На 16 април се навършват 100 години от атентата в църквата „Света Неделя“.

Това е най-големият терористичен акт в българската история,и до 11 септември 2001 г. най-големият в Европа, в който 134 души загиват на място, а 79 от около 500-те ранени умират по-късно от раните си, с което броят на жертвите достига 213, включително жени и деца. 

Сред жертвите са бойци, сражавали се геройски за своята родина. Загиват и много общественици, сред които и столичният кмет Паскал Паскалев.

Случилото се в катедралния храм 1925 г. е известно и като „Кървавия Велики четвъртък“.

Атентатът в църквата „Света Неделя” на 16 април 1925 г. е връхната точка в една политическа битка, която се превръща в кървава разправа.

След преврата на 9 юни 1923 г., убийството на лидера на БЗНС Александър Стамболийски и потушаването на Септемврийското въстание, БКП, под натиска на Коминтерна, решава да продължи въоръжената борба чрез терористични акции.

През зимата на 1924-1925 г. са извършени няколко покушения, в планинските проходи действат чети. В края на 1924 г. е взето решение за извършване на голям атентат, с който да се „обезглави“ властта. За тази цел бившият член на БКП и клисар на софийската катедрала „Света Неделя“ Петър Задгорски помага на заговорниците да укрият на тавана на храма оръжия и боеприпаси, пропомня БТА.

До освещаването на храм-паметника „Св. Александър Невски“ църквата „Света Неделя“ е софийска катедрала. Построена през 1863 г. на мястото на стар параклис, в който е погребан сръбският крал Стефан Урош Трети Милутин, тя е наричана още „Свети Крал“.

Поради този факт военната организация на БКП, под ръководството на Коста Янков, племенник на Райна Княгиня и зет на Димитър Благоев, взима решение да се убие достатъчно високопоставен политик, чието опело би събрало в катедралния храм цялото ръководство на политическия елит, припомня и bTV.

Предисторията му започва на 14 април 1925 година, когато народният представител от Демократическия сговор генерал Константин Георгиев е убит. Той е застрелян, пред очите на дъщеря си, когато отива заедно с нея на църква. Погребението на ген. Георгиев е определено за 16 април в 15 часа в храма „Света Неделя“, където се очаква да присъстват представители на висшия държавен и военен елит – офицери, висши чиновници, част от министрите и негово величество цар Борис III. Атентатът е замислен да се осъществи в църквата по две причини - да бъдат събрани на едно място възможно най-много влиятелни политически фигури, за да бъдат премахнати. И другата е, че комунисти не са влизали в храмовете и техни хора е нямало да пострадат.

Главни действащи лица в този терористичен акт са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков. И още един човек, който може би изиграва главната роля - Петър Задгорски - клисарят, благодарение на когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества, припомня Дарик.

Експлозивът е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Той трябвало да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 m, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат. Между взривното устройство и купола на храма била поставена бутилка със сярна киселина, която да усили поразяващия ефект от взрива чрез отделяне на отровни газове.

Около 15 часа и 20 минути Задгорски се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява.

Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора.

Жертвите са много, трагедията е огромна.

В атентата загиват повече висши военни, отколкото България е дала през войните.

Между ранените са премиерът Цанков, вътрешният министър ген. Русев, подпредседателят на Народното събрание Борис Вазов, както и Андрей Ляпчев, Атанас Буров и военният министър ген. Вълков.

По случайност всички членове на правителството се отървават с по-леки наранявания. А главната мишена - цар Борис III изобщо не присъства на опелото, тъй като е на погребение на убитите по време на опита за атентат срещу него в прохода Арабаконак.

По-късно на 16 април правителството се събира в Министерския съвет. Решено е да се обяви военно положение, което става с царски указ от 17 април. 

Част от организаторите на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – успяват да избягат в Съветския съюз, където след години стават жертви и загиват от Сталинския терор.

Петър Задгорски се предава на полицията и признава всичко ден след атентата. Така бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на БКП.

Делото за атентата започва на 1 май и завършва на 11 май. Голямата част от организаторите получават смъртни присъди, изпълнени публично на 27 май.

Западните и балканските издания анализират подробно причините и последиците от най-големия дотогава терористичен акт в Европа, за които можем да прочетем в бюлетин „Преглед на чуждия печат“ на БТА.

След този кървав терористичен акт църковното настоятелство възобновява храма, който започва да посреща отново миряни през 1933 г.

Освен вечен дом на патриарх Неофит, тук са погребани и екзарх Йосиф I и Софийският митрополит Партений.

По публикацията работи Майя Любомирска