Над 2400 души са арестувани, а близо 1000 полицаи са ранени след масовите безредици. Президентът поиска промени в действията на полицията

Френският президент Еманюел Макрон отказа да приеме оставката на министъра на вътрешните работи Лоран Нунес, съобщиха от Елисейския дворец. Оставката била подадена след избухналото през уикенда насилие в страната.

Макрон заяви, че вътрешният министър трябва да остане на поста си, за да се запази установената командна структура в полицията и силите за сигурност.

Изправен пред засилващ се натиск заради размириците, държавният глава призна, че имало „пропуски в предварителната оценка на ситуацията и събирането на разузнавателна информация”.

Макрон настоя вътрешният министър незабавно да предприеме промени в тактиката на силите за сигурност, за да бъдат овладени безредиците.

„За да се сложи край на изграждането на барикади и грабежите, президентът поиска от министъра на вътрешните работи възможно най-бързо да въведе нови методи на действие на силите за вътрешна сигурност в борбата срещу участниците в погромите”, се посочва в съобщението на френското президентство.

Протестите в цялата страна бяха предизвикани от общественото недоволство заради растящите разходи за живот, влошаващото се качество на обществените услуги и лошото състояние на училищата.

Междувременно „жълтите жилетки“ обявиха нова вълна от демонстрации. Акцията ще бъде под надслов „Акт II“ и е планирана в десетки градове, като демонстрациите ще се проведат в събота, 24 октомври.

Движението публикува на своя уебсайт карта с планираните протестни прояви в десетки градове в цялата страна

„Очевидно има огромен стремеж към провеждането на втори акт на протестите”, заяви Бенжамен Бал, редактор на сайта на движението.

Към момента не е ясно колко хора ще подкрепят новия призив и дали демонстрациите изобщо ще получат разрешение да се проведат. В телевизионното си обръщение към нацията в неделя вечер президентът Еманюел Макрон заяви, че местните власти ще имат възможност да забраняват шествия, за да „защитят своите градове”.

Протестите в събота, които в редица градове прераснаха в насилие и грабежи, съчетаха недоволството от растящите разходи за живот с демонстрациите на ученици и студенти за финансирането на образованието. Въпреки че първоначалният призив тръгна от профили в социалните мрежи, свързани с „жълтите жилетки”, официалните шествия бяха подкрепени от редица политически сили и синдикати.

Освен планираните за събота прояви, синдикалните организации вече обявиха и отделна общонационална междусекторна стачка, насрочена за четвъртък, 5 ноември, срещу мерките за ограничаване на разходите в бюджета

Вълната от насилие, палежи и грабежи във Франция, която ескалира в масови улични погроми в Париж и редица градове в страната, постави властите под силен обществен и политически натиск.

„Това, което става, за мен е гражданска война. Тя ще продължи още повече, ако Льо Пен вземе властта, а тя няма как да не я вземе, защото хората искат ред”. Това коментира писателят, журналист и публицист Божидар Чеков в ефира на предаването „Здравей, България“ по NOVA.

На фона на ескалиращото напрежение президентът Еманюел Макрон отказа да приеме оставката на министъра на вътрешните работи Лоран Нунес, но призна за сериозни пропуски в действията на властите. Страната обаче преживя втора поредна нощ на сблъсъци, като само в Париж бяха арестувани още над 350 души, а десетки магазини отново бяха разграбени.

В обръщение към нацията държавният глава направи рязко разграничение между мирните демонстранти и участниците в погромите.

„Вчера няколкостотин хиляди наши съграждани излязоха на демонстрации, за да изразят напълно основателните си искания. Никога не бива да ги смесваме с онези, които рушиха, вилняха и разграбваха. Тези, които унищожаваха имущество, трябва да понесат отговорност, тези, които разграбваха магазини, трябва да възстановят нанесените щети, а онези, които се опитаха да съборят Републиката, ще бъдат подведени под отговорност”, заяви френският президент.

По данни на организаторите над 800 000 души са се включили в шествията през уикенда, като задържаните са над 2400. Близо 1000 полицаи са ранени при сблъсъците, като седем от тях са в тежко състояние.

Началото на недоволството е поставено от призив в TikTok още на 7 септември от млад мъж срещу поскъпването на горивата, като датата 17 октомври е избрана заради началото на есенните ваканции. Впоследствие към демонстрациите се присъединяват синдикати, земеделци, както и ученици и студенти, недоволни от условията в училищата. Шествията обаче бързо са съпътствани от групи от по 200-300 маскирани младежи, които нападат институции и търговски обекти. Сред тежко засегнатите сгради е историческото кметство в Лимож, чиято камбанария се срути при пожар. Нова мобилизация на протестиращите вече е насрочена за 5 ноември.

В отговор на разрушенията кметовете от цяла Франция излязоха на протестни събирания пред общините в защита на държавните институции. Кметът на Лимож Гийом Герен изрази възмущение от умишления палеж на емблематичната сграда.

„Полицията се бори с всички сили, но просто не разполагаше с необходимите средства. Имаше ясно намерение кметството да бъде подпалено. Хората вътре се страхуваха за живота си”, коментира кметът на Лимож.

Според Чеков случващото се по френските улици зрее от години и не е внезапен инцидент.

„За да се въведе ред, трябва да се отиде докрай. Първият етап е извънредно положение, след това военно положение, защото армията няма да задържа побойници – тя стреля”, коментира писателят.

Той разкритикува действията на президента Еманюел Макрон, като посочи, че в нощта на най-тежките погроми държавният глава е присъствал на концерт със съпругата си, след което предприел пътуване към Близкия изток. Чеков допълни, че страната понася огромни финансови тежести заради злоупотреби в социалната и здравната система, но подчерта, че остава оптимист за дългосрочното бъдеще на Франция, тъй като тя е богата държава и обществото има воля за ред.

Кризата предизвика реакция и от страна на опозицията. Неформалният лидер на крайната десница Марин Льо Пен предупреди, че Франция преживява криза на доверието и авторитета.

„Този гняв често е оправдан предвид поредицата от кризи, на които станахме свидетели, без да бъдат взети необходимите решения. Но нека едно нещо бъде напълно ясно: милиони французи са гневни, но те не рушат, не разграбват и не палят”, заяви Льо Пен.

Жителите на Париж също изразиха огорчение от ситуацията, подчертавайки, че както винаги сметката за нанесените щети в крайна сметка ще бъде платена от обикновените данъкоплатци.

Секретарят на Френско-българския форум Стефан Манов също анализира разделението сред вандалите. По думите му на терен действат две напълно обособени групи, които се различават и териториално.

„Едната група са крайнолеви, анархични ултраелементи от орбитата на Меланшон, чиято идеология е антифашизмът. Това са французи по корен, които атакуват символите на държавата като кметствата”, коментира Манов.

Втората група, по думите му, са младежи от т.нар. поколение „6-7“ в социалните мрежи, при които липсва интеграция и асимилация, а мотивацията им е консуматорска – разбиване и разграбване на магазини за луксозни марки, дрехи и електроника.

Манов отбеляза, че след разпускането на парламента през 2024 г. правителството няма парламентарно мнозинство, което задълбочава несигурността на фона на сериозни финансови проблеми.

По публикацията работи Майя Любомирска