„В поляризирания свят, в който живеем, е необходима синергия – обединени усилия на всички участници в медийния процес: политици, регулатори, преподаватели, изследователи, индустрия, журналисти, социолози, неправителствен сектор за осигуряване на нормално функциониране на медийната среда в интерес на обществото”, казва проф. Лилия Райчева.

Тя изтъква и следното: „Въпрос на избор е дали гилдията ще продължава да е инертна и разединена или ще предприеме действия за изграждане на силна журналистическа общност за гарантиране на независимостта си, за насърчаване качеството на медийното съдържание, за защита на журналистическия труд и за издигане престижа на професията”.

Проф. Лилия Райчева бе начело на българския екип в току-що приключилия тригодишното си изследване на тема „Критично проучване на свързаните с медиите рискове и възможности за делиберативна комуникация” международен проект MediaDelCom по европейската програма „Хоризонт 2020”. Наскоро проф. Райчева представи в СБЖ резултатите от работата по проекта, включил усилията на 17 екипа от 14 страни от Западна, Централна и Източна Европа. Това е и поводът за интервюто ѝ пред сайта на СБЖ.

 

– Проф. Райчева, поздравления за работата на ръководения от Вас български екип в международния проект MediaDelCom по европейската програма „Хоризонт 2020”! Вие направихте много интересна и детайлна презентация на проекта в СБЖ. Как бихте разшифровали в разбираемо за широката публика резюме пълното му наименование „Критично проучване на свързаните с медиите рискове и възможности за делиберативна комуникация”?

– Целта на делиберативната комуникация е чрез равнопоставено обсъждане да улесни аргументирана и рационална дискусия между хора с различни мнения и/или интереси, за да се предложат ефективни обществено значими решения и да се подобри функционирането на демокрацията. Тя е пряко следствие от делиберативната демокрация като система за вземане на политически обвързващи решения чрез обществена дискусия, включваща елементи както на пряката, така и на представителната демокрация.

Идеята за публично равнопоставено и аргументирано обсъждане на важни за обществото проблеми не е никак нова – тя може да се проследи още от времето на Аристотел, но придобива особено значение в днешната цифровизирана комуникационна среда. Взаимно уважение на разиличните гледни точки, конструктивност и отговорност в комуникационното взаимодействие, прозрачност, публичност, свобода на изказ и на достъпа до информационни източници – това са все фактори важни за делиберативната комуникация.

– Какви са рисковете и възможностите за делиберативна комуникация конкретно в България? Разбира ли се изобщо у нас това понятие и значението на влаганото в него съдържание за състоянето на обществото ни?

– Методът MediaDelCom се основава само на доказателствен материал и е насочен към цялостен, холистичен анализ на възможностите за наблюдение на медиите да показват рискове и/или възможности за делиберативна комуникация в различните 14 страни-участнички в Проекта (Австрия,  Белгия, България, Германия, Гърция, Естония, Италия, Латвия, Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Хърватия, Чехия, Швеция). Проучването обхваща 20-годишен период  (2000-2020), като отчита критичните моменти (с техните позитиви и негативи) в политически, икономически и технологичен план.

Медийната среда в нашата страна премина най-общо през предизвикателствата на  прехода от тоталитарен към демократичен тип политическа система, от централизирана планова икономика към свободен пазар. Повече от три десетилетия след промените от 1989-та година, обаче, се оказва, че външният плурализъм - множеството партии, изобилието от традиционни медии и онлайн платформи - не доведе до качествен, аргументиран и продуктивен публичен диалог за прогреса на общетвото.

Така след присъединяването на България към ЕС през 2007 г. страната ни претърпя рязък спад в класацията на „Репортери без граници“ (от 35-то през 2006 г. – тогава сме преди Франция, Италия, Испания, Хърватия, Полша и Румъния до 112-то място през 2020 г.). Наистина, през 2023 г. сме класирани на 71-во място – преди Унгария, Малта и Гърция, но позицията ни никак не е престижна за страните-членки на Европейския Съюз.

Демонополизирането от държавата пък и свободното движение на капитали от западни мултинационални инвеститори (основно доминирани от САЩ, Канада, Франция, Великобритания, Германия, Ирландия, Гърция, скандинавските страни и др.) в първоначално уязвимия дерегулиран български медиен и рекламен пазар с нововъзникващи правни механизми за конкуренцията като че ли отключи комерсиализацията на медиите и засили тенденциите за концентрацията им. Все още съществуват дефицити относно прозрачността на медийната собственост. В технологичен план преходът бележи преминаването от аналогови към цифрови медийни услуги при бързия напредък на мобилните комуникации.

Пред очите ни се променя самата парадигма на медийния процес, но участниците в него: политици, регулатори, преподаватели, изследователи, индустрия, журналисти, социолози, неправителствен сектор са като че ли инертни да се заемат с равнопоставено, смислено и конструктивно  обсъждане на тези проблеми в интерес на обществото. В сложната геополитическа ситуация на страна с ограничен суверенитет в рамките на ЕС и НАТО и вътрешнополитическа нестабилност (след проведените в рамките на две години един редовен и четири предсрочни парламентарни вота - 2021/2023 г., както и с противоречивостта на съвременната политическа „сглобка“) способността за наблюдение на медийната среда е от съществено значение, за да се  очертаят рисковете в нейното развитие и да се предвидят възможностите за тяхното преодоляване.

– Разработката Ви изследва влиянието на медийното съдържание и комуникационните практики върху публичния дискурс, политическото участие и социалното сближаване. Това влияние като цяло е негативно, показват доминиращите нагласи в българското общество към медии и политици. Какво   е необходимо да се промени, за да се пробърне това състояние?

– Сред задачите на Проекта MediaDelCom бе да се разработи диагностичен инструмент, който да дава възможност за цялостна оценка на рисковете и възможностите по отношение на делиберативната (съвещателната, дискусионната) комуникация и следователно – на социалното сближаване в Европа. На базата на систематичния преглед на разнообразни източници за 20-годишен период (2000-2020) се извеждат концептуални фактори в няколко направления: правна рамка и регулаторни механизми; журналистически професионални стандарти; медийно потребление; информационна, цифрова и медийна компетентност.

Страната ни разполага със значителен изследователски потенциал, както и с изобилие от ценни научни и специализирани публикации. Освен тези, инициирани от академичните среди, има изследвания на медийната среда, предприети от самите медии, както и от социологични и рекламни агенции, неправителствени организации, независими изследователи.

През последните години България участва и в редовно актуализирани международни бази данни в областта на медиите, отчитащи рисковете, свързани с медиите, като: Digital News Reports; Eurobarometer; Euromedia Ownership Monitor (EurOMo); European Social Survеy (ESS); Kids Online; Media Literacy Index; Monitoring of Media Pluralism (MPM); Reporters without Borders (RSF);  Varieties of Democracy (V-Dem); Worlds of Journalism и др.

Обаче, макар повечето публикации, наблюдаващи националния медиен пейзаж, да са пространни, да използват достоверни източници и да са сравнително лесно достъпни, съдържанието им показва недостатъчна приемственост, комплексност и системност по отношение на надлъжното дългосрочно очертаване на тенденциите. Проучванията и добрите практики, основани на осмислянето на постъпателното развитие на медийната среда за периода, са оскъдни.

Многоаспектните изследвания, които проследяват и сравняват причинно-следствените връзки в развитието на медийните явления, за да очертаят взаимосвързани тенденции в тяхната динамика, са малко и недостатъчно координирани на национално ниво. Тези, а и други изследователски дефицити, затрудняват експертната оценка на състоянието и очертаването на надеждни перспективи пред развитието на отделни аспекти в медийната среда.  

– Всички сме свидетели на просмукващото се навсякъде влияние на типа общуване от социалните мрежи, което носи и примитивизация, и език на омразата. В резултат чуваме от парламента грозни метафори и дори откровени цинизми, многократно тиражирани от медиите. Впрочем, от телевизионния екран са ни показвали и среден пръст... Как вашето изследване може да повлияе на хора и среди, потопени в такава комуникация и едва ли способни изобщо да се заинтересуват от вашите изводи?

– Изследователите от всичките 14 страни от Проекта MediaDelCom са единодушни, че в поляризирания свят, в който живеем, е необходима синергия – обединени усилия на всички участници в медийния процес: политици, регулатори, преподаватели, изследователи, индустрия, журналисти, социолози, неправителствен сектор за осигуряване на нормално функциониране на медийната среда в интерес на обществото.

През трите години на времетраенето на Проекта  (2021-2024), бяха направени паралелни сравнителни проучвания по многобройни показатели върху способността за изследване на националните медии и относно критичните моменти в развитието на медийната среда.

Чрез обширна библиографска база данни за медийни, журналистически и комуникационни изследвания, бяха анализирани публикации от девет области (журналистика; медийна икономика и управление; медийно потребление/изследване на потребителите; медийна грамотност; медийна и комуникационна етика; регулиране на информацията и медиите; политическа комуникация; медии и комуникационна политика и системи и социология на медиите и комуникацията).

Установи се, че е продуктивен за обществото опитът на тези страни, където съществуват национално координирани практики за комплексно анализиране на рисковете в медийната среда и набелязване на възможности за тяхното преодоляване (например, в Швеция, Австрия, Германия, Естония). Иначе, има два възможни сценария за развитието на медийната среда – позитивен и негативен.   

Позитивният сценарий е свързан с: модернизиране на медийната регулация чрез пълноценно и ефективно транспониране на Европейския акт за свобода на медиите (EMFA), Закона за цифровите услуги (DSA), Закона за цифровите пазари (DMA) и други, общи за страните-членки на ЕС; координация и сътрудничество между заинтересованите страни за ефективно прилагане на комплексните медийни и комуникационни политики и регулация; повишаване на дигиталните, информационните и медийните (вкл. AI) компетенции и умения на създателите на медийно съдържание; осигуряване на ефективни гаранции за независимостта на медийните регулатори и за тяхната професионална дейност; предоставяне на публично достъпна отчетност на целия медиен сектор (вкл. медиен омбудсман); осигуряване на прозрачни процедури за разпределяне на публични (национални и европейски) средства за укрепване на медиите, най-вече – на обществените медии, свободата на словото и местната журналистика; изграждане на силна журналистическа общност и асоциации за насърчаване защитата на журналистическия труд срещу тенденциите за ограничаване на външния плурализъм (достъп до различни източници на информация) и вътрешния плурализъм (свобода на изразяване, вкл. преодоляване на автоцензурата); осигуряване на високо ниво на цифрово включване и свързаност; защита на достъпа до информация и споделяне на данни; предоставяне на специфични инструменти за използване на медиите от уязвими аудитории: деца, възрастни хора, хора с увреждания и др.

Несправянето с тези и други комплексни задачи ще доведе до възможен негативен сценарий, който може да бъде повлиян и от: нарастващата тенденция към политизация и комерсиализация на медиите и медиатизация на политиката; недостатъчно ефективната медийната отчетност (включително и на търговските медии); продължаващата тенденция на автоцензура и конфликт на интереси при финансирането на журналисти; недостатъчната правно обоснована предвидимост на бюджетите за обществените медии и за финансиране на качествена журналистика; вялото внимание към качеството на висшето образование и повишаването на професионалните умения на журналистите; пренебрегнатата координация между регулиране, саморегулиране и съвместно регулиране.

Въпрос на избор е дали гилдията ще продължава да е инертна и разединена или ще предприеме действия за изграждане на силна журналистическа общност за гарантиране на независимостта си, за насърчаване качеството на медийното съдържание, за защита на журналистическия труд и за издигане престижа на професията.

– В изследването Ви е засегната и голямата тема за правното и етичното регулиране на медиите и комуникцията. Тя винаги върви преплетена и с риска от цензура. Ширят се и подозренията, че новият европейски закон за медийната свобода носи дори повишване на този риск. В още по-голяма степен това важи за популярните напоследък кампании за „борба с дезинформацията”. У нас под това мото бе предложен отделен законопроект. Има ли начин да се намери разумен баланс между регулациите и свободата на словото и пресата?

– Съвременните комуникации са технологично детерминирани. Темпът на развитие на информационните и комуникационните технологии изпреварва навременното наваксване на правната рамка и регулаторните механизми, модернизацията на бизнес моделите, пренастройването на професионалните дейности, психологическото и технологичното приспособяване на аудиториите за възприемане и създаване на съдържание в многообразието от източници и медии. В този смисъл поведението на всички участници в медийния процес е по-скоро реактивно.

Преди повече от десетилетие Съветът на Европа публикува своята визионерска проактивна препоръка „Към ново понятие за медиите“. Европейският закон за свободата на медиите се появява едва след два петгодишни мандата на Европейската комисия, в условията на все още оскъдни, неясни и нестабилни етични разпоредби за функционирането на медиите и журналистиката и в навечерието на технологичното предизвикателство на изкуствения интелект.

Много е важно в съвременната медийна среда да се подкрепи процеса на прозрачното и независимото регулиране, доброволните стандарти за медийното саморегулиране и процедурите за съвместно регулиране. Свръхрегулацията едва ли ще се окаже продуктивна. Съвременните комуникационни процеси са хоризонтални, вертикалните структури могат да бъдат свързани с публичната медийна отчетност и редакционната отговорност, но международно признатите инструменти трябва да гарантират независимостта на журналистите.

– Експанзията на Изкуствения интелект във всички сфери на живота ни изпреварва не само регулациите, но и самото осмисляне на всички промени, които това ни носи. Вашата прогноза за това предизвикателство?

– Позволих си да експериментирам като попитам ChatGPT за регулирането на Изкуствения интелект в медиите и получих за няколко секунди отговор: „Регулирането на ИИ за медиите включва балансиране на иновациите и свободата на изразяване с етични съображения и защита на обществените ценности. Сътрудничеството между политиците, заинтересованите страни от индустрията, изследователите и гражданското общество е от съществено значение за разработването на ефективни регулаторни рамки, които насърчават отговорното използване на ИИ в медиите“.

В добавка бе посочена и обосновката: разработване на политики и правна рамка; изисквания за прозрачност; мерки за отчетност; етични насоки; защита на данните; алгоритмично смекчаване на пристрастията; регулаторен надзор; международно сътрудничество за справяне с глобалното предизвикателство на дезинформацията; обществено образование и осведоменост с цел овластяване на потребителите да вземат информирани решения относно тяхното медийно потребление. Посочени са и детайли за България.

С други думи, ChatGPT ни подсказва какво трябва да се направи, ако има воля и капацитет у естествения интелект на участниците в медийния процес да се действа проактивно.