Не е з вярване, но Георги Панамски закръгля 90. На многая лета!

Организатори са департаментът „Нова българистика“ на НБУ, университетски архив и музеят на висшето учебно заведение. Главен куратор на събитието е проф. д.н. Пламен Дойнов, ректор на НБУ, пише сайтът nabore.bg.

Георги Панамски е роден на 6 май 1934 г. в Ловеч. Завършва Пълно средно смесено училище „Христо Кърпачев“ в родния си град и право в Софийския университет. Учи в школа по кино и фотография. Последователно работи като фотожурналист във вестниците „Народна младеж“ и „Работническо дело“. От началото на 60-те до края на 80-те години на ХХ век в тях публикува хиляди снимки, запечатали лица и събития от всички области на публичния живот – диктатори и аудиенции, партийни функционери и конгреси, писатели и дискусии, работници и строежи, космонавти и мигинги, актьори и гастроли, всекидневни хора, срещи, раздели... Пенсионира се през 90-те години във вестник „Футбол“. Представен е в изданието „Големите фоторепортери на България. 1960–1989“ (2010). Негови избрани фотографии са публикувани в авторските му албуми „Професия: Очевидец“ (2011) и „Парченца от изгубената България. 1960–1900“ (2016). С новата си фотографска изложба „Български писатели: образи и сцени. 1960–2002“ доайенът на българската фотожурналистика Георги Панамски посреща своя 90-ти рожден ден. За изложбата и годишнината е издаден каталог на автора.

Ето какво пише за изложбата и фотографиите на Георги Панамски проф. Пламен Дойнов:

"Как изглежда българската литература, през обектива на Георги Панамски? Снимките от архива на Георги Панамски пазят образи на български писатели и сцени от литературния живот, проявени във времето между 1960 и 2002 г. С малки изключения, това са произведения на черно-бялата фотография, характерна за българската преса от втората половина на ХХ век. Защото Георги Панамски не е портретист, а журналист. Не е художник фотограф, а фоторепортер. Половин век той върви по актуалните следи на българското общество. В професионалния си път, преминал предимно във вестниците „Народна младеж“ и „Работническо дело“, той се опитва да улови в черно-белите си мрежи протичащото време, пълно с хора и събития. От днес за утре. От днешния ден – за утрешния брой. Така минават десетилетия.

Добре, че някои от снимките Панамски успява са съхрани в своя личен архив И само върху една част от тях остават образи на писатели, сцени от литературни и литературно-политически събития. Всъщност това са около 1000 кадъра – истински паралелен фонд на българската литература.

Обективът на фотожурналиста Георги Панамски улавя не толкова писателите сами по себе си, колкото писателите във времето. Даже в самостоятелните портрети личи сянката на историческия контекст. Това, разбира се, най-вече се дължи на прагматиката на снимането. Може някоя поредица от снимки на конкретен писател понякога да прилича на „фотосесия“, но всъщност става дума по-скоро за експресно заснемане на различни образи, за да се „илюстрира“ с тях интервю, репортаж или статия. Така обективът избягва преднамерената художественост, а постига документалност.

Затова и позиращият обект в повечето случаи не е обърнат към себе си, а към другия и другите – към фотографиращия Панамски и към онези, които ще погледнат към обекта през прозореца на неговата снимка, публикувана във вестника или в каталога. Дори портретите на Панамски, именно защото не са направени от портретист, а от репортер, най-често представят един или друг писател несамодостатъчен, отворен към чужди погледи, попаднал в мрежа от потенциални отношения – с други писатели или просто с други хора, с различни случки от епохата, с лица и сюжети от обкръжаващите го светове.

Днес разглеждаме тези фотографии, върху които времето е натрупало допълнително наследство с усещането, че чрез тях се осъществяват срещи на различини видове памет – визуална, мемоарна, всекидневна, документална, литературноисторическа, културна... Образите и сцените генерират разкази, вкоренени в творчеството на писателите, но и в знанието за тях. Могат да отведат към неподозирани сюжети, зарити в неведение отвъд плоскостта на снимките, в самата сърцевина на човешката и литературната история, където безмълвните лица се сдобиват с глас. Имаме най-важното – изразителни фотографии и литературно наследство, които в своя синтез проговарят за миналото. Благодарение на повелителя на фотоапарата Георги Панамски."