеца" на Яков са послужили за образци на много славянски живописци, зографи и печатари, разказва Венета Ганева.

Не изключват името да е псевдоним

Във Венеция - столицата на европейското книгоиздаване от епохата на Ренесанса и известен като "град на книгите" - за кратък период от 6 години, Яков Крайков издава общо 4 книги. Предполага се, че Крайков пристигнал във Венеция, когато големият черногорски издател и политически деец Божидар Вукович е бил починал и неговият син Винченцо се колебаел дали да продължи дейността на баща си.

През 1566 г. печатницата се поема от Яков Крайков. Така той става стопанин на най-голямата славянска печатница, разказват историците. В послесловието на "Псалтира" си от 1569 г. Яков пише, че Кара-Трифун от Скопие е негов книжар и съдружник. Според проф. Беньо Цонев, писаното от Яков Крайков в това послесловие всъщност се явява първата книжарска обява от българин през 16-и век.

В периода 1566-1572 г. във Венеция излизат 4 книги на кирилица, в изходните данни на които присъства името Яков. Недатирани точно, но вероятно около 1570 г., и без анаграфски данни за майстора печатар, остават "Служебник" и "Октоих", които по всяка вероятност са дело на същия Яков, предполагат историци.

Въз основа на факта, че към името на печатаря в отделните книги са добавени различни сведения, възниква първият и до днес най-спорен въпрос за неговата самоличност - две или едно и също лице са Яков от Камена река и Яков от София. Според изследователите в Кюстендилско обаче е невъзможно да има двама съименници, по едно и също време, занимавали се с една и съща дейност.

"Неизвестна остава и по-нататъшната съдба на Яков Крайков от Каменица. В църковните регистри на Каменишкия край името Яков не се среща. Крайков може да е псевдоним. Напълно възможно е да е бил записан някъде по църковните регистри и книги, и сигурно е така, но към 17-и век целият Каменишки край е опожарен, не е останала нито църква, нито хижа - всичко е било сринато, а населението е избито или побягнало към планината и Колосия", разказа кюстендилският писател Благой Ранов, роден в същия този край, автор на филм за Крайков по повод 440-ата годишнина от излизането на "Часослова". (Със съкращения)


 

Сподели в

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 8 юни 1972 г. южновиетнамският фотограф Ник Ут заснема покъртителен кадър с пищящо от болка и ужас голо момиченце, обгорено от изсипан над село Чан Банг край Сайгон американски напалм. Какво стои зад разтърсващия образ?

09.06.2022 /20:20 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

От 5 юни насам няма никаква следа от британския журналист Дом Филипс, писал за „Гардиан”, „Вашингтон пост” и „Ню Йорк Таймс”, и от придружаващия го бразилски експерт по коренните амазонски народи Бруно Араужо Перейра. Двамата си били на експедиция в долината Жавари край границата с Колумбия и Перу. Властите са мудни в издирването, а в зоната действат наркотични, златодобивни, дърводобивни, земеделски и бракониерски мафии.

09.06.2022 /18:02 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

В навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност известната българска изкуствоведка, журналистка и познавач на тънкостите на Седмото изкуство Олга Маркова получи най-престижното отличие на Министерство на културата „Златен век“ – звезда. Отдавна искахме тя да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо се случваше. Тези дни Олга Маркова намери време да разговаряме с нея за българската журналистика, изкуство и кино, за нейните срещи със звездите от големия екран, за разговорите ѝ с тях и незададените въпроси.

09.06.2022 /09:38 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Снежана Тодорова, Соня Алексиева, Енчо Господинов, Иван Тодоров, Красимира Дионисиева нанизаха пъстра броеница от спомени за големия журналист, писател и пътешественик Ясен Антов на сбирка в негова памет, организирана от журналистическото дружество „Пътешествие и туризъм”. Включи се и синът му Траян Антов, известен спортен журналист, а специален видеопоздрав отправи и внучката му Мария, студентка в Амстердам.

27.05.2022 /16:30 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналисти, а не научни работници първи разясняват на широката публика произхода на името на Плевен.

20.06.2022 /18:19 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Явор Чучков търси подкрепа за издигане на паметник на своя прадядо Ефрем Чучков (1870-1923) - един от ръководителите на българската организация ВМОРО/ВМРО, най-големият приятел и съратник на Гоце Делчев.

05.06.2022 /17:24 | Автор: Явор Чучков | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Недопустимо е – особено за европейци – да се забравят думите на Волтер: „Може да не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш”. Повтаряме и подчертаваме: спусканите от ЕС забрани за достъп до медийни източници, обявявани за пропагандни, погазват гражданските свободи в обществото и пречат на професионалната работа на журналистите.

07.06.2022 /18:49

В деня в памет на великия поет, публицист, революционер и на всички, паднали за свободата и независимостта на България, нека отново сверим посоката си със завещания от тях морален и духовен кодекс.

02.06.2022 /08:00

Нека поднесем цветя и се поклоним пред великото дело на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбуката и с извисяващата сила на просветата.

23.05.2022 /15:54

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки