Журналистът международник и хуманитарен дипломат Енчо Господинов сравнява в свой коментар във Фейсбук как се отнасят към талантливите си кадърни хора Швейцария и България.

Ето какво написа Енчо Господинов на совя профил във Фейсбук:

ЕДИН ВЪПРОС БРОДИ над главите ни от доста време насам. Изключително неудобен въпрос: какво правим с националния си Човешки Капитал. С най-талантливите си, най-опитните си и кадърни българи и българки.

Като гледах тази сутрин дебата в БНТ между водещите, ветерана-дипломат Любомир Кючуков и Йордан Божилов, този натрапчив въпрос отново ми разля кафето с нахалството си.

В епоха, заредена с войни пред прага ни, с гигантски глобални икономически, политически, миграционни и други тектонични времетръси, ние като че ли показваме удивителен талант в разхищението на най-кадърните си хора. А във външната си политика и дипломацията го правим доста успешно през последните две-три десетилетия.

То не бяха салтоморталета с мераклии за Комисари в Брюксел, където една дама (май от Бургас) не можа да намери на картата Западния бряг на палестинските мизерии; на изключително мъдрото решение на един Гранд-премиер от ливадите зад "Люлин" да противопостави една срещу друга две много кадърни дами за един и същи пост в ООН. Как завърши този фарс всички знаем и помним. А да не изброявам и пет-шестимата външни министри с жилетки и без; с дипломи или без; с опит или без, които също доведоха до прекрасната каша, на която се радваме днес от Северна Македония до Украйна, от Близкия Изток до Далечния и от Атлантика до Урал, както би казал един от бащите на днешната полу-обединена и добре охладена Европа.

Ветеранът-дипломат Любо Кючуков не случайно е един от най-търсените коментатори от Гранд-телевизиите по всички неудобни, неприятни и трудни за коментиране въпроси. С професионално умение и изключителен такт той умее да казва неща, които мнозина негови колеги и студийни многознайковци подминават с атлантически клишета или недипломатически бръщолевения, запълвайки умело екранното време и пространство.

Някои от тях са на високи държавни, парламентарни, академични, военни или други постове, което не им пречи да ни губят времето с 20-30 клишета и ни принуждават да им дръпнем шалтера.

И хиляди зрители от почитаемата аудитория се чудят как така във време на криза за талантливи хора, ние подминаваме много от тези, които биха дали всичко от уменията и таланта си, за да помогнат на лутащата се като Изгубена Станка наша вътрешно-външна политика. А и не само там.

В трудни времена като сегашните, и особено след вчерашните избори, въпросът как си използваме Човешкия Капитал; как инвестираме в хората си, които показват талант и желание за творческа работа; как избираме новите си елити без да ги слагаме в иронични кавички или да коментираме облеклото на министърката - този въпрос няма смислен отговор.

Дори и в сегашния екип на правителството, въпреки Големите надежди, както казва Дикенс, има много случайни "свободни електрони" и Изгубени Станки.

Но поне в лъкатушещото днес Външно министерство все още имаме немалко талантливи дипломати. Познавам лично някои от тях. Други ги пенсионираха преждевременно, като им дадоха щедро по една Грамота.

България уж търси таланти, но не винаги там, където са те.

Партийният, класовият, шуробаджанашкият и други подобни "критерии" са все още важни кадрови лостове в търсенето и ненамирането на таланти.

Преди около 40 години като млад репортер от Стария вестник ПОГЛЕД Главният ми редактор Любен Генов ме изпрати в командировка в Швейцария с една единствена задача: да напиша как го правят швейцарците . Каквото и да е: дипломация, фармацевтика, туризъм, часовници, корабни двигатели "Зулцер", макар да нямат море и т.н.

Прие ме тогавашният министър на външните работи Пиер Обер. Елегантен ум и алпийски исполин в политиката и дипломацията. След двучасов разговор по всякакви въпроси - от техния Вилхелм Тел до нашия Бенковски - Пиер Обер ми отговори на въпроса, с който Любен Генов ме беше изпратил при него:

За разлика от вас, българите, каза тихо той, ние нямаме почти никакви природни богатства. Имаме само алпийски камъни и сняг. Единственото ни богатство са 6 милиона швейцарци. И ние инвестираме в тях. Даваме им най-доброто образование в света. Безплатно. Най-доброто здравеопазване. И най-добрата кариера за талантливите. Ние ги издирваме като скъпоценни камъни, шлифоваме ги и им даваме криле да си реализират таланта.

Толкова по въпроса.

В онези години България беше 9 милионна, а Швейцария - 6-милионна.

Днес е точно обратното. Като по часовник. Швейцарски.