Публикуваме пълния текст на изказването на д-р Бисера Занкова, медиен експерт, фондация „Медии 21“, произнесено по време на дискусията на тема „Журналистика и медии в огледалото на Етичния кодекс“, организирана от СБЖ съвместно със СУ „Св. Климент Охридски“ на 28 април 2026 г.

Журналистическата професия

Професията на журналиста е една от най-социалните и сложни професии. Чрез подкрепа на обществените дебати и търсене на отговорност от лицата, вземащи решения, журналистиката допринася за формирането на общественото мнение, което в една демократична система се смята за гласа на обществото в неговото многообразие. Някои автори дори приемат, че общественото мнение е самостоятелна власт.

Журналистите са движещата сила на медиите и са най-значимата и креативна част от медийните работници. Тези наблюдения са още по-валидни в наше време, когато цифровата среда предоставя огромни възможности, но и социални и технологични предизвикателства за достъпа и разпространението на информация и идеи, особено за тези, които правят това професионално.

Освен обществената значимост, която поставя сериозни изисквания пред професията, трябва да имаме предвид, че според ЮНЕСКО упражняването на журналистиката е с най-кратка продължителност на живота. То изисква 24 часова готовност за реагиране при нерегламентирани условия на труд и почивка. Почти постоянно масовата комуникация предлага стресови ситуации. Творческият характер на журналистиката може да се постигне при пълно внимание и отдаденост, което би могло да доведе до прегаряне, колапс и оттегляне.

Прави впечатление, че в изучаването на медийната система и нейното регулиране повече внимание се обръща на институционните аспекти, а като че ли личностните проблеми на журналистите остават на заден план.

През 2023 г. 14-ото издание на CEECOM (Central and Eastern European Communication and Media Conference) се проведе в Масариковия университет в Бърно, Чехия, с фокус върху „Заплахи, предизвикателства и възможности в променящите се медии в ЦИЕ“. Една от основните теми беше за психическото здраве, пречупването и опазването на журналистите. Това беше напълно нова тема за участниците.

Освен журналистическата култура като фактор, свързан с общественото съзнание, трябва да се поставя фокус и върху самите журналисти, върху техните постижения и дефицити - в съвременните демокрации именно качествата на журналистите (не само професионални, но и личностни) са фундаментални за силата или слабостта на промените. Въпросът не е само относно знанията и уменията на журналистите, но и относно разбирането им за задълженията, които имат, за нравствената устойчивост и интелектуална сила да се борят за истината. Не бива да подхождаме към журналистите като към абстрактна маса, а като към живи същества, като към индивиди с техните умствени и психологически особености. Ето защо проследяването на чертите, които журналистите проявяват в различни исторически периоди, и подходите, които съответно възприемат, е една от научните траектории, които могат да разкрият мотивацията им за едно или друго действие, което от своя страна илюстрира и степента на тяхното въздействие върху социалните процеси. Изучаването на поведението на журналистите в различни ситуации и социални етапи може да насочи и към определена позиция за статуса на журналистическата професия, за нейното саморегулиране и подчиняване на определени етични норми, за нейното разбиране за самоорганизация и чувство на принадлежност към професионалните асоциации и в крайна сметка общо за ролята на медиите в дадено общество.

Проблеми на съвременните журналисти

Проблемите на българските журналисти надхвърлят националните граници и са подобни на пречките пред професията, личните тревоги и разочарования, съществуващи и в други страни, породени от трудностите, през които преминава общественото развитие. В селекцията на Европейската журналистическа обсерватория (ЕЖО) за март 2026 г. статията на Мартин Хонц „Защо журналистиката се превръща в сфера за тези, които могат да си я позволят“е показателна за ситуацията (Martin Honc. Why Journalism Is Becoming a Field for Those Who Can Afford It на https://cz.ejo-online.eu/8015/top-prispevky/novinarska-profese-oborem-pro-ty-kteri-si-ji-mohou-dovolit,March 9, 2026).

Бих искала да цитирам:

„Има ли изобщо смисъл?“ Това е въпрос, който вероятно всеки, който иска да се прехранва в медиите, си задава в началото на кариерата си. Реалността често е сурова. Да станеш професионален журналист изисква много години несигурност – ниски заплати, работа на свободна практика, нередовно заплащане, напрежение, стрес и понякога дори опасения за психичното здраве. Ако нямате достатъчен социален, културен и икономически капитал, скоро може да се изтощите или да напуснете сферата. И точно това прави журналистиката професия достъпна предимно за тези, които могат да си я позволят.“ Следва песимистичният извод – една от най-широко зададените професии се превръща в елитарна.

Причините

1. Несигурност

Възходът на технологичните платформи и новата икономика, натискът за изпълнение на множество задачи и нарастващата зависимост на медиите от онлайн рекламата са част от причините. Стабилните позиции на пълен работен ден отстъпват място на външни сътрудничества, работа на свободна практика и краткосрочни договори. По този начин несигурността се превръща в норма, а не в изключение.

Тази реалност се потвърждава и от проучванията. Според изследването на Яна Рик от 2024 г. в Германия 43% от журналистите описват работната си ситуация като несигурна. В същото време трима от петима съобщават, че условията им са се влошили след пандемията.

Лошото финансово състояние на медиите допринася за ниското заплащане и същевременно за претоварването с работа. Журналистите често заявяват, че доходите им от професията са недостатъчни и трябва да печелят пари извън областта.

Статия на VoxEurop за положението на фрийлансърите в Италия, Испания и Франция подчертава изключително ниските хонорари, често възлизащи само на няколко десетки евро на репортаж. Подобни данни предоставя и португалско проучване от тази година. Така журналистите често работят за суми, които едва покриват основните разходи за живот.

2. Време и търпение

Наред с икономическата несигурност нараства и натискът на публиката. Вече не е достатъчно журналистите просто да знаят как да пишат; те трябва да създават съдържание за социалните медии, да снимат видеоклипове, да изграждат лична марка и да бъдат „видими“ и разпознаваеми. С цялата сериозност на задачите пред тях журналистите трябва да създават качествена и въздействаща журналистика.

3. Стратегически дела срещу публичното участие или т.нар. „дела шамари“.

Неоснователните съдебни дела, предназначени да заглушат критиците чрез сплашване, високи съдебни разходи и изтощение вместо да спечелят по същество, имат също отрицателно въздействие върху журналистите и журналистическата дейност. В личен план последиците за жертвите включват тежък финансов натиск, психическо изтощение, „смразяващ ефект“, който води до автоцензура.

Обществените последици са подкопаване на свободата на словото, злоупотреба със съдебната власт и спадане на доверието в правото и специално в правораздаването.

Какво следва от всичко казано?

Радикалните промени в медиите и в журналистическата професия са факт, към журналистическата работа се предявяват високи изисквания и има огромно обществено очакване за навременно и качествено съдържание. От друга страна, стратегическите дела за заглушаване на критиката, заплахите и дори физическото насилие поставят много сериозни въпроси за защитата на журналистите. Несправянето в едната или в другата посока може да доведе до отлив от професията, а това би означавало по-малко гласове в публичната сфера. Ако тази тенденция продължи, тя може да окаже значително въздействие и върху медиите. Тя би отслабила социалното и регионалното разнообразие в медийния пейзаж, а медиите постепенно биха загубили способността си да отразяват пълно и цялостно социалната реалност.

Накъде трябва да са насочени усилията?

В сложната и динамична действителност, в която живеем, са необходими повече изследвания, посветени на журналистите и специално на техните качества, лични възприятия, страхове, трудности и разочарования. „Делата шамари“трябва да бъдат специално във фокуса на юристите, обществеността и журналистическите организации и да бъдат предприети законодателни мерки за тяхното ограничаване.

В позитивен план трябва да се развива и насърчава качествената журналистика.

Качествената журналистика е категория от съдържанието в обществен интерес. По същество съдържанието от обществен интерес са информация, идеи и мнения, които се отнасят до въпроси от интерес за обществото. Такова съдържание помага на хората да вземат информирани решения, което пък от своя страна им позволява да участват в обществените дебати и в обществените дела като цяло. Тези принципи произтичат от решенията на Европейския съд за защита на правата на човека (ЕСПЧ).

Въпреки че терминът не е дефиниран изрично в Европейския закон за свободата на медиите (EMFA), Препоръка CM/Rec(2022)4 на Съвета на Европа относно насърчаването на благоприятна среда за качествена журналистика в дигиталната ера подчертава, че „качествената журналистика“ е „непоколебим ангажимент към стремежа към истина, справедливост и точност, към независимост, прозрачност и човечност, както и силно чувство за обществен интерес, за насърчаване на отчетността във всички сектори на обществото“. Насоките, приложени към Препоръката, подчертават необходимостта от (финансова) подкрепа за обществените медии (параграф 1.1.4), обществените и местните медии (параграф 1.1.5), журналистиката с нестопанска цел (параграф 1.2.2) и разследващата журналистика (параграф 1.3.4), поради тяхното специфично значение за журналистиката от обществен интерес.

Декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно финансовата устойчивост на качествената журналистика в дигиталната ера (Приета от Комитета на министрите на 13 февруари 2019 г. на 1337-то заседание на заместник-министрите) подчертава, че журналистически практики независимо дали се извършват от професионални журналисти или от други лица и се стремят да предоставят точна и надеждна информация, която е в съответствие с принципите на справедливост, независимост и прозрачност, публична отчетност и човечност, трябва да бъдат признати за обществено благо, за да се подчертае ключовата им роля и стойност за обществото.

Следователно усилията на държавата и на гражданското общество трябва да бъдат насочени към създаване на адекватни условия – икономически, политически и регулативни – за натрупването и развитието на качествено журналистическо съдържание и за неговото утвърждаване. Същевременно заедно с новите професионални умения трябва да се развият и нови личностни характеристики, нова нравственост и сила, за да могат журналистите да изпълняват пълноценно обществената си мисия в едно напрегнато и противоречиво време.