Снежана Тодорова разказа в СБЖ за гостуването си в Беларус по повод 80 г. от освобождаването от нацистка окупация

  • 11.07.2024
  • СБЖ
  • Къдринка Къдринова
Снежана Тодорова разказа в Клуб "Журналист" на СБЖ впечатленията от пътуването си в Беларус. Снимка: Къдринка Къдринова

По време на посещението си в Минск председателката на СБЖ е подписала договор за сътрудничество с Беларуския съюз на журналистите

Председателката на СБЖ Снежана Тодорова разказа на среща с колеги в Клуб „Журналист” на СБЖ за своето гостуване в Беларус в началото на месец юли по покана на организаторите на честването на Деня на независимостта на тази страна. Той се отбелязва на 3 юли. На тази дата през 1944 г. в резултат на военната операция „Багратион” е освободена столицата Минск, а скоро след това и цялата беларуска територия, от която  окончателно са изтласкани всички нацистки агресори и окупатори. Тази година бе отпразнувана и 80-годишнината от освобождаването на Беларус от кафявата чума.

Снежана Тодорова разказа впечатленията си от Минск, който тя описа като изключително чист и спокоен град, както и от честванията на юбилейната дата, а също и от контактите си с колегите от Беларуския съюз на журналистите (БСЖ).

Тя предложи на аудиторията и няколко кратки филма. Единият бе посветен на беларуската историческа памет за героичната народна съпротива в годините на Великата Отечествена война. Два други представиха по модерен и атрактивен начин красиви и интересни природни, исторически и културни забележителности на страната. А най-дългият запис показа военния парад в Минск навръх Деня на независимостта 3 юли.

Снежана Тодорова също така остави сред публиката за разглеждане полученото от нея юбилейно издание – внушителен и богато илюстриран том, озаглавен „Без срок за давност”. В него са събрани документи и свидетелства за престъпленията на фашизма срещу народите на СССР в годините на Великата Отечествена война (1941-1945 г.). Томът ще е на постоянно разположение на интересуващите се в библиотеката на СБЖ.

В библиотечния архив на СБЖ влизат и броевете от специалния юбилеен беларуски вестник за Деня на независимостта, както и няколкото броя „Вечерний Минск”, плюс още няколко периодични издания, включително за детска аудитория.

Снежана Тодорова сподели пред събралите се в Клуб „Журналист” и своето усещане за голяма човешка топлота и сърдечност от страна на беларусите, тяхното дълбоко уважение към България и към създателите на славянската азбука – светите братя Кирил и Методий. Ръководителката на СБЖ е била много трогната от жеста на колегите от БСЖ, повечето то тях 25-30-годишни, които специално издействали да получат от една от църквите в Минск икона на св. св. Кирил и Методий, за да посрещнат с нея българската гостенка и съвместно да запалят кандилце.

Срещата ѝ с беларуските журналисти се състояла в офиса на информационната агенция „Минск-Новини”, начело на която е председателят на БСЖ Андрей Кривошеев. Агенцията издава и вестници, сред които „Вечерний Минск”, прави и програмата на Радио Минск. В момента се изгражда и телевизионно студио. Андрей Кривошеев е и депутат в Градския съвет на Минск. Когато преди време се подготвял да пътува за Ню Йорк, за да отразява планирано участие на беларуския президент Александър Лукашенко в годишната сесия на Общото събрание на ООН, бил изненадан от отказа на американските власти да му издадат виза, защото представлявал „заплаха за националната сигурност на САЩ”.  Другият, получил такъв отказ, бил самият президент Лукашенко.

Кривошеев споделил с Тодорова, че има и други беларуски журналисти, санкционирани по други поводи по подобен начин, включително от държави в ЕС. Журналистите подавали жалби в Съда на ЕС, който постановявал, че възпрепятстването им да пътуват в ЕС и да изпълняват журналистическата си работа е нарушение на правата им и отменял забраната. Незабавно след това обаче санкциите отново били въвеждани.

Освен, че дискриминира беларуските журналисти, тази санкционна политика наказва и самите граждани и журналисти от ЕС, като крайно затруднява достъпа им до Беларус, ако поискат лично да посетят тази страна. Пътуването се осъществява чрез далечни заобиколни маршрути и се удължава неимоверно.

Усилието да се стигне все пак до Беларус и пряко да се опознае действителността там обаче си струва трудностите на пътуването, смята изпиталата ги лично Снежана Тодорова. Тя също така е убедена, че прилагането на санкционен режим е недемократична и дискриминационна мярка, която вреди на нормалното общуване, взаимното опознаване и цивилизования диалог за преодоляване на възникващи неразбирателства между държавите и народите.

Двамата заедно с Андрей Кривошеев са подписали споразумение за сътрудничество между СБЖ и БСЖ, което да улесни именно пряката комуникация между журналистите от България и Беларус.

Снежана Тодорова сподели и емоцията си, която изпитала, когато видяла надпис и на български език върху впечатляващо пано в импозантната сграда на Националната библиотека в Минск. То съдържало надписи на всички славянски езици. Библиотеката домакинствала на младежки форум „Русия-Беларус: Няма давност за нацизма”. Участниците се вълнували от случилото се с паметника на Съветската армия в София, питали Тодорова и каква ще е съдбата на паметника на Альоша в Пловдив.

Председателката на СБЖ сподели впечатлението си, че младите беларуси много активно и с голям пиетет участват в опазването на историческата памет в страната, в почитането на подвига на героите от Великата Отечествена война, по време на която е загинал всеки трети жител на Беларус, а оцелелите са преживели неимоверни разрушения и лишения. Общо над 3 милиона души са били убити, а над 380 000 – отвлечени в Германия за принудителен труд под заплаха от смърт, като мнозина от тях загиват в непоносимите условия.

Нацистките окупатори са създали на беларуска територия над 580 лагери на смъртта, в които са намерили смъртта си 1,5 милиона души. Само в най-големия от тези лагери – „Тростенец”, жертвите са били над 540 000 души. Той е четвъртият по смъртност от всички нацистки концлагери – нарежда се веднага след печално известните Освиенцим, Майданек и Треблинка. Създаден е от нацистите в предградието на Минск, наречено Малий Тростенец.

Минск е бил окупиран от хитлеристките войски на 28 юни 1941 г. През всичките 1100 дни окупация в града действа нелегална съпротивителна организация, която също дава много свидни жертви. Масовото унищожаване на хора по време на нацистката окупация се извършва с варварски методи и средства – разстрели, бесилки, газови камери, изгаряне, глад, студ, непосилен физически труд и т. н.

От април 2021 г. Генералната прокуратура на Беларус разследва наказателно дело за геноцид на беларуското население по време на войната и в следвоенния период. Наред с ужаса във вече споменатите лагери, разследването обхваща и трагедията на над 12 300 населени места в Беларус, които са били напълно или частично унищожени. 288 от тях споделят съдбата на Хатин – селото, станало трагично известно с това, че е изгорено заедно с жителите си.

През май 2021 г. в Беларус е приет Закон за недопускане на реабилитацията на нацизма, насочен към предотвратяване на всички форми и прояви на нацизма, оправдаване на неговата доктрина и практика, героизиране на нацистките престъпления и техните съучастници. През януари 2022 г. президентът Александър Лукашенко подписва Закон за геноцида на беларуския народ. Този закон предвижда правно признаване на геноцида на беларуския народ, извършен от нацистки престъпници и техни съучастници по време на Великата Отечествена война и в следвоенния период до 1951 г. Задължението на държавата да гарантира опазването на историческата истина е залегнало в актуализация на Конституцията на Република Беларус,  одобрена с референдум през февруари 2022 г.

Снежана Тодорова е била сред гостите на тържествения концерт в Минск в чест на 80-годишнинта от освобождаването на Беларус от нацизма. Там е говорил президентът Лукашенко. Наред с почитта към героите на Великата Отечествена война, в речта му е присъствала и парливата актуална обстановка в пряко съседство с Беларус. Той е посочил, че по дългата граница на страната с Украйна има струпване на украински войски, но е уверил, че са взети всички мерки за защита на Беларус.

На следващия ден, в самия Ден на независимостта 3 юли, когато се е състоял впечатляващ военен парад по протежение на най-дългия (21 километра) булевард в Минск, президентът Лукашенко отново е държал реч. В нея отбелязал, че има много млади хора, които изразяват желание да се включат в защитата на родината. Лукашенко благодарил за тази готовност, но уверил, че „ние, военните, сме направили всичко необходимо земята и небето на Беларус да бъдат отлично защитени”, разказа Снежана Тодорова.

В парада са участвали представителни части от всички страни, взели участие в битката с фашизма в Беларус през Великата Отечествена война. „Само от Казахстан има 88 герои на Съветския съюз, удостоени с това звание заради приноса си за освобождаването на Беларус,” посочи Тодорова.

Тя припомни, че по време на войната Минск е практически разрушен и след края ѝ е построен наново. Центърът на града стилистично ѝ напомнил София, която, както знаем, също е пострадала много през войната – от англо-американските бомбардировки, и е строена след това наново. Така нареченият „сталински ампир”, типичен за онази епоха, лесно се разпознава днес в много административни сгради и в София, и в Минск. В беларуската столица има, разбира се, и много съвременни, модерни сгради с футуристичен дизайн. Бялото доминира в цветовете на града. Впечатляващ е Домът на изкуствата, където гостенката от България е могла да разгледа интересна изложба, включително и картини на художници от Бургас.

По територия Беларус е почти два пъти по-голяма от България, а населението ѝ е 9,5 милиона души. Снежана Тодорова увери, че навсякъде е срещала сред беларусите добронамереност, откритост, желание за общуване, изключителна толерантност към всички националности.

Отбеляза, че Беларус поддържа активни и продуктивни отношения с Китай. В Беларуския университет се обучават над 8000 китайски студенти. Китайски фирми строят в Минск нов голям басейн с олимпийски размери, който би трябвало да е готов към 7 ноември и за чието откриване се очаква да пристигне китайският президент Си Дзинпин.

Беларус няма излаз на море, напомни Тодорова, но там има много езера, мочурища, блата, гори, резервати с лосове и зубри.

Тя изреди и цял списък от „50 неща, които да направиш в Беларус”. Например, да видиш как стар фенерджия пали уличен фенер в града-герой Брест, пръв посрещнал хитлеристкото нападение над СССР на 22 юни 1941 г. Или да се изкачиш на часовниковата кула в Гродно, където е най-старият действащ часовник в Европа, датиращ от XXV век. Или да си свиеш венец от синчец – националното цвете на Беларус. Да се сдобиеш с риза с красива беларуска бродерия. Да опиташ драники – един от многото беларуски специалитети от картофи. Да се насладиш на родния град Витебск на световноизвестния художник Марк Шагал. Да надникнеш в апартамента до Площада на Победата в Минск, където е живял Ли Харви Осуалд, по-късно стрелял срещу президента Джон Кенеди в Далас. Да намериш географския център на Европа, разположен в град Полоцк...

Снежана Тодорова сподели, че лично за себе си именно при това пътуване е открила и нещо, което досега не е знаела – че родът на допринеслия толкова много за Освобождението на България герой от Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. ген. Йосиф Гурко идва именно от Беларус...

Завършвайки своя разказ за пътуването си до Минск, Тодорова разказа и за възможността да се представи филм за участие в осмото издание на фестивала за документално кино на държавите от ОНД „Евразия.DOC”, чийто изпълнителен директор е председателят на БСЖ Андрей Кривошеев. Подробности за регламента, условията и формуляра за кандидатстване могат да се намерят на сайта eurasia.film. Срокът за кандидатстване по общата програма на фестивала е до 15 юли.

Има и младежки раздел на фестивала, в който автори на възраст между 16 и 35 години могат да представят свои късометражни творби с продължителност до 4 минути. В този раздел срокът за подаване на документи за участие е до 1 август.

В края на събитието с благодарствени слова за интересния разказ за Беларус към Снежана Тодорова се обърна Евгений Белий, председател на Българския антифашистки съюз (БАС). Той използва случая, за да анонсира пред събралата се в Клуб „Журналист” публика и две предстоящи събития, чийто съорганизатор е БАС.

 

© СБЖ