Близо 500 представители от 112 държави и региони участваха в Седмата световна медийна среща на върха. Приетият Пекински консенсус поставя акцент върху отговорното използване на изкуствения интелект, достоверността на информацията и международното медийно сътрудничество.

Какво ще бъде бъдещето на журналистиката в свят, в който изкуственият интелект все по-активно участва в създаването, обработването и разпространението на информация? Този въпрос беше във фокуса на Седмата световна медийна среща на върха, организирана съвместно от китайската информационна агенция „Синхуа“ и общинското правителство на Пекин.

Международният форум, проведен от 5 до 9 ноември, събра близо 500 представители на около 330 водещи медии, аналитични центрове, държавни институции и международни организации от 112 държави и региони.

Под мотото „Медиите в интелигентната епоха: от консенсус към действие“ участниците обсъдиха технологичните промени в информационната индустрия, необходимостта от международни стандарти и отговорността на журналистите да съхранят общественото доверие.

 Пекински консенсус: технологиите трябва да служат на журналистиката

Един от основните резултати от срещата беше приемането на Пекинския консенсус – документ, който призовава за съвместни действия за ускоряване на трансформацията на световната медийна индустрия в условията на бързо развитие на изкуствения интелект.

В документа се подчертава необходимостта от приобщаващо и отговорно използване на новите технологии, така че техните предимства да бъдат достъпни не само за големите международни медийни корпорации, но и за по-малките редакции и медиите в развиващите се държави.

Президентът на информационна агенция „Синхуа“ Фу Хуа призова журналистическата общност да споделя технологични решения, практически опит и ресурси за обучение.

Според него равният достъп до възможностите на изкуствения интелект трябва да се превърне в обща цел на международната медийна общност.

Председателят на Агенция Франс прес (AFP) Фабрис Фрис също подчерта, че ползите от технологичната революция не бива да остават концентрирани в ограничен брой компании или държави.

Той настоя за сътрудничество между медии, правителства, университети и технологични компании, както и за разработване на модели с изкуствен интелект, които отразяват многообразието на обществата и гледните точки.

 Журналистическата етика – ключово предизвикателство пред новата медийна среда

Особено внимание беше отделено на рисковете от разпространението на дезинформация, технологичните манипулации и загубата на доверие в новинарското съдържание.

Главният редактор на „Синхуа“ Лю Янсонг предупреди, че изкуственият интелект променя цялата система за производство на новини с безпрецедентна скорост.

Наред с възможностите за автоматизация, анализ и по-бърза обработка на информацията възникват сериозни въпроси за професионалната отговорност, проверката на фактите, сигурността на данните и защитата на автентичното журналистическо съдържание.

В тази връзка по време на форума беше представена **Глобална медийна инициатива за съвместно разработване на стандарти за приложения с изкуствен интелект.

Инициативата, стартирана от „Синхуа“, обединява първоначално 22 медийни и професионални организации, сред които руската информационна агенция ТАСС, малайзийската БЕРНАМА, южноафриканската Independent Media, китайските People's Daily и China Media Group.

Предвижда се в рамките на приблизително две години участниците да разработят общи стандарти за използване на изкуствен интелект в медийната дейност, които да бъдат проверени и оценени от самите медийни организации.

Сред поставените цели са защитата на достоверността на информацията, сигурността на данните, спазването на журналистическата етика и създаването на глобална база данни с приложения на изкуствения интелект.

Изкуственият интелект не трябва да замества журналиста

Главният редактор на Федералната информационна агенция на Босна и Херцеговина Деян Язвич подчерта необходимостта от своевременно въвеждане на стандарти за използването на изкуствения интелект.

Според него технологиите трябва да подпомагат развитието на медиите, а не да се превръщат в техен заместител или в средство за манипулиране на общественото мнение.

Тази позиция поставя един от фундаменталните въпроси пред съвременната журналистическа професия – къде преминава границата между технологичната помощ и подмяната на редакционната отговорност.

Изкуственият интелект може да ускорява работата на редакциите, да подпомага журналистическите разследвания и да улеснява обработката на големи масиви от информация. Но проверката на фактите, преценката за обществената значимост и отговорността за публикуваното съдържание остават основни професионални задължения на журналистите и редакторите.

Международното сътрудничество като отговор на технологичното неравенство

Представители на държави от Глобалния Юг поставиха акцент върху необходимостта от преодоляване на технологичните различия между медийните организации.

Участници от Сомалия и Мозамбик посочиха, че международният обмен на знания и практически решения е особено важен за държавите, които преминават през ускорена дигитална трансформация.

Директорът на комуникационната стратегия в Министерството на информацията, културата и туризма на Сомалия Абдишакур Али Ахмед отбеляза значението на форума като платформа за споделяне на опит.

Представителят на Мозамбик Луис Алвес до Росарио Канемба също призова за по-тясно сътрудничество при управлението на рисковете, свързани с новите технологии.

Генералният директор на Съюза на информационните агенции към Организацията за ислямско сътрудничество Мохамед Алями предложи създаването на международна рамка за отговорна журналистика, основана на прозрачност, надеждност и проверка на информацията.

Предизвикателство и пред българската журналистическа общност

Темите, поставени на Световната медийна среща в Пекин, имат пряко значение и за българската журналистика.

Навлизането на генеративния изкуствен интелект в редакционните процеси налага все по-ясно разграничаване между авторско журналистическо съдържание, автоматично генерирани материали и технологично обработена информация.

Възникват и въпроси за авторските права, използването на журналистически произведения при обучението на алгоритми, обозначаването на синтетично съдържание и отговорността при публикуване на невярна информация.

За професионалните журналистически организации, включително Съюза на българските журналисти, тези процеси откриват възможности за задълбочен дебат относно актуализирането на професионалните стандарти, повишаването на дигиталната компетентност и защитата на журналистическия труд.

Особено важно е технологичната модернизация да не бъде разглеждана единствено като въпрос на ефективност и икономии, а и като въпрос на обществена отговорност.

"Защото бъдещето на журналистиката няма да се определя само от това колко бързо изкуственият интелект може да създава информация, а и от способността на медиите да гарантират нейната достоверност."

Световната медийна среща на върха, създадена през 2009 г., продължава да бъде международна платформа за обмен на опит и сътрудничество между медийните организации. Предишното ѝ издание се проведе през 2024 г. в Урумчи, Китай.

Посланието от Пекин е, че технологичната трансформация вече не е въпрос на бъдещ избор, а реалност, която изисква конкретни действия, професионални правила и международна координация.

Именно в тази среда защитата на журналистическата етика, независимостта на редакционните решения и доверието на обществото придобиват още по-голямо значение.

По публикацията работи д-р Андрей Велчев