Ицхак Менаше. Снимка: Личен архив

Запазил е над 500 снимки подарени му от близки и познати. Избира не семейни фотографии, а „репортажни снимки“, запечатали цели групи: младежките клубове, спортни секции, кръжоци, пикници или културни прояви и честване на празници. Много скоро Ицхак Менаше разбира, че само снимка, без разяснение, не документира живота на еврейските обобщености в България .

Започва да записва обстоятелствата, при които е правена фотографията. Притежателите на снимките с охота разказват за живота си, за родното си място, но и споделят изводи и обобщения, свързани със съдбата на цялата общност тогава. Ицхак Менаше започва да пише книга за тази обичана от всички в Израел общност.

"Започнах да събирам фотографии и спомените на българските и югославските евреи по лична причина. Прадядовците ми и техните братя са били равини и религиозни съдии в София, Пловдив, Истанбул, Никопол. Чичовците ми са били музиканти и спортни треньори. Всички те пряко са повлияли за сплотяването на еврейските общини, но са били недооценени или дори забравени. Разполагах с по-голям от сегашния ми архив. Но избухна пожар в дома ми и част от снимките изгоряха или бяха повредени от водата, с която гасиха пламъците.

Преди няколко години, документирах на видео спомените на старци, преселници от България, някои от тях бяха столетници. Всички те гледаха на мен, като на човек, който ще ги спаси от забрава след смъртта им, Думите им попълваха пъзел на снимка на отминалото време, когато са живели в Родината. Чувствах ги не като отделни личности , а като колектив.

Роднините ми - музиканти в България и Сърбия, а по-късно и в Израел имаха дарбата да организират музикални формации, които с течение на времето стават не само популярни, но и символ на българското еврейство. Те подбират не само изпълнителите, а и талантливи младежи на които да поверят диригентската палка. Но както, често се случва при хората на изкуството, в момента, в който тези млади творци получат признание, забравят кой ги е открил.

Ето една малка част от музикалните колективи, създадени от моите роднини - на първо място е хор "Цадиков", основан от моя чичо Йомтов Менаше и предаден на талантливия Цадиков в България и колективно преселил се в Израел.

И до сега това е символът на българската общност тук. Друг мой роднина е основател на българският оркестър на полицията, който навремето е бил толкова известен както гвардейският оркестър на Саша Попов. Трети- е участвал в известния преди Втората световна война джаз - оркестър "Оптимистите". Това бяха подбудите ми да събирам снимки и спомени най-напред за тях, но после и за цялата общност, за живота в България и нй-вече за Спасението на българските евреи.

Информацията е на БНР.