Единственият в България Паметник на песента в Силистра

В България има два паметника, свързани с песента и музиката. Единият е в град Силистра и е по-стар с 11 г. от другия, който е в село Драганово, област Велико Търново.

В спомен за музикалното дело в Силистра през 1966 г. се е превърнал Паметникът на песента в Дунавския парк, където и тази година на 1 октомври отново бяха казани съкровени думи и бяха положени цветя по идея на НЧ „Доростол".

Участваха: Смесен хор "Седянка", музиканти от народен оркестър при АНПТ "Силистра", представители на Културен клуб "Агарта", НД "Традиция", РБ "П. Павлович", РИМ Силистра, музикални педагози. На тържествения момент за паметника и за традициите на Силистра в музикалното и певческото изкуство говориха Маргарита Любомирова - председател на НЧ "Доростол", и Йордан Георгиев от Смесен хор "Седянка", председател на местното Дружество на СБЖ.

Така отново бе възкресен споменът за всички в Силистра със свои звездни мигове, на които е посветен единственият в България паметник на песента, превърнал се в дежурен повод Силистра да погледне към музикалната си история.

Създаден е в чест на Събора на хоровете от крайдунавските градове по време на второто му издание след 56 години прекъсване от прощъпулника на 23 май 1910 г., когато в Силистра се събират над 400 хористи от Силистра, Русе, Видин и др. градове. Събитието се превръща в значим момент за развитието на хоровото изкуство в България. Днес паметникът е не просто част от пейзажа на Дунавския парк. Той напомня, че музикалния живот на Силистра има дълбоки корени, а песента отдавна е част от културната памет на града. Денят насърчава музикалното творчество, културния обмен и достъпа на хората до музикалното изкуство.

От народната песен до симфонията, от класическите инструменти до съвременните електронни звуци - музиката е част от историята и ежедневието на всяко общество. Тя съхранява традиции, изразява чувства и оставя след себе си памет. Седем основни тона - до, ре, ми, фа, сол, ла, си, превръщат всяко произведение с тях в общ универсален език - музиката. Затова 1 октомври е ден за припомняне, че я чуваме не само с ушите си, а и със сърцата си.

От 1977 г. насам в България е актуален още един „песенен паметник“, но с конкретна насоченост – химна на комунистическия Интернационал. Паметникът е в село Драганово, община Горна Оряховица. Според публикация от 2023 г. във в. „Борба“ – Велико Търново, той е на мястото, „където за пръв път в България е изпят химнът на работническата класа“. И още от статията във вестника: „При това цели осем години преди първото му официално отпечатване с ноти и текст в съветския „Червен календар”. Текстът и нотите на песента са изпратени с писмо през 1897 г. от Михаил Михов от Драганово, който по това време е студент в Лил, до по-малкия му 20-годишен брат Никола, по това време учител в селото. За това свидетелства запазено писмо на Михаил до годеницата му Ана Киселкова, в което той пита: „Що чини това хлапе, аз не знам. Знам само, че като му изпратих нотите на Интернационала, той ми писа, че това било една великолепна мелодия, вълните на която вечер се раздавали и разнасяли по драгановските баири. Колю вечер я пеел, като е излизал на разходка с другарите си”.