Учени от Калифорнийския университет „ Дейвис“, Католическия изследователски университет в Льовен, Белгия, и Френското училище в Атина/ изследователски център за хуманитарни науки/ работиха в Регионалния исторически музей в Хасково по изследвания на скалния комплекс Глухите камъни , който се намира на територията на община Любимец.

Те се присъединиха към колегите си от Софийския университет, Нов български университет и Регионалния археологически музей в Пловдив.

Съвместните дейностите се реализират по изследователския проект „ Глухите камъни: интердисциплинарни проучвания на ранната желязна епоха в Тракия“ с ръководител на научния екип доц. д-р Георги Нехризов от Националния археологически институт с музей при БАН. Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ при Министерството на образованието и науката. Целта е да се обработят находките от 15-те сезона археологически проучвания на обекта, направени в периода 2008-2022.

Екипът извърши верификация на документираните многобройни скални ниши и изсичания на Глухите камъни, наблюдавани и на други обекти в Източните Родопи. Изследователите обработваха и внушителния обем от керамика, съхраняван в базата в с. Малко Градище, която е предоставена за нуждите на археолозите от община Любимец.

Глухите камъни представляват комплекс от над 200 трапецовидни ниши, издълбани върху монолитен скален блок, две гробници ,изсечени в скалата, и стълба, водеща към водохранилище и тракийско селище. Те са споменати още от братята Карел и Херман Шкорпил.

В края на 70-те години на ХХ век са извършени теренни проучвания от екип на археолога Иван Венедиков. Известността си Глухите камъни получават едва след 1975 г. при експедиция на Александър Фол. През 2008 г. започват същинските теренни проучвания от екипите, водени от археолозите Георги Нехризов и Дойчин Грозданов.

През 2011 г. комплексът "Глухите камъни" получи статут на археологическа недвижима ценност с национално значение. Името му идва от факта, че на това място няма ехо.Този феномен бе подложен на акустични изслдвания с гласа на бас-баритона Хари Драганов, солист в операта в Женева. Тогава той сподели, че за първи път под открито небе е на място, което изцяло поглъща звука .