Публикуваме пълния текст на изказването на председателя на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова на дискусията, организирана от СБЖ, на тема : „Журналисти и медии в огледалото на Етичния кодекс“

СНЕЖАНА ТОДОРОВА:

Съюзът на българските журналисти още през 2016 година изработихме предложения за законодателни инициативи, за защита на журналистическия труд и свободата на медиите. Тъй като тук присъстват много млади хора, ще си позволя само да напомня някои основни предложения от тези наши инициативи, които са публикувани на сайта на Съюза на българските журналисти, и може да ги намерите, разбира се, и на други места също са публикувани, но на сайта на първа страница, който желае може да се запознае с тях. Затова сега ще ви запозная само с основните моменти и няколко думи за мотивите, които ни накараха да излезем с тези предложения.

Журналистиката не е търговска дейност като всяка друга и медиите не могат да продават информация, защото тя не е стока, а е човешко право. Техният бизнес се състои в предоставяне на платена професионална услуга към обществото – защита на неговото право да получава информация.

След като обществото престава да носи отговорност за финансирането на медиите, то не ги финансира по никой начин, намират се частни и държавни спонсори, които ги ползват за своите интереси. Това превръща журналистиката в частен пиар или в държавна пропаганда, а журналистите се превръщат в пиари, пропагандисти или рекламисти.

Поради хроничната си криза медиите стават все по-евтини за изкупуване и все по-лесни за манипулиране, физическите и юридическите лица с пари и стремеж за обществено влияние лесно ги придобиват, префасонират, концентрират и дори, ако искат – ги ликвидират.

Най-голям естествен интерес за влияние върху възможно най-много хора имат властите, защото медиите могат да служат като инструмент за управление на обществените процеси. Принизяването на ролята на медиите се отразява тежко на журналистическата професия, която, за съжаление, запада морално и материално.

Деградацията на професията не е само българско явление. Комитетът на министрите на държавите от Съвета на Европа още през 2016 година прие „Препоръка за защита на журналистиката и гарантиране на безопасността на журналистите и другите медийни участници“, в която се казва: „Държавите-членки да въведат цялостна законодателна рамка, която дава възможност на журналистите и на другите медийни участници да допринасят ефективно и без страх за обществения дебат“.

Съюзът на българските журналисти през 2017 година като професионална организация на журналистите предложи на Комисията по медии и култура на Народното събрание следните въпроси за защита на журналистическия труд и медийната свобода.

В България няма подписан колективен трудов договор и ние излязохме с предложение да се направи рамков колективен трудов договор за журналистите и другите редакционни дейци чрез допълнение на Кодекса на труда. Въвеждането на колективно договаряне в редакциите може да стане чрез промени в Кодекса на труда, които да изисква работодателите да преговарят със синдикатите, ако повече от половината от колектива иска този договор.

Рамковият колективен трудов договор да включва като задължение на работодатели и журналисти да спазват Етичния кодекс за българските медии, приет през 2004 година в присъствието на президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя. Подписаният Етичен кодекс е депозиран за съхранение в Народното събрание.

Приети са и други етични кодекси и на други медийни организации. Членовете на Съюза на българските журналисти имат много по-отрано Етичен кодекс, тъй като СБЖ чества съвсем скоро 136 години от създаването на организирано журналистическо движение. Етичните норми са започнали да се спазват преди повече от столетие от етичните хора, разбира се.

Едно от нашите предложения беше да се увеличи наказанието за посегателството над журналистите. То да се запише в Наказателния кодекс като квалифициращ признак от съответния състав на престъпления. В посегателствата да се включват телесни увреди, побои, убийства. И д а се криминализира обидата и клеветата.

Предложенията на Съюза на българските журналисти за законодателни промени за защита на правата на журналистите и на журналистическия труд, за изсветляване и регламентиране на медийната собственост и за държавно финансово подпомагане на медиите бяха внесени в Народното събрание през юни 2017 година. От тогава досега в никой от съставите си, сменяли се междувременно, парламентът не е разглеждал тези предложения.

Важно е да се отбележи, че Съюзът на българските журналисти пръв поставя важната тема за защита на правата и журналистите и на журналистическия труд и дава конкретни предложения.

Поставяйки този въпрос, Съюзът на българските журналисти се води от разбирането, че само твърдите законодателни гаранции за тази защита могат да осигурят истинска свобода и независимост за журналиста в осъществяването на професионалната му работа в мисията му на обществен коректив и на критичен глас, отстояващ интересите на обществото пред властимащите.

Това, че за толкова години депутати и политици така и не разгледаха предложенията на Съюза на българските журналисти, е много показателен факт. Очевидно те не проявяват интерес към законодателни гаранции за защита на правата на журналистите и на журналистическия труд. По-удобни са им несигурни в стабилността на работните си места и съответно по-лесно управлявани журналисти.

Ако интересът на политиците „да заметат под килима“ и да потопят в парламентарно бездействие предложенията на СБЖ е обясним, съвсем неразбираемо е нехайството на самата журналистическа гилдия по въпроса. Вместо да се обедини по една такава безспорна и жизненоважна за всички ни тема като законодателните гаранции за журналистическите права, гилдията, доколкото я има, години наред сякаш не забелязва, че е направено усилие в общ интерес, което при активна подкрепа и съвестни усилия би могло да се разгърне, утвърди и развие до ефективен защитен инструмент.

Много време е изгубено, а през изминалите години настъпиха и дълбоки промени в медийната среда и в самия профил на медиите. Печатните медии практически изчезнаха, всички стъпиха в дигиталната среда, неимоверно се разшири влиянието на социалните мрежи, навлезе изкуственият интелект и т.н.

Въпреки тези значителни промени, а може би дори и още повече заради тях, продължаваме да сме убедени, че законодателните гаранции за журналистическите права и труд остават ключова потребност за гилдията и обществото, важен индикатор за свободата на словото и за демокрацията. При съответна актуализация нашите предложения за законодателни промени в тази посока запазват потенциала си да станат ефективен инструмент за защита на журналистите.

От такава защита колегията се нуждае все повече и повече, защото рисковете от натиск от работодателя, автоцензура и загуба на работа при непослушание нарастват в синхрон с геополитическите и технологичните предизвикателства.

От 8 август 2025 година действа в България Европейският акт за свободата на медиите. Този акт не е предвидил механизми, предпазващи журналиста от подобни ситуации. Актът регламентира други въпроси, като редакционната независимост на медиите, недопустимостта от използване на шпионски софтуер срещу журналисти, правото им да не разкриват свои източници на информация и други. Заложени са изисквания за недопустимост на политически намеси и влияния върху медийната индустрия. Но как постъпва самата тази индустрия във вътрешното си пространство спрямо наетите изпълнители на „медийни услуги“, т.е. журналистите? Само на добрата й воля е оставено поемането на твърди ангажименти чрез разписано в договора спазване на журналистическите права.

Ще ви запозная с някои от ефектите на този дисбаланс.

За съжаление през годините у нас са се натрупали твърде много случаи на журналисти, изгубили работата си заради политически и/или икономически решения и обвързаности на работодателите си.

Широка практика е също „сивото“ заплащане на журналистическия труд чрез само малки суми, подлежащи на осигуровки, и други раздавани в пликове.

Има и нашумели казуси с дългосрочно неизплащане на заплати, като впоследствие ощетените журналисти, дори със съдебни дела, не са в състояние да си върнат дължимите им натрупани суми.

Предполагам, че много от вас знаят, че има много журналисти, които не са си получили заплатите – например в. „Стандарт“.

Друг тежък проблем са съдебните дела „бухалки“, използвани за разправа с журналисти и цели медии.

Също така трябва да се споменат отработените механизми за груб натиск и запушване на устата на регионални журналисти и медии.

В Съюза на българските журналисти многократно сме реагирали при множество ситуации, подобни на споменатите. Отдавна е време да се намерят и съответните законодателни решения.

В същия контекст е редно да поставим и темата за спазването от журналистите на задълженията им да следват стриктно професионалната етика. Поляризацията в обществото ни отдавна е характеристика и на журналистическите среди. Свободата в личните убеждения и позиции на всеки журналист обаче не го освобождава от ангажимента да спазва Етичния кодекс на българските медии и да отразява в работата си многообразието от гледни точки и нагласи в обществото.

Уви, свидетели сме на драстични разминавания с тези базисни принципи в журналистическата професия, включително на шокиращо съдействие от страна на едни журналисти за тиражиране на недоказани нападки и обвинения към други журналисти.

Това е сериозен и болезнен проблем за цялата журналистическа общност, за цялото общество и е повод за задълбочено обсъждане на механизмите за ангажиране със спазването на Етичния кодекс и българските медии.

Използвам случая да кажа, че през тези години на демократично развитие, включително и в медийна среда, се наблюдава следното. Като че ли в значителна степен има по-голяма свобода за колегите от обществените медии. Това са единствените институции, в които съществува колективен трудов договор, който се обсъжда и подписва от страна на работодателя и от представителството на синдикалното дружество.

Позволете ми да благодаря на уважаемите представители и ръководители на обществените медии. Надявам се, че с ваша помощ и примерът, който давате на колегите във вашите медии, ще послужи и ще бъде стимул за силна солидарност и подкрепа на колегите от частните медии, когато говорим за спазването на правата на журналистите и, когато говорим за спазването на етичните норми.

Благодаря на нашите колеги и на гостите за участието им в днешната дискусия.

Благодаря за вниманието!