През май т.г. Регионалният исторически музей в Плевен се включи за девети път в Европейската инициатива „Нощ в музея”. Хиляди плевенчани и гости разгледаха експонатите, сред които и вещи на идеолога на българското земеделско движение Янко Забунов.

В изложбата бяха представени  мастилница и халба за бира на Забунов, чиято къща-музей в Плевен е затворена от вече близо 15 години.

За широката публика Янко Забунов е един от учредителите на БЗНС, народен представител в 11-ото и 12-ото Народно събрание и водач на първата земеделска парламентарна група.

Малцина обаче знаят, че той е пионер на специализираната преса у нас. На 10 януари1894 г. той издава списание „Орало”, известно с мотото си “Оралото и мотиката хранят цял свят”. От списанието са издадени само 6 броя, след което то става орган на Българското земеделско дружество. В него Забунов защитава идеята, че земеделският съюз трябва да има професионално-просветен характер, но по-късно отстъпва пред политическите амбиции в организацията.

По това време той поддържа контакт с много учители, сред които Коста Илиев, Никола Корманов и К.Малков от земеделските училища в Садово и Образцов чифлик в Русе. На 12 юни 1899 в Русе е подписано споразумение за издаване на вестник „Земеделска защита” на мястото на вестниците „Земеделец” и „Винарско-земеделски вестник”, редактирани от Янко Забунов. Първият брой излиза на 6/9. На 14.12.1899 г. Забунов напуска държавната служба /тогава директор на Плевенското винарско училища, а по-късно и земеделски надзирател/ и и се отдава изцяло на зараждащото се земеделско движение, финансирано предимно с лични негови заеми.

Очевидно обаче и по онова време у нас издаването на частен вестник е било скъпо начинание, което не носи лисни печалби. Затова притиснат от дългове, той спира активната си политическа дейност и се връща на поста си като директор на винарското училище. На 01.01.1909 г. Плевенското винарско училище е затворено, Забунов е уволнен от служба два месеца преди да стече право на пенсия. Приет е за държавен агроном в Плевен. Почива на 19 декември 1909 година.

По идея на Янко Забунов Трифон Зарезан е установен като празник на лозарите и винарите в България. И до днес Трифон Зарезан остава един от най-тачените български празници, почитан не само от земеделски производители.

Днес къщата-музей в Плевен на Янко Забунов единствена пази духа на новата и най-новата ни история. /Останалите две - на Иван Винаров в парк „Кайлъка” и на Цветан Спасов, вече са разрушени./  Стопанисва се от Регионалния исторически музей. От около 15 години тя е затворена, защото посетитери няма.

От 1989 г. насам вещите на земеделския деец са били разглеждани само от една организирана ученическа група. Сега от плевенския музей ходят само да почистват. Няма пари за каквито и да било други подобрения. Външно постройката изглежда добре, но вътре ремонтът е наложителен. В края на декември 2009 г., по време на честванията на 110 г. от началото на организираното земеделско движение в България, от ПП "Обединени земеделци" поискаха да се грижат за къщата на Янко Забунов, съвместно с музея.

 

Янко Забунов е роден в в село Момина църква, Бургаско. Сирак по майка от малък, той напуска семейството си едва седем годишен и се озовава в Сливен където е приет за черковен слуга и така завършва първоначалното си образование. Подпомогнат от общината той, той влиза в Садовското земеделско училище през 1883 г. и го завършва в 1886 г. Селски учител за две години, общински земеделски надзирател в Сливен.

През 1890 Окръжната постоянна комисия в Сливен му отпуска стипендия и той следва 2 години винарство в Австрия, след което е учител във винарската изба в Сливен и неин директор 1894/1895 г. След редовната си военна повинност е произведен поручик о.з.

По време на следването си се влюбва в Мария Захрадник, австрийска словенка. Венчават се на 18.11.1893 г. във Виена. Имат три деца—Кирил, Стефан и дъщеричка, която умира малка през 1909 г.

Управител е на държавните лозя при Евксиноградския дворец 1895-1897 и Директор на Плевенското винарско училище през 1897 г. По-късно е преназначен за земеделски надзирател при Окръжния съвет през 1899 г.

На Учредителния конгрес на Българския Земледелски Съюз, той е избран за Председател на Централния Управителен Комитет на БЗС и остава такъв до 1902 г. Избиран е за депутат в ХІ Обикновено народно събрание /ОНС/през1901 г.и в ХІІ-то ОНС през 1902 г.

Отначало поддържа професионално-просветния характер на Съюза, но приема наложилото се решение за неговия политически характер. Забунов остава като образец на себеотрицателен общественик и способен ръководител на младата земеделска организация. Той „открива” Александър Стамболийски, който е негов ученик и Александър Димитров, което говори за отвореност и доверие в прииждащите млади хора в Съюза.