Дискусията в Бургас бе водена от Десислава Георгиева (изправена вляво). Трите дами на масата са Снежана Тодорова, Зорница Грекова и Къдринка Къдринова (от дясно наляво)

В центъра на дискусията бяха проблемите на регионалните медии с оглед журналистическите стандарти, законодателната рамка и възможностите за финансиране.

С оживен интерес бяха посрещнати встъпителните думи на зам.-министър Грекова, в които тя спомена проект за създаване на Фонд за подкрепа на медиите с ежегодно финансиране и „с ясни критерии“. Беше пояснено, че тази идея тепърва ще се оформя, но първо е необходимо да приключи текущата работата по законопроекта по изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Натам в момента са съсредоточени усилията на експертна работна група към МК.

Зам.-министър Грекова отбеляза че ЗИД на ЗРТ ще бъде предложен за обществено обсъждане и тогава заинтересованите, включително и представителите на регионалните медии, ще имат възможност да направят свои предложения.

Председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова бе втора в изказванията. Тя постави акцент върху внесените от СБЖ в Комисията по култура и медии в НС още през 2017 г. предложения за законодателни промени, насочени към защита на журналистическия труд и медийната свобода, към по-голяма прозрачност в собствеността и финансирането на медиите и към изготвянето на национален браншови трудов договор за всички работещи журналисти. Тъй като досега тези предложения на СБЖ така и не са разгледани от нито един парламентарен състав, в момента се подготвя техен актуализиран вариант.

На свой ред членът на СЕМ Къдринка Къдринова изтъкна, че проблемите на регионалната журналистика са сред приоритетите на регулаторния огран, който през юни т. г. бе инициатор на проведеното съвместно с БТА обсъждане „Бъдещето на регионалните новини“. Къдринова посочи, че приема бургаската среща като продължение на темите, вече поставени тогава от включилите се онлайн представители на регионални медии от цялата страна. Тя съобщи, че специализираната администрация на СЕМ подготвя фокусирано наблюдение за присъствието на регионална информация и теми с местно и регионално значение в новините и актуално-публицистичните предавания в 11 линейни медии. Къдринова каза, че, следвайки своите пълномощия, СЕМ и занапред ще държи на фокус проблемите на регионалната журналистика в подлежащия на неговата регулация аудио-визуален сектор. Същевременно отбеляза, че Съветът няма как да откликва на отправяни към него искания и очаквания, когато те излизат извън рамките, поставени му от закона.

Това бе повторено и по време на последвалата дискусия, тъй като в изказванията си журналисти и ръководители от регионалните медии поставиха силен акцент върху проблемите, които им създават т. нар. „сайтове бухалки“ – некоректни онлайн платформи с неясни собственици, които не се съобразяват с професионалните стандарти, открито обслужват икономически и политически интереси, прибягват до дезинформация, получават непрозрачно финансиране и т. н. В отговор Къдринова изрично поясни, че СЕМ не регулира сайтове, които не фигурират в неговия регистър на доставчици на линейни и нелинейни аудио-визуални медийни услуги.

Основното внимание в дискусията бе съсредоточено върху подготвяния ЗИД на ЗРТ. Повечето от изказалите се представители на регионални медии предлагаха в него да се включат регулации за „сайтовете бухалки“, както и да се гарантира достъпът на коректни регионални медии до финансиране чрез обществени поръчки, европейски програми, кампании и реклами, до каквито в момента имат приоритетен достъп предимно големи медии.

Тези проблеми бяха в центъра на изказването и на председателя на Националната асоциация на регионалните телевизии Антон Николов, който е управител на сливенската телевизия Канал 6. Той настоя за „устойчиви държавни механизми“ в подкрепа на регионалната журналистика, които да не създават зависимости от централната или местната власт и които същевременно да изсветляват собствеността на онлайн медиите.

По повод изразените тревоги около „сайтовете бухалки“ зам.-министърът Зорница Грекова обясни, че ЗИД на ЗРТ се предвижда променена форма на декларацията за медийна собственост в съответствие с Eвропейския акт за свободата на медиите.Тя увери, че коректното ѝ попълване и подаване с вписване в регистъра на МК ще даде по-добри възможности (включително за кандидатстване за финансиране) на медиите, които са „на светло“, и съответно ще затрудни онези, които остават в сивата зона. Липсата или непълнотата на тази декларация ще води и до невъзможност да се кандидатства за подготвяния Фонд за подкрепа на медиите.

По време на дискусията многократно бе изтъкнато, че предстоящото обществено обсъждане на ЗИД на ЗРТ ще даде възможност и на представителите на регионалните медии да направят онези предложения и допълнения, които смятат за важни в решаването на повдигнатите проблеми. Прозвучаха също и реплики от залата, че това е „връщане на топката“ обратно към колегията от регионалните медии, което ги разочарова, защото те са поканили на тази среща представители на институциите в очакване те да предложат конкретни решения.

Къдринка Къдринова посочи в отговор на тези коментари, че с цялостната си дейност, а и със самото си присъствие поканените институции показват добронамереност и отзивчивост, но решенията е редно да се търсят с взаимни усилия. Необходима е инициативност и активност и от страна на самата колегия в регионалните медии, за да използват пълноценно възможностите да се включат както в предстоящото обществено обсъждане на ЗИД на ЗРТ, така и да отправят свои предложения към Комисията по култура и медии в НС.

Снежана Тодорова на свой ред отбеляза, че СБЖ като творческо-синдикална организация смята за важно не само кой е собственикът на дадена медия, но и как се финансира тя. Според нея е необходимо Законът за защита на конкуренцията да бъде променен така, че да гарантира яснота по този въпрос и да не се допуска „нечестно и задкулисно финансиране на медии“. Тодорова изтъкна също, че трябва да се внесат такива промени в Закона за обществените поръчки, които да осигурят равнопоставеност между медиите, „а не да се фаворизират едни за сметка на други по преценка на властите“. Тя посочи още, че чрез финансовото си участие „държавата трябва да спомага за утвърждаване на стандартите, като не допуска до държавно и европейско финансиране редакциите, които не са подписали Етичния кодекс на българските медии“.

В края на дискусията се изказаха и присъстващите депутати, членуващи в Комисията по култура и медии: проф. Владимир Гончев, Милева Владкова, Пламен Карашев и Галя Василева. Всички посочиха, че са проследили много внимателно дискусията, отнасят се с разбиране към поставените проблеми и са готови да съдействат за решаването им, както и да разглеждат постъпили в Комисията предложения.