Начало
 
 

Симеонов и Тодоров не са журналистически проблем. А политически и ценностен

08.10.2017 /17:54 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Къдринка Къдринова

Журналистиката е огледало, макар и често криво. Но не тя е виновна за онова, което отразява и в част от което я е превърнал политическият модел, оседлал обществото ни. Единството на гилдията днес е по-нужно отвсякога. Иначе и този път възмущението от властимащите наглеци ще излети само в свирката на непомръдващия локомотив „Гражданско общество”

Да, случи се отново. За пореден път. Колцина от журналистическата гилдия вече минахме по реда си през циничния, арогантен, нагъл, самозабравил се шпалир от „големци”, сипещи закани в мутренски стил към журналисти заради „неправилни” въпроси...

Сякаш вчера беше, когато в студиото точно на „Здравей, България!” и точно с водещ Виктор Николаев бях принудена да слушам несвързаните нападки на члена на СЕМ Бетина Жотева, чиито заплахи срещу мен бях записала след раздразнил я мой журналистически въпрос.

Виктор искрено се опитваше да разбере от нея какво е предизвикало заканите й, след като аз просто съм й задала въпрос, което е не просто основно право, но и задължение на журналистите.

А тя разпалено изграждаше измислена конспиративна теория, за да оправдае необузданата си и недопустима реакция. И също искрено просто не беше в състояние да разбере, че на позицията, която заема, правилата на демокаратичната държава я задължават да изслушва търпеливо и да отговаря на каквито и да е въпроси, касаещи обществения интерес. Вместо да признае това, тя с апломб декларира, че ще ме съди. Защото „неправилно” питам.

Ето, че сега отново, за кой ли път, гледаме пак същия грозен филм

„Властимащи срещу журналист”,

дори в две серии. И по ирония на съдбата в римейка на мушката е Виктор Николаев.

Всички видяхме и чухме в пряк ефир спиращите дъха с арогантността и безочието си заплахи към Виктор първо на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров, а малко след това и на вицепремиера Валери Симеонов. Заплахи, които предизвикаха незабавната, бурна и еднозначно негативна реакция на голяма част от българското общество и на почти цялата журналистическа колегия.

Съюзът на българските журналисти (СБЖ) също категорично заяви първо чрез председателя си, а после и чрез Управителния си съвет, че подобно поведение е „опит за покушение срещу свободата на словото, която е фундамент на демокрацията”. А също и че „заплахите от властимащи към журналисти са заплахи към цялото ни общество, защото нарушават правото му да се информира за сериозни проблеми и процеси от обществен интерес”.

Двамата „херои” обаче не спряха дотук.

Валери Симеонов от позицията си на заместник-председател на българското правителство отправи ултиматум до 4 медии с национално покритие (две от тях обществени) - БНТ, БНР, NOVA и bTV, с искането те да му се извинят до 24 часа, защото били изопачили неговото участие при Виктор Николаев с интерпретациите си на случилото се. Иначе щял да ги даде под съд.

Досущ една втора Жотева, Симеонов изригна срещу медиите, че участвали, видите ли, в някаква режисирана кампания за злепоставянето му. Дори не му е и хрумнало явно, че чисто и просто злоупотребява с позицията си на вицепремиер, изпращайки отгоре на всичко това гневно послание от „Дондуков” 1...

СБЖ лаконично определи искането му като „цинизъм”, добавяйки, че на него „не отстъпват и увъртанията” на другия водевилен персонаж в дублетния скандал - Антон Тодоров, който в типичния си абсурдистки стил обяви, че бил разбран превратно и отправи двусмислени „извинения” към Виктор Николаев под натиска на явно притеснения за имиджа си ГЕРБ...

Макар притесненията да е трябвало да дойдат по-рано - още когато управляващата партия реши да приобщи този странен субект към своите редици, въпреки че е автор на книга под многозначителното заглавие „Шайка - Бойко, Росен, Цецо и другите”, излязла през 2013 г. Моралната скáла на същества от тази категория,

винаги готови за статута на пъргаво обръщащата се палачинка,

би трябвало изобщо да е изключена от шансове за котиране в политическия „елит”.

Но в „страната на чудесата” България явно тези норми не важат. Тук дейците с такива забележителни качества прегръщат мисията да дават уроци от телевизорите на цялото общество.

На подигравка приличаше и днешната пресконференцията на видни ГЕРБ-ерски водачи, напътени от вожда си да се извинят пред медиите заради Тодоров-Симеонов и да обещаят, че няма да водят институционална война с президента (друга голяма тема, достойна за отделен анализ).

Кой се изяви най-активно по медийната тема на тази проява? Кой начерта помирителния сценарий с ново, „обяснително” гостуване на Тодоров-Симеонов при Виктор Николаев? Кой прокламира готовността на партията си даже да закриля свободата на журналистическото слово?

Не друг, а още един вицепремиер - Томислав Дончев. Същият, който осъди преди половин година на 40 000 лв. журналистката Ива Николова. Заради клевета според него, а според нея - заради два нейни въпроса, зададени в интервю дори не с Дончев, а с трето лице, разказващо за него...

Малко по-късно днес Дончев гастролира и в телевизионно предаване, в което говори и за делото си срещу Николова. И в порив да покаже с колко „ограничени граждански права” били политиците, се оплака, че „дори след съдебното решение (съсипало финансово журналистката Ива Николова - б.а.) удовлетворение няма, човек не се чувства добре”... Да го ожалим, а?

Тези хора изобщо дават ли си сметка какво впечатление създават с откровенията си? Или те са просто

някакъв различен вид „хомо сапиенс”

с отсъстващи рецептори за основни морални категории? Какво тогава правят по върховете на държава, засилила се към европейското председателство във времена, когато ЕС тръби за „нов морал в политиката” (по Еманюел Макрон - любимия нов приятел на българския премиер - б.а.)?...

Явно и за Дончев може да важи онова, което СБЖ ясно заяви по повод Тодоров-Симеонов: „Недопустимо е наглото поведение на публични личности към журналисти и медии. В една истински демократична държава подобна драстична и демонстративна проява от страна на депутат от управляващата партия и действащ вицепремиер би могла да има само един финал – незабавното им отстраняване от заеманите постове!”

Същността на случилото се е, че Симеонов и Тодоров не са журналистически проблем. А политически и ценностен.

Заплашвайки журналист, те не удрят само и персонално съответния колега или гилдията ни, а цялото ни общество.

Те демонстрират арогантна недосегаемост, убеденост, че всичко им е позволено, че те са „силните” и затова „диктуват правилата”. Може би и законите? Законите на джунглата?

Двамата олицетворяват онзи циничен и прегазващ общочовешките морални норми политически модел, който оседла обществото ни още по време на „прехода” и оттогава само все повече и повече опъва юздите. Модел, който в други страни роди „движението на възмутените”, а у нас продължава засега да множи главно възмутителните.

Както и в случая с Жотева, сега също първоначално се открои много единен и категоричен отпор от страна на журналистическата гилдия срещу това поредно посегателство спрямо нашата професия и фундаменталните свободи. И този отпор пак породи надежда, че общото осъждане няма да отшуми безследно, че ще извоюва очовечаване на обществената ни среда...

Но... И този път, както и многократно преди, картината скоропостижно започва да се изкривява. С потрес наблюдавам как буквално за броени часове с участието дори на колеги от гилдията, които уважавам,

въпросът стремглаво се измества от същинското си поле

и се приплъзва в разправии помежду ни кой е по-по-най-принципен и морален журналист и кой си е „заслужил” да го мачкат циниците по държавните върхове.

За бога, братя, опомнете се! Прекалено дълго вече позволяваме да съсипват с това наше вътрешно насъскване не просто иначе прекрасната ни журналистическа професия, но и цялото ни общество. Вместо единно да се опълчим на възмутителните „големци”, оставяме цялото ни възмущение, парцелирано от егота и пристрастия, да излети само в свирката на непомръдващия локомотив „Гражданско общество”.

Боли ме, прикипява ми, когато чета из социални мрежи и сайтове разни вариации на общо взето верни заключения, но тъй самоунищожителни, че водят само до деструкция и обезсърчаване. Като например: „Не е луд Валери Симеонов, луди са медиите, които къде по пантофи, къде по терлици доведоха положението до това, което имаме като публичен разговор в момента”.

Остро алергична съм към всякакви пантофени и обслужващи мимикрии в журналистиката, имам пълна ценностна несъвместимост с упражняващите такава дейност. Но точно в сегашния момент това трябва да отиде на далечен заден план. Големият разговор за причините, довели българската журналистика до днешното й тъжно състояние, е задължителен и се надявам да го проведем скоро, максимално откровено и честно, в нашата колегия.

Но не това сега е първото по важност. Журналистиката е огледало, макар и често криво. Обаче не може на нея да се овесва цялата вина за онова, което отразява и в част от което я е превърнал политическият модел, оседлал обществото ни. Отровната за професията ни среда е само отблясък от цялостната ценностна девалвация в обществения и политическия живот. Именно там е

първопричината да ни полазват непрестанно Тодоровци, Симеоновци и Жотеви.

Затова нека наистина упражним качествена и критична журналистика поне този път, нека се взрем в корена на проблема и нека се опитаме да го дезинфекцираме. Стига с този „стокхолмски синдром” на обречения заложник - не един или друг от нас е виновен, че ни мачкат и че огъват по-слабите. Виновни сме всички, че го допускаме и че вместо да се фокусираме върху екзекуторте си, се разсейваме по дребнави разпри помежду си.

СБЖ ясно декларира, че единственият приемлив финал на разигралия се сега скандал със Симеонов и Тодоров е „незабавното им отстраняване от заеманите постове”. Ако журналистиката наистина иска да е „четвъртата власт”, нека поеме пълномощията си. И отговорностите си за политическото, моралното и ценностното здраве на цялото общество.

Ако няма кой друг, а ние сме на мушката, значи наша е и мисията да изкрещим, че този мафиотски модел не работи, вреден е, съсипва обществото ни и България. Баста!

Сподели в
 

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018/16:14

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018/23:16

Последните пет години от живота ми като щатен журналист бях редактор в „Дума”. Преди това, в края на седемдесетте и началото на осемдесетте бях кореспондент на предшественика на „Дума” - „Работническо дело” - в Бейрут. И след пенсионирането ми през 1998 г. продължих да сътруднича на левия вестник. За тези две десетилетия в него са публикувани няколкостотин мои текста. Пиша това, за да стане ясно на читателя защо съдбата на вестника не ми е безразлична.

06.09.2018/14:34

Поредната криза - с опита за смяна на ръководителката на Детския радиохор - сякаш се реши. Но чак след реакция на МС и на СЕМ. Така ли ще продължат да се озаптяват спорните управленски идеи в БНР? И защо данъкоплатците ще плащат 15-те хиляди лв. компенсации, които радиото дължи на Лили Маринкова по съдебно решение заради неправомерното й уволнение преди две години, а не отговорните за това уволнение?

23.08.2018/19:06

Ето че свалиха от ефир и предаването “Часът на Милен Цветков” по Нова телевизия! Голям СРАМ за ръководителите на тази „независима и частна” телевизия, но и голяма ЗАГУБА за родната журналистика! Защо?

18.08.2018/23:46

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

С тези думи президентът на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) Могенс Бличер Биерегард отправя призив към Европейския парламент да гласува законопроекта за авторското право, предложен от страните-членки на ЕС.

08.09.2018 /17:47

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки