Както е известно, 3 май е обявен за Световен ден на свободата на печата през 1993 г. с решение на ЮНЕСКО. Всяка година тази дата дава повод за провеждането в много страни по света на конференции, форуми, митинги в защита на ставащата все по-уязвима свобода.

Както и друг път е обръщал внимание СБЖ, сякаш колкото повече апели се отправят в нейна защита, колкото повече регламенти и законови актове се приемат, тя става все по-ефимерна, а уж благовидните регулации се превръщат в инструменти за заглушаване и цензура. Ставаме свидетели на заклеймявания на „неправилни“ журналисти, на „канселиране“ заради изразяване на критично или просто различно мнение, на тормоз по сигнали на „фактчекъри“ и т. н. Всичко това ерозира медийната среда, подхранва автоцензурата, разяжда доверието на обществото, че въобще е възможна независима и смела журналистка.

До броени месеци съставна част от българското законодателство трябва да стане Европейският акт за свободата на медиите. Как точно той ще се интерпретира в българската действителност и дали някои негови членове няма да бъдат употребени като цензорски вратички, следва да се наблюдава с повишено внимание от цялото общество.

Дано да се разбуди и тъй потребната на цялата ни колегия журналистическа солидарност, която да реагира решително и достойно при всеки случай на засегнати журналистически права или медийна свобода. Ясно е: ударът по един от нас е удар по всички ни. Свободата на печата свършва там, където е накърнена свободата на който и да е от нас, колеги.

Снежана Тодорова,

председател на СБЖ