За синьо небе над децата ни! Без дронове убийци! Стига войни!

  • 01.06.2026
  • СБЖ
  • Снежана Тодорова

И днешният 1 юни, Международният ден на детето, остава помрачен от гибелта на толкова деца и възрастни в зловещите войни и конфликти, които човечеството сякаш е безсилно да спре.

Неспособността да се противостои на злото вече не е само израз на слабост, но и знак за загуба на човечност. Съучастничество с убийците. Приемане на ненормалното за нормално.

Докато не се надигне масово, световно антивоенно движение, всички ще бъдем виновни, че търпим този ужас, натрапван ни от глобалните търговци със смърт, от убийците на децата ни, на бъдещето ни.

Войните станаха всекидневие. Убитите – статистика. Не са във водещите новини на медийните емисии. Ако изобщо се споменават жертвите, то е някак мимоходом, между другото, като фон.

Но има и особености. Пропагандата, заместила журналистиката, прещраква винаги перфектно на нужните за обработката на публиката вибрации, когато трябва да обслужи посочената ѝ за „правилна“ страна.

Когато става дума за избиване от Израел на хиляди палестински деца в Газа – а поредният случай е отпреди броени дни – беглото новинарско маркиране неизменно е придружено от задължителното допълнение, че според Израел ударът е дело на самите жители на Газа, които, разбира се, всички до един са терористи...

Когато в една от първите мишени на американско-израелското нападение над Иран се превръща начално училище за момиченца и загиват над 150 деца, услужливи медии тиражират „гледната точка“ на Вашингтон, че може иранците сами да са си избили децата – нищо, че не притежават ракети, като ударилите там...

Когато в задушаваната от американско петролно ембарго и драстичен енергиен дефицит Куба рязко скача детската смъртност – защото без ток и кувьозите за недоносени бебета не работят, медийното ехо повтаря в транс опорките на Белия дом, че за това е виновно само кубинското правителство...

Когато в Старобелск, в руската зона край Луганск, дронове убиват посред нощ 21 спящи тийнейджъри в общежитие към педагогически колеж, най-шумно се тиражират украински твърдения, нищо, че са взаимоизключващи се – че руснаците сами са поразили общежитието, за да злепоставят Киев, който няма нищо общо; че това не е никакъв педагогически колеж, а център за военно обучение и значи правилно е ударен. А когато Москва организира за акредитирани чужди кореспонденти посещение на мястото на трагедията, за да видят всичко с очите си, медии кто ВВС и CNN не пускат своите журналисти там...

Когато дрон пробива стената на машинното отделение в един от блоковете на контролираната от Русия Запорожка АЕЦ, най-голямата в Европа, и МААЕ алармира, че това е „игра с огъня“, медийните информации не споменават чий е дронът. Защото Украйна отрича да е неин, а казваното от Русия априори се смята за невярно. Пък и задаването на въпроса „кому е изгодно?“ отдавна е медийна ерес...

Когато обаче дрон пада на покрива на жилищен блок в Румъния, той незабавно е обявен за руски. Това изобщо не подлежи на медийно съмнение, а руските допускания, че може да става дума за украинска провокация, целяща да наостри отново срещу Москва замислилата се за възможни преговори Европа, е само руски фейк, разбира се.

Поредна детска смърт пак от дрон, пак в тази война, в Геническ край Херсон, дойде броени часове преди днешния Първи юни, Деня на детето. И стана поредно обвинение към всички ни, че допускаме това да продължава.

Нетърпимо е! Край на лъжите, недомлъвките и подмените! Трябва да си върнем истината и мира! Небето над общите деца на човечеството трябва да е чисто и синьо! Свободно от дронове убийци! Стига войни!

 

Снежана Тодорова,

председател на УС на СБЖ

 

Акценти и позиции