Нихал Йозерган смени журналистиката с преподаване в Софийския университет

09.04.2020 /21:56 | Автор : Божидара Ангелова | Източник: Нов живот Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Нихал Йозерган с ректора на СУ "Св. Кл. Охридски" проф. Атанас Герджиков

„Българският глас в Турция“, информиращ ни за случващото се в южната ни съседка, смени житейската си посока. От декември 2019 г. вече е асистент и преподавател към Катедрата по тюркология и алтаистика към СУ „Св. Кл. Охридски"

Нихал Йозерган е кърджалийка, отраснала в стария квартал на града. И макар че животът я завърта в други географски ширини, носталгията по родния дом никога не я напуска, пише в. "Нов живот" във встъплението си към обширно интервю на Божидара Ангелова с известната журналистка.

Професионалният път на Нихал Йозерган започва в края на 80-те години. Работи рамо до рамо с Кеворк Кеворкян, Дмитри Иванов и Нери Терзиева. Прави стаж в Съветския съюз в популярното предаване „Взгляд“. Като студентка пише и за в. „Нов живот“. Работи в турски медии и като кореспондент на българските национални телевизия и радио. Пише за всекидневниците “Стандарт”, “24 часа”, “Труд”.

Прави документални телевизионни продукции, журналистически разследвания, репортажи, коментари… Близо две години работи и към посолството на Република България в Анкара като официален преводач, секретар на дипломатическата ни мисия и личен асистент на посланик Надежда Нейнски.

През 2019 г. бе отличена с наградата на Движение КРЪГ в Кърджали – „Мултикултурният човек“.

Доскоро бе „Българският глас в Турция“, информиращ ни за случващото се в южната ни съседка. Сега сменя житейската си посока. От декември 2019 г. вече е асистент и преподавател към Катедрата по тюркология и алтаистика към Софийския университет с ръководител на катедрата проф. д-р Ирина Саръиванова. Тя води лекции по „Увод в теорията и практиката на превода“ и „Практически турски език“.

Защо предприема тази коренна промяна в своя личен и професионален път пред „Нов живот“ разказва самата Нихал Йозерган.

- Нихал, ти вече си асистент в Софийски университет, катедра „Тюркология и алтаистика“. Сменяш журналистика с преподавателска дейност, оставяш Турция и се завръщаш в България. Разкажи ни как реши да поемеш тази изцяло нова посока в живота си и в кариерата?

- Това решение дойде спонтанно, но и обмислено. Признавам, че съдбата също изигра своята роля и провокира някои събития. В посолството на Република България в Анкара работех при изключително интензивен режим на работа.

Спечелих конкурс за официален преводач в Министерството на външните работи и секретар на дипломатическата ни мисия. Едновременно  бях и личен асистент на посланик Надежда Нейнски. Отговарях за връзките с български, турски и чуждестранни журналисти, както и за връзките с институциите и медиите. Всеки ден пишех преглед на основните новини и статии в печатните и електронни издания за най-важните политически събития в Турция. Поддържах и фейсбук страницата на посолството.

- Тази работа със сигурност те обогати в житейски и професионален план.

- Наистина, натрупах безценен опит, за който съм благодарна на хората, с които работих. Изключително натоварена, но и много ползотворна и успешна беше работата ни с всички колеги в мисията, особено в периода на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Тогава организирахме три големи конференции на ниво министри – енергийна, за сигурност и за овластяване на жените в обществото.

Незабравимо беше откриването на реставрираната българска светиня в сърцето на Истанбул – Желязната църква „Света Стефан” с участието на премиера Бойко Борисов и турския президент Реджеп Ердоган. Аз и колега от турската обществена телевизия ТРТ бяхме водещите на това вълнуващо събитие.

- И все пак ти реши да смениш професията си.

- Умората започна да си казва думата и постепенно назря идеята за промяна. Философската дилема пред мен бе – да се върна към журналистиката или да отворя нова страница. Дадох си малко почивка – за пръв път в живота си. Разглеждайки новините в сайта на Софийския университет случайно видях, че има обявен конкурс за асистент по практически турски език. Бяхме четирима кандидати. Явих се и го спечелих. И така, от декември 2019 г. вече съм част от академичния състав на катедра „Тюркология и алтаистика” към Факултета по класически и нови филологии (ФКНФ).

- Ти владееш перфектно и български, и турски – това е огромен плюс. Разкажи за специалността?

- Благодаря за оценката, но не смятам, че един език може да се владее перфектно – винаги има какво още да се научи. Езикът е като жив организъм, който винаги се развива. Още повече, че съвременният книжовен турски език е сред най-богатите и пъстри езици. Повлиян е от многовековната историческа традиция на старотурски, османски, арабски и персийски. Разбира се, и от процеса на озападняване – след революционната езикова реформа на Ататюрк и приемането на латиницата.

Нашата специалност се отличава със своята близо 70-годишна история и опит. Тя е единствената в България, която освен основния турски език, дава възможност за изучаването и на азербайджански, казахски, корейски, монголски, както и османски.

- Ти какво преподаваш?

- Аз съм титуляр по дисциплините: разговори, писмени – съчинения и преразказ, тематична лексика, превод от български на турски език. А зимния семестър водех и упражненията по „Увод в теорията и практиката на превода”.

Тенденцията е от следващата академична година да поема няколко нови избираеми дисциплини: медии и език, официална и бизнес комуникация, държавно устройство на съвременна Турция.  Разбира се, ако студентите проявят интерес към тях.

- Даваш старт на новата си кариера в условията на извънредно положение. Работиш с твоите студенти онлайн. Как се справяш?

- Работата в Университета с колегите от катедрата и със студентите много ми допадна. Смятам, че ще бъда полезна и ще предам натрупания си опит до тук. Младите хора от 3-ти и 4-ти курс, на които аз преподавам, са много старателни, дисциплинирани и най-важното е, че идват редовно на лекции. С голямо желание учат турския език. Усвоят нови знания за страната, културата, обществото, медиите, традициите и бита в Турция.

В момента директният контакт с тях искрено ми липсва, защото преминахме към дистанционно обучение във виртуалните класни стаи. Преподавателите също се обучаваме чрез уебинари за ползване на повече възможности на системата Moodle.

- Как студентите привикват към новата виртуална среда?

- Младите хора много по-бързо се адаптират към новите условия, но аз искрено се надявам извънредното положение заради коронавируса да приключи скоро. Ще ми се виртуалната среда да не се наложи изцяло. И дай боже, от септември да се върнем към нормалния ритъм на живот и преподаване. Хубаво ще е студентите отново да изпълнят аудиториите на Центъра за източни езици и култури (ЦИЕК) към Софийския университет.

- Ти обучаваш бъдещите преводачи. Кое е най-важното, на което трябва да ги научиш?

- Едно от най-важните неща, на които ги уча, е „да мислят на турски”. Това е важно, за да схванат логиката на изречението, а не да превеждат буквално. Важно е и да се научат да интерпретират. Това е трудна задача, защото говорим за чуждоезиково образование, друга граматична система, друга стилистика, но тъкмо това е основната мисия на един преподавател.

- И колко строг преподавател смяташ да бъдеш?

- Не смятам, че съм строга, защото по природа съм диалогичен и топъл човек, но определено съм взискателна и очаквам същата сериозност от студентите при изпълнение на заданията.

- Тези хора ще завършат. Какво им предлага тази специалност?

- С полученото солидно образование те ще имат шанса да се реализират както в държавния сектор, така и във частните фирми. Възможности за реализация в културната, научната и обществената сфера, международните отношения, туризма, в посолства, в медии и издателства. Също така кариерно развитие в български институции – министерства, държавни агенции, митници, полиция, служби за сигурност, както и в много други области.

Голямо наше предимство е, че студентите ни, освен че се подготвят за преводачи с висока обща култура и познания по странознание за модерна Турция в занятията по османска дипломатика, се учат да работят с паметници и документи от османските архиви.

- А в сферата на образованието или бизнеса например?

- Друг важен аспект на обучението е, че студентите ни имат възможност да придобият допълнителна професионална квалификация за учители в средните и специализираните училища, която отговаря на държавните изисквания – педагогически модул за учители по турски език и литература. Могат да кандидатстват за работа в турски фирми, развиващи дейност в България, както и в български фирми в Турция.

Турският бизнес проявява голям интерес към нашата страна поради географската близост, добросъседските отношения и членството ни в ЕС. Южноевропейските регионални представителства на много големи международни фирми,  базирани в София, търсят служители, които да знаят на много добро ниво турски – писмен и говорим, за да водят бизнес комуникациите чрез българския офис с турските си клиенти.

- Може би и академична кариера?

- Точно така. Не на последно място те могат да изберат да останат в Университета – в някоя от магистърските и докторски програми в нашата катедра. Освен това участието им в програмата „Еразъм” за размяна на студенти им дава възможност да учат един семестър в турски университет в Истанбул, Чанаккале или Анкара.

Цялата информация за кандидатстудентската кампания 2020-2021 г. могат да получат на сайта на Университета или да влязат във Фейсбук страницата ни: Кандидат-студенти 2020. Отсега им желая успех.

- В много части на страната, както и в Кърджалийско, се говори турски, но той е различен от книжовния език в Турция. Може би е голямо предизвикателството да учиш майчиния си език, но литературно, тоест отново? Ще има ли хора да се решат на това?

- Очакваме нашата специалност да изберат завършилите езикова гимназия, но също така многото кандидат-студенти, колебаещи се какво да учат. Приемът е чрез състезателен изпит по един от западните езици/руски или матура по един от тези езици, които се прибавят към оценката от дипломата за средно образование (държавен зрелостен изпит или от задължителната подготовка) и оценката по чужд език.

Нашият адресат са и учениците от смесените райони, които са естествени носители на турския език. Чрез образованието, което те ще получат при нас, ще могат да бъдат много по-уверени на майчиния си език и да надградят езиковите си знания. Това ще ги направи по-конкурентоспособни при кандидатстване за работа.

- Турският е и твой майчин език. Как се справи, когато се премести да живееш в Турция?

- Аз знаех турски, защото майка ми ме научи да чета и пиша още преди да започна училище. Въпреки това, когато отидох за пръв път в Турция, много се затрудних да наваксам пропуските си в лексиката, речника и да поправя погрешно заученото. След много труд и усилия достигнах до нивото, на което съм сега.

Заблуда е, че ако турският език ти е майчин, ти го знаеш. Тези младежи, избирайки нашата специалност, ще могат да компенсират липсващите знания по книжовен турски език, литература и история.

- Има преведени турски автори у нас, както и на български в южната ни съседка, но за мащабите на литературното богатство на двете страни делът на преведените произведения е малък. Какви са твоите наблюдения в тази посока?

- Смятам че едни от най-добрите преводачи на турски автори у нас са онези, чиито майчин език не е турският. И обратно, по-добрите преводачи на българска литература на турски език идват от средите на нашите изселници, а не сред специалистите родени и изградени в Турция. Естествено, че има и такива, които са много добри и в двете посоки на превода, но това е по-рядко наблюдавано. Ако ние успеем да „произведем” бъдещи добри преводачи и на двата езика, това неминуемо ще се отрази на качеството и количеството преводна литература в двете страни. А това на свой ред ще спомогне за по-доброто опознаване на двата народа и тяхното сближаване.

Твърде популярните и харесвани от българския зрител турски сериали за сега са заели голяма част от преводното пространство, но аз бих искала да има повече обмен на културна и народна дипломация между България и Турция, точно затова избрах новото си поприще.

- Със сигурност ще се отдадеш изцяло на новата си работа, но все пак ще продължиш ли да бъдеш и журналист? Тази тръпка да си в пулса на събитията едва ли ще те напусне?

- За разлика от работата в дипломацията, където няма как да се съчетаят журналистиката и ангажимента към дипломатическото представителство в чужбина, работата на преподавател в Алма Матер не изключва журналистическата ми дейност.  Академичното поприще ще поощри изследванията ми в научната област. Журналистиката, освен че е първата ми любов, е и най-голямата ми страст. А човек трудно се отказва да следва страстите си… Най-добрата комбинация би била да съумея да съчетая богатия си журналистически опит и академичното ми развитие в полза на студентите в специалност „Тюркология”, за което полагам искрени усилия.

Още по темата:

http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=22461

 

 

Сподели в
 

102 снимки постъпиха за участие в регионалния ученически фотоконкурс "Аз снимам природата”, обявен от Регионалната инспекция по околната среда и водите- Хасково.

04.06.2020/14:37

КПКОНПИ прекратява проверката срещу бившия директор на Българското национално радио Александър Велев, съобщават от ведомството, ръководено от Сотир Цацаров.

03.06.2020/20:29

28 уникални снимки на изтъкнатия фоторепортер представят в градинката пред НДК част от най-паметните мигове и личности, оставили ярка следа в историята на българската столица.

03.06.2020/09:03

Още месец за деклариране на собственост и финансиране на медии и разпространители

02.06.2020/11:42

„София – Европейска столица на спорта“ уведомява, че фотографията на премиера Бойко Борисов няма да участва в изложбата „Спортът в София през годините“ заради политически спекулации и нападки.

01.06.2020/11:23

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Тере, както я наричаха всичките й безброй приятели отсам и оттатък океана, бе здраво свързана със страната ни от личната си история още от 1961 г. През 70-те превежда на Фидел Кастро и Тодор Живков, после има три дипломатически мандата у нас, като от 2010 до 2015 г. е посланик на Куба в София. СБЖ изразява дълбоки съболезнования на семейството на Тересита и на кубинското посолство у нас.

03.06.2020 /16:31 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада/СБЖ

Макар и вече да звучи като клише, лято 2020 ще е различно. Пандемията от коронавируса постави предизвикателства пред всички – и пред бизнеса, и пред всеки един от нас. Независимо, че вече се отчита намаляване на броя на заразените и увеличаване на излекуваните, опасността от Ковид-19 все още не е отминала. Дори и най-известните светила в световната медицина не могат да кажат ще има ли втора вълна и дали тя няма да е по-опасна от първата. Затова и българските, а и международните здравни власти предупреждават, че трябва да не се отпускаме и да не се успокояваме, а да продължаваме се спазваме максимални хигиенни мерки за сигурност.

01.06.2020 /18:20 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Навършват се 90 години от рождението на известния журналист проф. Димитър Георгиев. Роден в Симеоновград, той завършва българска филология в Софийския университет.

02.06.2020 /09:52 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки