Семейството на напусналата ни преди 15 години голяма българска поетеса е подготвило мащабно честване на 80-годишнината от рождението ѝ, което ще започне на 26 април с музикално-поетична вечер в Клуб „Журналист” на СБЖ. Спектакълът ще е под надслова „Аз съм Сириус”. Със същото заглавие е и току-що издадената от „Книгомания” поетична антология на Ваня Петкова. Нейни съставители са дъщерята и внукът на поетесата – Оля Ал-Ахмед и Джоузеф Ал-Ахмад.
В анонса за антологията дъщерята на поетесата – журналистката и също поетеса Оля Ал-Ахмед, определя съдържанието на „Аз съм Сириус” като „най-космичната поезия, която някога се е раждала на Земята”. И добавя: „Космос, земя, пирати и море, войни, любови, светици и блудници, разочарование и възхвала, проклятие и благословия, приятели и врагове и много истински Истини – това е най-новата стихосбирка на голямата българска и световно призната поетеса Ваня Петкова”.
Сборникът „Аз съм Сириус“ е вдъхновен от автобиографично стихотворение на поетесата със заглавието „Сириус“, в което авторката пише: „Аз съм Сириус!/ самотна и далечна,/ всичко в мене е обратно на света“.
Ваня Петкова е известна като най-борбената поетеса, отстояваща както в творчеството си, така и в живота, справедливостта, правдата и чистата любов. Критиците я определят като „амазонката“ на българската литература, посочва още Оля Ал-Ахмед. И предлага още един цитат от творба на майка си: „Истината ИСТИНА е само,/ щом излъжеш слънцето изгасва./ Няма думи върху мене, няма -/ има само погледи мъгливи или ясни./ Аз съм всичко в любовта, което/ ЛУДОСТ И БЕЗУМИЕ наричат,/ аз съм сто сърца в сърцето,/ ала никой не посмя да ме обича!“
В същото време Ваня Петкова е известна и с най-лиричната поезия с неповторими рими. Стилът ѝ е неподражаем. Всяко нейно стихотворение е като сюжет на филм, който читателят ясно си представя, докато чете произведението.
Антологията „Аз съм Сириус“ съдържа пет глави със 100 подбрани стихотворения от стихосбирки на авторката. Хронологията е обратна – най-отпред в книгата са представени най-последните ѝ творби. Започва с „Пиратски стихове“ – написаната в Родопите последна стихосбирка на Ваня Петкова, издадена приживе. В първата глава са включени и стихове от нейната „Синя книга“, попила вечната ѝ любов към морето.
Последната глава „Сбогуване“ всъщност е писана в началото на поетичния път на Ваня Петкова, но съставителите на книгата решават да завършат с нея, впечатлени от пророческия ѝ дух.
Между първата и последната глава са космическите, любовните и патриотични стихове на Ваня Петкова. Главата „Сириус“ обединява две от най-лиричните книги на авторката – нашумялата през 1967 г. „Грешница“ и „Страсти“. В тях читателят се потапя в най-съкровената любов във всичките й фази – силната химия на еротиката, грешницата и светицата, изневярата и прошката, тихата кротка любов и мимолетната бурна, семейното огнище и наследниците, несподелената любов с всичките ѝ разочарования.
Главата „Венсеромос“ носи вечната борба на доброто и злото, черното и бялото, борбата против расизма и ксенофобията, но и победата на справедливостта. „Арменска песен“ е посветена на страданията на арменския народ и неговата свещена земя Армения.
Особено интересното в антологията е, че илюстрациите в нея са на самата авторка. Освен голяма поетеса, Ваня Петкова е била и изключително талантлива художничка, особено добра в портрета. Това е почти неизвестен факт, който едва сега придобива широка публичност. Включените в книгата нейни рисунки, скици и картини са били открити в архива ѝ от дъщерята Оля Ал-Ахмед.
Няколко от стихотворенията от стихосбирката са и текстове на известни песни, станали хитове. Например, стихотворението „Обичам те“, изпято от група „Вираж“ по музика на композитора Асен Драгнев. „Арменски очи“ е своеобразен химн на арменците у нас – една великолепна композиция на Хайгашод Агасян в негово изпълнение. „Зайчето“ е превърнато в песен от Ники Томов и група „Дисонанс“. Група „Фактор“ също има хит по стихотворението „Влюбена в мен“. Хитът на 70-те по стихотворението „Старите камбани“ е изпят от Йордан Марчинков и държи класацията „Мелодия на годината“. „Любовта на Юнгата“ и „Старият Барба“ са вечните шлагери, изпети от Маргрет Николова по музика на Йосиф Цанков.
130 години от рождението на Гео Милев
Издават книга за певеца Аспарух Лешников
Copyright © 2022 Съюз на българските журналисти. Изработка ApplaDesign.