Говори премиерът Румен Радев. На площад „Княз Александър I“ се състоя държавната церемония „България посреща цар Самуил“,

В последното хилядолетие България възкръсна два пъти. Това са първите думи на премиера Румен Радев след пристигането си в София с тленните останки на цар Самуил.

„Този площад помни паради и шествия. През него тече шумната река на нашата история, но днес сме се събрали заедно, за да изпълним една вълнуваща мисия и един отдавна очакван дълг. Пред нас са тленните останки на цар Самуил. Нему се пада тежката орис да брани родината в бурния ритъм на Балканския полуостров, в съседство с могъщата Византийска империя – да отстоява земите ни и на изток, и на запад, да понася удари в гръб, често и от своите близки. Летописите пазят следите за величието на много български владетели. Историческата съдба, както и човешката, е изменчива. След години на възход настъпват времена на тежки изпитания – Самуил и неговите трима братя онаследяват една разпокъсана и отслабена България“, каза в речта си пред изпълнения с хора площад „Княз Александър I” министър-председателят

„Великата България на Симеон угасва в сложни игри на тронове, в които междуособиците и разделението съсипват векове на държавнически градеж, военни победи и дипломатически успехи. Този урок трябва да помним. На Самуил се пада тежката участ да прекара живота си в непрестанни войни, в отстояване на българщината. Да преживее триумфа на Траяновата врата и поражението при Сперхей. Да понася болката от раните редом с войниците. След векове именно на криво зараслата ръка ще помогне на археолозите да идентифицират тленните останки под позлатената ризница и царската плащеница на остров Ахил." , подчерта още Румен Радев.

„Последният епизод от живота на нашия велик владетел е достоен за библейска трагедия. След поражението при Беласица през 1014 г. Самуил е ранен, а войската му е пленена. Нашият цар умира при вида на ослепените си войници. Какво по-голямо благородство от това – от сърцето на владетеля, което се разкъсва при страданието на своите поданици. От тези смутни времена ни дели цяло хилядолетие. В него погинаха много империи, България възкръсна два пъти. Днес европейците се учим да четем историята с стремеж за принадлежност към своята родина, но и към културата на целия европейски континент. Затова и Европа не трябва да отваря стари рани, а да работи за мира като духовно благо." , каза премиерът.

„Днес един символ на държавнически и воински добродетели ще намери своя вечен дом в „Света София“ - там, откъдето е тръгнал. И неслучайно неговият гроб бе открит хиляда години след гибелта му. Едва е случайно, че 60-годишните усилия да си го върнем дават плод днес, когато неверието, безродието и разделението отново се просмукват в обществото ни. Защото днес, след хиляда години, в родината ни се завръщат не просто тленните останки на един от най-великите ни владетели. Днес ние посрещаме неговия дух, вярата, непримиримостта, неговата безпределна вяра в отечеството ни и завета му да пазим България.", изтъкна в речта си премиерът Румен Радев, цитиран от БНТ, която заедно с другите две големи телевизии bTV и NIOVA предаваха на живо от началото на деня приемането и посрещането на тленните останки на цар Самуил.

Единствено обществената телевизияя БНТ имаше екип, който придружаваше българската делегация, водена от министър-председателя Румен Радев, която прие в Атина и съпроводи до София тленните останки на цар Самуил.

Рано сутринта с военно-транспортния самолет „Спартан“ премиерът Румен Радев и водената от него делегация заминаха за Солун, за да приемат тленните останки на българския цар Самуил.

В състава на делегацията бяха заместник министър-председателят Иво Христов и министърът на културата Евтим Милошев. От гръцка страна участваха премиерът Кириакос Мицотакис и министърът на културата Лина Мендони. На церемонията в Солун към делегацията се присъединиха и представители на академичната общност, сред които проф. Людмил Вагалински от Националния археологически институт с музей при БАН.

БНТ показа вълнуващия исторически момент, в който проф. Вагалински покри с бяло платно останките на българския владетел, преди да бъдат пренесени в саркофага.

В Музея на византийската култура в Солун на официалната церемония бяха предадени тленните останки на българския цар Самуил (997–1014 г.) от Гърция на България.

По силата на споразумението между София и Атина Гърция предава на България останките, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил, открити през 1969 г. в базиликата „Св. Ахилий“ в Малкото Преспанско езеро от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос. България от своя страна предава на Гърция 48 църковни реликви.

Атина изпълнява своя исторически дълг, връщайки на София тленните останки на цар Самуил от четири саркофага, които са открити през 1964 г. от проф. Николаос Муцопулос в базиликата „Св. Ахилий“. Това каза премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис по време на церемонията в Музея на византийската култура в Солун по предаването на тленните останки на цар Самуил на България. Церемонията се предава директно по Българската национална телевизия.

„В нашата страна се завръщат 48 реликви от огромно значение за духовния и емоционалния живот – икони, кръстове, църковна утвар и дори епископски трон. Това са реликви, придобити в рамките на Първата световна война от Митрополията на Серес и Нигрита, както от светата обител на Манастир „Св. Йоан Предтеча“ и манастир „Панагия Икосифиниса““, каза Мицотакис

Премиерът на Гърция отбеляза, че е развълнуван от присъствието на съпругата на археолога на церемонията по предаването на тленните останки в Солун. 

„Те са запазени за десетилетия от гръцкото правителство и сега се завръщат при българския народ, за да им бъде отдадена почит по начин, по който вие смятате за най-правилен. По този начин завършват дълги преговори, започнали преди половин век“, посочи Кириакос Мицотакис. Той припомни, че този въпрос се обсъжда още от 70-те години на миналия век. 

„Беше нужно да мине време, за да бъдат преодолени предизвикателствата на миналото. За това положително развитие на събитията искам да благодаря на българския премиер, както и на предишните правителства, с които имахме честта да си сътрудничим“, отбеляза премиерът Кириакос Мицотакис. 

Той изрази надежда, че от това ще произлезе още по-тясно сътрудничество, за да може, по думите му, „да бъдат върнати и други реликви в България и Гърция“. 

„Това са реликви от общ интерес“, отбеляза Мицотакис. Той допълни, че културната дипломация на двете страни е показала, че действа „тихо, но продуктивно“. 

Кириакос Мицотакис обърна внимание и на темата с Акропола в Атина, като подчерта, че частите му „трябва да бъдат запазвани и да се намират там, където са създадени“. 

За финал премиерът на Гърция заяви, че страните трябва да черпят поуки от историята, но и да гледат към общото си европейско бъдеще. „Добрият съсед е по-близък и от брата. Това трябва да е нашият компас“, обърна се премиерът на Гърция към българския си колега Румен Радев. 

За мен е огромна чест да бъда отново в Музея на византийската култура тук в Солун и от името на българската държава да получа тленните останки на българския цар Самуил, заяви министър-председателят на България Румен Радев на официалната церемония по предаването на останките на средновековния български владетел в Музея на византийската култура в Солун.

Румен Радев припомни, че тленните останки са открити от гръцкия археолог професор Николаос Муцопулос. 

„Образът на величествения и трагичен цар Самуил, който не успява да понесе вида на неговите страдащи войници, е един от най-дълбоките исторически примери за всеки един българин. И ако в миналото цар Самуил ни е разделял, мога да кажа, че днес той ни обединява. Днес прави нашето стратегическо партньорство още по-силно, а нашите връзки между нашите два народа още по-здрави“, заяви на церемонията Румен Радев.

Министър-председателят припомни, че стремежът на България да се върнат тленните останки на цар Самуил датира още от 60-те, когато професор Муцопулос ги открива при разкопките на базиликата на остров Свети Ахилий, която е построена от българския цар в края на X век.

„За тези шест десетилетия не са спирали усилията на българската държава тези тленни останки да бъдат върнати в България и аз се радвам, че днес ние изпълняваме моралното завещание на професор Муцопулос те да се върнат на българите, за което благодаря", каза българският премиер.

Румен Радев изказа „най-дълбока благодарност“ на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис „за политическото лидерство, мъдростта и куража“ за постигането на „това историческо за нашите две страни споразумение“.

Премиерът благодари и на министрите на културата на двете страни - Лина Мендони и Евтим Милошев, и на дипломатическите екипи от двете страни за подготовката на споразумението, което урежда реципрочната размяна за съхранение на исторически реликви и културни артефакти.

„Неща, които принадлежат на нашите два народа, които са нашата памет, нашата връзка и нашите сънародници и бъдещите поколения заслужават и трябва да могат да отдават почит към своите предци“, каза Румен Радев.

Той напомни, че през тези 6 десетилетия политици, дипломати, учени и държавници са работили усилено, за да се стигне до днешния ден.

Премиерът Румен Радев отбеляза, че „след повече от хиляда години сблъсъци и съперничество“ отношенията на България и Гърция са на „изключително високо ниво“, а общото членство в Европейския съюз дава възможност на всяка от страните „да чувства по-добре вълненията на другата страна“.

„(…) Днес се радваме на едно изключително високо ниво на политическо, икономическо и културно сътрудничество (с Гърция)“, каза Румен Радев и посочи, че „особено последното се вижда от събитието днес“.

Той изрази надежда, че днешното събитие ще укрепи още повече „стратегическото партньорство“ между България и Гърция.

„(…) Защото ние в последните десетилетия успяхме да изградим една изключително здрава ос на стратегическо сътрудничество между България и Гърция. Ос на стабилност, сигурност и просперитет. И културните отношения са изключително важен елемент от тази здрава ос, която ние градим непрекъснато в нашите отношения“, каза Румен Радев по време на церемонията.

България и Гърция подписаха в Музея на византийската култура в Солун приемно-предавателните протоколи за тленните останки на българския цар Самуил.

Документите бяха подписани от българския министър на културата Евтим Милошев и гръцкия му колега Лина Мендони в присъствието на министър-председателите Румен Радев и Кириакос Мицотакис.

С подписването на протоколите Гърция предава на България останките, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил, както и антропологичен материал, открит в други саркофази в базиликата „Св. Ахилий“ в Малкото Преспанско езеро. България от своя страна предава на Гърция 48 църковни реликви.

След това военно-транспортният самолет „Спартан“, пренасящ тленните останки на цар Самуил, ескортиран от две двойки изтребители МиГ-29 и F-16. кацна на летище „Васил Левски“ в София.

Тленните останки на цар Самуил бяха посрещнати с шпалир от гвардейци и червена пътека.

От борда на военно-транспортния самолет слязоха министър-председателят Румен Радев, заместник министър-председателят Иво Христов и министърът на културата Евтим Милошев, както и посланикът на България Валентин Порязов.

От летището до площад „Княз Александър I“ тленните останки на цар Самуил бяха пренесени от военнослужещи от Българската армия на военен камион, ескортиран от военна полиция, специализирани полицейски автомобили „Пустинни котки“ и мотоциклетисти.

На площад „Княз Александър I“ се състоя държавната церемония „България посреща цар Самуил“, след което тленните останки бяха пренесени с шествие до базиликата „Света София“, където беше отслужена света литургия от българския патриарх Даниил, и бяха положени в специално подготвения саркофаг от бял мрамор.

Около два тона и половина тежи саркофагът за тленните останки на цар Самуил в завършения си вид. Той е изработен от мрамор, който е от изконните български земи на Самуиловото царство.

Саркофагът вчера бе сглобен и в е базиликата „Света София - Божия премъдрост“. Изработеният във Велинград саркофаг е с приблизителни размери 2,30 метра дължина, 90-100 сантиметра ширина и 85-90 сантиметра височина. Той е предвиден да побере дървен ковчег. Изработката е започнала на 25 септември по инициатива на Министерството на културата с благословението на българския патриарх Даниил. Решението за вида на саркофага е на Софийската митрополия.

По проекта са предвидени христограма, изображение на архангел Михаил, Самуиловата крепост с лъвове, както и изображения на два пауна и дворец. Отделните изображения са изработени като панели, които са вградени в саркофага.

С благоговение и синовна почит посрещаме саркофага с тленните останки на един от най-достойните и велики владетели на българския народ – цар Самуил, каза българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, който възглави траурната служба преди полагането на тленните останки на владетеля в саркофага в базиликата „Света София – Премъдрост Божия“.

Днес, повече от хилядолетие след своя живот и исторически подвиг, цар Самуил се завръща сред своите, за да остане завинаги в България и да почива в този свят Божи дом, посочи патриархът. По думите му храмът „Света София – Премъдрост Божия“ е дал името на съвременната столица на България, а по предание именно там Самуил е бил кръстен и се е черкувал като млад.

Патриарх Даниил определи тленните останки на цар Самуил като „истинска светиня на държавната, църковната и народностната ни памет“. Той призова да бъде осъзнато значението на завръщането на владетеля в неговия роден дом – България, за която е отдал силите и живота си.

В словото си патриархът изрази признателност към гръцкия архитект, археолог и византолог проф. Николаос Муцопулос, който пръв идентифицира тленните останки на цар Самуил и публично съобщи за тях. „Делото на професор Муцопулос ще остане завинаги в нашите сърца“, каза Даниил, като отбеляза, че Българската православна църква ще отправя молитви за него.

Патриархът благодари и на музейните работници и специалистите, полагали грижи за тленните останки от откриването им през 1969 г. досега, както и на дипломатическите и политическите представители на България и Гърция, участвали в постигането на споразумението за връщането им.

Днешното събитие е изключителна стъпка към укрепването на отношенията, разбирателството и приятелството между двете съседни държави и сестрински православни църкви, каза Българският патриарх.

В словото си той отбеляза и връзката на цар Самуил с Българската православна църква и с почитането на светците. Патриарх Даниил посочи, че Самуил е споменат в Синодика на цар Борил сред старите български царе, „които заедно със земното наследиха и небесното царство“.

В края на словото си патриарх Даниил призова за вечна и блажена памет на цар Самуил и отправи молитва Бог да дарува светлина, мир и вечен покой на „Своя верен раб Самуил – Цар български“.

Сред присъстващите в храма бяха президентът Илияна Йотова, председателят на парламента Михаела Доцова, премиерът Румен Радев, министри, представители на държавни институции и др. 

Шествие придружи до храма тленните останки на цар Самуил. 

Саркофагът бе поставен в южната част на напречния кораб на базиликата „Света София - Божия премъдрост“, където според християнската религия се полагат мощите на царете.

Използвана е информация на БНТр БТА и СБЖ